№ 1809
гр. ***, 13.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ***, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Мариана К. Тодорова Досева
при участието на секретаря МАРИНА Г. ЦВЕТАНОВА
като разгледа докладваното от Мариана К. Тодорова Досева Гражданско
дело № 20224430102804 по описа за 2022 година
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422,
ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД с цена на иска 1187,71 лв. и
чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.86 ЗЗД с цена на иска 92,41 лв.
Производството по делото е образувано по подадена искова молба от
"***-***" ЕАД, със седалище и адрес на управление гр.***, ***, ЕИК ***,
срещу М. С. У., ЕГН**********, гр.***, ***, в която се твърди, че е
издадена заповед за изпълнение по подадено заявление от ищеца по ч.гр.д.
№********** 0670/22 по описа на РС-***, която е връчена на длъжника, при
условията на чл.47, ал.5 ГПК. Твърди, че претенцията за заплащане на сумите
по издадената заповед за изпълнение е поради доставена топлоенергия до
топлоснабдения имот на ответника- апартамент № 1, находящ се на адрес
гр.***, ***, с аб.№***. Твърди, че като собственик/ползвател/ на
топлоснабден имот, находящ се в гр. ***, ответника и клиент на топлинна
енергия /ТЕ/ за битови нужди по смисъла на Чл. 153. (1) (Изм. - ДВ, бр. 54 от
2012 г., в сила от 17.07.2012 г.) Всички собственици и титуляри на вещно
право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна
енергия . Затова за него важат разпоредбите на действащото за посочения
период законодателство в областта на енергетиката. Счита, че съгласно чл.
1
150. (1) Продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на
клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично
известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и
одобрени от Държавната комисия за енергийно регулиране към Министерски
съвет, като съгласно ал.2, същите влизат в сила 30 дни след първото им
публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на
договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите.
Твърди, че общите условия от 2007 г. са публикувани във вестник „Нощен
труд” от дата 13-14.12.2007г. и във вестник „Посоки” бр.239/13.12.2007г.
Твърди, че с тях се регламентират търговските взаимоотношения между
клиентите на топлинна енергия и Дружеството: правата и задълженията на
двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на
топлинната енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др.
Посочва, че в раздел VII от ОУ от 2007 г. - „Заплащане на ТЕ” е определен
реда и срока, по който купувачите на ТЕ /в т.ч. и ответницата/, са длъжни да
заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30-дневен срок след
изтичане на периода, за който се отнасят. Твърди, че в този смисъл,
задължението на ответника за заплащане на дължимите от него суми в
размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най-късно до края на
текущия месец, следващ месеца на доставката на ТЕ. Твърди, че с изтичането
на последния ден от месеца ответникът е изпадал в забава за тази сума, като
на основание чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху
дължимата сума. Твърди, че ответника, съгласно приложеното към
заповедното и настоящото производство извлечение от сметка за абонатен №
*** е използвал доставяната от дружеството топлинна енергия през
посочения период и не е погасил задължението си. Твърди, че сградата-
етажна собственост, в която се намира абонатната станция, от която се
доставя ТЕ до имота на ответника е сключила договор за извършване на
услугата дялово разпределение на топлинна енергия. Твърди, че сумите за ТЕ
за процесния период са начислявани от “*** - ***” ЕАД по изготвяни отчети
от фирмата,извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в
сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в
съответствие с разпоредбата на чл.61, ал.1 от Наредба № 16-334 от
06.04.2007г. за Топлоснабдяването. Посочва, че претендираните суми за
2
процесния период са: сума за отопление с ИРУ-542,29 лв., сума за отопление
без ИРУ-266,31 лв., енергия, отдадена от сградна инсталация- 174,59 лв.,
сума за битово горещо водоснабдяване- 158,21 лв., услуга дялово
разпределение- 46,31 лв., корекция – 0 лв. Твърди, че в имота на ответника са
монтирани следните индивидуални разпределителни: 3 бр. ИРУ, 1 брой
водомер, 1 брой щранг-лира в баня, а сградната инсталация е определена при
обем 148,88 куб.м.. Отправя се искане, за постановяване на решение, с което
да се признае за установено вземането на ищеца срещу ответника за сумата
1187,71 лева за главница за периода 01.05.2020г. – 31.12.2021 г., лихва за
забава в размер на 92,41 лв. за периода от 02.07.2020г. до 01.02.2022г., и
законната лихва върху главницата от 08.02.2022 г. до изплащане на вземането,
за които суми била издадена заповед за изпълнение в производството по
чл.410 от ГПК по ч.гр.д.********** 0670/2022г. по описа на ПлРС.
Претендират се и направените по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който
признава иска. Не желае назначаване на експертизи. Оспорва дължимостта на
разноски в заповедното и исковото производство, като счита че на основание
чл.78, ал.2 ГПК такива не следва да се присъждат, тъй като признава
иска.оспорва исковете по основание и размер. Не оспорва представените
доказателства.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства
и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Разпоредбата на чл. 237 от ГПК предвижда възможността ищецът да
поиска от съда да прекрати съдебното дирене и да поиска постановяването на
решение при признание на иска. В този случай съдът постановява решението
си, като в мотивите му е достатъчно да се укаже, че същото е постановено при
признание на иска.Съдът намира, че в конкректия случай са налице
предпоставките за произнасяне с решение по чл.237, ал.1 ГПК. Ответника е
направил изявление, че признава иска. Спазени са и изискванията на чл.237,
ал.3,т.1 и т.2 ГПК, тъй като признатото право не противоречи на закона или на
добрите нрави, както и е такова , с което страната може да се разпорежда. С
оглед направеното признание на иска, съдът намира предявените искове за
основателни и доказани и следва да бъдат уважени в предявения си размер.
Ето защо, съдът постановява настоящото решение при признание на
3
иска, като на основание чл.237, ал.2 ГПК не е необходимо да излага мотиви за
това.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС, т.12.
Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415, ал.1
ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство,
включително и когато не изменя разноските по издадената заповед за
изпълнение. Съдът като съобрази задължителната тълкувателна практика са
ВКС и основателността на предявените обективно кумулативно съединени
искови претенции в предявения си размер, ответника следва следва да бъде
осъден да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното
производство в общ размер от 75,60 лв. съразмерно с уважената част на
исковата претенция.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да
заплати на ищеца, направените от него разноски в настоящото производство
за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 174,40
лв./74,40лв. +100лв./
Воден от горното и на основание чл.237 и сл. от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.422, ал.1 от ГПК
вр.чл.415 от ГПК, вр.чл.79 ЗЗД по отношение на М. С. У., ЕГН**********,
гр.***, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***-***” ЕАД гр.***, със седалище и
адрес на управление: гр.***, ***, сумата 1187,71 лева, представляваща
стойността на консумирана и незаплатена топлоенергия за периода от
01.05.2020г. – 31.12.2021 г., в едно със законната лихва от 08.02.2022г. за
която сума е издадена заповед за изпълнение № 403/08.02.2022г. по ч.гр.д.
№********** 0670/2022 по описа на РС-***.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 вр.чл.415
ГПК, вр.чл.86 ЗЗД по отношение на ответника М. С. У., ЕГН**********,
гр.***, ***, че ДЪЛЖИ на кредитора “***-***” ЕАД гр.***, със седалище и
4
адрес на управление: гр.***, ***, сумата 92,41 лева, представляваща лихва за
забава върху 1187,71 лв. за периода 02.07.2020г. до 01.02.2020г., за която
сума е издадена заповед за изпълнение № 403/08.02.2022г. по ч.гр.д.
№********** 0670/2022 по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. С. У., ЕГН**********,
гр.***, *** ДА ПЛАТИ на “***-***” ЕАД гр.***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, ***, сумата от 75,60 лв. направени разноски за
производството по ч.гр.д.********** 0670/2022г. по описа на РС-***.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК М. С. У., ЕГН**********,
гр.***, *** ДА ПЛАТИ на “***-***” ЕАД гр.***, със седалище и адрес на
управление: гр.***, ***, сумата от 174,40 лв. направени по делото разноски
за ДТ и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС-*** в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – ***: _______________________
5