Решение по дело №2/2020 на Районен съд - Чирпан

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 34                                   26.02.2020 г.                             град Чирпан

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ЧИРПАН                                                              ПЪРВИ СЪСТАВ

На четвърти февруари                                                  две хиляди и двадесета година

В открито заседание в следния състав:

                                                                         

                                                                                Председател: Атанас Динков

Секретар: Донка Василева

 

като разгледа докладваното от Председателя Атанас Динков АНД № 2 по описа за 2020 г. и за да се произнесе съобрази:

 

Производство по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Съдът е сезиран с жалба от Г.Н.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. П.К. ***, съдебен адрес:***, против наказателно постановление (НП) № 19-0375-000586 от 03.10.2019 г. издадено от **, на длъжност - началник група към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Чирпан, с което на жалбоподателя за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП), на основание чл. 179, ал. 2, пр. 1 от ЗДвП, му е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 200 лева и за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП, му е било наложено административно наказание „глоба” в размер на 150 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 3 месеца.

Жалбоподателят твърди, че НП е незаконосъобразно, и моли същото да бъде отменено. Претендира разноски.

Въззиваемата страна РУ – Чирпан твърди, че НП е законосъобразно, и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства и служебно провери изцяло законосъобразността на обжалваното НП, намери за установено следното:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН, подадена в преклузивния срок по ал. 2 от този текст, от легитимиран субект и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

С обжалваното НП, издадено въз основа на акт за установяване на административно нарушение (АУАН), серия АА, бланков № 205926/30.06.2019 г., жалбоподателят е санкциониран за две нарушения по ЗДвП, извършени на 30.06.2019 г. в 13.17 часа в Община Чирпан, на км. 2, на път 3-663, при управление в посока гр. Чирпан, на лек автомобил „Фиат Пунто“, с рег. № **, собственост на **.

По т. 1 от НП, жалбоподателят е санкциониран на основание чл. 179, ал. 2 от ЗДвП („Който поради движение със несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1 причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не съставлява престъпление“), за нарушение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП („Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие. Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението“), изразяващо се в това, че на посочените дата и място, при управление на процесното превозно средство се е движил с несъобразена скорост спрямо пътните и атмосферни условия, загубил управление на МПС и излязъл от ляво на пътното платно.

В съдебно заседание са разпитани актосъставителя Ж.М.Ж. и свидетеля по акта Г.Й.Г., които не са очевидци на инцидента, а като полицейски служители са били изпратени на мястото на произшествието, от оперативния дежурен при РУ – Чирпан, след подаден сигнал за ПТП. От показанията на свидетелите съвкупно се установява, че след като са отишли на мястото на произшествието на пътя, свързващ село Зетьово с гр. Чирпан са установили спрял, процесния лек автомобил по предната броня на който имало следи от удар, без водач в него, като задната дясна гума на превозното средство била сменена с резервната гума. След 20 минути на мястото пристигнал жалбоподателя с пътна помощ, който заявил на полицейските служители, че спукал гума, загубил управление на превозното средство, поради което излязъл с автомобила от пътното платно и се завъртял. Свидетелите са категорични, че не е имало повреди по пътната настилка и съоръжения. Съдът кредитира с доверие показанията на свидетелите, тъй като кореспондират помежду си и се основават на преките им и непосредствени възприятия.

Изложеното дотук, не води до обоснован извод, че наказаното лице е извършило нарушението, за което е било санкционирано по чл. 179, ал. 2, предл. 1 от ЗДвП. Преценката дали е извършено административно нарушение, изисква наказващият орган да е направил констатации за всички характеристики на пътната обстановка и движението на автомобила, както и относно скоростта на движение на нарушителя, като тези обстоятелства впоследствие, следва да се установят и пред съда. Следва да се има предвид, че несъобразената скорост не е факт, от който се правят съответни изводи, а предмет на изясняване и доказване. Минималните предпоставки за това липсват в конкретния случай, като не са установени конкретните условия на движение, което прави и невъзможна преценката дали жалбоподателят е съобразил скоростта си с пътната обстановка, а и данни относно скоростта, с която се е движил, също липсват.

Данните, събрани в хода на съдебното следствие, сочат като причина за настъпилото ПТП, внезапно пукнала се гума, което обстоятелство според настоящия състав не може да се счете за предвидимо препятствие или създадена опасност  за движението по смисъла на закона.

Фактически данни за наличието на несъобразена скорост с факторите, посочени в чл. 20, ал. 2 от ЗДвП - предвидимо препятствие или създадена опасност за движението, пред които жалбоподателят е трябвало да спре, категорично установени по делото липсват. Нещо повече, такива фактически обстоятелства не са изложени в рамките на самото НП, тъй като бланкетното описание в обстоятелствената му част, не може да замести липсващите фактически констатации на административно наказващия орган и се явява в разрез с императивната правна норма на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е самостоятелно основание за отмяна на НП.   

На следващо място, за да е налице визираното от наказващия орган нарушение е необходимо да е настъпило ПТП. Съгласно разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП – „Пътнотранспортно произшествие” е събитие, възникнало в процеса на движение на пътно превозно средство и предизвикало нараняване или смърт на хора, повреда на пътно превозно средство, път, пътно съоръжение, товар или други материални щети. В НП не е посочено дали от настъпилото събитие, възникнало в процеса на движение на посоченото превозно средство са настъпили материални щети. Последните, видно от разпоредбата на § 6, т. 30 от ДР на ЗДвП, съставляват съставомерен елемент и е следвало да намерят обективен израз в обстоятелствената част на НП, като бъдат индивидуализирани, още повече, че видът и характерът им от своя страна предполага и извършване на преценка за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН (Закон за административните нарушения и наказания). Наличието на причинени материални щети не е установено с допустими от закона доказателства, нито в развилото се административно-наказателно производство, нито пред съда. В нарушение на изискванията на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН, наказващият орган не е извършил разследване на обстоятелствата, релевантни за ангажиране отговорността по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП. Административно наказателното обвинение следва да се установи с допустимите от закона доказателства. Това в случая не е било сторено и обуславя отмяната на наказателното постановление, при наложена санкция за деяние, което не съставлява нарушение по чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, при липса на основен елемент от фактическият му състав, наличие на пътнотранспортно произшествие по смисъла на § 6, т. 30 от ЗДвП (В този смисъл Решение № 240 от 13.06.2013 г. по к.а.н.дело № 218 по описа за 2013 г. на Административен съд - Стара Загора).

По т. 2 от НП, жалбоподателят е санкциониран на основание на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 от ЗДвП („Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие“), за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 2, б. „б“ от ЗДвП („Водачът на пътно превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен, когато при произшествието са пострадали хора да остане на мястото на произшествието и да изчака пристигането на компетентните органи на Министерството на вътрешните работи“), изразяващо се според описанието в обжалваното НП на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено в това, че не е сигнализирал компетентната служба и не е останала на място до пристигане на служителите на МВР.

По делото беше констатирано безспорно от показанията на разпитаните свидетели Ж.М.Ж. и Г.Й.Г., че при произшествието не е имало пострадали хора.

Изложеното означава, че е налице несъответствие между описанието на конкретното нарушение и обстоятелствата, при които е било извършено, и случилото се в действителност, от една страна, и правна квалификация на деянието по т. 2 от НП, от друга страна. Ето защо и в тази му част по т. 2, обжалваното НП, следва да бъде отменено, като незаконосъобразно.

При този изход от делото, на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, следва да бъде осъдена ОДМВР – Стара Загора, да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски в размер на 300 лева, представляващи платено адвокатско възнаграждение на един адвокат.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТМЕНЯ наказателно постановление № 19-0375-000586 от 03.10.2019 г. издадено от **, на длъжност - началник група към ОДМВР - Стара Загора, РУ - Чирпан, като незаконосъобразно.

ОСЪЖДА ОДМВР – Стара Загора да заплати на Г.Н.Ш., ЕГН **********, с адрес: ***, чрез адв. П.К. ***, съдебен адрес:***, сумата от 300 лева, разноски за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на касационно обжалване по реда на АПК, пред Административен съд - Стара Загора, в четиринадесетдневен срок, считано от деня на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: