Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 07.03.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на седми февруари
през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
при секретаря Марина Цветанова като разгледа
докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело №7406 по описа за 2017г. и на
основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени иска с правно
основание чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК с цена
на иска 10138,43 лв. – главница, чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК с цена на иска 15845.39 лв. – възнаградителна
лихва и чл.86 ЗЗД с цена на иска 1523,72
лв. –лихва за забава.
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от “Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление *** 4, ***срещу Л.М.Д., ЕГН **********,***, в
която се твърди, че с Договор за потребителски заем с номер PLUS-***от 24.01.2015, Б.П.П.Ф. ЕАД е отпуснало паричен кредит в размер на 10000.00 лв. Твърди, че сумата, предмет на горепосочения
договор е изплатена от кредитора по начина, уговорен в чл.1 от договора, с
което Б.П.П.Ф. ЕАД е изпълнил задължението си по него. Твърди, че за ответника
е възникнало задължението да погаси заема на 84 месечни вноски- всяко от по
392,74 лв., които вноски, съставляват изплащане на главницата по заема в едно с
оскъпяването й, ведно със застрахователната премия, съгласно ГПР 46,06 % и
лихвен процент от 37,32 %, посочени изрично в поле „параметри по кредита“ на
стр.1 от Договора. Твърди, че длъжникът Л.М.Д. е преустановил плащането на
вноските по кредит номер PLUS-***на 05.11.21015г., като към тази дата са
погасени 8 месечни вноски, като ищеца счита, че 8-ма вноска е частично
погасена, тъй като е покрила над 50% от вноската. Твърди, че на основание чл.5
от договора вземането на Б.П.П.Ф. ЕАД става изискуемо в пълен размер, ако
кредитополучателят просрочи две или повече месечни вноски, считано от падежната
дата на втората пропусната месечни /а вноска.
Твърди, че по този начин ответникът следвало да изплати остатъка по
заема в размер на 25983.82 лв., представляващи оставащите 76 броя погасителни
вноски към 04.12.2015г., към която дата е станал изискуем в целия му
размер. Твърди, че остатъкът от заема в
размер на 25983,82 лв.съставлява сбор от главница от 9802,43 лв., в едно с
непогасена главница по застраховка 336,00 лв. и възнаградителна лихва 15845,39
лв. Твърди, че въпреки настъпилия падеж на втората непогасена вноска,
кредитополучателят не е изпълнил задължението си. Твърди, че кредитора е
изпратил покана за доброволно изпълнение, в която изрично е обявил вземането си
за изискуемо и го е поканил да го погаси. Твърди, че поканата е изпратена на
адреса, който е деклариран в договора и е получена лично от длъжника. Твърди,
че след обявяване на кредита за предсрочно изискуем Л.Д. е осъществил плащане
на 02.11.2016г. на сума в размер на 100 лв., на 02.11.2016г.-100 лв. и на
13.09.2017г.-150 лв. Твърди, че постъпилите суми не са били достатъчни да
покрият цялото задължение и съгласно чл.76 ЗЗД в този случай са погасени
най-напред разноските, след това лихвите и накрая главницата, поради което след
плащане на горепосочената сума, задължението твърди, че е останало в следните
размери: 10138,43 –главница, 15845,39 лв. лихва и 1487,04 лв. законна лихва за
забава. Твърди, че Л.Д. дължи лифва за
забава и от последното плащане/13.09.2017г./ до подаване на исковата
молба/25.09.2017г., поради което общото задължение за лихва за забава е в
размер на 1523,72 лв. Моли Л.М.Д., да бъде осъден да плати на Б.П.П.Ф. ЕАД суми
в размер на: 10138.43 лв, представляваща главница по кредита, 15845.39 лв,
представляваща възнаградителна лихва по договора за периода от 05.11.2015г. до
04.02.2022г., 1523,72 лв., представляваща законна лихва за забава върху
главницата за периода от 04.12.2015г. до 25.09.2017г. или общо дължима сума в
размер на 27 507,54 лв., ведно със законовата лихва върху главницата от датата
на подаване на настоящия осъдителен иск до окончателното изплащане, както и
съдебни разноски по делото в размер на 1405,83 лв., представляващи държавна
такса за завеждане на иск в размер на 1105.83 лв., ведно с юрискоисултско
възнаграждение в размер на 300.00 лв.
В срока по чл.131 ГПК
не е постъпил писмен отговор от ответника.
Процесуални представител на ответника е направил
своевременно искане за постановяване на неприсъствено решение, тъй като
ответника не подал писмен отговор, не се е явил в първото по делото съдебно
заседание и същевременно не е направил искане делото да бъде гледано в негово
отсъствие. Въпреки, че са налице процесуалните
предпоставки за постановяване на неприъствено решение на основание чл.238 ГПК,
съдът намира че не са налице в комулативност по отношение всички предявени с
исковата молба искове предпоставките на чл.239 ГПК, ал.1, т.2 ГПК- искът да е
вероятно основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Поради изложеното и на основание чл.239, ал.3 ГПК,
следва да бъде отхвърлено искането за постановяване на неприсъствено решение и
да бъде продължено разглеждането на делото.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:
Видно от Договор за потребителски паричен кредит PLUS-***от 24.01.2015
г., ведно с погасителен план и извлечение към договора, ищецът Б.П.П.Ф. ЕАД,
като кредитор, е предоставил на ответника Л.М.Д., като кредитополучател,
паричен кредит в общ размер от 10000,00 лв. От договора са установява, както и
от приложения Сертификат PLUS-***, че Л.М.Д. е сключил и договор за
застраховка, като се е задължил да заплаща месечната премия по застраховката в
размер на 0,56 % от финансираната сума месечно-или по 56 лв. на месец при
отпуснат кредит в размер на 10000лв. Страните по договора за кредит са уговорили дължимата
застрахователна премия да бъде включена в месечната анюитетна погасителна
вноска по кредита, включваща главница, застрахователна премия и възнаградителна
лихва общо от 392,74 лв. месечно, 84 месечни вноски. Подписан е погасителен
план, в който подробно са посочени падежите на всички 84 погасителни вноски.
Уговорен е годишен лихвен процент в размер на 37,32 %. Съгласно т.5 от Договора
при забава на една или повече месечни погасителни вноски Кредитополучателят
дължи обезщетение за забава в размер на действащата законна лихва за периода на
забавата върху всяка забавена погасителна вноска, ведно с направените разноски
по събиране на вземането (за телекомуникационни услуги, напомнителни писма
и/или други действия), извършени по преценка на Кредитора. При просрочване на
две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена
вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в целия му размер,
включително всички определени от този Договор надбавки ведно с дължимото
обезщетение за забава и всички разноски за събиране на вземането, без да е
необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за настъпването на предсрочната
изискуемост.
Установява се от
Преводно нареждане/л.21 от делото/, че ищеца е превел на ответника Л.Д. сумата
от 9650,00 лв./10000 лв-350 лв.такса ангажимент/ съгласно договор PLUS-***.
Видно от Последна покана, отправена от ищеца до ответника Л.Д.
и получена лично от него на дата 19.05.2016г./видно от товарителница на л.20 от
делото/, ответника е уведомен, че е преустановил плащането по договора на
05.11.2015г., поради което, тъй като е просрочил две или повече месечни вноски,
кредита е станал предсрочно изискуем.
При така установеното от фактическа страна, съдът приема
следното от правна страна:
По искът с
правно основание чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК
с цена на иска 10138,43 лв.-главница :
Съгласно чл.79, ал.1 ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
задължението си на падежа, кредиторът има право да иска изпълнението заедно с
обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение.
Съгласно разпоредбата на чл.240, ал.1 ЗЗД, с договора за
заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът за заем е реален договор и предаването на
дадената в заем сума е елемент от фактическия състав на сделката - договорът се
смята сключен от момента на предаването на заемната сума, респективно на
заеманите вещи. За да е налице договор за заем между страните по делото, не е
достатъчно заемодателят да предаде на заемателя дължимата сума, а е нужно и
заемателят да се задължи да я върне. Фактът, че е сключен договор за заем,
подлежи на пълно и главно доказване. Писмена форма за действителност е
предвидена само по отношение уговорка за евентуално дължима от заемателя лихва
– арг. на чл.240, ал.2 ЗЗД и е препоръчителна, с оглед евентуален правен спор
между страните - чл.164, ал.1, т.3 ГПК.
Съгласно чл.9 ЗПК, договорът за потребителски кредит е
договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите
за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за
продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на
услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия
период на тяхното предоставяне. Страни по договора за потребителски кредит са
потребителят и кредиторът. Потребител е всяко физическо лице, което при
сключването на договор за потребителски кредит действа извън рамките на своята
професионална или търговска дейност. Кредитор е всяко физическо или юридическо
лице, което предоставя или обещава да предостави потребителски кредит в рамките
на своята професионална или търговска дейност.
Съдът приема, че от представените по делото доказателства
по безспорен начин се установява сключения между страните договор за
потребителски кредит, задълженията си по който ищцовото дружество е изпълнило в
срок и съобразно условията на договора, видно от представения Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-***от
24.01.2015 г., ведно с погасителен план и извлечение към договора, както
и Платежно нареждане за превеждане на сумата по договора за кредит от ишеца на
ответника по делото. От своя страна и при условие на точно и своевременно
изпълнение от ищеца, ответникът Л. Данилов не е изпълнил насрещното си
задължение да върне сумата. Предвид изложеното, искът се явява основателен и
доказан в предявения си размер от 10138,43 лв.и като такъв следва да бъде
уважен изцяло.
По
искът с правно основание чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК
с цена на иска 15845,39 лв.-възнаградителна лихва :
Съгласно Договор за
потребителски паричен кредит PLUS-***от
24.01.2015 г. ищеца е предоставил на ответника паричен кредит в размер
на 10000,00лв., която сума е била предоставена лично на ответника. Предоставянето
на тази сума(според чл.2 от договора) съставлява изпълнение на задължението на
кредитора-ищец да предостави заема и създава задължение за кредитополучателя да
заплати на кредитора погасителните вноски. Въз основа на договора, за ответника
възникнало задължението да погаси заема на 84 месечни вноски - всяка по 392.74лв.,
които вноски включващи главницата, застрахователна премия, надбавка,
представляваща покриваща разходите на заемодателя по подготовка и обслужване на
заема, както определена добавка
съставляваща печалба на заемодателя. Видно е, че е уговорено заплащане на
възнаградителна лихва в размер на 37,32%. В посочените 84 погасителни вноски е
включен целия размер на уговорената възнаградителна лихва за целия период на
договора- от 05.03.2015г. до 04.02.2022г. Ишеца претендира заплащане на целия
размер на уговорената в договора за кредит лихва върху предоставения кредит, за
целия период на договора, включително за времето след настъпване на
предсрочната изискуемост на кредита, както и за бъдеще време до 04.02.2022г.
Позовава се на уговарянето на лихвата изцяло в договора за кредит, за целия
период на отпуснатия заем и приложения към него погасителен план, тъй като
изчислената възнаградителна лихва е посочена в цялост като част от
погасителните вноски по кредита, съгласно погасителния план към него.Счита, че
тъй като възнаградителната лихва е уговорена като лихвен процент и в абсолютен
размер за целия срок на договора, то въпреки настъпването и позоваването на
предсрочната изискуемост на вземането, не се променя уговорената
възнаградителна лихва и тя се дължи от кредитополучателя в пълен размер за
целия срок на договора. Съдът намира претенцията за заплащане на възнаградителна лихва по
договора за кредит, след обявяване на предсрочната му изискуемост за
неоснователна. По силата на чл.70, ал.1 ЗЗД срокът се смята за уговорен в полза
на длъжника, ако не следва друго от волята на страните или от естеството на задължението,
като при лихвоносно парично задължение длъжникът може да плати преди срока и да
приспадне лихвите за времето до края на срока – чл.70, ал.3 ЗЗД. Липсата на
изрична уговорка между страните за това в чия полза е уговорен срокът и
включването на клауза за възможност за предсрочно погасяване на задължението с
приспадане на лихвите до края на срока, сочат на приложение на общото правило
на чл.70, ал.1 ЗЗД за уговорен срок в полза на заемателя. Уговореният срок в
полза на длъжника лишава кредитора от възможността да иска изпълнение преди
срока, но изгубването на преимуществото на срока, според общата разпоредбата на
чл.71 ЗЗД, има за последици изискуемост на задължението и право на кредитора да
предприеме действия по изпълнение. Уредбата на заема за потребление по ЗЗД не
включва последиците при предсрочна изискуемост на задължението за връщане на
заетата сума. При договора за банков кредит по чл.432 ТЗ са предвидени
предпоставки за настъпване на предсрочна изискуемост, извън тези по чл.71 ЗЗД.
Законът за потребителския кредит дава разрешение за последиците при предсрочно
погасяване на кредита, но не и за обявяването му за предсрочно изискуем.
Клаузата, включена в договор за заем за потребление за предсрочна изискуемост,
при настъпването на определени условия и свързана с неизпълнение на
задължението за връщане на заетата сума, не противоречи на свободата на
договаряне по чл.9 ЗЗД, но по същество позоваването на това потестативно право
от кредитора представлява нов правопроменящ юридически факт.
Възнаградителната лихва се различава от обезщетителната по
своите функции, размер и приложение. Така, докато мораторната лихва по чл. 86 ЗЗД служи като заместител на неизпълненото от длъжника и в този смисъл възниква
като вземане при едно „ненормално” развитие на правоотношението, то
възнаградителната лихва, служи за
„възнаграждение”, тоест за насрещна престация срещу получените средства и се
дължи при обичайно развитие на правоотношението, за което е уговорена. Възнаградителните
лихви се дължат като следствие от разсроченото изпълнение на задължението за
връщане на заетата главница. Веднъж бидейки предсрочно изискан обаче,
полученият кредит по отношение на неговата главница се превръща в едно цялостно
вземане на кредитора, което вече не се дължи разсрочено.Ето защо не би могло да
се приеме, че след позоваване от кредитора на предсрочна изискуемост по кредита,
следва той да получи и възнаграждението за предоставените средства до края на
договора. Възнаградителната лихва по своя стопански характер следва да бъде
компенсация за невъзможността на кредитора да ползва предоставените на
кредитополучателя парични средства в хипотеза, в която той би могъл да ги
ползва, но не го прави, тъй като те са на разположение на кредитополучателя. В
случая на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, създава задължение и условия
за незабавно връщане на заетите средства, а оттам – и тяхната употреба от
заемодателя в момент по-ранен от очаквания при сключването на договора. Възнаграждение
се дължи за ползване от кредитополучателя на предоставените средства, а при позоваване
на предсрочна изискуемост на кредита, се дължи връщане на целия размер на
кредита веднага след настъпване на предсрочната изискуемост, поради което
отпада основанието за заплащане на възнаграждение за предоставените парични
средства след настъпване на предсрочната изискуемост по кредита. Самото
обявяване на предсрочната изискуемост е нов юридически факт, който страните не
са предвиждали или желали при сключването на договора, и неговото съществуване
е оставено изцяло на преценката на кредитора. Ако желае, той би могъл да получи
онова, което му се дължи при очакваното развитие на правоотношението, в случай
че не се възползва от правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем, въпреки
наличието на предпоставките за това. При настъпило основание за предсрочна
изискуемост, но неупражнено от кредитодателя право, той ще получи впоследствие
както съответната вноска, така и възнаградителната лихва заедно с мораторна
лихва за забава. Разликата в обема на дължимото в двете хипотези се налага от
факта, че в хипотезата на неупражнено право за обявяване на предсрочната
изискуемост падежите на всички останали задължения за вноски остават
непроменени и не се дължат към момента, към който длъжникът ще плати освен
вноска и възнаградителна лихва също така и обезщетение за неизпълнението (при
това само за периода от неизпълнението до заплащането). В този смисъл е и
изричната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК. В действителност настъпването на
предсрочната изискуемост представлява упражняване на право, при което
отношенията не могат да се уреждат както в хипотеза на законосъобразно
развитие. Изцяло по волята на кредитора е поставен изборът дали да упражни това
потестативно право или не. Потестативното право по чл. 432 ТЗ, респ. чл. 71 ЗЗД
представлява едностранен избор на кредитора при виновно неизпълнение, след
който той губи една възможност, за да придобие основание за друга. При
кумулиране на обезщетителна и възнаградителна лихва за защита на един и същи
интерес би се стигнало до неоснователно обогатяване, както правилно се посочва
и в задължителната практика на ВКС по реда на чл. 274, т. 3 ГПК. Обстоятелството,
че предсрочната изискуемост на кредита,поражда задължение за кредитополучателя
да върне получената сума в цялост, респ. остатъка от същата, изключва наличието
на основание за формиране на договорна лихва, имаща възнаградителен характер.
Нещо повече, дори да се приеме, че вземането за лихва има обезщетителен
характер, то самото кумулиране на две обезщетения за забавата на длъжника,
касаещи един и същи период би довело до неоснователно обогатяване на кредитора,
което действащият в страната правов ред не допуска. /Определение №
974/07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г./. Съобразена законовата уредба на
договора за потребителски кредит в Закона за потребителския кредит, изпадането
на длъжника в забава обуславя правото на кредитора да търси единствено
мораторна лихва за периода на същата и то, съизмерима с лимитирания размер
законна лихва. В настоящия случай кредитора освен възнаградителната лихва по
договора за кредит за периода от 05.11.2015г. до 04.02.2022г. в общ размер от
15845,39 лв. претендира и лихва за забава върху главницата в размер на 1523,72 лв. за периода от 04.12.2015г. до
25.09.2017г., от което е видно, че е налице кумулиране на възнаградителна и
мораторна лихва за периода от 04.12.2015г. до 25.09.2017г., което би довело и
до неоснователно обогатяване на кредитора- ищец по делото.
Предвид всичко
гореизложено, съдът намира, че предявения иск се явява основателен само за
периода от 05.11.2015г. до 04.12.2015г./датата на настъпване на предсрочната
изискуемост по кредида/ до размер на 303,91 лв., видно от представения от ищеца
по делото погасителен план. Видно е от същия погасителен план, че неплатена е
останала и сумата от 23,90 лв. възнаградителна лихва към дата 05.10.2015г., но
от направеното уточнение на исковата молба се установява, че ищеца не е
предявил вземане за възнаградителна лихва преди посочената начална дата
05.11.2015г.
Следва ответника по
делото да бъде осъден да заплати на ищеца по делото сумата от 303,91 лв.
възнаградителна лихва за периода от 05.11.2015г. до 04.02.2022г., а за
разликата до пълния предявен размер от 15845,39 лв. да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан.
По искът с
правно основание чл.86 ЗЗД с цена на иска 1523,72 лв.
Искът с правно основание чл.86 ЗЗД се явява акцесорен по
отношение на иска за главница по договора за заем и с оглед основателността на
същия, следва да бъде уважен като доказан по основание и предявения иск за
лихва за забава в предявения си размер и за претендирания период от
04.12.2015г. до 25.09.2017г. Съгласно чл.33 ЗПК При забава на потребителя
кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на
забавата. Когато потребителят забави дължимите от него плащания по кредита,
обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва. След
самостоятелни изчисления от съда на основание чл.162 ГПК, съдът намира, че
предявения иск е основателен и доказан в предявения си размер от 1523,72 лв.,
за която сума следва да бъде уважен.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за юрисконсултско
възнаграждение и държавна такса/1105,83+100 лв./ в размер на 524,55 лв.
съразмерно с уважената част на исковата претенция.
На основание чл.78, ал.3 ГПК ответника има право на
разноски съразмерно с отхвърлената част на исковата претенция, но по делото не
е направено искане за присъждане и не са представени доказателства за извършени
такива, поради което съдът не дължи произнасяне.
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
На основание чл.
239, ал.3 от ГПК ОСТАВЯ БЕЗ
УВАЖЕНИЕ искането на ищеца “Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на
управление *** 4, ***, за постановяване на неприсъствено решение, като
НЕОСНОВАТЕЛНО.
ОСЪЖДА, на основание чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, Л.М.Д., ЕГН **********,***, че ДА ПЛАТИ на
кредитора „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от Н.Н. и Д.Д.-прокуристи, сумата от 10138,43
лева, представляващи задължение за главница по Договор за потребителски паричен
кредит PLUS-***от 24.01.2015 г. в едно със законната лихва от 25.09.2017г. до
изплащане на сумата.
ОСЪЖДА, на основание чл.79 ЗЗД, вр.чл.9 ЗПК, Л.М.Д., ЕГН **********,***, че ДА ПЛАТИ на
кредитора „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от Н.Н. и Д.Д.-прокуристи, сумата от 303,91 лева,
представляващи задължение за възнаградителна лихва по Договор за потребителски паричен кредит
PLUS-***от 24.01.2015 г. за периода от 05.11.2015г. до 04.02.2022г., а
за разликата до предявения размер от 15845,39 лв. отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.86, Л.М.Д., ЕГН **********,***, че ДА ПЛАТИ на
кредитора „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК ***,
със седалище и адрес на управление:***, ***, представлявано от Н.Н. и Д.Д.-прокуристи, сумата 1523,72 лв.,
представляваща лихва за забава за периода от 04.12.2015г. до 25.09.2017г. върху
сумата от 10138,43 лева по Договор за потребителски паричен кредит PLUS-***от 24.01.2015 г.
ОСЪЖДА
на основание чл.78, ал.1 ГПК Л.М.Д., ЕГН **********,***, че ДА ПЛАТИ на
кредитора „Б.П.П.Ф.” ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, ***,
представлявано от Н.Н. и Д.Д.-прокуристи, сумата от 524,45 лв. направени по
делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: