№ 1468
гр. Варна, 27.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 51 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Антония Светлинова
при участието на секретаря Дияна Димитрова
като разгледа докладваното от Антония Светлинова Гражданско дело №
20203110111131 по описа за 2020 година
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от ЗЛ. КР. ГР. , ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.
***, срещу „В.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, ул. ***,
представлявано от В.Л.Г. – управител, осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл. трето ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от сумата от 1 700
лв., представляваща заплатен депозит по договор за провеждане на сватбено тържество от
07.10.2019 г., който е развален, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване
на исковата молба в съда – 09.09.2020 г., до окончателното изплащане на задължението.
По твърдения в исковата молба, на 07.10.2019 г. между страните бил сключен
договор за провеждане на сватбено тържество, което трябвало да се проведе на 13.06.2020 г.
и 14.06.2020 г. (събота и неделя) в комплекс, стопанисван от ответника „В.К.“ ЕООД.
Условията на договора включвали и една нощувка в комплекса на част от гостите на
тържеството срещу уговорена цена в размер на 1 700 лв., която била заплатена от ищеца на
08.10.2019 г. като депозит по договора. Поради обявеното в началото на м. март 2020 г.
извънредно положение във връзка с разпространението на COVID-19 и последвалата
обективна невъзможност да бъде проведено тържеството на плануваните дати, страните
започнали да водят кореспонденция за предоговаряне на условията по договора, но така и не
постигнали взаимно съгласие в тази насока. Затова и на 04.06.2020 г. ищецът изпратил до
ответника покана с предложение сватбеното тържество да се проведе през 2021 г. и да
задържи заплатения депозит, като при неприемане на предложението в поканата се
съдържало изявление за разваляне на договора и претенция за връщане на депозита по
1
посочена банкова сметка. Поканата била получена от ответника на 05.06.2020 г., но
депозитът така и не бил върнат.
По изложените съображения ищецът счита, че е отпаднало основанието за задържане
на получената сума от 1700 лв., тъй като договорът бил развален чрез нарочното негово
изявление в този смисъл и обективната невъзможност за изпълнението му чрез провеждане
на сватбено тържество на уговорените дати. По същество моли за уважаване на исковата
претенция и присъждане на разноски по делото.
В открито съдебно заседание ищецът лично и чрез процесуалните му представители
адв. Е.Е. и адв. Петър Георгиев, поддържа исковата молба. Допълва, че единадесет от
поканените на сватбеното тържество гости са били с местоживеене в чужбина (Германия и
Италия), вкл. майката на булката и нейният осиновител, а тридесет от тях са живеели в гр.
София, като са заявили опасенията си да присъстват на тържеството на първоначално
уговорените дати. Представя списък на разноски по чл. 80 ГПК и прави възражение за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В депозирана
писмена защита излага подробни правни съображения, съобразно събрания доказателствен
материал.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на исковата молба, в който
излага становище за неоснователност на предявения иск. Не оспорва, че между страните бил
сключен процесният договор, но поддържа, че същият не бил развален. В тази връзка
твърди, че той имал готовност да проведе тържеството на първоначално уговорените дати,
поради което не била налице невъзможност за изпълнение по смисъла на чл. 87, ал. 2 ЗЗД.
Отделно намира, че изявлението за разваляне не било годно да произведе действие, тъй като
било отправено под условие, чието сбъдване било неясно. Счита също, че процесният
депозит имал характер на задатък и се задържал от него правомерно, тъй като ищецът бил
неизправна страна по договора поради неспазените срокове за заплащане на дължимия
остатък от уговорената цена и неявяването му за провеждане на тържеството.
С тези аргументи ответникът поддържа, че не било налице нито виновно
неизпълнение на задълженията му по договора, нито обективна невъзможност за това,
поради което моли за отхвърляне на предявения иск и претендира разноски по делото.
В открито съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния му представител адв.
М.П., поддържа отговора на исковата молба и представя списък на разноски по чл. 80 ГПК.
Счита, че не е установена обективна невъзможност за провеждане на сватбеното тържество
на уговорените дати, доколкото към 13.06.2020 г. не са били въведени ограничения нито за
подобни мероприятия на открито, нито за трансгранични пътувания, и дружеството е имало
готовност да изпълни поетите по договора задължения.
След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна
следното:
С изготвения и обявен за окончателен доклад по делото като безспорни и
ненуждаещи се от доказване по делото са отделени обстоятелствата, че на 07.10.2019 г.
2
между страните е сключен договор за провеждане на сватбено тържество, както и че на
08.10.2019 г. ищецът е заплатил в полза на ответника депозит по договора в размер на 1 700
лв. Същите се потвърждават и от съдържанието на приложения договор (л. 8-12). От него се
изяснява още, че страните са уговорили сватбеното тържество да се проведе на 13.06.2021 г.
с една нощувка в комплекс „В.К. и Градина“ при базов капацитет за настаняване с
преспиване на 26 госта и обща цена на нощувката в размер на 1700 лв., която именно сума е
платима като депозит. В клаузата на чл. 1.3. от договора, касаеща организацията на
събитието, е посочено, че комплексът предлага три зони за провеждане на сватбеното
тържество – две открити зони и една закрита зала.
От представената електронна кореспонденция, водена между страните в периода
23.03.2020 г. – 28.05.2020 г. (л. 23-34), се изяснява, че на 23.03.2020 г. ищецът е отправил
запитване до ответното дружество за възможността за промяна в датата на тържеството за
следващата 2021 година, предвид Корона вируса и факта, че голяма част от гостите пътуват
от Италия/Германия, като с отговор от 10.04.2020 г. ответникът е изявил условна готовност
за провеждане на тържеството на първоначално уговорената дата – 13.06.2020 г., ако
извънредното положение бъде отменено на 13.05.2020 г., евентуално – за отлагане на
събитието в рамките на 2020 г. На 13.05.2020 г. ответникът е предложил и конкретни дати
през м. юли и август 2020 г. за провеждане на тържеството, които са в неделни и делнични
дни, както и възможност за ползване на платеното капаро от младоженците или техните
близки под формата на ваучер за нощувки през м. септември 2020 г. С електронно писмо от
16.05.2020 г. ищецът е уведомил ответника, че е невъзможно тържеството да бъде проведено
през 2020 г. поради въведената забрана за пътуване от Германия и Италия, респ.
задължителната карантина след пътуване от 14 дни, както и поради запълнения график за
годината на ангажираните за събитието лица (фото, видео, диджей и др.). След като на
20.05.2020 г. ответникът категорично е отказал вариант за преместване на събитието за 2021
година, с последващо електронно писмо от 28.05.2020 г. ищецът е заявил, че не желае да се
възползва от предложените му нови дати за събитието през м. юли и август 2020 г. и е
претендирал връщане на заплатения по договора депозит в размер на 1700 лв. В отговор от
същата дата ответникът е изразил готовност за изпълнение на задълженията му за
провеждане на тържеството на 13.06.2020 г., а при отпаднал интерес към датата е отправил
молба до ищеца за изпращане на писмено искане за анулиране с посочване на причините за
това.
В продължение на водената електронна кореспонденция, на 04.06.2020 г. ищецът е
изпратил нарочна писмена покана до ответника (л. 17), с която е предложил сватбеното
тържество да се проведе на 26-27.06.2021 г. В случай на неприемане не предложението в
поканата се съдържа и изявление за разваляне на договора, както и покана за връщане на
заплатения депозит по посочена банкова сметка в тридневен срок от получаване на
поканата.
Видно от приобщената обратна разписка (л. 15), поканата е получена от ответника на
05.06.2020 г., като няма данни да е изпратен отговор на същата.
От приобщения договор за фотографски услуги от 09.01.2020 г. (л. 62) и извадка от
3
електронно банкиране (л. 66) се установява, че във връзка с процесното сватбено тържество
е ангажиран фотограф за дата 13.06.2020 г. и на 10.01.2020 г. е заплатен депозит (капаро) по
договора в размер на 300 лв.
По делото са събрани и гласни доказателствени средства посредством разпита на
ангажираните от ищеца двама свидетели (л. 88 и сл.).
От показанията на св. *** (без дела и родство със страните) се установява, че същият
е приятел на ищеца, поканен като гост на сватбеното тържество, уговорено за 13.06.2020 г.
Ищецът му споделил за водената с вилата кореспонденция, целяща да измести събитието за
2021 г., с оглед обявената пандемия. Свидетелят излага, че поради загрижеността им за
техните близки и новината, че ще стават родители, той и приятелката му взели решение да
не присъстват на събитието, за което уведомили ищеца в края на м. март 2020 г. По негови
данни същото решение взели и други гости на сватбата – приятели и роднини на
младоженците, които живеели в София и чужбина (Германия и Италия), вкл. майката на
бъдещата булка. В крайна сметка сватбата се състояла на 10.07.2021 г., но била проведена на
друго място, на което присъствали всички поканени гости.
Тези обстоятелства се потвърждават и от свидетелските показания на св. Д.Ж.
(сестра на ищеца). Същата споделя още, че гостите от чужбина били в невъзможност да
присъстват на сватбата през м. юни 2020 г. поради въведената задължителна 14-дневна
карантина, а тези от страната се страхували за живота и здравето си. По нейни данни
предложението на вилата за провеждане на тържеството през м. юли-август 2020 г. било
невъзможно, тъй като времето било недостатъчно за организиране на необходимите
оператори, диджей и т.н., а готовността за посрещане на гостите на 13.06.2020 г. била
заявена от ответника в последния момент.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна
следното:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД за
връщане на заплатен от ищеца депозит по процесния договор за провеждане на сватбено
тържество, получен от ответника на отпаднало основание.
Същият е допустим, предвид наличието на нормативно установените положителни
процесуални предпоставки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск и
липсата на процесуални пречки за това.
Основателността на претенцията е обусловена от наличието на следните
кумулативни материалноправни предпоставки, а именно: даването, съответно получаването
от ответника на процесната сума (депозит по договора) в размер на 1700 лв. и отпадане на
основанието за нейното задържане. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в
тежест на ищеца е да проведе пълно и главно доказване на тези факти.
Безспорно по делото е, че депозитът е заплатен от ищеца в полза на ответното
дружество, съобразно уговореното в сключения между тях договор, както и че ответникът е
получил паричните средства в посочения размер.
4
Правният спор се съсредоточава върху въпроса дали е отпаднало основанието за
получаване на депозита. В тази връзка ищецът поддържа, че е развалил договора поради
отпаднал интерес от изпълнение и обективна невъзможност за това в резултат от
непреодолима сила (пандемия от Ковид-19), а ответникът – че е бил в готовност да изпълни
задълженията си по договора и не е имало обективни пречки за изпълнението.
Настоящият съдебен състав намира за доказано развалянето на договора, като
аргументите за това са следните:
С решение на Народното събрание, обн. ДВ бр. 22 от 13.03.2020 г., е обявено
извънредно положение върху цялата територия на Република България, считано от 13 март
2020 г. до 13 април 2020 г., срокът на което извънредно положение е удължен до 13 май
2020 г. с решение на Народното събрание, обн. ДВ бр. 33 от 07.04.2020 г. След отмяната на
извънредното положение с решение № 325 от 14.05.2020 г. на Министерски съвет е обявена
извънредна епидемична обстановка на територията на Република България, свързана с
епидемичното разпространение на COVID-19 и съществуващата непосредствена опасност за
живота и здравето на гражданите, считано от 14 май 2020 г. до 14 юни 2020 г.
Във връзка с препоръките на Националния оперативен щаб, в разглеждания период
от м. март 2020 г. до м. юни 2020 г. в страната са въведени редица противоепидемични
мерки с издадени на основание чл. 63 от Закона за здравето заповеди на здравния министър,
които заповеди са претърпели многократни изменения и допълнения. Сред въведените в
този период мерки е и забраната за посещения на ресторанти (т. 1 от Заповед № РД-01-
124/13.03.2020 г.), с изключение на търговски площи на открито (градини, тераси и др.), но
при спазване на определени противоепидемични мерки, вкл. разполагане на масите по
начин, осигуряващ разстояние не по-малко от 1,5 метра между тях и не повече от четири
лица на маса или на едно семейство (Заповед № РД-01-249/03.05. 2020 г., в сила от
06.05.2020 г.), забрана за влизане на територията на Република България на граждани на
определени страни, вкл. Италия и Германия, с изключение на български граждани, членове
на семейства на български граждани и лица със статут на постоянно и продължително
пребиваване на територията на Република България, както и членовете на техните семейства
(заповед № РД-01-127 от 16.03.2020 г.), задължително поставяне под карантина за срок от 14
дни на всички български граждани и граждани на други държави с постоянно, дългосрочно
или продължително пребиваване на територията на Република България и членовете на
техните семейства, пристигащи от държава с регистрирани случаи на COVID-19 (Заповед №
РД-01-158 от 26.03.2020 г.), забрана за провеждане на всякакви организирани събирания на
групи над 10 (десет) лица (Заповед № РД -01-263 от 14.05.2020 г.) и др.
Несъмнено обявената Ковид пандемия представлява на непреодолима сила по
смисъла на чл. 306, ал. 2 от ТЗ, тъй като има белезите на форсмажорно обстоятелство, което
е непредвидено и непредотвратимо събитие от извънреден характер, възникнало след
сключването на процесния договор на 07.10.2019 г. За да бъде въпросното събитие
основание за законосъобразно прекратяване на вече възникналата облигационна връзка
между страните, то следва да е довело до обективна невъзможност за изпълнение от страна
на длъжника (ответник).
5
В случая е налице именно такава обективна невъзможност за провеждане на
сватбеното тържество на първоначално уговорената в договора дата – 13.06.2020 г., която е
в пряка причинно-следствена връзка с обявената пандемия. Въпреки че ответникът е
изразил формална готовност за изпълнение на непаричното му задължение и посрещане на
гостите в заведението на посочения ден, това предложено от него изпълнение е заявено
несвоевременно (категорична възможност за това е заявена едва на 28.05.2020 г.) и освен
това изпълнението му би било толкова неточно, че може да бъде приравнено на пълно
неизпълнение. Този извод следва от въведените описани по-горе задължителни
противоепидемични мерки, действащи към м. юни 2020 г. и засягащи провеждането на
тържествата на открито, вкл. ограниченията за броя на посетителите в заведението,
изискванията за разполагане на масите в търговските площи с определено минимално
разстояние между тях и ограниченията в броя на лицата, които може да бъдат настанени на
една маса. Имайки предвид тези рестрикции и конкретния предмет на процесния договор за
провеждане на сватбено тържество, което празнично събитие предполага струпване на
множество хора на едно място и обичайно общуване от близко разстояние между тях, съдът
намира, че ответникът е бил в обективна невъзможност да осигури провеждането на
тържеството при първоначално уговорените условия, макар и на падежа.
Освен това продължителността на въведените забрани и ограничителни изискания са
довели до отпадане интереса на ищеца, в качеството му на кредитор по договора, от
предложеното му (неточно) изпълнение. Това обстоятелство е доказано както от
приобщените писмени доказателствени средства (електронна кореспонденция между
страните), така и от гласните такива (свидетелски показания). Отчитайки възможната
заинтересованост на разпитаните лица, при условията на чл. 172 ГПК, съдът кредитира
напълно свидетелските показания по делото, доколкото същите са последователни,
непротиворечиви и съответни на останалия доказателствен материал, а също така са и
житейски логични. И двамата свидетели са категорични, че е било невъзможно
провеждането на сватбата на 13.06.2020 г., тъй като обявеното извънредно положение е
довело до отказ на повечето гости да присъстват на събитието, вкл. поради забраната за
пътуване от чужбина и въведена задължителна 14-дневна карантина, под която е следвало да
бъдат поставени немалка част от гостите, в това число и майката на бъдещата булка.
Предвид същността на сватбеното тържество, което е предназначено именно за
поканените гости и роднини, провеждането му без тях би било немислимо. Затова и
субективното желание на ищеца за промяна в датата на тържеството не може да бъде
квалифицирано като самоволен отказ за изпълнение на договора, респ. неизправност от
негова страна, каквито доводи навежда ответникът. Напротив – от обсъдените писмени и
гласни доказателствени източници се установява, че ищецът е положил усилия да запази
действието на договора чрез предоговаряне на условията по него и отлагане на сватбата за
следващата 2021 година, вкл. като е изложил конкретните обективни причини за това пред
ответното дружество, но последното не е изразило съгласие за исканата промяна.
При това положение и предвид неизвестната продължителност на обективните
пречки за точно изпълнение (пандемията е актуална и понастоящем), а също и поради
6
естеството на неизпълненото непарично задължение на ответника по договора, което е
следвало да бъде престирано в точно определен по волята на страните момент, то в случая е
налице пълна и трайна невиновна невъзможност за изпълнение, довела до развалянето на
договора по право, при условията на чл. 89, предл. първо ЗЗД.
Сделката не е с продължително или периодично изпълнение, поради което
развалянето има обратно действие, на основание чл. 88, ал. 1 ЗЗД, и след прекратяването на
облигационната връзка между страните е отпаднало основанието за задържане на получения
от ответника депозит, респ. в полза на ищеца е възникнало процесното облигационно
вземане по чл. 55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
Не е спорно, че ответникът не е върнал на ищеца депозита по договора, въпреки
отправената му изрична покана за това, поради което предявеният осъдителен иск е доказан
по основание и размер и следва да бъде изцяло уважен, като се присъди в полза на ищеца
търсената сума от 1700 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на
исковата молба в съда – 09.09.2020 г., до окончателното й изплащане.
По разноските:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК, с оглед изхода на делото и направеното за това
искане, в полза на ищеца следва да бъдат присъдени сторените в настоящото исково
производство разноски в размер на 418 лв., от които 68 лв. за заплатена държавна такса и
350 лв. за адвокатско възнаграждение, доказателства заплащането на което са представени
по делото – договор за правна защита и съдействие от 19.04.2021 г., съдържащ отбелязване,
че уговореното възнаграждение е заплатено изцяло в брой (л. 85). Сторените от ищеца
разходи на връчване на извънсъдебна покана не представляват съдебно-деловодни разноски,
поради което претендираната сума от 60 лв. по сметка № 26852/04.09.2020 г., посочена в
списъка по чл. 80 ГПК, не следва да бъде възлагана в тежест на ответника.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 5 на Тълкувателно решение № 6/2012
г., ОСГТК на ВКС, направените от страните в обезпечителното производство разноски се
присъждат с окончателното съдебно решение по съществото на спора, с оглед крайният му
изход. Такива разноски са сторени от ищеца по в.ч.гр.д. № 3559/2020 г. на Окръжен съд -
Варна, като същите се изчерпват със заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на
100 лв. по представения договор за правна защита и съдействие от 25.11.2020 г. (л. 31 от
делото пред ВОС) и не включват разноските по образуваното изп. дело № 1258/2020 г. на
ЧСИ Я. във връзка с налагането на допуснатата обезпечителна мярка, вкл. претендираните
такси по ТТР ЗЧСИ и адвокатско възнаграждение.
Така в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в общ размер
на 518 лв.
Предвид изхода на спора, разноски на ответника не се следват.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
7
ОСЪЖДА „В.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. ***, представлявано от В.Л.Г. – управител, да заплати на ЗЛ. КР. ГР. , ЕГН **********,
с адрес: гр. Варна, ул. ***, сумата от 1 700 лв. (хиляда и седемстотин лева), представляваща
заплатен депозит по договор за провеждане на сватбено тържество от 07.10.2019 г., който
договор е развален, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба в съда – 09.09.2020 г., до окончателното изплащане на задължението, основание чл.
55, ал. 1, предл. трето ЗЗД.
ОСЪЖДА „В.К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. Варна,
ул. ***, представлявано от В.Л.Г. – управител, да заплати на ЗЛ. КР. ГР. , ЕГН **********,
с адрес: гр. Варна, ул. ***, сумата от 518 лв. (петстотин и осемнадесет лева) за сторените по
делото разноски, на основание чл. 78, ал.1 ГПК.
Присъдените суми в полза на ищеца ЗЛ. КР. ГР. може да бъдат заплатени по
посочената негова банкова сметка с IBAN ***, открита в „Обединена българска банка“
АД.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от настоящото решение да се връчи на страните, чрез процесуалните им
представители, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8