№……../……..2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на четвърти февруари две хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора СИЛВИЯН ИВАНОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 3 по описа на съда за две хиляди двадесет и първа година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на „Ц. 001“ ООД,
предявена чрез пълномощник адвокат И.Г., срещу решение № 260495/02.12.2020 г.
по н.а.х.д. № 3099/2020 г. на ВРС, ХХХІІ състав, с което е потвърдено НП №
23-0000300/08.04.2020 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна,
с което на касатора за нарушаването на чл. 6а ал. 2 от Наредба № 37/02.08.2002
г. на МТС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 500 лв., на основание чл. 178б ал. 7 ЗДвП. По съображения за допуснато от
въззивния съд нарушение на закона поради обстоятелството, че потвърждавайки наказателното
постановление, не е съобразил, че в хода на АНП не е извършена всестранна и обективна
проверка, от която с категоричност да се направи извод за извършване на нарушението; пренебрегнал е факта, че липсва
яснота относно приложимата в случая хипотеза на посочената от АНО санкционна
разпоредба на чл. 178б ал. 7 ЗДвП; не е съобразил изначалната несъставомерност по
чл. 178б ал. 7 ЗДвП на деянието, за което е санкциониран нарушителят; не е съобразил
застъпения във въззивното производство довод, че налагайки наказанието, АНО неправилно
се е позовал на чл. 53 ЗАНН наместо на приложимия в случая чл. 83 ал. 1 ЗАНН
като се има предвид, че с НП е ангажирана административнонаказателната отговорност
на ЮЛ, а не на ФЛ и на последно място поради неприлагането на чл. 28 ЗАНН се
иска обжалваното решение да бъде отменено и наместо него да се постанови друго от
касационната инстанция по съществото на правния спор, с което наказателното
постановление също да се отмени. Претендира се и за присъждането, на основание
чл. 63 ал. 3 ЗАНН, на сторените от
касатора съдебни разноски.
В с. з. на 04.02.2021 г. касаторът „Ц. 001“ ООД и ответната по касация страна РД „Автомобилна администрация“ – Варна, редовно призовани, не се представляват. От пълномощника на касатора адвокат И.Г. са постъпили писмени бележки с. д. № 1810/03.02.2021 г., с които касационната жалба се поддържа изцяло. Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за нейната неоснователност.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК – съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на 04.12.2020 г., а касационната жалба според поставения печат на ВРС, чрез който е подадена, е предявена на 07.12.2020 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за основателна.
С потвърденото от районния съд наказателно постановление е ангажирана административнонаказателната отговорност по чл. 178б ал. 7 ЗДвП на „Ц. 001“ ООД за нарушаването на чл. 6а ал. 2 от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС, обективирано в обстоятелството, че като лице, притежаващо разрешение за извършване на обучение на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на МПС, дружеството не е поставило в помещението, използвано за офис, списък с цените за извършване на обучението, за провеждането на вътрешни изпити и държавните такси за явяване на изпит.
С цитираната от АНО разпоредба на чл. 6а ал. 2 от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС действително е въведено изискване в помещението, използвано за офис от учебния център, на видимо място да е поставен списък с цените за извършване на обучението, за провеждане на вътрешните изпити и държавните такси за явяване на изпит, както и копие на разрешението за извършване на обучение, списък с преподавателите и категориите, за които се извършва обучението и списък на учебните ППС, съдържащ марката и модела на превозните средства.
За нарушаването на регламентираните в Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС изисквания към помещенията, използвани за офиси на учебните центрове, в ЗДвП има отделна санкционна разпоредба – чл. 178б ал. 4 т. 4, предвиждаща наказание глоба или имуществена санкция в размер на 1000 лв. за лице, получило разрешение по реда на чл. 152 ал. 3, което разпореди или допусне организиране на дейността в офис, неотговарящ на изискванията, определени с наредбата по чл. 152 ал. 1 т. 3.
Позовавайки се в наказателното постановление на неотносима санкционна норма /чл. 178б ал. 7 ЗДвП/, АНО е нарушил закона, защото е наложил административното наказание по неприложим за извършеното нарушение административнонаказателен състав.
Наказателното постановление не може да бъде изменено чрез указването на относимия за нарушението административнонаказателен състав на чл. 178б ал. 4 т. 4 ЗДвП, защото той предвижда по-високо по размера си административно наказание в сравнение с приложения от АНО по чл. 178б ал. 7 ЗДвП.
Допуснатото нарушение при издирването и прилагането на относимия към нарушението административнонаказателен състав е достатъчно за отмяната на въззивното решение, потвърждаващо незаконосъобразно издаденото наказателно постановление и съответно за отмяната на самото наказателно постановление, поради което е безпредметно обсъждането на останалите доводи на касатора.
Предвид крайния изход на делото и направеното от страна на пълномощника на касатора искане за присъждане на сторените от доверителя му разноски, РД „Автомобилна администрация“ – Варна следва да бъде осъдена, на основание чл. 63 ал. 3 ЗАНН, да заплати на „Ц. 001“ ООД направените за двете инстанции разноски за адвокатска защита в общ размер на 600 лв., съгласно представения на л. 13 от делото списък и приложените на л. 18 от н.а.х.д. № 3099/2020 г. на ВРС и на л. 4 от настоящото дело договори за правна защита и съдействие.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 260495/02.12.2020 г. по н.а.х.д. № 3099/2020 г. на ВРС, ХХХІІ състав, с което е потвърдено наказателно постановление № 23-0000300/08.04.2020 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на „Ц. 001“ ООД за нарушаването на чл. 6а ал. 2 от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв., на основание чл. 178б ал. 7 ЗДвП и НАМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ наказателно постановление НП № 23-0000300/08.04.2020 г. на директора на РД „Автомобилна администрация“ – Варна, с което на „Ц. 001“ ООД за нарушаването на чл. 6а ал. 2 от Наредба № 37/02.08.2002 г. на МТС е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер на 500 лв.
ОСЪЖДА Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ – Варна към Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ да заплати на „Ц. 001“ ООД, ЕИК ****, направените в производството съдебни разноски в общ размер на 600 /шестстотин/ лева.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/