Р Е Ш Е Н И Е
|
Номер |
47 |
Година |
07.04.2020 |
Град |
Момчилград |
|||||||||||||||
|
В ИМЕТО НА НАРОДА |
||||||||||||||||||||
|
Момчилградски районен |
съд |
|
състав |
|||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
На |
10.03. |
Година |
2020……….. |
|||||||||||||||||
|
В публично заседание и следния състав: |
||||||||||||||||||||
|
Председател |
Йордан Геров |
|||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
Секретар |
Хюсние Алиш |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
като разгледа докладваното от |
Съдията Геров |
|
||||||||||||||||||
|
|
||||||||||||||||||||
|
гражданско |
дело номер |
464 |
по описа за |
2019 |
година. |
|||||||||||||||
|
За да се произнесе взе предвид следното: Предявен е иск с правно
основание чл.422 вр. чл.415, ал.1, т.2 от ГПК. |
||||||||||||||||||||
В
исковата молба, ищецът твърди, че на 01.08.2018 г. е било подписано Приложение 1 към Рамков договор за продажба
и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г., сключен
между „*****" АД и „Агенция
за събиране на вземания" ООД, по силата на което вземането
на „*****" АД, произтичащо
от договор за паричен заем № 3087951/25.11.2017 г., е
било прехвърлено в собственост на „Агенция за събиране на вземания" ООД,
ведно с всички привилегии и обезпечения и принадлежности, включително и всички
лихви. Договорът за заем съдържал изрична клауза, която
уреждала правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица.
„Агенция за събиране на вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/, ЕИК ******** бил
правоприемник на „Агенция
за събиране на вземания" ООД, ЕИК ******. „*****"
АД е упълномощило „Агенция за събиране на
вземания" АД /понастоящем „Агенция за събиране на вземания" ЕАД/ в
качеството си на цесионер по Договора за прехвърляне
на вземания от 16.11.2010 г. от свое име и за своя сметка да уведоми длъжниците за извършената цесия. По реда
на чл.99. ал.3 от ЗЗД до ответника е било
изпратено от страна на *****" АД чрез „Агенция за събиране на вземания" ЕАД уведомително
писмо с от 06.08.2018 г. за станалата продажба, чрез Български пощи с известие
за доставяне на посочения в договора за кредит постоянен адрес. Писмото е било върнато в цялост. На
16.08.2019 г. до длъжника е било изпратено повторно уведомително писмо за
извършената цесия чрез куриер. Писмото отново се върнало
в цялост. Към настоящата искова молба представят копие от уведомлението
за извършената цесия от страна на
„*****"" АД чрез „Агенция
за събиране на вземания" ЕАД с изх.№ УПЦ-С-ИАМ/3087951 от 16.08.2019 г., което да се връчи на ответника ведно с исковата молба и
приложенията към нея. Позовават се на постановените от ВКС на
основание чл. 290 и 291 от ГПК Решение № 3/16.04.14 г. по т. д. № 1711/2013
г. на I т. о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т. д. № 12/09 год. на II т. о., съгласно
които ако към исковата молба по иск на цесионера, е
приложено уведомление на цедента до длъжника за
извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на
препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно
чл. 99 ал. 3 пр. 1 ЗЗД, прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника, на
основание чл.99, ал.4 ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда като факт
от значение за спорното право. В случай че ответникът не бъде намерен на
установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на
чл.47, ал.1 от ГПК и в настоящето производство безспорно се установи, че
задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем, не
е погасено, моля да приемете, че получаването на уведомлението за извършена
цесия лично от длъжника е ирелевантно за
основателността на предявените искове. Уведомлението по реда
на чл.99, ал.4 ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от
двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът
може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако
едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на
уведомлението. С оглед на което фактът кога и на
кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за
основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено.
На 25.11.2017 г. между „*****" АД /Заемодател/
и Ш.О.К. /Заемател/ е бил сключен Договор за паричен заем с №
3087951, в съответствие с разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на
основание предложение за сключване на договор за паричен заем, направено от Заемателя. С подписването на договора Заемодателят се е
задължил да предостави на Заемателя парична сума в
размер на 5 000,00 лева, представляваща главница и чиста стойност на кредита.
Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя,
се уреждат от Договора за паричен заем. Съгласно клаузите на договора, страните
са постигнали съгласие, че договорът за заем има силата на разписка, видно от
което заемната сума по договора е била предоставена от Заемодателя на Заемателя при подписване на договора, т.е. реалното предаване
на заемната сума е на датата на сключване на договора. Така предоставянето в
собственост на посочената в договора сума от Заемодателя на Заемателя,
съставлява изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и
създава задължение на Заемателя да заплати на
Заемодателя погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора.
Погасителните разноски, които Заемателят се задължава
да изплаща на Заемодателя, съставлявали заплащане на главницата по кредита,
ведно с надбавка, покриваща разноските на заемодателя по подготовка и
обслужване на заема и определена добавка, съставляваща печалбата на
заемодателя, като лихвеният процент е фиксиран за срока на Договора и е посочен
в него, при което общата стойност на плащанията по кредита е договорена в
размер на 5483,79 лв. Така, договорната лихва по кредита е уговорена от
страните в размер на 483,79 лв. Съгласно чл.2 от Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до
26.05.2018 г. на 13 равни
двуседмични погасителни вноски, в размер на 421,83 лева всяка, като падежът на
първата погасителна вноска е 9.12.2017 г., а падежът на последната погасителна
вноска е 26.05.2018 г. С
подписването на Договора за заем Заемателят
удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този
договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен. На основание
чл.16, ал.2 от сключения Договор за паричен заем, Заемателят
е заявил, че е запознат и се е съгласил с Тарифата за таксите на „*****"
АД, актуална към датата на сключване на договора, съгласно която, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30
календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане
на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на
просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се
начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска,
чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени
разходи за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да
заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв. На
основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е била начислена такса
разходи за събиране на вземането в размер на 45,00лв.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания: да представи на Заемателя
служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „*****" АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите
подпипсват договор за поръчителство или банкова
гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не е представил на
Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл.4, ал.2 от договора, на
същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 2259,66 лева, която
страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 13 равни вноски, всяка
в размер на 173,82 лева, платими на съответните падежни дати на погасителните
вноски по договора за заем. Начислената неустойка е с конкретно определен
размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно съотношение. Така,
погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят
е бил в общ размер на 595,65 лева. На основание Закона за потребителския кредит
и в съответствие с разпоредбите на сключения договор на длъжника е била начислена
лихва за забава в размер на действащата законна лихва за периода от 24.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда. Молят съда да постанови решение , по силата на който да се признае за
установено по отношение на Ш.О.К., ЕГН:**********,***,
че същата дължи на „Агенция за събиране на вземания" ЕАД сумите както следва: 4645,48 лв. -представляващи
главница по договор за паричен заем; 416,48
лв. - представляващи договорна лихва от 23.12.2017 г. до 26.05.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); 45,00 лв. - представляващи
такса разходи за събиране на просрочени вземания; 2081,49 лв. -
неустойка за неизпълнение на договорно задължение за периода от 23.12.2017 г. до 26.05.2018 г. (падеж на последна погасителна вноска); 557,11 лв. - представляващи
обезщетение за забава за периода от 24.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в съда, както и законната лихва за забава върху главницата
от датата на входиране на заявлението до
окончателното изплащане на задължението.Моли да им бъдат присъдени разноските,
направени в хода на заповедното производство, както и разноските, направени в
хода на настоящото производство.
В съдебно заседание за ищеца не се явява представител.
Депозирал е писмена молба чрез пълномощник ю.к.Е.Р., в която моли съдът да
уважи изцяло предявения от него иск, както и да им бъдат присъдени направените
разноски по делото, съгласно приложения списък.
Съдът на основание чл.47, ал.6 от ГПК е назначил особен представил на
ответника. Ответника Ш.О.К. чрез назначения му особен представител адв.Р.К. *** в срока по чл.131 от ГПК е депозирал писмен отговор. Счита предявения иск за допустим, но
неоснователен. В писмено становище моли да се приеме, че иска е неоснователен и
недоказан по съображения изложени в отговора по чл.131 от ГПК.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
От приетото и приложено като доказателство по делото ч.гр.д.№250/2019 год. по описа на МРС, се установява,
че ищецът се снабдил със
заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК за посочените в исковата молба суми, които са задължение по Договор за паричен
заем.
Тъй
като Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 от ГПК е била връчена на
длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, то на заявителя за
дадени указания да предяви иск
за установяване на вземанията си.
В срок, а именно на 09.09.2019 год. същият е представил доказателства, че е депозирал ИМ, вх.№2359/09.09.2019 год.
пред РС-Момчилград, въз основа на която
е образувано настоящото производство.
Претенциите,
предмет на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д. № 250/2019 год.
по описа на МРС, и предмет на настоящата искова молба
са напълно идентични, поради което и производството се явява допустимо.
В подкрепа на иска си ищецът е представил Договор
за паричен заем № 3087951/25.11.2017 г.
между „*****“ АД като заемодател и Ш.О.К. като заемател, по силата на който
на последния е предоставена сумата от 5 000.00 лв., като същият се е
съгласил да върне заемната сума, съгласно условията на договора. Съгласно чл.3,
ал.2 от процесния договор за паричен заем, заемателят е декларирал, че е получил в брой заемната сума
и договорът има силата на разписка, видно от което заемната сума по договора е била предоставена от
Заемодателя на Заемателя при подписване на договора,
т.е. реалното предаване на заемната сума е на датата на сключване на договора.
Така предоставянето в собственост на посочената в
договора сума от Заемодателя на Заемателя, съставлява
изпълнение на задължението на Заемодателя да предостави заема и създава
задължение на Заемателя да заплати на Заемодателя
погасителни вноски, указани по размер и брой в Договора. Погасителните
разноски, които Заемателят се задължава да изплаща на
Заемодателя, съставлявали заплащане на главницата по кредита, ведно с надбавка,
покриваща разноските на заемодателя по подготовка и обслужване на заема и
определена добавка, съставляваща печалбата на заемодателя, като лихвеният процент
е фиксиран за срока на Договора и е посочен в него, при което общата стойност
на плащанията по кредита е договорена в размер на 5483,79 лв. Така, договорната
лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 483,79 лв. Съгласно чл.2
от Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил
да върне кредита в срок до 26.05.2018 г.
на 13 равни двуседмични погасителни вноски, в размер на 421,83 лева всяка, като
падежът на първата погасителна вноска е 9.12.2017 г., а падежът на последната погасителна
вноска е 26.05.2018 г. С
подписването на Договора за заем Заемателят
удостоверява, че Заемодателят го е уведомил подробно за всички клаузи от този
договор, съгласява се с тях, и че желае договорът да бъде сключен. На основание
чл.16, ал. 2 от сключения Договор за паричен заем, Заемателят
е заявил, че е запознат и се е съгласил с Тарифата за таксите на „*****"
АД, актуална към датата на сключване на договора, съгласно която, в случай че Заемателят забави заплащането на падеж на погасителна
вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от 30
календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи (изпращане
на напомнителни писма, електронни съобщения,
провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за събирането на
просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени разходи се
начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има погасителна вноска,
чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни, като всички начислени разходи
за събирането на просрочените погасителни вноски, които трябва да заплати заемателят, не може да надхвърлят 45,00 лв. На основание
цитираните по-горе разпоредби на длъжника е била начислена такса разходи за
събиране на вземането в размер на 45,00лв.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания: да представи на Заемателя
служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „*****" АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите
подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова
гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем.
Предвид
обстоятелството, че Заемателят не е представил на
Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл.4, ал.2 от договора, на
същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 2259,66 лева, която
страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 13 равни вноски,
всяка в размер на 173,82 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка е била с
конкретно определен размер в договора за заем, като не е била изчислена в
процентно съотношение. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е бил в общ размер на 595,65 лева. На основание
Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения
договор на длъжника е била начислена лихва за забава в размер на действащата
законна лихва за периода от 24.12.2017 г.
до датата на подаване на заявлението в съда.
Предвид
изложеното и прието за установено от
фактическа страна, съдът счита, че предявения положителен установителен
иск за съществуване на вземането на кредитора по заповедното производство е
процесуално допустим. Разгледан по същество е основателен и доказан.
Тъй като
въпросът за легитимацията на ищеца е общ по отношение на всички обективно
кумулативно съединени искове, той следва да бъде изследван преди разглеждане на
предпоставките за основателността на всеки един от тях. В тази връзка съдът
намира,че "Агенция за събиране на вземания"
ЕАД ,като цесионер е легитимиран безспорно да
претендира заплащането на сумите по заемния договор от страна на ответника.
Съгласно
чл.99 от ЗЗД ,кредиторът може да прехвърли всяко свое вземане,стига законът или
естеството на вземането да не допускат това. В случая няма законна пречка за
цесията,а естеството на вземането – парично ,също не е пречка за това.
Съгласно
трайна практиката на ВКС, ако цесионерът е надлежно
упълномощен от цедента, той може да извърши
уведомяването по смисъла на чл.99, ал.3
и чл.99, ал.4 ЗЗД,което в случая е налице,тъй като към делото е приложено нарочно
пълномощно от „*****“ АД, с което упълномощава ищеца да извърши
уведомяването за извършената цесия на всички длъжници,
чиито задължения са предмет на цесията.
Пак съгласно
константната практика на ВКС уведомлението за извършената цесия може да се
извърши и с връчване на препис от исковата молба, точно какъвто е и настоящият
случай. Или съдът намира, че ищцовото
дружество има качеството на кредитор спрямо ответникът, последният е бил
надлежно уведомен за извършената цесия и тя е породила действие спрямо него.
По делото не
е спорно, а и се установява от събраните по делото доказателства, че с Договор за паричен
заем №3087951 от 25.11.2011 год. заемодателя отпуска на заемателя
сумата в размер на 5 000.00 лв., която се е задължила да ползва и върне
заемната сума съгласно условията на сключения договор, като общата стойност на
плащанията по кредита е договорена в общ размер на 5483.79 лв. Договорната
лихва по кредита е уговорена от страните в размер на 483.79 лв. Съгласно чл.2
от Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне кредита в срок до
26.05.2018 г. на 13 равни
двуседмични погасителни вноски, в размер на 421,83 лева всяка, като падежът на
първата погасителна вноска е 9.12.2017 г., а падежът на последната погасителна
вноска е 26.05.2018 г.
С подписването на Договора за заем Заемателят удостоверява, че Заемодателят го е уведомил
подробно за всички клаузи от този договор, съгласява се с тях, и че желае
договорът да бъде сключен. На основание чл.16, ал. 2 от сключения Договор за
паричен заем, Заемателят е заявил, че е запознат и се
е съгласил с Тарифата за таксите на „*****" АД, актуална към датата на
сключване на договора, съгласно която, в
случай че Заемателят забави заплащането на падеж на
погасителна вноска, включваща главница и договорна лихва по заема, с повече от
30 календарни дни, дължи на Заемодателя заплащането на такса за разходи
(изпращане на напомнителни писма, електронни
съобщения, провеждане на телефонни обаждания, лични посещения и др.) за
събирането на просрочените вземания в размер на 9,00 лв. Таксата за направени
разходи се начислява за всеки следващ 30 дневен период, през който има
погасителна вноска, чието плащане е забавено с повече от 30 календарни дни,
като всички начислени разходи за събирането на просрочените погасителни вноски,
които трябва да заплати заемателят, не може да
надхвърлят 45,00 лв. На основание цитираните по-горе разпоредби на длъжника е
била начислена такса разходи за събиране на вземането в размер на 45,00лв.
Съгласно чл.4, ал.1 от договора, Заемателят се е задължил в 3-дневен срок от подписване на
договора за заем да предостави на Заемодателя обезпечение на задълженията му по
договора, а именно: две физически лица - поръчители, всяко от които да отговаря
на следните изисквания: да представи на Заемателя
служебна бележка за размер на трудовото възнаграждение, нетният размер на
осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лв.; да работи по безсрочен
трудов договор; да не е заемател или поръчител по
друг договор за паричен заем, сключен с „*****" АД; да няма неплатени
осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и
финансови институции или ако има - кредитната му история в ЦКР към БНБ една
година назад да е със статус не по-лош от 401 „Редовен", като поръчителите
подпипсват договор за поръчителство ИЛИ банкова
гаранция с бенефициер - Заемодателя, която е издадена
след усвояване на паричния заем, в размер на цялото задължение на Заемателя по договора, която да е валидна 30 дни след
крайния срок за плащане на задълженията по договора за заем. Предвид
обстоятелството, че Заемателят не е представил на
Заемодателя нито едно от договорените обезпечения, съгласно уговореното от страните в чл.4, ал.2 от договора, на
същия е начислена неустойка за неизпълнение в размер на 2259,66 лева, която
страните са постигнали споразумение да бъде разсрочена на 13 равни вноски,
всяка в размер на 173,82 лева, платими на съответните падежни дати на
погасителните вноски по договора за заем. Начислената неустойка е с конкретно
определен размер в договора за заем, като не е изчислена в процентно
съотношение. Така, погасителната вноска, която следва да заплаща Заемателят е бил в общ размер на 595,65 лева. На основание
Закона за потребителския кредит и в съответствие с разпоредбите на сключения
договор на длъжника е била начислена лихва за забава в размер на действащата
законна лихва за периода от 24.12.2017 г.
до датата на подаване на заявлението в съда.
Общият размер на начислената лихва е била 557,11
лева, който е съвкупност от лихвите за забава, изчислени за всяка отделна падежирала, неплатена погасителна вноска, включваща
главница и договорна лихва.
Длъжникът не е заплатил изцяло дължимия паричен
заем към Дружеството. Сумата, която е погасена до момента, е в размер на 600,00
лв., с която са погасени както следва: неустойка за неизпълнение: 178,17 лв.,
договорна лихва: 67,31 лв., главница: 354,52 лв.
По искане на
ищеца съдът назначи и изслуша съдебно-счетоводна експертиза, чието заключение
приема като компетентно и обективно дадено, от която се установи, че остатъчното
задължение на ответника по договор за паричен заем № 3087951 сключен на
25.11.2017 год. е в размер на 7188.45 лв. в т.ч. 4645.48 лв. главница; 416.48
лв. договорна лихва върху неплатената главница за периода от дата на първа
вноска 05.07.2017 год. до 09.02.2018 год. дата на прехвърляне на вземанията; 45
лв. такса за събиране на просрочени вземания; 2081.49 лв. неустойка по чл.4,
ал.2 от Договора за периода от 23.12.2017 год. до 26.05.2018 год. Лихва за
забава 600.01 лв. за времето от 24.12.2017 год. до 03.06.2019 год. дата на
подаване на заявление в съда.
С оглед на гореизложеното, съдът счита исковата претенция за изцяло
основателна и доказана, установена по основание и по размер, поради което положителния
установителен иск следва да се уважи така, както е
предявен.
С оглед
този изход на делото ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца
разноските направени в исковото производство, общо в размер на 1372.19 лв., от които 154.91 лв. внесена
д.т.; 717.28 лв. такса за особен представител; 150 лв. възнаграждение за вещо
лице и 350 лв. ю.к.възнаграждение, както и разноските по заповедното
производство общо в размер на 204.91 лв., от които 154.91 лв. внесена д.т. и 50
лв. ю.к.възнаграждение. или общо разноски в заповедното и исковото производство
в размер на 1577.10 лв.
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО
по отношение на ответника Ш.О.К., ЕГН:**********,***,
че същия дължи на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление:
гр.******" № 25, офис ****, представлявано от Д.Б.Б.сумите
както следва: 4645,48 лв. (четири хиляди и шестстотин четиридесет и пет
лева и 48 стотинки) -представляващи главница по договор за паричен заем; 416,48
лв. (четиристотин и шестнадесет лева и 48 стотинки) - представляващи
договорна лихва от 23.12.2017 г. до
26.05.2018 г. (падеж на последна
погасителна вноска); 45,00 лв. (четиридесет и пет лева) - представляващи
такса разходи за събиране на просрочени вземания; 2081,49 лв. (две хиляди и
осемдесет и един лева и 49 стотинки) - неустойка за неизпълнение на
договорно задължение за периода от 23.12.2017 г.
до 26.05.2018 г. (падеж на последна
погасителна вноска); 557,11 лв. (петстотин петдесет и седем лева и 11
стотинки) - представляващи обезщетение за забава за периода от 24.12.2017 г. до датата на подаване на заявлението в
съда, както и законната лихва за забава върху главницата от датата
на подаване
на заявлението по чл. 410 от ГПК в съда –
03.06.2019 год. до
окончателното изплащане на дължимите суми.
ОСЪЖДА Ш.О.К., ЕГН:**********,*** да заплати на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление: гр.******" № 25, офис ****, представлявано от Д.Б.Б.общо сумата
в размер на 1577.10 лв., направени разноски в заповедното и исковото
производство.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд –
Кърджали в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Районен съдия:
/Й.Геров/