Р
Е Ш Е Н И Е № 34
гр.
Кюстендил, 18 февруари 2014г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският
административен съд в открито заседание на тринадесети февруари 2014 година. в състав:
СЪДИЯ:
АВТОНОМКА БОРИСОВА
с участието на
секретаря И.С.
разгледа адм.№396/2013 г. ,докладвано от съдията, и, за да се произнесе, взе
предвид:
Н.Х.Н.
*** оспорва заповед №Н-509/11.12. 2013 г. на директора на дирекция “Социално
подпомагане” гр. Кюстендил, с която му е отказано отпускането на целева помощ
за отопление – твърдо гориво за отоплителен сезон 2013/2014 година с искане да
бъде отменена.
Ответникът
– директорът на дирекция “Социално подпомагане” гр. Кюстендил оспорва жалбата
като неоснователна и иска нейното отхвърляне.
Административният
съд, за да се произнесе, взе предвид:
С
молба-декларация вх. №Н-509/29.10.2013 г. Н.Х.Н. *** е поискал отпускането на целева помощ
за отопление с твърдо гориво /пари/ за отоплителен сезон 2013/2014 година. Към
нея е приложил декларация от свое име и от името на съпругата си Р Х Н. по чл.
4, ал.1, т.1 от Закона за защита на личните данни, служебна бележка, издадена
от кметския наместник на с. Д и лицензирания ветеринарен лекар д-р Е Х. Ж, че
през 2013 година не е предавал мляко от кравата си; заявление от Роза Н. с
искане да бъде здравно осигурявана на основание чл. 40, ал.3, т. 5 от ЗЗО, т.е.
за сметка на републиканския бюджет като гражданка, която отговаря на условията
за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление съгласно
Закона за социалното подпомагане. Извършена е служебна справка за
регистрираните доходи на семейството, като е установено, че за шестте месеца преди подаване на
молбата-декларация за отпускане на целевата помощ общо получената сума от
пенсии на молителя възлиза на 742,56 лв. /т.е.по 123,76 лв месечно/. По повод подадената
молба-декларация е извършена социална анкета и е изготвен социален доклад по
чл. 27 от ППЗСП от социален работник с мотивирано предложение да се откаже
отпускането на помощта, тъй като не е констатирана необходимост от ползването
на социални услуги и молителят не отговаря на условието на чл. 4, ал. 3 във вр.
с чл. 8 от ППЗСП. Установено е, че Н. ***, а съпругата му Р Х Н. ***, който е и
настоящият й адрес /виж справката на л. 20 от делото/. Със заповед №Н-509/14.11.2013
г. директорът на дирекция “Социално подмомагане” гр. Кюстендил е отказал
отпускането на исканата целева помощ, тъй като членовете на семейството не са с
идентични постоянни адреси
Заповедта
е получена от Н. по пощата на 25.11.2013 г., видно от известието за доставянето
й /л.18, стр.2 от делото/. На 6.12.2013
г. също по пощата той е подал жалба срещу нея с искане до директора на
Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Кюстендил да я отмени /л.12 от
делото/ и да отпусне исканата целева помощ. Твърдял е, че на постоянния адрес в
гр. Кюстендил, на който е регистрацията на съпругата му, къщата е съборена и не
живее там. Жалбата му е регистрирана с вх. №94-НН-0034/10.12.2013 г.
С
решение №РК-10-181/13.12.2013 г. директорът на Регионална дирекция за социално
подпомагане е потвърдил заповедта на директора на дирекция “Социално
подпомагане” гр. Кюстендил., като е счел, че за семейство Николови не са налице
условията за отпускане на целевата помощ за отопление, тъй като двамата съпрузи
са с различни постоянни адреси, което противоречи на разпоредбата на чл. 4 от
Наредба №РД-07-05 от 16.05.2008 г.
Предмет на оспорването
пред административния съд е потвърдената заповед. То е допустимо, тъй като е
предявено в предвидения от закона срок от лице с право на жалба и касае
индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Помощите за отопление са
една от целевите социални помощи съгласно чл. 12, ал.1, т.2 от ЗСП, които се отпускат
след преценка на доходите на лицето или семейството, имущественото състояние,
семейното положение, здравословно състояние, възраст и други констатирани
обстоятелства /чл. 12, ал.2, т.1-7 от ЗСП/. Министерският съвет на основание
чл. 12, ал.3 от ЗСП определя месечен размер на гарантирания минимален доход,
който служи като база за определянето им. Законодателят с разпоредбата на чл.
12, ал.4, предл. 2 от ЗСП е делегирал право на министъра на труда и социалната
политика да издаде наредба относно условията и редът за отпускането им. Това е Наредба
№РД-07-05 от 16.05.2008 г. за условията и реда за отпускане на целева помощ за
отопление, обн. в ДВ бр. 49 от 27.05.2018 г., в сила от 27.05.2008 г., изменяна
многократно, последно, обн. ДВ бр. 94 от 2013
,в сила от 1.11.2013 г. Тези помощи, както и останалите по чл. 12, ал. 1
от закона се отпускат въз основа на молба-декларация, подадена от нуждаещия се или
упълномощено от него лице съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗСП, като с ал.1 на чл. 4
от Наредбата е въведено изискването тя да се подаде в дирекцията “Социално
подпомагане” по постоянен адрес на лицето. Директорът на тази дирекция или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за отпускане или отказ да
се отпусне исканата помощ след преценка на всички данни и обстоятелства, констатирани
със социална анкета /арг. чл. 13, ал.2 от ЗСП/,която съгласно чл. 4, ал. 3 от
Наредбата се извършва в 20 дневен срок от подаването на молбата от социален
работник, който изготвя социален доклад по чл. 27 от ППЗСП; с него се прави мотивирано
предложение за отпускане или отказ на целевата помощ. В 7-дневен срок от
изготвянето на социалния доклад директорът на дирекция “Социално подпомагане”
издава заповед за отпускане или отказ на помощта; изричното и задължително
изискване на разпоредбата на чл.13, ал. 3 от ЗСП е отказът да се мотивира.
Заповедта се връчва на адресата й, като може да се обжалва в 14-дневен срок пред
директора на РДСП по реда на АПК /арг. чл. 13, ал.5 от ЗСП, респ. чл. 4, ал.5
от наредбата/. Този по-горестоящ административен орган в случая, потвърждавайки
заповедта, фактически е отхвърлил жалбата срещу нея, при което положение и на
основание чл. 98, ал.2, изр. 2 от АПК на оспорване пред съда подлежи
първоначалния административен акт, т.е. заповедта на директора на дирекция
“Социално подпомагане” гр. Кюстендил. Отказът да бъде отпусната исканата целева
помощ за отопление от Н.Х.Н. засяга по неблагоприятен начин правото му да
поиска и да получи такава помощ, което определя правния му интерес след
изчерпване на административния ред да я оспорва пред съда и да защити
претендираното от него право. Жалбата си до съда е подал своевременно преди
изтичане на 14-дневния срок по чл. 149, ал.1 от АПК. С оглед допустимостта на
тази жалба административният съд е в правомощията си да се произнесе по нейната
основателност, а на основание чл. 168, ал.2 от АПК да провери
законосъобразността на заповедта на всички основания по чл. 146 от АПК.
Административният
съд счита, че заповедта като индивидуален административен акт е издадена от компетентен
орган, в съответствие с предвидените му от закона правомощия, което определя нейната действителност; при
спазване на предвидената писмена форма и със съдържание, което отговаря на
изискванията на чл. 59 от АПК, респ. чл. 13, ал. 3 от ЗСП за мотивиране, като
са спазени и съществените административно производствени правила. Поради това по
отношение на нея не са налице отменителните основания по чл. 146, т.1, 2 и 3 от АПК.Както се посочи по-горе, правомощието на директора на дирекция “Социално
подпомагане” гр. Кюстендил е предвидено с разпоредбата на чл. 13, ал.2 от ЗСП,
съответно с разпоредбата на чл. 4, ал. 4 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г.
за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление. Той или
упълномощено от него длъжностно лице издава заповед, с която отпуска или
отказва отпускането на исканата целева помощ. Нему принадлежи не само
материалната, но и териториална компетентност. Жалбоподателят Н.Х.Н. има постоянен
адрес в населено място, което е в териториалния обхват на дейност на тази
дирекция съгласно Приложение №1 към чл. 7, ал. 3 от ЗСП, т. 51 /село Д е в
състава на община Невестино, по отношение на която дирекцията “Социално
подпомагане” е тази със седалище гр. Кюстендил/, подал е молбата-декларация
пред тази дирекция, поради което директорът й е бил компетентен да се произнесе
по нея. Спазването на това изискване определя действителността да издадената
заповед и нейната правна годност да породи предвидените в закона правни
последици.. Административното производство по издаването й, както се посочи
вече, е започнало по повод подадената молба-декларация от Н., който е изпълнил
изискването за представяне на писмени декларации за относимите към прилагането
на закона обстоятелства, а административният
орган е направил служебни справки тяхната проверка и за установяване на други; извършена
е и предвидената в чл. 4, ал. 3 Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г. социална
анкета, като социалният работник е изготвил социален доклад. С оглед на всички
тези обстоятелства, административният съд счита, че не е нарушено правото на
участие на жалбоподателя в административното производство, а административният
орган в достатъчна степен е спазил принципа на служебното начало съгласно чл. 9
от АПК, като са направени служебни справки за установяване на доходите,
имуществата, постоянния и настоящ адрес на молителя и неговата съпруга. Заповедта
е издадена въз основа на социалния доклад, като издателят й е възприел предложението за отказ ведно със
съображенията на длъжностното лице, изготвило този доклад. Същият е мотивиран с
оглед на обстоятелството, че постоянният адрес на съпругата на подателя на
молбата-декларация е различен от неговия, т.е. в гр. Кюстендил. Не са обсъждани
данните относно доходите на молителя и на семейството му, имущественото
състояние на съпрузите, какъв е диференцираният минимален доход за тях като
семейство, живеят ли заедно и отговарят ли на изискванията на чл. 2, ал. 4, т.
8 от Наредбата за отпускане на исканата целева помощ като семейство. Така са
спазени съществените административнопроизводствени правила, писмената форма и
изискването за мотивиране на отказа, обективиран в заповедта. Необсъждането на
посочените обстоятелства очевидно е обусловено от решаващото съображение за
отказа да се отпусне исканата целева помощ, свързано с различните постоянни
адреси на молителя и неговата съпруга..
Съдът счита, че
оспорваната заповед е издадена в противоречие с материалния закон, което
определя нейната материалноправна незаконосъобразност и е основание за отмяната
й при условията на чл. 146, т.4 от АПК и за изпращане преписката на
административния орган, който да се произнесе по същество по молбата-декларация
на жалбоподателя, като съобрази данните за обстоятелствата, които имат значение
за правото на целева помощ за отопление съгласно приложимите правни разпоредби.
Право на такава помощ съгласно чл.2,
ал.1 от Наредба №РД-07-5 от 16.05.2008 г
за условията и реда за отпускане на целева помощ за отопление, издадена от
министъра на труда и социалната политика /обн. ДВ бр. 29 от 27.05.2008 г.,
изм…./ имат лицата и семействата, чийто средномесечен доход за предходните 6
месеца преди месеца на подаване на молбата-декларация е по-нисък или равен на
диференциран минимален доход за отопление и отговарят на условията по чл. 10 и
11 от ППЗСП; основа на определянето на диференцирания минимален доход за
отопление е гарантираният минимален доход, определен с акт на министерския
съвет /чл.2, ал. 3 от Наредбата/, а индивидуалният диференциран минимален доход
за отопление се определя по начина, посочен в ал. 4. Нито законът, нито
приложимите разпоредби на чл. 2 от Наредбата предвиждат изискване за лицата,
които са семейство, да имат един постоянен адрес, а когато са различни, това да
е основание за отказ да се отпусне исканата помощ. Понятието за “семейство” се определя
с разпоредбата на пар.1, т. 2. от ДР на ППЗСП, като включва съпрузите,
ненавършилите пълнолетие деца, както и навършилите пълнолетие, ако продължават
да учат общо или професионално образование, но не по-късно от навършване на 20
годишна възраст с изключение на сключилите брак. При положение, че съпрузите живеят
заедно, диференцираният минимален доход се определя по начина, предвиден в
чл.2, ал.4, т. 8 от Наредбата, ако не са
заедно - при съобразяване на съответната друга хипотеза по ал. 4. “Постоянен
адрес” съгласно пар.1, т.3 от ДР на Закона за българските лични документи е
адресът в населено място на територията на Република България, където
гражданинът е вписан в регистъра на населението. Административният съд счита,
че постоянният адрес във връзка с правото на социални целеви помощи за
отопление се явява определящ единствено относно дирекцията за социално
подпомагане, до която следва да се отправи искането за отпускането им, както и
за определяне на компетентния административен орган, оправомощен да се
произнесе по него. Материалноправните предпоставки за отпускане на целевата
помощ са визираните в чл. 12, ал. 2 от ЗСП, респ. чл. 2 от Наредбата. За да се
отпусне или откаже отпускането на исканата целева помощ за отопление по
отношение на жалбоподателя и съпругата му е важно да се установи дали живеят заедно и дали средномесечният им доход
за предходните 6 месеца е по-нисък или равен на диференцирания минимален доход,
определен при съответната хипотеза по ал. 4.
Воден от
изложеното, административният съд на основани е чл. 173, ал. 2 от АПК във вр. с
чл. 13 от ЗСП
Р
Е Ш И
Отменя
заповед №Н-509/14.11.2013 г. на директора ни дирекция “Социално подпомагане”
гр. Кюстендил, с която е отказано отпускането на целева помощ за отопление по
молба-декларация вх. №Н-509/29.10.2013 г. на Н.Х.Н., ЕГН ********** *** по
повод оспорването, предявено от него с жалба вх. №6405/17.12.2013 г.,
регистрирана направо в съда.
Изпраща
преписката на административния орган за произнасяне по същество с оглед
задължителните указания по тълкуването и прилагането на закона.
Решението
може да се оспорва пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е
изготвено.
СЪДИЯ: