№ 5729
гр. София, 07.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 25 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седми март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:П. Т. С.
като разгледа докладваното от П. Т. С. Гражданско дело № 20211110157971
по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.
Софийски районен съд е сезиран с предявен от Агенция „Ф-МАа“ срещу С. Б. П., с
ЕГН ********** иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД за
признаване на установено по отношение на ответницата, че дължи на ищеца сумата от 1 124
лв., представляваща получено без основание обезщетение за отчуждаване на имот с
идентификатор 68134.1369.546, находящ се в гр. София, землището на кв. И., ведно със
законната лихва върху сумата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
по чл. 410 ГПК – 12.02.2021 г. до окончателното й плащане, за които е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 18.03.2021 г. по гр.д. № 8651/2021 г.
по описа на СРС, 30 състав. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че въз основа на Решение на МС № 811/21.12.2013 г. са били
отчуждени недвижими имоти за държавна нужда за изграждане на Северната скоростна
тангента на територията на област София, сред които бил и поземлен имот с идентификатор
68134.1369.546 в землището на кв. И., с площ подлежаща на отчуждаване 0,320 дка.
Поддържа, че въз основа на служебно изискани документи за собственост ищецът
установил, че собственици на посочения имот са наследниците на И. П. и Л. П.. (идентично
лице с Божана Божилова Илиева), сред които и ответницата, като всички през 2014 г. подали
заявление в АПИ за изплащане на обезщетението, определено за отчуждаване на терена и
въз основа на подадените от тях документи през м.12.2014 г. същото им е било изплатено по
банков път в общ размер на 13 488 лв., от които припадащият се дял на ответницата бил 1
124 лв. През 2016 г. след извършена допълнителна проверка станало ясно, че съгласно
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 3, том XXXVII, дело №
8358/39.04.2002, рег. № 11574 имотът е бил продаден още през 2002 г. от наследниците на
И. П. и Л. П.. на трето лице – „Х.“ АД (впоследствие преобразувано в „Х. Б.“ АД), което се
явявало негов собственик към датата на отчуждаването, респективно то е лицето с право на
обезщетение за отчуждаването, каквото му е било изплатено от ищеца чрез Областна
администрация София-град през 2019 г. Ето защо счита, че шестимата наследници, сред
които и ответницата, са получили обезщетение за имота без основание, като след проведени
преговори някои от тях възстановили неправомерно получените суми на ищеца. Поддържа,
че ответницата отказала съдействие или предприемане на каквито и да било действия по
връщане на получената от нея без основание част от обезщетението, поради което я
претендира в пълен размер.
Представят се документи и се иска приемането им като доказателство по делото.
Прави се искане за прилагане към настоящото производство на ч.гр.д. № 8651/2021 г. по
1
описа на СРС, 30 състав.
Ответницата С. Б. П. не оспорва изложените в исковата молба фактически
обстоятелства, както и факта, че е получила процесната сума, но счита, че не дължи
връщането й, тъй като не носи вина за некомпетентно извършената от ищеца проверка на
собствеността на процесния имот. Навежда възражение за изтекла погасителна давност за
вземането, считано от датата на изплащане на сумата през 2014 г. Претендира разноски.
Съдът намира, че искът, с който е сезиран, има правната си квалификация в
разпоредбата чл. 422 ГПК, вр. с чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Искът е допустим, като исковата
молба отговаря на изискванията на чл. 127, ал. 1 и чл. 128 ГПК.
При очертания предмет на спора, в тежест на ищеца по главния иск е да докаже, че е
платил процесната сума на ответницата, а ответницата следва да установи наличието на
основание за получаване, респ. задържане на сумата.
По наведеното възражение за изтекла погасителна давност в тежест на ищеца е да
докаже настъпването на обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давността по
смисъла на чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Приложените към исковата молба и отговора на исковата молба документи са
допустими като доказателствени средства и като такива следва да бъдат приети като
доказателства по делото. Искането за прилагане към настоящото производство на ч.гр.д.
№8651/2021 г. по описа на СРС, 30 състав следва да бъде уважено.
Предвид горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАПЪТСТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА!
ПРИЕМА проект за предварителен доклад по делото съгласно обстоятелствената
част на определението.
ПРИЕМА като писмени доказателства по делото на приложените към исковата
молба и отговора на исковата молба документи.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. №8651/2021 г. по описа на СРС, 30 състав
следва да бъде уважено.
ПРИЗНАВА за безспорни и ненуждаещи се от доказване в отношенията между
страните обстоятелствата, че през м.12.2014 г. ответницата, в качеството си на наследник на
Б. В. П., е получила от ищеца сумата от 1 124 лв., представляваща припадащия й се дял от
получено обезщетение за отчуждаване за държавна нужда на поземлен имот с
идентификатор 68134.1369.546, находящ се в землището на кв. И., с площ подлежаща на
отчуждаване 0,320 дка.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.04.2022г. от
13.30 ч., за когато да се призоват страните.
Препис от настоящото определение да се връчи на страните заедно с призовката за
съдебното заседание, като на ищеца се връчи и препис от отговора.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2