В публично заседание в следния състав: |
Председател: | | Десислава Петрова |
| | | | | |
като разгледа докладваното от | Десислава Петрова | |
Гражданско I инстанция дело |
Производството е образувано по предявен от „…..” ЕООД, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „……..” № …, представлявано от управителя Ю.И., срещуОбщина Ч., БУЛСТАТ ……., със седалище и адрес на управление: гр.Ч., ул……. № …., иск с правно основание чл.86 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца общо сумата от 23 524.21лв., представляваща обезщетение за забава върху главници по Договор за СМР - асфалтиране на улици в Община Ч., сключен между "…." ЕООД и Община Ч., вземанията по който са прехвърлени на ищеца, както следва: 12373.27лв. –начислена мораторна лихва върху главницата от 47 636.29лв. по фактура №**********/06.06.2012г. за периода 07.06.2012г. /деня, следващ датата на фактурата/ до 23.12.2014г. /датата на плащане на главницата/ и 11 150.94лв. – начислена мораторна лихва върху главницата от 43 211.52лв. по фактура №**********/12.06.2012г. за периода 13.06.2014г. /деня, следващ датата на фактурата/ до 23.12.2014г. /датата на плащане на главницата/. В исковата молба се сочи, че дружеството ищец е сключило договор за прехвърляне на вземания на 17.12.2014г. с „….” ЕООД гр.С., по силата на който цедентът „….” ЕООД гр.С. му е прехвърлило вземанията си срещу Община Ч., в размер на 90 847,81 лева, произтичащи от договор за извършване на СМР – асфалтиране на улици в Община Ч., по който са издадени фактура № **********/06.06.2012г. за сумата 47636,29 лева и фактура № **********/12.06.2012г. за сумата 43211,52 лева. Излага, че за извършеното прехвърляне на вземанията цедентът е уведомил длъжника, поради което на 23.12.2014г. Община Ч. е заплатила на ищцовото дружество сумата 90 847,81 лева. Ищецът моли съда да осъди ответника да му заплати обезщетение за забава (мораторна) лихва върху сумите по фактурите, както следва: фактура № **********/06.06.2012г. за периода 07.06.2012г. – 23.12.2014г. в размер на 12373,27 лева, а по № **********/12.06.2012г. за периода 13.06.2012г. – 23.12.2014г. в размер на 11 150, 94 лв. Претендира и разноски. В о.с.з. ищецът, чрез процесуалния си представител поддържа исковата молба, като моли уважаването й в цялост. Излага подробни съображения в писмена защита. От ответника не е постъпил отговор на исковата молба. В о.с.з. Община Ч. изпраща представител в лицето на юрисконсулт А.. Депозира и писмени бележки, в които сочи, че не е налице спор между страните, че няма отделна писмена договереност относно реда, начина и момента на изплащане на задълженията по извършените от „….” ЕООД към Община Ч. услуги. Счита, че с издаване на фактурите се удостоверява единствено момента на сключване на договора, но за дата, на която вземанията са станали изискуеми приема датата, на която Общината е уведомена за прехвърляне на вземанията. След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема за установено следното от фактическа страна: Не се спори, а и от представените по делото доказателства се установява, че между Община Ч., в качеството на възложител и „….” ЕООД, в качеството на изпълнител е налице облигационно правоотношение, по силата на което изпълнителя е следвало да извърши СМР – изкърпване асфалтови настилки в населени места от Община Ч. срещу съответно възнаграждение. Видно от приложени по делото два броя протоколи обр. №19 от 06.06.2012г. и 11.06.2012г., подписаните представители на възложителя инж. Т.П. и на изпълнителя С.Ч., след проверка на място са установили, че към дати 06.06.2012г. и 11.06.2012г. са извършени и подлежат на заплащане от възложителя Община Ч. на изпълнителя „….” ЕООД, следните видове СМР: І. По протокол обр.19 от 06.06.2012г.: 1/ рязане, почистване, грундиране и изкърпване на асфалтова настилка с плътен асфалтобетон за сумата от 38 368лв. и 2/ изпълнение на основни пластове от трошен камък за сумата от 1328.91лв. или общо 47 636.29лв. с ДДС; ІІ. По протокол обр. 19 от 11.06.2012г.: 1/ рязане, почистване, грундиране и изкърпване на асфалтова настилка с плътен асфалтобетон на ул. „Мурджовска” – 1337.60лв.; 2/ рязане, почистване, грундиране и изкърпване на асфалтова настилка с плътен асфалтобетон на ул. „Христо Ботев” -12003.20лв.; 3/ рязане, почистване, грундиране и изкърпване на асфалтова настилка с плътен асфалтобетон на ул. „24 май” – 9609.60лв.; 4/ рязане, почистване, грундиране и изкърпване на асфалтова настилка с плътен асфалтобетон на ул. „Кап. Петко Войвода” – 1443.20лв. и 5/ рязане, почистване, грундиране и изкърпване на асфалтова настилка с плътен асфалтобетон на ул. „Катя Ванчева” -11 616лв. или общо всичко за 43 211.52лв. с ДДС. Въз основа на горните са издадени и фактури №*********/06.06.2012г. и №*********/12.06.2012г., видно от които „….” ЕООД, ЕИК ….., със седалище и адрес гр.С., бул. „…..” №…, в качеството си на изпълнител е извършило СМР, съгласно Протокол обр. №19, изразяващи се в изкърпване на асфалтови настилки в населени места от Община Ч. за сумите от 47636.29лв. с вкл. ДДС, респективно 43211.52лв. с вкл. ДДС. Фактурите са двустранно подписани, за съставител –„….” ЕООД, чрез Д.П. и за получателя Община Ч., чрез Г.К.. Видно от приетия по делото договор за прехвърляне на вземания се установява, че на 17.12.2014г. „….” ЕООД, в качеството си на цедент е прехвърлило на „…..” ЕООД, в качеството на цесионер свои вземания от Община Ч., произтичащи от извършено СМР, съгласно Протокол обр.19 в общ размер от 90847.81лв. с ДДС, представляващи главница по издадени фактури №*********/06.06.2012г. и №*********/12.06.2012г., ведно с привилегиите, обезпеченията и другите принадлежности. Приети по делото са и следните писмени доказателства: - уведомление изх.№ 121/19.12.2014г., с което кредитора „….” ЕООД уведомява Община Ч., че вземането му е прехвърлено на „…..” ЕООД, както и че занапред всички правни и фактически отношения следва да се уреждат с новия кредитор, - потвърждение вх. №1-776/23.12.2014г. от „…..” ЕООД до „….” ЕООД, с което се съобщава на последния, че длъжника Община Ч. е надлежно уведомен за цесията, -писмо изх. № 1-587/23.12.2014г. от „….” ЕООД, получено от Община Ч., с което общината отново е уведомена за Договор за цесия, но вече от новия кредитор, във връзка с което е и посочена банкова сметка на последния за изпълнение на задължението. Видно от платежно нареждане от 23.12.2014г. Община Ч. е заплатила сумата от 90847.81лв. в полза на „…..” ЕООД, с посочено основание: съгласно договор за прехвърляне между „…..” ЕООД и „…..” по фактура №10080 и №10081 от м. юни 2012г. Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи: За успешното провеждане на предявените искове съдът с проекто-доклада си по делото, изменен и допълнен в с.з. е указал на ищеца, че в негова доказателствена тежест е да установи в условията на пълно и главно доказване наличието на твърдяното облигационно отношение между „….” ЕООД и Община Ч. за извършване на СМР, че „…..” ЕООД е прехвърлило на ищцовото дружество с договор за цесия от 17.12.2014г. вземанията си спрямо Община Ч. по фактура №**********/06.06.2012г. за сумата от 47 636.29лв. и по фактура №**********/12.06.2012г. за сумата от 43211.52лв., че за цесията цедентът е уведомил длъжника, обстоятелството, че Община Ч. е заплатила задълженията си по фактурите на 23.12.2014г., размерът на претендираното обезщетение, както и изискуемостта на главниците и датата на изпадането в забава. По делото не се спори за наличие на облигационно правоотношение и по-точно договор за изработка между „….” ЕООД, като изпълнител и Община Ч., като възложител. Видно от представени два броя протоколи обр. 19 изпълнението на „….” ЕООД по договора е надлежно прието от общината на 06.06.2012г. и на 11.06.2012г., за което са и издадени фактура №**********/06.06.2012г. за сумата от 47 636.29лв. и фактура №**********/12.06.2012г. за сумата от 43211.52лв. Същите са двустранно подписани, приети от Община Ч., чрез лицето Г.К.. Фактурите съдържат вида на извършените СМР и стойността им, както и посочена банкова сметка за плащане. Не се оспорва по делото и прехвърляне на вземането от цедента „….” ЕООД на „…..” ЕООД в размер на 90847.81лв. за извършване на СМР – асфалтиране на улици в Община Ч.. Съдът приема, че вземането е признато от ответника чрез пълното погасяване на сумата от 90847.81лв. на 23.12.2014г. по сметка на новия кредитор, за който е уведомен на същата дата с уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД, с вх. №26-00-1244/23.12.2014г. от съконтрахента си „….” ЕООД. Спори се и от съществено значение е момента на изискуемостта на главниците, респективно дължимостта на обезщетението за забава. Приложимият материален закон е този, действал към момента на възникване на правоотношението, поради което е важно да се отбележи, че въпросът за изискуемостта по настоящото дело се поставя при законодателна уредба, действаща преди новата разпоредба на чл.303а ТЗ /ДВ бр.20/28.02.2013г., приложима за договорите, сключени след 15.03.2013г./ По делото не се установи, а и не са наведени твърдения за договореност между страните, касаеща настъпване на изискуемостта на възнаграждението по договора за изработка, сключен между „…..” ЕООД и Община Ч.. Въпреки това, видно от представените два броя протоколи обр. 19 страните, след извършена проверка не само са приели, но и изрично са посочили, че „подлежат на заплащане” въпросните СМР. Съгласно чл.266, ал.1 ЗЗД възнаграждението се заплаща за приетата работа и задължението за заплащането му става изискуемо в момента, в който се осъществи и последният елемент от фактическия състав – приемането на работата. Тоест в настоящия казус изискуемостта на вземанията е настъпила на 06.06.2012г. за сумата от 47636.29лв. и 11.06.2012г. за сумата от 43211.52лв. В решение № 158 от 07.11.2013г. по т.д. № 1128/2012г. на ВКС, ТК, I т.о. е прието, че след като задължението на възложителя по договор за изработка е станало изискуемо с приемането на извършената работа, издаването на фактура от изпълнителя, подписването и отразяването й в счетоводните книги на възложителя, е ирелевантно за настъпването на падежа на задължението му, тъй като той вече е настъпил. Прието е, че в такава хипотеза издадената и приета фактура има действието на покана за плащане на изискуемото възнаграждение по чл.84, ал.2 ЗЗД, следствие на което е изпадането на длъжника в забава. Даденото разрешение обвързва изпадането на възложителя в забава по отношение на изискуемо задължение за плащане на възнаграждението по чл.266, ал.1 ЗЗД с изпращането на покана по чл.84, ал.2 ЗЗД, характера на каквато може да има и изпратена до длъжника данъчна фактура. Настоящият състав споделя това разрешение. Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за приетата работа. Тази разпоредба предвижда предпоставките, при чието осъществяване настъпва изискуемостта на задължението за заплащане на възнаграждение за извършената по договор за изработка работа, но не определя срок за изпълнение на това задължение. Поради това, при липса на уговорен от страните срок за заплащане на възнаграждението, съгласно чл.84, ал.2 ЗЗД длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора. /Така Решение №69/27.07.2015г. по т.д. № 119/2014г., ІІ т.о. по реда на чл.290 ГПК, касационното обжалване, допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса относно момента, от който възложителят по договор за изработка изпада в забава по отношението на задължението си по чл.266, ал.1 ЗЗД за заплащане на възнаграждение за приетата работа, когато в договора не е уговорен срок за заплащането му./ Решения по реда на чл.290 ГПК в този смисъл, с които се приема, че получаването на фактурата има действието на покана за плащане на изискуемото възнаграждение по смисъла на чл.84, ал.2 ЗЗД, следствие на което е изпадането на длъжника в забава са и Решение №233/02.12.2014г. по т.д. № 4690/2013г., І т.о. и Решение №158/07.11.2013г. по т.д.№1128/2012г., І т.о. по описа на ВКС. Съдът намира за неоснователен опита на ответника да вмени в задължение на търговеца, чиято работа е вече приета и е налице получена фактурата с посочена банкова сметка, да отправя последващо изрично искане за плащане, за да постави длъжника си в забава. Същото не намира опора в закона. Необходимост от повторна покана за плащане към длъжник с неоспорено задължение, би означавало неоправдано толериране на забавата на плащане на възнаграждение по търговска сделка в противоречие с Директива 2011/7/ЕС на Европейски парламент и на Съвета от 16.02.2011г. относно борбата със забавяне на плащането по търговски сделки. Изискванията на Директивата са изрично въведени с новата разпоредба на чл.303а /ДВ бр.20/2013, приложима за договорите, сключени след 15.03.2013г./. С оглед гореизложеното именно с приемането на фактурите, както следва: 06.06.2012г. за фактура №**********/06.06.2012г. и 12.06.2012г. за фактура №**********/12.06.2012г. длъжникът Община Ч. е поканен да изпълни, като от деня, следващ датите на издаване на фактурите последният се счита и в забава. Като крайна дата, обаче следва да се счита деня, предхождащ погасяване на главниците, тъй като към 23.12.2014г., длъжникът вече не се явява в забава, респективно не е налице основание за дължимост на обезщетение за забава. Така с помощта на програмен продукт Апис–финанси съдът изчисли, че дължимата мораторна лихва е както следва: - за фактура №**********/06.06.2012г. обезщетението за забава се начислява за периода от 07.06.2012г. до 22.12.2014г. /деня, предхождащ датата на погасяване на главницата/ и е в размер на 12 360лв. - за фактура №**********/12.06.2012г. обезщетението за забава се начислява за периода от 13.06.2012г. до 22.12.2014г. /деня, предхождащ датата на погасяване на главницата/ и е в размер на 11 138.90лв. В обобщение на горното, предявения иск е основателен до размера на 23 498.90лв. и следва да бъде уважен до този размер. За останалата претендирана сума до размера на 23 524.21лв., а именно за разликата от 25.31лв. исковата претенция следва да бъде отхвърлена. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените по делото разноски съобразно уважената част от иска, а именно в размер на 2678.08лв. заплатена държавна такса и адвокатски хонорар. Предвид своевременно направеното искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение от ответната страна, съдът намира, че такова се дължи съобразно отхвърлената част от иска и е в размер на 1.33лв. Воден от горното, съдът Р Е Ш И: ОСЪЖДА Община Ч., БУЛСТАТ ……, със седалище и адрес на управление: гр.Ч., ул…… № …. ДА ЗАПЛАТИ на „….” ЕООД, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „…..” № …, представлявано от управителя Ю.И. СУМАТА от 23 498.90лв. /двадесет и три хиляди четиристотин деветдесет и осем лева и деветдесет ст./, представляваща обезщетение за забава върху главници по Договор за СМР - асфалтиране на улици в Община Ч., сключен между "…." ЕООД и Община Ч., вземанията по който са прехвърлени на ищеца, както следва: 12 360лв. –начислена мораторна лихва върху главницата от 47 636.29лв. по фактура №**********/06.06.2012г. за периода 07.06.2012г. /деня, следващ датата на фактурата/ до 22.12.2014г. /деня, предхождащ датата на плащане на главницата/ и 11138.90лв. – начислена мораторна лихва върху главницата от 43 211.52лв. по фактура №**********/12.06.2012г. за периода 13.06.2014г. /деня, следващ датата на фактурата/ до 22.12.2014г. /деня, предхождащ датата на плащане на главницата/, на основание чл.86 ЗЗД вр. чл.79 ЗЗД, като ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за горницата над уважения размер от 23 498.90лв. до предявения размер от 23 524.21лв., а именно за сумата от 25.31лв., касаещ мораторната лихва за дата 23.12.2014г., като неоснователен. ОСЪЖДАОбщина Ч., БУЛСТАТ ….., със седалище и адрес на управление: гр.Ч., ул…… № …. ДА ЗАПЛАТИ на „…..” ЕООД, ЕИК ……, със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „……” № …, представлявано от управителя Ю.И. СУМАТА от 2678.08лв. /две хиляди шестстотин седемдесет и осем лева и осем ст./, представляваща направени в производството разноски, на основание чл.78, ал.1 ГПК. ОСЪЖДА „….” ЕООД, ЕИК ….., със седалище и адрес на управление: гр.С., ул. „……” № …., представлявано от управителя Ю.И. ДА ЗАПЛАТИ на Община Ч., БУЛСТАТ ….., със седалище и адрес на управление: гр.Ч., ул…… № …. СУМАТА от 1.33лв. /един лев и тридесет и три ст./, представляваща направени в производството разноски, на основание чл.78, ал.3 ГПК. Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му пред Смолянски окръжен съд. |