О П Р Е Д Е Л Е Н И
Е
№………
гр.Шумен, 07.06.2021г.
Административен съд - град Шумен, в закрито
заседание на седми юни две хиляди двадесет и първа година в състав:
Административен съдия: Христинка Димитрова
като разгледа докладваното от съдията АД № 161 по описа за 2021г. на Административен съд – гр.
Шумен, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е по реда на
чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК).
Образувано е въз основа на жалба
от „В.т.“ ООД с ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, представлявано
от управителя П.В.П., депозирана чрез упълномощен процесуален представител адв.Т.Я.от
АК – Шумен, срещу индивидуален административен акт по чл.21, ал.1 от АПК –
властническо волеизявление на оправомощен от закона административен орган –
митнически орган, длъжностно лице, митнически служител от състава на Агенция
„Митници“, с месторабота офис Русе – Дунав мост, на територията на Граничен контролно
– пропускателен пункт гр.Русе – Дунав мост, с който на 17.03.2021г. е определен
размер на 3 броя компенсаторни такси, всяка в размер на 750,00 лева, на обща
стойност 2250,00 лева и е възложено плащането им от „В.т.“ ООД – с.Салманово и срещу
разпореждане от 17.03.2021г. за предварително изпълнение на оспорения
индивидуален административен акт с изисканите за незабавно плащане 3 броя
компенсаторни такси, всяка от които в размер на 750,00 лева, на обща стойност
2250,00 лева, платени срещу квитанция за платени пътни такси в РБългария № 21BG004031Х39924849 от 17.03.2021г., издадена от Агенция
„Митници“, офис Русе – Дунав мост в 18:12:05 часа.
Оспорващият сочи, че на
17.03.2021г. в гр.Русе, при пристигане на ППС – товарен автомобил „Волво ФХ 62
Р“ с рег. № ****, с обща техническа допустима максимална маса 26000, брой оси
3, категория ППС – ЕВРО 3, на граничен контролно – пропускателен пункт Русе –
Дунав мост, в направление напускане на РБ, на „В.т.“ ООД – с.Салманово са
определени, възложени за плащане и изискани за незабавно изпълнение в условията
на предварително изпълнение, общо 2250,00 лева за три броя компенсаторни такси,
всяка в размер на 750,00 лева. Плащането е направено в брой срещу квитанция, с
единствената цел дружеството да извърши възложения международен превоз на
товари и да изпълни задълженията си към „Ник смарт машийнд“ АД – гр.София.
Според оспорващия плащането е направено в условията на принудително събиране на
компенсаторни такси в хипотезата на чл.10е от Закона за пътищата, във връзка с
чл.10, ал.2 от ЗП – плащане, поради невъзможност ППС да напусне страната и под
страх от прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.8 от ЗДвП. Дружеството счита, че оспореният индивидуален административен акт и разпореждането
за предварителното му изпълнение са издадени от некомпетентен орган, при
неспазване на установената форма, при съществени нарушения на административно
производствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел,
като допуснатите пороци са толкова тежки и съществени както поотделно, така и в
съвкупността им, че водят до нищожност на оспорените актове. Аргументира
тезата, че не са били налице процесуално правните и материално правните
предпоставки за провеждане на производство по реда на чл.10е от ЗП, а още
по-малко за предварителното изпълнение с изискването на незабавно плащане на
таксите. В тази връзка сочи, трите броя определени, възложени за плащане и
принудително събрани компенсаторни такси са отнесени към нарушения за дати 01.10.2020г.;
06.10.2020г. и 08.10.2020г., за които към 17.03.2021г. вече са били издадени и
налични три броя електронни фиша, изпратени за връчване на 16.03.2021г. и
връчени на 19.03.2021г. Същите са обжалвани по съдебен ред с три броя жалби,
представени като писмени доказателства към настоящата жалба. Според оспорващия
въпросът за това дали са изпълнени задълженията за установяване на изминатото
разстояние и заплащане на дължимата такси по чл.10, ал.1, т.2 от ЗП е част от
предмета на висящите три отделни производства по ЗАНН, като едва след
приключването им, може да се направи извод за изпълнение, респективно за
неизпълнение на съответните задължения относно таксата по чл.10, ал.1, т.2 от
ЗП. В случая, при липса на неизпълнение на такива задължения, не са били налице
материално правните предпоставки за издаване на индивидуален административен
акт по чл.10е от ЗП, както и за предварителното му изпълнение. Отделно от това
дружеството твърди, че за посоченото МПС са заплатени пътните такси по чл.10,
ал.1, т.2 от ЗП, като редовно и своевременно се извършват плащания към „Тол БГ“
ЕООД – гр.Габрово и таксите се начисляват и отчитат по реда, установен от
закона. Въз основа на изложените аргументи настоява за обявяване на нищожността
на обжалваните индивидуален административен акт и разпореждане за
предварителното му изпълнение или за цялостната им отмяна. Претендира
присъждане на разноски.
По искане на оспорващото
дружество, аргументирано с доводи за невъзможност да посочи конкретен ответник,
тъй като определянето, възлагането за плащане и разпореждането за незабавно
изпълнение са обективирани в устна форма от длъжностно лице – митнически
служител от състава на Агенция „Митници“ с месторабота офис Русе – Дунав мост
на територията на Граничен контролно – пропускателен пункт гр.Русе – Дунав
мост, а в предоставената при извършеното плащане разписка № 21BG004031Х39924849 от 17.03.2021г., издадена от Агенция
„Митници“, офис Русе – Дунав мост в 18:12:05 часа, липсват данни срещу
„получил“ и „печат“, с определение от 20.05.2021г. съдът указа на директора на
Териториална дирекция „Дунавска“, със седалище в гр.Русе, в седемдневен срок от
уведомяването да посочи конкретното длъжностно лице, митнически служител от
състава на Агенция „Митници“ с месторабота офис Русе – Дунав мост на
територията на Граничен контролно – пропускателен пункт гр.Русе – Дунав мост,
което на 17.03.2021г. е определило размер на 3 броя компенсаторни такси, всяка
от които в размер на 750,00 лева, на обща стойност 2250,00 лева и е възложило
задължение за плащането им от „В.т.“ ООД – с.Салманово, платени в брой срещу
квитанция № 21BG004031Х39924849 от 17.03.2021г., издадена от Агенция „Митници“,
офис Русе – Дунав мост в 18:12:05 часа.
Със същото определение съдът е
оставил жалбата без движение с указания към оспорващия за отстраняване на
констатирани нередовности.
В унисон с дадените указания
оспорващият представя молба рег.№ ДА-01-1563/21.05.2021г. с приложен към нея
документ, удостоверяващ внесена държавна такса.
По делото е постъпило писмено
становище от директора на ТД Дунавска към Агенция „Митници“, с рег. №
ДА-01-1615/28.05.2021г., в което се сочи, че компенсаторните такси са събрани
от митнически служител М.В.М.– старши инспектор в ТД на АМ, при ТД „Дунавска“,
отдел „Пътни такси и разрешителни режими“, сектор Дунав мост-1. В същото са
изложени и съображения за недопустимост на оспорването, а в условията на
алтернативност – за неоснователност на жалбата.
В писмено изявление рег. №
ДА-1650/02.06.2021г. оспорващият излага подробни аргументи досежно спазването
на срока за обжалване.
Оспорващото дружество представя
по делото писмено изявление рег. № ДА-01-1686/04.06.2021г., с което изразява
несъгласие с изразеното становище на директора на ТД Дунавска за недопустимост
на оспорването и по обективираното в същото искане за спиране на съдебното
производство.
Като съобрази приложените
доказателства, съдът намира, че нередовностите по оспорването са отстранени.
След като се запозна със
съдържанието на жалбата, приложените доказателства и оспорвания административен
акт - властническо волеизявление на старши инспектор в ТД на АМ, при ТД
„Дунавска“, отдел „Пътни такси и разрешителни режими“, сектор Дунав мост-1,
митнически служител М.В.М., с който на 17.03.2021г. е определен размер на 3
броя компенсаторни такси, всяка в размер на 750,00 лева, на обща стойност
2250,00 лева и е възложено плащането им от „В.т.“ ООД – с.Салманово, съдът
намира, че е сезиран с жалба срещу административен акт, подлежащ на съдебен
контрол. Жалбата е подадена в законоустановения срок, регламентиран в чл.140,
ал.1 от АПК, от лице, имащо правен интерес от оспорване на процесния акт, пред
компетентния съд, поради което същата се явява допустима и делото следва да се
насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание. Тук е мястото да се
отбележи, че съдът не дължи произнасяне по аргументите за недопустимост на
оспорването, наведени от директора на ТД Дунавска, доколкото същият не се явява
страна в производството и неговата позиция е ирелевантна за хода на
делото.
Съдът намира, че като страни в
настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: оспорващ -
„В.т.“ ООД с ЕИК *****, седалище и адрес на управление ***, представлявано от
управителя П.В.П. и ответник - старши инспектор в ТД на АМ, при ТД „Дунавска“,
отдел „Пътни такси и разрешителни режими“, сектор Дунав мост-1, митнически служител
М.В.М..
С оглед задължението за
разпределяне на доказателствената тежест, произтичащо от разпоредбата на
чл.171, ал.4 във връзка с чл.170, ал.1 от АПК, съдът намира за необходимо да
укаже на страните за кои обстоятелства следва да сочат доказателства, а именно:
- на оспорващия да се укаже, че е
в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата
твърдения, както и че същите обосновават нищожност / незаконосъобразност на
обжалвания акт.
- на ответната страна да се
укаже, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания и
изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е
издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата, при наличие на обосноваващите
го материално правни основания и в съответствие с целта на закона.
С посоченото по-горе писмено
изявление рег. № ДА-1686/04.06.2021г. жалбоподателят настоява съдът да се
произнесе в закрито съдебно заседание по оспорването на разпореждане от
17.03.2021г. за предварително изпълнение на оспорения индивидуален
административен акт с изисканите за незабавно плащане три броя компенсаторни
такси, всяка от които в размер на 750,00 лева, платени срещу квитанция № 21BG004031Х39924849
от 17.03.2021г.
Съдът намира особеното искане за
недопустимо поради липса на предмет, като съображенията в тази насока са
следните:
Съгласно разпоредбата на чл.10е,
ал.1 от Закона за пътищата контролът на граничните контролно-пропускателни
пунктове по изпълнение на задължението на пътните превозни средства с българска
и чуждестранна регистрация за заплащане на таксите по чл.10 от с.з се
осъществява от длъжностни лица на Агенция „Митници“, като с ал.2 е разписана
забрана за напускане на страната на ППС, за което не е заплатена компенсаторна
такса по чл.10, ал.2 от ЗП.
Според чл.10е, ал.3 от ЗП, пътно
превозно средство, за което не е заплатена такса по чл.10, ал.2 от ЗП за
съответната категория, може да напусне страната само след заплащане на такса по
чл.10а, ал.2 – за пътни превозни средства по чл.10а, ал.7, или съответно след
заплащане на такса по чл.10б, ал.5 – за
пътни превозни средства по чл.10б, ал.3, в специализираното звено на Агенция „Митници“
на съответния граничен контролно-пропускателен пункт.
Анализът на цитираната нормативна
регламентация сочи, че длъжностните лица от Агенция „Митници“ са компетентни да
извършват контрол на ГКПП за изпълнение на задължението за заплащане на таксите
по чл.10 от ЗП и при констатиране на ППС, за което не е заплатена съответната
такса по чл.10, ал.2 от ЗП, да не допускат същото да напусне територията на РБ.
Властническото волеизявление за дължимост на компенсаторна такса в определен
размер съставлява индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен
контрол, като в тази насока настоящият състав изцяло споделя мотивите, изложени
в цитираната от оспорващия съдебна практика. Този индивидуален административен
акт обаче, не инкорпорира в себе си разпореждане за предварително изпълнение,
което може да бъде отменено от съда, в каквато насока е особеното искане на
жалбоподателя. Твърдението, че дружеството е осъществило плащането с
единствената цел да извърши възложения международен превоз на товари и да
изпълни задълженията си към своя контрагент, както и че „това плащане е
направено в условията на принудително събиране на компенсаторни такси в
хипотезата на чл.10е, във връзка с чл.10, ал.2 от ЗП – плащане, поради
невъзможност ППС да напусне страната и под страх от прилагане на принудителна
административна мярка по чл.171, т.8 от ЗДвП“, не обосновава друг извод.
Заплащането на компенсаторна такса е законово предвидена с нормата на чл.10е,
ал.3 от ЗП предпоставка съответното ППС, за което не е заплатена такса по
чл.10, ал.2 от ЗП, да напусне страната. Използваният от законодателят израз
„може“ означава, че правото на избор принадлежи на жалбоподателя. В случая плащането на
компенсаторните такси са в резултат на доброволния избор на лицето, при липса
на разпореждане за предварително изпълнение на акта. От друга страна, законодателят
е вменил задължение на митническия орган да не допуска ППС, за което не е
платена такса по чл.10, ал.2 от ЗП да напусне страната, т.е. органът действа
при условията на обвързана компетентност, при липса на изрично негово
разпореждане за предварително изпълнение на акта. Плащането на таксите
произтича от цитираната нормативна разпоредба, а не от обжалвания
административен акт, поради което не може да се свързва с предметното му
съдържание.
Наред с това, спирането на
предварителното изпълнение на индивидуален административен акт от съда е мярка,
даваща временна защита на застрашените с акта субективни права и законни
интереси на оспорващия, когато изпълнението е разпоредено от закона или от
административния орган. В случая предписаните на акта правни последици са
реализирани, поради което не e налице основание за спиране на неговото
предварително изпълнение. Този извод следва от обстоятелството, че спиране се
допуска, когато без него за жалбоподателя ще бъде невъзможно или ще се затрудни
осъществяването на правата му. Следователно спирането губи смисъла си, ако
административният акт е вече изпълнен. При изпълнение на акта липсва предмет на
искането за спиране.
По изложените съображения съдът
намира за недопустимо искането на оспорващото дружество за отмяна на
разпореждане от 17.03.2021г. за предварително изпълнение на оспорения
индивидуален административен акт – властническо волеизявление на оправомощен от
закона административен орган – старши инспектор в ТД на АМ, при ТД „Дунавска“,
отдел „Пътни такси и разрешителни режими“, сектор Дунав мост-1, митнически
служител М.В.М., с изисканите за незабавно плащане три броя компенсаторни
такси, всяка от които в размер на 750,00 лева, платени срещу квитанция № 21BG004031Х39924849
от 17.03.2021г., поради което същото следва да се остави без разглеждане, а
производството в тази му част бъде прекратено.
Водим от горното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
I.
Конституира като страни в настоящото производство както следва:
оспорващ - „В.т.“ ООД с ЕИК *****, седалище
и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.В.П.;
ответник - старши инспектор в ТД на АМ, при
ТД „Дунавска“, отдел „Пътни такси и разрешителни режими“, сектор Дунав мост-1,
митнически служител М.В.М.;
Насрочва АД № 161/2021г. по описа
на ШАдмС за 30.06.2021г. от 10,30 часа,
за която дата да се призоват страните на посочените от тях адреси.
Указва на оспорващия, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на
изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават нищожност /
незаконосъобразност на обжалвания акт.
Указва на оспорващия в седемдневен срок от получаване на препис от
определението да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани в
съдебното производство.
Указва на ответната страна, че е в негова тежест да докаже съществуването на
фактическите основания и изпълнението на законовите изисквания при издаването
му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на
процедурата, при наличие на обосноваващите го материално правни основания и в
съответствие с целта на закона.
Ведно с
призовката на ответната страна да се изпрати препис от жалбата и приложенията
към нея с указание, че в 14-дневен срок от получаването им може да представи
писмен отговор и да посочи доказателства.
II.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на „В.т.“ ООД с ЕИК *****
за отмяна на разпореждане от 17.03.2021г. за предварително изпълнение на
оспорения индивидуален административен акт – властническо волеизявление на оправомощен
от закона административен орган – старши инспектор в ТД на АМ, при ТД
„Дунавска“, отдел „Пътни такси и разрешителни режими“, сектор Дунав мост-1,
митнически служител М.В.М., с който на 17.03.2021г. е определен размер на 3
броя компенсаторни такси, всяка в размер на 750,00 лева, на обща стойност
2250,00 лева и е възложено плащането им от „В.т.“ ООД – с.Салманово и прекратява производството в тази му
част.
Определението в прекратителната му част
по п.ІІ подлежи на обжалване в 7 – дневен срок пред Върховния административен
съд - гр.София, считано от датата на съобщаване на страните. Частната жалба се
подава чрез Административен – Шумен.
В останалата му част по п.І определението не подлежи на обжалване като
непреграждащо хода на делото.
Препис от настоящото определение да се
изпрати на страните за сведение.
Административен съдия: