О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр. Бургас, 04.01.2021г.
БУРГАСКИ РАЙОНЕН СЪД, НК, 46-ти състав, в
закрито заседание на четвърти януари през две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРТИН БАЕВ
като разгледа докладваното от
съдията НЧД № 4789 по описа за 2020г., намери за установено следното:
Производството
е по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК.
Образувано е по повод жалба на И.П.П. с ЕГН: **********, против постановление на прокурор от РП-Бургас
от 29.10.2020г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 218/2019г.
по описа на РУ-Созопол, пр.пор. 2090/2019г. на БРП, водено за извършено
престъпление по чл. 209, ал.1 НК.
В
жалбата се заявява несъгласие с изводите на БРП за липса на престъпление. Твърди
се, че разследването не е проведено пълно, всестранно и обективно, като не се споделят
изводите на РП-Бургас за наличие на гражданско-правен спор. В тази връзка се
акцентира, че прокурорът не е обследвал деятелността на Терзийски преди и след
инкриминираното деяние, а е пренебрегнал показанията на св. И. П. и св. Н. И..
Застъпва се, че не е обследвана дейността на дружеството „ДМ Ауто 66“ ЕООД,
включително предмет на дейност, регистрация по ЗДДС, наличие на работници и др.
Счита се, че част от доказателствата са превратно тълкувани от прокурора, както
и че до връщане на дадената сума се е достигнало само поради активната позиция
на жалбоподателя, която не следва да влияе върху субективната страна на
извършеното. В заключение се обобщава, че изводите за липса на
наказателно-правна измама са неправилни и незаконосъобразни , поради което и се
иска отмяна на атакуваното постановление и връщане на делото на БРП със
задължителни указания за приложение на закона.
Съдът намира, че така
депозираната жалба е процесуално ДОПУСТИМА. Тя изхожда от активно легитимирано
лице - соченият за пострадал от престъплението. Жалбата е насочена срещу акт
подлежащ на съдебен контрол, като е подадена в преклузивния
седемдневен срок (постановлението за прекратяване е получено на 05.11.2020г., а
жалбата е депозирана на 09.11.2020г). Разгледана по същество съдът я намира за НЕОСНОВАТЕЛНА
по следните съображения.
Наказателното
производство е образувано на 29.08.2019г. по реда на чл. 212, ал. 1 НПК - с постановление
на РП-Бургас и е водено за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 НК, а именно
за това, че на 07.04.2019г. в гр. Черноморец с цел да набави имотна облага за
себе си възбудил и поддържал у И.П. заблуждение и с това му причинил имотна
вреда в размер на 2000 лева.
С
атакуваното постановление на БРП от 29.10.2020г. наблюдаващият прокурор приел,
че разследването е проведено пълно, всестранно и обективно, като не са събрани
доказателства за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 НК или друго
престъпление от общ характер. За да стигне до този извод представителят на
държавното обвинение е направил анализ на приобщените доказателства и
доказателствени средства, очертал е приетата
от него фактическа обстановка и е приел, че от фактите по делото се налага
извод, че се касае за неизпълнение на договорни отношения, а не до
наказателно-правна измама. На база горните правни изводи и на основание чл. 24,
ал. 1, т. 1 НПК прокурорът е прекратил наказателното производство по делото.
Настоящият
състав, след като се запозна с материалите по делото счита, че крайните изводи
на прокурора са правилни и законосъобразни и следва да се подкрепят.
Целта на
съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 5 и сл. от НПК е да се извърши
проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора,
с които се поставя край на наказателното производство. За нуждите на
производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и
законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване
на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включва
преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно,
всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната
истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът
разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване
на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат
събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.
Съдът
счита, че в прокурорския акт е изложена коректно фактическата обстановка по
случая, която е установена на база на събрания в хода на производството
доказателствен материал. Положени са необходимите усилия за изясняване на
обективната истина, като събраните доказателства са били подложени на проверка,
анализ и оценка със средствата и способите на НПК. Доколкото фактическата
обстановка е изведена на база събраните доказателства, съдът счита, че не е
необходимо да я преповтаря, а се присъединява към възприетото от РП-Бургас,
като във връзка с направените възражения следва да посочи следното:
Основните упреци в жалбата се
съсредоточават около това, че неправилно прокурорът е приел, че се касае само
до неизпълнение на гражданско-правни отношения, а не до наказателно-правна
измама. Настоящият състав обаче не възприема тезата на жалбоподателя, воден от
следните мотиви.
Не всяко неизпълнение на договор
е измама по смисъла на чл. 209, ал. 1 НК, а само това, което се дължи на
изначална липса на намерение у дееца да изпълни договореностите. В трайна
практика на ВКС се приема, че по принцип наказателно-правна измама е възможна и
при съществуващи договорни отношения между подсъдимия и пострадалите лица.
Разграничителния критерий между обикновеното неизпълнение на договорни
отношения и наказателна измама е в субективното отношение на дееца към момента
на съвпадане на волеизявленията при сключване на сделката. При договорното
неизпълнение деецът към момента на сключване на сделката желае правомерното развитие
на облигационното правоотношение, постигането на неговия общественополезен
резултат, явяващ се изпълнението на насрещните задължения на двете страни по
правоотношението, но впоследствие по една или друга, обективна или субективна
причина не съумява да стори това. При наказателната измама деецът още изначално
не желае постигането на правомерния резултат, а цели само получаване на
имотната облага, без да изпълни каквото и да било. Деецът влиза в облигационни
отношения не с цел да ги изпълни, а още изначално той вижда в тях - метод,
средство, чрез които да въведе пострадалото лице в заблуждение и по този начин
да го мотивира към имуществено разпореждане, което би се явило без правно
основание. В този изричен смисъл и Решение № 433 на ВКС по наказателно дело
902/2015, Решение № 329 на ВКС по наказателно дело № 1105/2015г. , Решение №
337/2015г. на ВКС, кас. дело № 716 /2015г.
Трайно установено в съдебната
практика е и разбирането, че за умисъла или намерението на дееца, като факти от
неговия вътрешен живот, се съди като се преценят всички факти и обстоятелства
от обективната действителност, които съпътстват престъпното деяние. Утвърдено е
и становището, че в тези случаи преки доказателства е трудно да има, като
доказването се извършва чрез индиции. Като безспорна
индиция за наличието на първоначално намерение деецът да не изпълни поетите от
него договорни задължения се приема отсъствието на обективна възможност за
изпълнение на задължението към момента на сключване на договора. Така Решение № 330 от 17.11.2015 г. по н. д. № 882
/ 2015 г. на ВКС, 2-ро нак. отделение, Решение № 453
от 31.10.2011 г. по нак. д. № 2098/2011 г. на ВКС.
В случая съдът счита, че не се
доказва изначална липса на възможност или намерение у Т. за изпълнение на
поетите задължения. Тъкмо напротив – видно от показанията на св. П. П. - той е
посещавал няколкократно обекта, пристъпил е към демонтаж на старата ограда на
обекта, като за целта е донесъл инструменти – „Хилти“
и „Флекс“, а в последствие е закупил и положил
арматура за оградата. Донесъл е боя за улуците, а на 26.04.2019г. е започнал
монтаж и на скеле, което да бъде използвано за боядисване на фасадата. По
мнение на съда всички тези факти сочат на реално намерение у Т. да изпълни
поетите договорености. Липсва каквато и да е логика той да посещава
няколкократно обекта, да ангажира скеле и да пристъпва към неговия монтаж, след
като вече е получил паричната сума от П., ако действително изначално
намерението му е било да не се задължава по договора, а да го използва като
средство за въвеждане на пострадалия в заблуждение. Действително начинът, по
който Т.е пристъпил към реализацията на поетите ангажименти сочи на
непрофесионализъм и потенциално лошо качество на строителните дейности, но това
излиза извън предмета на настоящата проверка. Важното е, че по мнение на
настоящия състав, събраната доказателствена съвкупност не навежда на еднозначен
извод за липса на възможност или намерение за изпълнение на поетите
ангажименти. Касае се за строителни дейности (боядисване на фасада и изграждане
на ограда), за които не е наложително да се използва строителна бригада, а
могат обективно да се осъществят и еднолично от Т., още повече, че той е водил
със себе си лице, което да му помага (св. Г.П.). Това, че темпът, с който Т. е
пристъпил към изпълнение на задълженията по договора или качеството, с което е
работил, не са удовлетворявали възложителя не сочи непременно на извършена от
изпълнителя измама, а следва да се уреждат на плоскостта на облигационните
отношения между тях, още повече имайки предвид обстоятелството, че самият
договор е бил едностранно прекратен от възложителя преди да изтече – т.е.
реално Т. е разполагал с още време да извърши договорените дейности и да
изпълни поетите ангажименти, но жалбоподателят е решил да не го изчака и е
прекратил договора.
Съдът не споделя и доводите за
непълнота на разследването. Напротив. В рамките на разследването са разпитани
всички установени свидетели и са приложени всички относими документи.
Действително предметът на дейност
на търговското дружество, управлявано от Т., е ремонт и продажба на леки
автомобили, но законът не забранява извършването и на друга дейност от
търговеца, стига тя да не е забранена от закона, още повече, че информацията за
предмета на дейност на търговеца е общодостъпна и очевидно не е попречила на П.
да сключи договора за строителство. Дали дружеството е регистрирано по ЗДДС или
не, няма никакво отношение, като следва да се подчертае, че регистрацията по
този закон се извършва при определени предпоставки (най-често достигнат оборот
за определен период) и по никакъв начин не се отразява на това дали
договорените суми са с ДДС или не.
Вярно е че по делото са разпитани
двама свидетели – св. И. П и св. Н И, които имат да получават парични суми от Т,
но както правилно е посочил прокурорът – това не влияе на настоящия казус и
това е така, доколкото сумата дължима на св. И касае получен заем, а сумата
дължима на св. П е във връзка със закупени, но все още не платени строителни
материали – т.е. тези обстоятелства характеризират Т като некоректен контрагент
(неизправен длъжник), но не са пряко свързани с възможността или желанието му
да изпълни договора за строителство. В действителност, фактът, че Т. е
закупувал голямо количество стока от железарията на св. П. (за над пет хиляди
лева) може да се тълкува в посока, че реално Т.и друг път се е занимавал със
строителство и доказва липсата на изначална невъзможност за изпълнение на
договора. Дали и кога Т. е уредил отношенията си със собственика на скелето, което
е решил да използва, също не навежда на еднозначен извод за осъществена измама
по отношение на П., а само още веднъж характеризира деецът като некоректен и
неблагонадежден контрагент, без това да означава, че е осъществил
наказателно-правна измама по отношение на П..
Всичко горепосочено
дава основание на БРС да приеме, че в случая правилно РП-Бургас е преценила, че
не се касае за извършено престъпление от общ характер, а за неуредени
гражданско-правни претенции, поради което и правилно на основание чл. 24, ал.1,
т.1 НПК е прекратила наказателното производство по делото. С оглед горното обжалваното
постановление следва да се потвърди изцяло.
Така
мотивиран и на основание чл. 243, ал. 6, т. 1 НПК, Бургаският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на Бургаска
районна прокуратура от 29.10.2020г., с което на основание чл. 243, ал.1, т. 1, вр. с чл. 24, ал.1, т. 1 НПК е било прекратено
наказателното производство по ДП № 218/2019г. по описа на РУ-Созопол, пр.пор.
2090/2019г. на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 209, ал.1 НК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване или протест в седемдневен срок от съобщаването му
пред БОС.
ПРЕПИС от определението
да се връчи на БРП и на жалбоподателя на посочения в делото адрес.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: