Решение по дело №107/2019 на Районен съд - Сливница

Номер на акта: 110
Дата: 31 януари 2020 г. (в сила от 2 ноември 2020 г.)
Съдия: Мариана Митева Маркова
Дело: 20191890200107
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 26 февруари 2019 г.

Съдържание на акта Свали акта

   Р Е Ш Е Н И Е  № 110

                                                гр. Сливница, 31. 01. 2020 г.

                                                В  И М Е Т О  Н А  Н А Р О Д А

 

           Районен съд – гр. Сливница, пети състав, в публичното заседание на девети септември през две хиляди и деветнадесета година в състав:

 

                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИАНА МАРКОВА

 

при секретаря М. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Маркова н. а. х. д. № 107 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от В.Н.М., с ЕГН ********** ***, чрез адв. А. от САК срещу наказателно постановление № 703 от 11.02.2019 г. на заместник - началника на ТД Югозападна (правоприемник на Митница Столична), с което на жалбоподателката за нарушение разпоредбата на чл. 126, ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове е наложена глоба в размер на 1000 лева и на основание чл.124, ал.1 ЗАДС в полза на държавата са отнети 21 л. етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем, както следва: 11 л. с обемно съдържание на алкохол 42 % vol. при 20°С и 10 литра с обемно съдържение на алкохол 41 % vol. при 20°С. В жалбата се иска отмяна на обжалваното НП поръди неправилност и незаконосъобразност. В представените писмени бележки жалбоподателката поддържа, че намереният в дома й етилов алкохол (ракия) е в рамките на позволеното от чл.60, ал.2 ЗАДС количество – до 30 литра годишно на семейство. Също така заявява, че откритото количество ракия в дома й принадлежи на съпруга й. Посочва, че АНО не изследвал годината на производство на същата, а произведената преди 08.03.1991  г. ракия не покрива определението „акцизна стока“. На следващо място жалбоподателката изтъква, че ако бъде прието, че е налице описаното в НП нарушение, то се касае за маловажен случай по смисъла на чл.28 ЗАНН. Жалбоподателката претендира и разноски.

Административнонаказващият орган оспорва жалбата с твърдение, че нарушението, предмет на административнонаказателното обвинение, е доказано по несъмнен начин. Счита, че от представените от жалбоподателката в хода на проверката акцизни данъчни документи доказват плащанато, начисляването и обезпечаването на акциз само на 10 литра от открития в нейно държане етилов алкохол, което е взето предвид в хода на административнонаказателното производство. За останалото количество алкохол, предмет на настоящото производство не са представени доказателства за плащанато, начисляването и обезпечаването на акциз, а съобразно чл.84, ал.9 ЗАДС хартиеният носител на АДД трябва да следва акцизните стоки. При тези съображения моли атакуваното НП да бъде потвърдено.

Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

На 08.09.2018 г. около 07.10 ч. служители на РУ при МВР – Сливница – св. А.Г. и св. В.К. извършили проверка в гр. Д. в търговски обект на ул. „С. С.“ № . стопанисван от жалбоподателката и в дома на жалбоподателката, намиращ се в гр. Д., ул. „Д.“ № .. В търговския обект полицейските служители открили 10 броя бутилки с вместимост от по 0,500 л., съдържащи общо 5 л. течност с мирис на спирт. В дома на жалбоподактелката открили 2 броя пластмасови туби, едната с вместимост от 10 л. и другата -  от 11 л., съдържащи общо 21 л. течност с мирис на спирт без поставен акцизен бандерол на тях. Жалбоподателката предала доброволно открития в стопанисвания от нея търговски обект и в дома й алкохол, за което бил съставен протокол от 08.09.2018 г. Преписката по повод извършената проверка и открития алкохол била изпратена по компетентност на митническите органи.

Според изготвения в хода на административнонаказателното производство протокол от 11.09.2018 г. за извършено измерване за установяване на алкохолен градус със служебен денситометър модел DMA – 35 N, Anton Paar, сериен номер 80490043, жълтата течност с мирис на алкохол в 10 броя пластмасови бутилки с вместимост от по 0,500 л. е с алкохолно съдържание 40 % vol при 20°С; жълтата течност с мирис на алкохол в 1 брой пластмасова туба с вместимост 11 литра е с действително алкохолно съдържание 42 % vol при 20°С и жълтата течност с мирис на алкохол в 1 брой пластмасова туба с вместимост 10 литра е с действително алкохолно съдържание 41 % vol при 20°С.

За така установеното нарушение бил съставен АУАН № 447/04.10.2018 г., който бил връчен на жалбоподателката на същата дата.

В служебна бележка № 32-41678 от 08.02.2019 г. за стоките, предмет на нарушението е определен общ дължим акциз в размер на 95,92 лева.

Въз основа на акта било издадено атакуваното наказателно постановление № 703 от 11.02.2019 г. на заместник - началника на ТД Югозападна, което било връчено на жалбоподателката на 20.02.2019 г.

При така възприетатата фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Като подадена в срок от лице имащо право на жалба, против акт подлежащ на съдебен контрол по реда на ЗАНН, жалбата е допустима.

Разгледана по същество, същата е основателна по следните съображения:

Съдът намира, че съставените АУАН и НП са издадени при формално спазване изискванията на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта не са допуснати процесуални нарушения, водещи до неотстраними пороци на обжалваното постановление или ограничаващи правото на защита на административно-наказания. Актът е съставен от компетентен актосъставител, спазени са изискванията на чл. 42 ЗАНН, подписан е и е надлежно връчен, охранено е правото на жалбоподателя по чл. 44 ЗАНН. Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган. Спазени са изискванията на чл. 57 и 58 от ЗАНН, правната квалификация на деянието е правилно определена, налице е съответствие между обстоятелствената част на акта за установяване на административно нарушение с обстоятелствената част на наказателното постановление. Констатираните административни нарушения са описани точно и ясно, като са посочени законните разпоредби, които са нарушени.

Съгласно разпоредбата на ал. 2 на чл. 126б, от ЗАДС, маловажни случаи по ал. 1 са тези, при които двойният размер на акциза за стоките - предмет на нарушението, не надвишава 100 лв. В настоящия случай, двойният размер на акциза надхвърля 100 лв. (191, 84 лв.), поради което не може да се приеме, че е налице маловажен случай. Разпоредбите на чл. 126б, ал. 1 и ал. 2 са специални по отношение на чл. 28 от ЗАНН, поради което последната не може да бъде приложена.

Настоящият състав намира обаче, че процесното деяние е малозначително по смисъла на чл. 9, ал. 2 от НК, приложим на основание чл. 11 от ЗАНН, доколкото ЗАДС урежда обществените отношения, свързани с облагането на високооборотни и скъпи стоки (алкохол, тютюневи изделия, енергийни продукти и автомобили). Предвиденият в закона контрол е засилен, както и отговорността при неговото нарушаване, тъй като със самия закон е определена по-висока степен на обществена опасност при нарушаване на неговите норми, в сравнение с обичайните случаи на административни нарушения, но в конкретния случай в дома си лицето е прието, че държи в пластмасови бутилки, с различна вместимост, съдържащи общо 21 литра алкохол, с оглед на което може да се обоснове малозначителност на деянието. В конкретния случай, след съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, настоящият съдебен състав приема, че са налице предпоставките за квалифициране на процесното нарушение като „малозначително“. Липсват данни санкционираното лице да е извършвало друг път нарушения на ЗАДС, което е индиция, че констатираното нарушение е инцидентна проява. Самият размер на предвидената за това нарушение санкция - минимум 1000 лв., е несъразмерна с евентуалните вредни последици, които биха могли да настъпят от извършеното от дееца нарушение. С оглед на всичко това, настоящият състав намира, че е налице хипотезата на „малозначителност“.

При определяне на наказанието, наказващият орган не действа при обвързана компетентност, а извършва преценка. В конкретния случай, за нарушението не е извършена пълна и реална преценка на обстоятелствата по чл. 27, ал. 2 от ЗАНН, както и на съразмерността на наложената санкция с тежестта на нарушението и обществената опасност на дееца.

При реализиране на административно-наказателната отговорност АНО следва да съблюдава за спазването на принципа на пропорционалност, който изисква мярката освен да бъде законово предвидена и подходяща, но и необходима и съразмерна (т. е да няма друга мярка, съответстваща на обществената опасност на деянието и дееца, с която целта също се постига и тя да е по-малко утежняваща, при баланс между избраното средство и защитената цел).

За пълнота на изложеното следва да се има предвид, че малозначителното деяние не е престъпно, защото само формално осъществява признаците на състава на престъплението, но не е обществено опасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Малозначителното деяние трябва да се разграничава от маловажните случаи. При маловажните случаи е налице обществена опасност, но тя е по-ниска в сравнение с типичната степен на обществена опасност на даден вид престъпление.

По изложените съображения съдът следва да отмени обжалваното наказателно постановление в частта, в която на жалбоподателката е наложено административно наказание глоба в размер на 1000 лева на основание чл. 126, ал.1 ЗАДС.

С обжалваното наказателно постановление е отнет в полза на държавата предметът на нарушението. Законодателят в чл. 124, ал. 1 от ЗАДС е предвидил, че в случаите на нарушения по чл. 108а, чл. 114а, чл. 115, 116, 117, 118, чл. 120, ал. 1, чл. 121, ал. 1, 2 и 3, чл. 122, чл. 123, ал. 1, 2, 4 и 6 и чл. 126, както и в случаите, когато извършителят е неизвестен, стоките – предмет на нарушението се отнемат в полза на държавата, независимо от това чия собственост са. По делото е установено по безспорен начин, че иззетата като веществено доказателство акцизна стока не е налице данъчен документ по ЗАДС, или фактура, или митническа декларация, или придружаващ административен документ/електронен административен документ, или документ на хартиен носител, или друг документ, удостоверяващ плащането, начисляването или обезпечаването на акциза, поради което същата подлежи на отнемане в полза на държавата.

Предвид на изложеното съдът приема, че обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено в тази част.

Възможността за присъждане на разноски в административно-наказателните производства е изрично уредена с изменението на чл.63, ал.3 ЗАНН в ДВ, бр.94/2019 г. в сила от 03.12.2019 г. Съгласно цитираната разпоредба в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс, т.е. ЗАНН препраща към АПК по въпроса за определянето на разноските. Според чл.143, ал.1 АПК, когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказът да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските производството и възнаграждението за един адвокат, ако жалбоподателят е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В АПК обаче не е посочен моментът, до който може да бъде направено искане за присъждане на разноски, нито начинът по който става това и за тези неуредени въпроси е посочено, че субсидиарно се прилага ГПК, т.е. АПК препраща към ГПК. Съгласно чл.80 ГПК страната, която е поискала присъждане на разноски, предоставя на съда списък на разноските най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Въз основа на цитираните законови текстове и съгласно т.11 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д. № 6 от 2012 г. на ОСГТК, става ясно, че искането за присъждане на разноски може да бъде направено най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В случая такова искане в посочения срок е направено, но в представеното пълномощно и договор за правна защита и съдействие (които по принцип е достатъчно и без да е представен списък, ако страната е направила само един разход), намиращо се на л. 49 от делото, не е уговорено възнаграждение и съответно не е отразено да е било заплатено такова. Доколкото се присъждат само действително направени и доказани разноски,  в случая съдът намира, че на жалбоподателката не следва да се присъждат разноски.

С оглед горните съображения и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът

                                           Р Е Ш И :

           

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 703 от 11.02.2019 г. на заместник - началника на ТД Югозападна (правоприемник на Митница Столична), В ЧАСТТА, в която на В.Н.М., с ЕГН ********** ***, за нарушение разпоредбата на чл. 126, ал.1, т.1 от Закона за акцизите и данъчните складове е наложена глоба в размер на 1000 лева.

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 466 от 08.11.2018 г. на заместник - началника на Митница Столична, в частта, в която на основание чл. 124, ал. 1 от ЗАДС са отнети в полза на държавата 21 л. етилов алкохол с действително алкохолно съдържание по обем, както следва: 11 л. с обемно съдържание на алкохол 42 % vol. при 20°С и 10 литра с обемно съдържение на алкохол 41 % vol. при 20°С

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на жалбоподателката В.Н.М. за присъждане на разноски.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд – София област в 14 -  дневен срок от получаване на съобщението за постановяването му.

 

                                                                      Районен съдия: