гр.София, 02.11.2021 г.
Софийски градски съд, Гражданско отделение,IV-"А"въззивен състав, в открито заседание на четвърти октомври през две хиляди и двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : СТЕЛА КАЦАРОВА
ЧЛЕНОВЕ : ГАЛИНА ТАШЕВА
мл.с.МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при секретаря Цв.Добрева, като разгледа докладваното от съдия Ташева гр.дело №7155 по описа за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от
13.04.2020 г. по гр.д. №66873/18 г., СРС, ГО, 28 с-в ПРИЗНАВА за установено по
иска с пр. осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, че Н.И.Т., ЕГН
********** и Д.З.Т., ЕГН **********,*** дължат на "Т.С." ЕАД, *** ,
ЕИК *****, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от
изпълнителния директор С.П.Ц.солидарно сумата от 4
339,52 лв. доставена топлинна енергия за имот на адрес ГР. СОФИЯ, УЛ. *******, МАГАЗИН
ПРЕУСТРОЕН В СПА ЦЕНТЪР/, аб.№ *****за периода от 01.5.2015 г. до
30.4.2016 г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 25.6.2018
г. до окончателното й изплащане на задължението, като отхвърля иска за
разликата над 4 339,52 лв. до пълния предявен размер от 4 339,52 лв. и
възражението за прихващане като неоснователни.
ПРИЗНАВА за
установено по иска с пр. осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
че Н.И.Т., ЕГН ********** и Д.З.Т., ЕГН **********,*** дължат на "Т.С."
ЕАД, *** , ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано
от изпълнителния директор С.П.Ц.солидарно сумата от 816,25
лв. - лихва за забава за периода от 01.7.2015 г.
до 30.4.2016 г. Като отхвърля възражението за прихващане като
неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ иска с пр.
осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за признаване за
установено, че Н.И.Т., ЕГН ********** и Д.З.Т., ЕГН **********,*** дължат на
"Т.С." ЕАД, *** , ЕИК ******, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от изпълнителния директор С.П.Ц.сумата от 80,96
лв. - цена на услуга дялово разпределение за периода от 1.5.2015
г. до 30.4.2016 г. като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска с пр.
осн. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за признаване за
установено, че Н.И.Т., ЕГН ********** и Д.З.Т., ЕГН **********
дължат на "Т.С.“ЕАД
сумата от 16,56 лв. - обезщетение за
забава за плащането на задължението за дялово разпределение за периода от 1.7.2015
г. до 30.4.2016 г.,за които суми е издадена заповед за изпълнение по гр.д. №
41725/2018
по
описа на СРС, ГО, 28 с-в
Решението е обжалвано
с въззивна жалба от ответниците ,с която се твърди, че е неправилно и необосновано.Неправилно
съдът отхвърлил възражението за прихващане с дължими от ищеца вземания,затова
че ползва абонатната станция и топлопровода,които са собственост на етажната
собственост.
Молят да бъде
отменено решението на СРС и исковете да се отхвърлят.Претендират присъждане на
разноски.
Въззиваемият е
депозирал отговор на въззивната жалба,с който я оспорва.Претендира разноски.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236,
ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема
за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е
подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално
допустима.
Собствениците в етажната собственост са изградили абонатната станция и външния
топлопровод ,установено от представените доказателства с отговора на исковата
молба .
В § 1, т.23 от ДР на ЗЕ , е
регламентирано, че енергиен обект е
обект или съвкупност от обекти, в които или посредством които се извършва
производство на електрическа и/или топлинна енергия с определена мощност, добив
или съхранение на нефт или природен газ, пренос, както и преобразуване на
параметрите или вида на електрическа и топлинна енергия и природен газ, нефт
или нефтопродукти през мрежи, както и техните спомагателни мрежи и съоръжения,
разпределение на електрическа, топлинна енергия или природен газ пред мрежи,
както и техните спомагателни съоръжения, без инсталациите на потребителите. С
оглед на това следва да се приеме, че абонатната станция съставлява енергиен
обект по смисъла на тази разпоредба.
В § 4 от ДР на ЗЕ е предвидено, че
енергийните обекти и съоръжения, представляващи елементи от съответната
преносна или разпределителна мрежа, които към момента на влизането в сила на
ЗЕ, обн. ДВ бр. 107 от 09.12.2003 г. трябва да бъдат собственост на
лицензираните енергийни предприятия, но са собственост на трети лица, се
изкупуват от преносното или от съответното разпределително предприятие в
зависимост от принадлежността на обекта към мрежите в 8 - годишен срок от
влизането в сила на ЗЕ, който с изм. на ЗЕ ДВ бр. 54 от 2012 г., в сила от
17.07.2012 г., е променен на 12 - годишен срок от влизане в сила на ЗЕ.
В случая не се твърди
и съответно не се установява да е налице приключила процедура по изкупуване на
абонатната станция.
Съгласно разясненията, дадени с решение №
179/18.05.2011 г. по т. д. № 18.05.2011 г. по т. д. № 13/2010 г. на ВКС, ТК, II
ТО, постановено по реда на чл.290 ГПК, при ползване на енергийни обекти и
съоръженията в тях, собственост на друго лице, за целите на преобразуването и
преноса на електрическа енергия до други потребители, различни от собственика,
когато не е сключен договор за предоставяне на достъп по чл.117, ал.7 ЗЕ и без
наличието на друго основание, енергийното дружество следва да заплати
обезщетение за ползването на енергийните уредби и съоръжения на техния
собственик
От събраните по делото
доказателства не се установява, че от процесния енергиен обект се захранват като потребители
на топлинна
енергия и други
"потребители на
енергийни услуги" по смисъла на § 41 "б. " ДР на ЗЕ, освен собствениците ,т.е.
за процесния период ответното дружество е ползвало процесната абонатна станция и топлопровод ,но не дължи
обезщетение на собствениците.
Предвид изложеното правилно
първоинстанционният съд е отхвърлил възражението за прихващане със суми за
ползване на абонатната станция и външния топлопровод от ищцовото дружество,поради
което решението следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
|
|
На основание чл.78,
ал.3 ГПК въззивниците следва да заплатят сумата 50 лв.разноски за
юрисконсултско възнаграждение на въззиваемия .
Воден от
гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
решение
от13.04.2020 г. по гр.д. №66873/18 г., СРС, ГО, 28 с-в в обжалваната част.
ОСЪЖДА Н.И.Т., ЕГН ********** и Д.З.Т., ЕГН **********
да заплатят на "Т.С." ЕАД, *** ,
ЕИК ******сумата 50 лв.разноски във
възивното производство.
РЕШЕНИЕТО
не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.