№ 3429
гр. Варна, 21.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на
двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Галина Чавдарова
Членове:Ралица Ц. Райкова
Ралица Каменова
като разгледа докладваното от Галина Чавдарова Въззивно гражданско дело
№ 20253100501474 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по постъпила въззивна
жалба, подадена от ГЕККО ХОУМ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление гр.Варна, р-н Приморски, бул.8-ми Приморски полк №60,
ет.2, ап.3, срещу решение №4722/30.12.24г., постановено по гр.д.№16462/23г.
на ВРС, с което е отхвърлен предявения от ГЕККО ХОУМ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Варна, бул.8-ми
Приморски полк №60, ет.2, ап.3, срещу Е. Д. Р., с адрес
**************************************, иск за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата от 8025евро, равняваща се на 15695.50 лева,
представляваща неустойка по чл.7.1 от договор за посредничество при
покупко-продажба на недвижим имот от 24.10.2023г., в размер на 5% от
посочената в т.II от същия договор цена от 160500евро, ведно със законната
лихва за забава, считано от датата на подаване на исковата молба до пълното
изплащане на задължението, на основание чл.92 от ЗЗД.
Жалбата е депозирана в срока по чл.259, ал.1 ГПК от
легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, и е
процесуално допустима. Същата отговаря на изискванията на чл.260, т.1-4 и 7
и чл.261 ГПК. В жалбата въззивникът прави оплаквания за неправилност на
решението, постановено в нарушение на материалния и процесуален закон.
Счита, че разпределените в тежест на въззивника факти са доказани по делото,
като доказано било валидно възникнало облиг.отношение между страните,
както и че дружеството посредник е изпълнило задълженията си по договора,
съотв. че е било готово да ги изпълни. Намира за доказан и факта на уговорена
неустойка и нейния размер. Оспорва изводите на ВРС, че ищецът е неизправна
страна по договора, като счита, че отказът на ответника да окаже
необходимото съдействие за сключване на подготвената от дружеството сдЕ.
го правят неизправна страна и водят до пълното неизпълнение на договора,
поради което и посредникът не следвало да бъде лишен от правото да получи
компенсация за свършената работа. Излага доводи, че уговорената неустойка
1
не е прекомерна, като същата надхвърляла дължимото възнаграждение само с
2 %. Позовава се и на съдебна практика в тази връзка. Счита за неправилно
решението в частта, в която е прието, че ответникът не е неизправна страна по
договора, като излага, че в случая не се е стигнало до подписването на договор
между продавача и купувача само по вина на ответника, който е прекъснал
преговорите, отказала се е и е прекратила договора, продала е имота на трето
лице. Счита, че в противоречие на материалния закон и правилата на
доказване ВРС е приел, че ответникът не е в нарушение на договора за
посредничество. Моли да бъде отменено решението и да бъде уважен искът.
Не се сочат и представят нови доказателства, които да бъдат събрани във
възз.инстанция.
В срока за отговор на депозираната въззивна жалба от възз.страна
Е. Д. Р. от гр.Варна, чрез адв.Г.Я., е постъпил отговор, с който счита жалбата за
неоснователна и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Не се сочат
и представят нови доказателства, които да бъдат събрани във възз.инстанция.
Извън така изложените във въззивната жалба оплаквания
въззивният съд в изпълнение на задълженията си по чл.269 ГПК намира за
необходимо да обяви на страните, че съдът следи служебно за наличие на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, независимо дали
страните са се позовали на съответните разпоредби. В изпълнение на чл.7,
ал.3 ГПК и доколкото първоинст.съд не е дал нарочни указания по
разпределение на доказателствената тежест в тази връзка с доклада по делото,
то настоящият състав следва да даде съответните указания на страните и да
им осигури възможност да изразят становище по тези въпроси.
Предвид допустимостта и редовността на въззивната жалба и на
основание чл.267, ал.1 ГПК съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА за разглеждане допустима и редовна въззивна жалба,
подадена от ГЕККО ХОУМ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Варна, р-н Приморски, бул.8-ми Приморски полк №60, ет.2,
ап.3, срещу решение №4722/30.12.24г., постановено по гр.д.№16462/23г. на
ВРС.
На осн. чл.267, ал.1 вр. чл.146 ГПК УКАЗВА на страните, че
предвид характера на предявения иск на основание чл.7, ал.3 от ГПК съдът
следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор,
сключен с потребител.
УКАЗВА на въззивника, че тежестта на доказване на уговарянето
на всички клаузи, въз основа на които е възникнало спорното задължение, в
съответствие с изискванията на ЗЗП се носи от него.
ДАВА ВЪЗМОЖНОСТ на страните с писмена молба с препис за
насрещна страна да изразят становище и ангажират доказателства по
допълнително указаната доказателствена тежест в двуседмичен срок от
връчване на настоящото определение.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито с.з. на 07.10.2025г.
от 13,30 часа, за която дата и час да се призоват страните с препис от
настоящото определение, като на въззивника се връчи и препис от отговора на
2
въззивната жалба.
ПРИКАНВА страните към спогодба и възможността да уредят
доброволно отношенията си чрез медиация или друг способ за доброволно
уреждане на спора, като им указва, че при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца.
УКАЗВА на СТРАНИТЕ за възможността да разрешат спора,
чрез медиация, като ползват Центъра по медиация, разположен на 4 етаж в
сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд
Варна на адрес: гр.Варна, ул. „Ангел Кънчев" № 12, тел. *********; служител
за контакти - Нора Великова.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3