Р
Е Ш Е
Н И Е № 106
гр. Видин, 31.12.2018г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Видинският окръжен
съд наказателно отделение в публичното
заседание на шести декември
през две хиляди и осемнадесета година в
състав :
Председател: И.И.
Членове: Л.Л.
Р.Д.
при секретаря А.А.
и в присъствието на
прокурора В.В. като разгледа докладваното от
СЪДИЯТА Л. НОХД № 264
по описа
за 2018 год. и за да се произнесе съобрази следното:
С присъда № 386/25.09.2018г. по НОХД № 820/2017г. по
описа на Районен съд - Видин подсъдимата Л.Ц.С. с
ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че за времето от 12.06.2015 год. до
29.07.2016 год. в с. П., обл. Видин, от къща, находища се на ул*******" №***, собственост на С. Г.С. и обитавана от Р.М.С.,
действайки в условията на продължавано престъпление с десет деяния, които
осъществяват поотделно един състав на едно и също престъпление, извършени са
през непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при
еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и
субективна страна продължение на предшестващите, а именно:
На
12.06.2015г. отнела от владението и собственост на Р.М.С. чужди движими вещи -
2 бр. обеци, тип„халки"с тегло 2.85гр., 14-каратово злато на стойност
216.60лв.
На 27.06.2015г.
отнела от владението и собственост на Р.М.С. чужда движима вещ - синджирче с висулка
под формата на буквата „*** с тегло
2.69гр. 12-каратово злато на стойност 72.63лв.
На 06.07.2015г.
отнела от владението и собственост на Р.М.С. чужди движимивещи - 1 бр. Дамска обеца с тегло 0.40гр. 14-каратово злато на стойност
15.20лв. и 1 бр.сребърна гривна с камъчета с тегло 5 гр. с проба на среброто
925 на стойност 25лв.
На 10.09.2015г. отнела от владението и собственост на Р.М.С. чужди движими
вещи златна монета „20 FR“ с тегло 6.30 гр. 21.6-
каратово злато на стойност 377.24 лв. и части от златни коронки с тегло 0.14
гр. 14-каратово злато на стойност 5.32лв.
На 28.06.2016г. чрез посредственото извършителство на С.П. П.отнела от
владението и собственост на Р.М.С. чужда движима вещ - златна монета с тегло
6.40гр., 21.6 карата на стойност 368.77лв.
На 30.06.2016г. чрез посредственото извършителство на С.П. П. отнела от
владението и собственост на Р.М.С. чужда движима вещ - синджир с
тегло1.7гр.,14-каратово злато на стойност 69.71 лв.
На 26.07.2016г. чрез посредственото извършителство на П.С. П. отнела от
владението и собственост на Р.М.С. чужди движими вещи - 2 бр. халки и женски пръстен с общотегло на вещите 16.10 гр. от 12-каратово
злато на стойност 418.60лв.
На 29.07.2016 год. чрез посредственото извършителство на П.. С.П. отнела от
владението и собственост на Р.М.С. чужда движима вещ - чифт дамски обеци с теглоЗгр.,
14- каратово злато на стойност 123.00лв.
На неустановена дата за времето от 12.06.2015г. до 29.07.2016г. отнела от
владението и собственост на Р.М.С. чужда движима вещ - чаршаф за спалня с ръчно
плетена дантела на стойност 40лв.
На неустановена дата за времето от 12.06.2015г. до 29.07.2016г. отнела от
владението и собственост на Р.М.С. чужда движима вещ - велосипед, марка „*****“,
дамски, на стойност 120лв.,
като всички вещи са на обща стойност
1 140.08 лв. /хиляда сто и четиридесет лв. и 08 ст./, без съгласието на С. и с
намерение противозаконно да ги присвои, за което и на основание чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, подсъдимата
С. е осъдена и ѝ е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 4
месеца, като на основание чл. 66, ал. 1 от НК изтърпяването на наложеното
наказание е отложено за срок от три години.
Подсъдимата
Л.Ц.С. е осъдена да заплати на Р.М.С. с ЕГН ********** сумата 1140.08
лева, обещетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от деня на
увреждане 29.07.2016 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 200 лева,
разноски по делото.
Против
присъдата в срок е подадена жалба от подсъдимата Л.Ц.С., чрез адвокат Б.В., в
качеството му на неин защитник. В жалбата са развити съображения, че присъдата
е незаконосъобразна. Иска се присъдата да бъде отменена и подсъдимата да бъде
оправдана.
Представителят на Окръжна
прокуратура – Видин в с.з. заяви, че жалбата следва да бъде оставена без
уважение, а първоинстанционната присъда като правилна следва да бъде потвърдена.
Окръжният
съд след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал,
и след като извърши служебна проверка на присъдата, с оглед чл. 314 от НПК,
намира, че присъдата на ВРС следва да бъде отменена, тъй като е
постановена при съществено нарушение на процесуалните правила.
При
постановяване на присъдата ВРС е допуснал съществено процесуално нарушение,
което е предвидено изрично в чл. 348, ал. 3, т.2 от НПК, и е абсолютно основание за отмяна –
липса на мотиви. Този извод произтича от разпоредбата на чл. 305 от НПК, в
която норма е посочено какво трябва да съдържа присъдата: уводна част, мотиви и
диспозитив. Действително към присъдата има писмено изложение на съдията,
подписано от него. Но тези „мотиви” не
отговарят на изискванията на чл. 305, ал. 3 от НПК. По смисъла на чл.305, ал.3
от НПК, в мотивите се посочва какви обстоятелства се считат за установени, въз
основа на кои доказателствени материали и какви са правните съображения за
взетото решение. При противоречия на доказателствените материали се излагат
съображения, защо едни от тях се приемат, а други се отхвърлят. ВРС не е
извършил анализ на доказателствата по отделно и в тяхната съвкупност, респ. не
е извършил изискуемата от чл. 107, ал.5 от НПК, внимателна проверка на всички
събрани доказателства.
ВРС
е визирал фактическа обстановка, която е извлечение от обстоятелствената част
на обвинителния акт. Липсва описание на конкретните действия по осъществяване
на изпълнителното деяние от подсъдимата /а също и действията, които изпълват
със съдържание понятието „посредствено извършителство“ чрез П. и П./, досежно
конкретните вещи предмет на посегателство, описани в десет отделни точки в ОА.
Формалният подход на ВРС ярко се изразява и в описанието на доказателствата
върху които се базира установената фактическа обстановка. Относно гласните
доказателства- ВРС само е преписал имената на свидетелите от списъка към
обвинителния акт. Показателно за формалния подход е това, че между тях фигурира
и името на свидетелката И. /С. Б./, която всъщност не е дала показания пред
съда, тъй като се е отказала да бъде свидетел, съобразно чл.119 от НПК, и нейни
показания не са инкорпорирани в доказателствения материал. От друга страна, не
са посочени като гласни доказателства, но напълно са игнорирани, показанията на
свидетелите С.П. /чрез която според обвинението е осъществено просредствено
извършителство/ и Р.Р., които са разпитани пред основния съд. Тези
доказателства не са обсъдени и това е в разрез с изискването на чл.107, ал.5 от НПК. Освен това, четени са показанията от ДП на свидетелката Р.С. на основание
чл.281, ал.4 във вр. с ал.1, т.1 от НПК /хипотеза при наличие на съществено
противоречие/, като са четени и показанията на свидетелите П. П. В. В., Би. Х.
и С. Ст., без да е посочено основанието за това процесуално действие. ВРС не е обсъдил показанията на тези
свидетели с оглед хипотезите на процесуалните норми, които са наложили прочита
им, не е обсъдил инкорпорираните в доказателствения материал показания от ДП, не
е извършил съпоставка на казаното от свидетелите на ДП и пред съда, и в крайна
сметка не е отговорил – кои техни показания кредитира и защо. Липсва анализ на свидетелските
показания. По нататък ВРС е описал обобщено документите от ДП, след което си е
послужил с общи формулировки: „…Тези доказателства се преценяват всяко едно от
тях по отделно и всички такива в тяхната съвкупност. Между посочените
доказателства, относно това, което е прието от съда като безспорно установено и
за категорично доказано няма противоречия, те се допълват взаимно и
кореспондират помежду си, за което съдът ги възприема, кредитира и им дава
вяра.“ Основния съд си е послужил с общи
формулировки, но всъщност не е извършил
действителен анализ на доказателствения материал. Ако ВРС беше извършил такъв,
вероятно би забелязал и обсъдил противоречието между показанията на
свидетелката С.П. и писмените доказателства- заложни билети №№ 13
00050166/28.06.2016г. и №005 00039983/30.06.2016г. тъй като П.е посочила, че само
е продала златен пръстен в София, но не и че е залагала златни предмети в „************“
ЕООД, респ. в търговски помещения на дружеството в град В., в която насока са
заложените билети. Напълно са игнорирани показанията на тази свидетелка,
относно златни предмети притежавани от подсъдимата. Формалният подход на ВРС
проличава и по-нататък в т.нар. мотиви. Веднага след „обсъждането“ на
доказателствата и преди да анализира поведението на подсъдимата от обективна и
субективна страна през призмата на нормата от НК, по която е повдигнато
обвинението, ВРС е обективирал следния краен правен извод: „Подс. С. е
осъществила признаците от състава на престъплението кражба, извършила е действие
по прекратяване на владението от собственика върху процесните вещи, установила
е свое такова, отнасяйки ги от мястото им където са се намирали, като е
липсвало съгласие от собственика за това. Придобиването на владението на
извършителката не е на правно основание и е установила фактическата власт върху
вещите директно и непосредствено.“ Освен, че извода за осъществено деяние е прибързан,
доколкото е направен преди обсъждане на обективните и субективни елементи в
поведението на подсъдимата, то той е в противоречие отразеното по-надолу, респ. че деянията на
28.06.2016г. и 30.06.2016г. са извършени чрез посредственото извършителство на
С. П.П., а деянията на 26.07.2016г. и 29.07.2016г. са извършени чрез
посредственото извършителство на П. С. П.. Всъщност никъде в т.нар. мотиви не е
изяснено в какво се изразява това посредствено извършителство. Отделен е
въпроса налице ли такова, като се има предвид, че при посредствено
извършителство едно лице използва друго наказателно неотговорно лице за
конкретния случай, за да осъществи дадено престъпление. Наказателната
неотговорност може да се дължи на поначало наказателна неотговорност на лицето
/например поради малолетие/; възможно е лицето да е наказателно отговорно по
начало, но се използва такова, което действа невиновно; възможно е да се
използва лице, което макар и да действа виновно, действа по непредпазливост. И
при трите типа хипотези посредствения извършител, действайки умишлено използва
едно друго лице, като оръдие за осъществяване на дадено престъпление. Следва да
се има предвид и това, че отнемането обхваща прекъсване на чуждото
владение и установяване на нова
фактическа власт върху вещта от страна на дееца. Деецът установява свое
владение върху вещта - предмет на кражбата, когато придобие възможност
безпрепятствено да се разпорежда с вещта. В
този момент бива довършено
изпълнителното деяние, а заедно с това и цялото престъпление кражба. В конкретния случай следва да се има предвид и друго – залагането
на вещи в заложна, хронологично може да е след момента в който извършителя е
имал вече възможността
безпрепятствено да се разпорежда с предмета на посегателство,
т.е. това конкренто действие по залагане да е извън съдържанието на
изпълнителното деяние. В тази насока не е извършен анализ на поведението на
подсъдимата. ВРС не е визирал правни съображения за решението си, относно съставомерността
на деянието. Вместо обсъждане на обективната страна, първоинстанционния съдия е
преписал дословно диспозитива на обвинителния акт. Формалния подход се вижда и
от това, че не е изключена фразата „…с намерение противозаконно да ги присвои“,
която се отнася към субективната страна на деянието. Не са обсъдени и
обосновани конкретните елементите от обективна страна на деянието, както е
посочено по-горе. Относно субективната страна, съвсем общо, е визиран
регламента на чл.11, ал.2 от НК за пряк умисъл, с допълнение, относно намерението
за противозаконно присвояване. Използвани са общи теоретични постановки. По
същество, субективната страна не е обоснована, с оглед конкретни действия на
подсъдимата, които я обективират, нито досежно прекия умисъл, нито относно
специалната цел. Първоинстанционния съд не е посочил конкретно поведение или
действия на подсъдимата, които обективират нейното съзнание и цел за
осъществяване на престъплението. Доколкото обвинението е за продължавано
престъпление не е обоснована обективната и субективна връзка между деянията,
изразяваща се в това, че последващите се явяват от обективна и субективна
страна продължение на предшестващите.
В крайна
сметка, ВРС не е положил усилия за изследване на значимите по делото
обстоятелства, с оглед предмета на обвинението. В връзка с това е и липсата на правни съображения за взетото решение.
Съдът
винаги е длъжен да прецени обстоятелствата, които имат
значение за индивидуализацията на наказателната отговорност. ВРС не го е сторил, поради което липсват мотиви по този основен въпрос на който трябва да отговори
присъдата, с оглед чл.301, ал.1, т.3 от НПК. ВРС е посочил, че при определяне
на наказанието, е взел предвид чистото съдебно минало и това, че подсъдимата не
се отклонява от процеса, като смекчаващо обстоятелство. ВРС не е обсъдил има ли
отегчаващи обстоятелства. Не е ясно при това положение защо наказанието е
определено в размер над минималния. В
крайна сметка, ВРС не е направил анализ на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства,
преценка за подбуди и степен на обществена опасност на деянието и дееца,
съобразно чл.54 от НК, и изводи в тая насока. ВРС не е обосновал
индивидуализацията на наказанието и съобразно изискванията на чл.26, ал.2 от НК.
Предвид горното, изправени сме пред същественото процесуално
нарушение, представляващо липса на мотиви, което е абсолютно основание за
отмяна на присъдата, съобразно чл.348, ал.3, т.2 от НПК.
Посоченото процесуално нарушение води до невъзможност да се провери
правилността на присъдата, защото не е ясно как е формирана волята на Съда.
Посоченото нарушение е отстранимо, но не може да бъде
отстранено при въззивното разглеждане на делото.
С
оглед горните съображения, присъдата на ВРС е неправилна и следва да бъде
отменена, като делото бъде върнато на първата съдебна инстанция за ново
разглеждане като се отстрани същественото процeсуално нарушение. Отмяната на
присъдата и връщането на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд,
се явява единственият механизъм за отстраняване на това съществено процесуално
нарушение.
Водим
от горното и на основание чл.335, ал.2 във вр. с
чл.334, т.1 от НПК, Видинският окръжен съд
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ присъда №
386/25.09.2018г. по НОХД № 820/2017г. по описа на Районен съд - Видин.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Видин
за ново разглеждане като се отстрани посоченото по – горе съществено
процесуално нарушение.
Решението e окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: