Р
Е Ш Е Н И Е
№ гр. Ловеч, 27.11.2019 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, пети граждански състав в публичното заседание на двадесет и осми октомври през две хиляди и деветнадесета година
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ИРЕНА РАБАДЖИЕВА
при участието на секретар ПРЕСЛАВА СТОИМЕНОВА, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 341 по описа за 2019 год, за да се произнесе съобрази:
Производството е образувано по искова молба на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Димитър Димитров, чрез юрк. Николета Матева против П.Г.Л., с адрес: ***.
Ищецът твърди, че при сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер PLUS-12791329 ответницата е дала съгласието си, освен посочения усвоен кредит, за й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard. Твърди, че на 15.02.2017 г. ответницата е активирала предоставената й от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България кредитна карта №CARD-13228221, с максимален кредитен лимит в размер на 4000.лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции, осъществени чрез издадената му кредитна карта. Сочи, че върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Излага, че съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Наведени са твърдения, че ответницата е преустановила редовното обслужване на кредитната карта на 01.10.2017 г., когато е последното плащане по нея, като балансът по същата е в размер на минус 1680.59 лв. Това принудило кредитора да блокира използването й. Твърди се, че въпреки многократните опити за контакт с длъжника и отправените й покани да погаси натрупалите се задължения доброволно, ответницата продължава виновно да не изпълнява, което поражда интерес от страна на Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България да потърси съдебна защита на вземането си.
Ищецът твърди, че към датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК задължението на ответника по кредитната карта е в размер на 1680.59 лв., представляващо използваната главница в размер на 1507.89 лв., както и договорна лихва от 01.10.2017 г. /първа пропусната вноска/ до 08.03.2018 г. / дата на изпращане на покана за доброволно изпълнение/ върху използваната сума в размер на 172.70 лв. Твърди се, че ответницата дължи също и обезщетение за забава в размер на законната лихва в размер на 78.64 лв. за периода от 08.03.2018 г. до 11.09.2018 г.
При условие, че установителният иск бъде отхвърлен поради ненадлежно обявена предсрочна изискуемост на вземането по кредита преди депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, моли съда да приеме, че при условията на евентуалност предявява осъдителен иск. Счита, че същия осъдителен иск има характер на волеизявление за обявяване на кредита за изискуем, чрез връчване на препис от същия на ответната страна.
Ищецът излага, че за събиране на дължимите суми е предприел действия по съдебното събиране на вземането си, като е подал Заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК пред РС – Ловеч, като по ч.гр.д.№1933/2018 г. е издадена Заповед за изпълнение и тъй като същата е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, са последвали указания към заявителя да предяви иск относно вземането си.
В петитумната част ищецът е отправил искане съдът да се произнесе с решение, с което, с което да признае за установено, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България от П.Г.Л. в размер на: 1507.89 лв, представляваща главница по револвиращ кредит; 172.70 лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.10.2017 г. до 08.03.2018 г.; 78.64 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 08.03.2018 г. до 11.09.2018 г. или общо дължима сума 1759.23 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане.
При условие на евентуално разглеждане на осъдителния иск, моли съдът да осъди ответника да заплати на ищцовото дружество горепосочените суми, ведно с направените разноски.
Претендирани са и съдебните разноски в заповедното производство в размер на 35.18 лв. – заплатена държавна такса и 50.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, както и съдебни разноски по настоящото производство в размер на 125.14 лв. – държавна такса за завеждане на иск и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лв.
В законоустановения едномесечен срок по делото е депозиран писмен отговор от адв. С.Т. – назначена за особен представител на ответника. Намира исковете за допустими, но оспорва същите като неоснователни. Застъпва становище, че ищецът е обявил кредита за предсрочно изискуем, въпреки че изявлението не е стигнало до ответника, което е в противоречие с постановеното по т.18 от ТР №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Счита,че не би могло да се приеме че ответникът е изпаднал в забава относно предсрочно изискуеми вземания, считано от датата на получаване на исковата молба от особен представител. Излага довод, че представителната власт на особения представител се изчерпва с осъществяването на процесуално представителство по делото и не обхваща получаването на материалноправни изявления, адресирани до отсъстващия ответник, касаещи спорно материално правоотношение, по което особеният представител не е страна.
В о.с.з. ищeцът – „БНП Париба Пърсънъл Файненс” С.А, Франция чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс”С.А, клон България не изпраща представител. В писмена молба, подадена преди заседанието по същество, са изложени аргументи в подкрепа на предявения иск.
Ответницата П. Г.Л. не взема лично участие в процеса. Представлява се от особен представител адв.Т., която моли иска да бъде отхвърлен по изложените в отговора съображения.
Съдът, като обсъди доводите на страните и извърши преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
От приложеното ч.гр.д №1933/2018
г. по описа Ловешки РС се установява, че с че по повод заявление, подадено от БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – Париж,
рег.№ *********, чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Клон България“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Младост
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което с Разпореждане №52 от 08.01.2019 г. заповедният съд е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си, като довнесе дължимата държавна такса.
Констатира се, че съобщението с указания относно възможността за предявяване на установителен иск е получено от ищеца на 21.01.2019 г., като ищецът е упражнил правото си на иск и в рамките на законоустановения едномесечен срок е предявил настоящия иск за установяване на вземането си със СПН.
Предявеният иск е с правна
квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК - положителeн
установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А.“ – Париж,
рег.№ *********, чрез “БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Клон България“, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. “Младост
По делото не е спорно, че на 05.02.2016
г., между „БНП Париба Пърсънъл Файненс”ЕАД, като кредитор, и ответника П.Г.Л., като кредитополучател, е сключен
посочения в исковата молба и приложен към нея Договор за потребителски паричен
кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта № PLUS –
12791329 , при следните параметри: размер на
кредита: 1000.00 лв, размер на кредита за покупка на
застраховка „Защита на плащанията” – 144.00 лв, Общ
размер на кредита – 1144.00 лв., Такса ангажимент – 35.00 лв,
брой погасителни вноски – 24 бр, месечна погасителна
вноска – 67.45 лв,
обща стойност на плащанията – 1618.80 лв,
Годишен процент на разходите – 42.58%, Лихвен процент – 32.84%.
Като част от договора е включен и Погасителен план, в който са посочени дължимите от ответника 24 броя месечни вноски по кредита, всяка в размер на 67.45 лв. с дата на първа вноска – 05.04.2016 г. и дата на последна вноска – 05.03.2018 г.
При сключването на договора ответницата е дала съгласието си да й бъде отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта MasterCard и на 15.02.2017 г. ответницата е активирала предоставената й кредитна карта №CARD-13228221, с максимален кредитен лимит в размер на 4000.лв. Същият представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции – теглене в брой от банкомати АТМ, плащания чрез терминални устройство и др, осъществени чрез издадената кредитна карта. Съгласно чл.15 от Условията по договора, договорът за револвиращ потребителски кредит е безсрочен, като срокът на валидност на кредитната карта се определя от Кредитора и е различен от срока на договора за револвиращ потребителски кредит. Установява се, че с предоставянето на кредитната карта е изготвено Приложение към Договор за потребителски кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS – 12791329, CARD-13228221, явяващо се неразделна част от договора и съдържащо всички конкретни условия на револвиращия кредит. Съгласно постигнатата между страните договореност върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за обслужване за използвания период съгласно определения годишен лихвен процент. Съгласно чл.1 и чл.14 от Приложението за отпускане и ползването на револвиращ потребителски кредит, за кредитополучателя възниква задължение да заплаща минимална месечна погасителна вноска, представляваща променлива величина, съобразно усвоената сума до пълното погасяване на задължението.
Приложеният договор за кредит носи
подписа на ответницата П.Г.Л., като при подписването му същата е предоставила
номера на личната си банкова сметка ***, по която да бъде преведена сумата по
кредита. С превеждане на сумата по
посочената от ответника банкова сметка *** договора, като е предоставил на
Кредитополучателя кредита, предмет на договора и е издал кредитна карта с
предоставен кредитен лимит в размер на 4000.00лв. За Кредитополучателя е
възникнало насрещно задължение да погасява уговорените месечни вноски съгласно
включения в договор погасителен план, както и да заплаща месечните погасителни
вноски по револвиращия кредит в минимален размел съгласно тарифата към
приложението. В клаузата на чл. 5 от Договора
страните са постигнали съгласие, че при просрочване на две или повече
месечни вноски, считано от падежната дата на втората непогасена вноска,
вземането на Кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер, включително всички определени от Договора надбавки
ведно с дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на
съобщение от Кредитора за настъпване на предсрочната изискуемост.
По делото е изслушана
съдебно-счетоводна експертиза, която е дала заключение, че с кредитна карта №CARD –
13228221 са усвоени общо 1990.00 лв. Вещото лице е установило, че усвоената
сума, заедно с таксите за теглене с в размер на 2 007.80 лв. Усвоените
суми са посочени по дати в колони №2 и №3 на приложената към заключението
справка 1. Съгласно експертизата, размерът на задължението на П.Г.Л. към датата
на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК / 27.09.2018 г./ е в размер общо на
1 763.11 лв, в т.ч.: дължима главница –
1507.89лв / вкл.главница – 1452.04 лв. и застраховка – 55.85 лв./, договорна
лихва – 136.70 лв. и законна лихва за забава за периода от 15.03.2018 г. до
27.09.2018 г. – 82.52 лв.
От страна на ищеца са наведени
твърдения, че поради забава в
плащането на две месечни погасителни
вноски, е настъпила предсрочна изискуемост, съгласно постигнатата договореност
в клаузата на чл.5 от Условията към договора за кредит.
В хода на процеса
ответникът, чрез служебно назначения особен представител адв.Т. отрича да е
надлежно уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост на процесния кредит, което
е в противоречие с изискването на т.18 на ТР №4/2014 г. по т.д.№4/2013 г. на
ОСГТК кредиторът да е уведомил длъжника и волеизявлението реално да достигне до
съответното лице.
Правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем е субективно право, установено в полза на кредитора. Приема
се, че предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за
разлика от общия принцип по чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само
на една от страните и при наличие на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на
падеж и представлява различен юридически факт. Във всички случаи обявяването на
предсрочната изискуемост предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит
или непогасения остатък от кредита за предсрочно изискуеми. За да може
договорното изменение да прояви своето действие, е необходимо длъжника да е
уведомен, т.е.изявлението на кредитора да е достигнало до длъжника. Според
възприетото разрешение в т.18 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС
по т.д №4/2013 г. на ОСГТК, постигнатата в договора предварителна уговорка, че
при неплащане на определен брой вноски или при други обстоятелства кредитът
става предсрочно изискуем и без да уведомява длъжника кредиторът може да събере
вземането си, не поражда действие, ако волеизявлението на кредитора не е
достигнало до длъжника – кредитополучател. Дадените с тълкувателното решение
задължителни указания намират приложение и в хипотезата на предявен иск за установяване
на вземането, заявено по реда на чл.410 от ГПК. В този смисъл са постановените
по чл.290 от ГПК решение №123/09.11.2015 г. по т.д.№ 2561/2014 г., ІІ г.о.,
Решение № 114 от 07.07.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ІІ т.о на ВКС, решение № 200/ 18.01.2019
г., постановено по т.д. № 665 по описа за
В конкретния случай, в чл.5 от Условията
по договора е предвидено, че при
просрочие на две или повече месечни вноски, считано от падежната дата на
втората непогасена вноска, вземането на Кредитора става предсрочно изискуемо в
целия му размер, включително всички определени от договора надбавки, ведно с
дължимото обезщетение за забава, без да е необходимо изпращане на съобщение от Кредитора за
настъпването на предсрочната изискуемост. Независимо от така постигнатата
договореност между страните, съдът счита, че тази клауза не е породила
действие, доколкото кредитната институция не е ангажирала доказателства, че е заявила
изрично, че упражнява правото си да обяви кредита за предсрочно изискуем и това
волеизявление да е достигнало до длъжника-кредитополучател преди подаване на
заявлението по чл.410 от ГПК. Ето защо, поради липсата на доказателства, че
кредиторът е изпълнил задължението си да уведоми длъжника за настъпилата
предсрочна изискуемост преди датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, не може да се приеме за установена изискуемостта на
претендираното вземане по договора за кредит. В конкретния случай следва да се
приеме, че волеизявлението на кредитора, че упражнява правото си да направи
целия кредит предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника чрез връчване на
исковата молба на назначения му по реда на чл.47, ал.6 от ГПК особен
представител /по арг.
чл.45 от ГПК/, което връчване се счита
за надлежно. /в този смисъл Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018
г., І т.о./ Този факт обаче съставлява
ново основание за предявяване на подаване на ново заявление за издаване на
заповед за изпълнение или за предявяване
на осъдителен иск, както в конкретния
случай е процедирал ищецът.
Поради изложените по-горе съображения съдът
счита, че кредитът не е станал предсрочно изискуем съгласно клаузата на чл.5 от
процесния договор за потребителски паричен кредит.
Предвид гореизложеното и съгласно трайно установената съдебна практика, след като предсрочната изискуемост на кредита не е настъпила преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, предявеният от БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Димитър Димитров, чрез юрк. Николета Матева против П.Г.Л., с адрес: *** иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК – с искане да се признае за установено, че е налице вземане от страна на БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България от П.Г.Л. в размер на: 1507.89 лв, представляваща главница по револвиращ кредит; 172.70 лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.10.2017 г. до 08.03.2018 г.; 78.64 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 08.03.2018 г. до 11.09.2018 г. или общо дължима сума 1759.23 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, като неоснователен и недоказан следва да бъде отхвърлен.
Ищецът е предявил в условията на евентуалност осъдителен иск за
неизплатените по револвиращия кредит суми. В случая с
оглед отхвърлянето на главния иск съдът дължи произнасяне по предявения в
условията на евентуалност осъдителен иск. В настоящия казус следва да
се приеме, че волеизявлението на кредитора, че упражнява правото си да направи
целия револвиращ кредит предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника на
28.05.2019 г. чрез връчване на исковата молба на назначения му по реда на
чл.47, ал.6 от ГПК особен представител /по арг. чл.45 от ГПК/, което връчване се счита за надлежно. /в този смисъл Решение № 198 от
18.01.2019 г. по т.д.№ 193/2018 г., І т.о./. Връчването на уведомлението с
исковата молба, има за последица настъпването изискуемостта към този
момент, но променя основанието, на което е издадена заповедта. Изменението на
основанието, от което произтича вземането по издадената заповед за изпълнение е
допустимо чрез предявяване на
осъдителен иск при условията на евентуалност. В този смисъл т.11 б от
Тълкувателно Решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС. Предвид горното исковете по
чл.240 от ЗЗД във вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД са допустими за разглеждане в производство по чл.422 от ГПК.
По делото е безспорно установено
наличието на валидно правоотношение между страните, като е доказан правопораждащият – сключването на Договор за потребителски
кредит, отпускане на револвиращ кредит, издаване и ползване на кредитна карта № PLUS – 12791329, CARD-13228221. Изпълнението на задължението
на кредитора –ищец по делото също е доказано. От своя страна ответникът не е
изпълнил паричното си задължение по договора за револвиращ кредит, като е
преустановил да заплаща минималните месечните погасителни вноски съгласно тарифата
по приложението, явяващо се неразделна част към сключения договор за кредит. От
заключението на вещото лице се установява че усвоената
сума, заедно с таксите за теглене е в размер на 2 007.80 лв, като последното
плащане по кредитната карта е на 01.10.2017 г. Съгласно експертизата, размерът
на задължението на П.Г.Л. е в размер общо на 1 763.11 лв,
в т.ч.: дължима главница – 1507.89лв / вкл.главница – 1452.04 лв. и застраховка
– 55.85 лв./, договорна /възнаградителна/ лихва за периода от 01.10.2017 г. до
08.03.2018 г. – 136.70 лв. и законна лихва за забава за периода от 15.03.2018
г. до 27.09.2018 г. – 82.52 лв. Съдът намира, че заявените претенции за
главница и възнаградителна/договорна/ лихва се явяват основателни и доказани до
посочения по-горе размер, с оглед на което до този размер предявените обективно
кумулативно съединени осъдителни искове следва да бъдат уважени. За разликата
над сумата от 136.70 лв. до пълния претендиран размер
от 172.70 лв. претенцията за договорна лихва по кредита следва да бъде
отхвърлена.
Установява се, че с ИМ ищецът е заявил претенция за
заплащане на обезщетение за забава в размер на 78.64 лв. за периода от 08.03.2018 г. до 11.09.2018
г. В случая при определяне размера на лихвата за забава съдът не съобразява
заключението на вещото лице Ц., тъй като своите изчисления вещото лице е
направило за период, който не се припокрива с посочения по-горе. При
действието на разпоредбата на чл.162 от ГПК, съдът определи размера на
дължимото обезщетение на сумата от 78.75 лв, ползувайки общодостъпната онлайн счетоводна програма –CALCULATOR. BG. С
оглед диспозитивното начало в процеса иска предявеният иск за
заплащане на лихва за забава следва да бъде уважен до претендирания от ищеца размер
– 78.64 лв.
На основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде присъдена и претендираната законна лихва върху главницата, начиная от датата на подаване на исковата молба /13.02.2019 г./ до окончателното изплащане на вземането.
По разноските:
Предвид отхвърлянето
на исковете по чл. 415 от ГПК, в изпълнение указанията на ВКС в т. 12 от 4/2013
г. на ОСГТК, съдът следва да остави без уважение молбата на ищеца за присъждане
на деловодните разноски, направени в заповедното производство.
С оглед изхода на процеса по предявените в условията на евентуалност
осъдителни искове, на основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищеца да бъдат
присъдени деловодните разноски в общ размер на 675.14 лева, направени в
настоящия исков процес – сбор от платените държавна такса – 125.14 лв., депозит
за представител на ответника -300.00лв., депозит за вещо лице – 150.00лв. и
юрисконсултско възнаграждение – 100.00лв.
На адвокат С.Т. от ЛАК следва да се изплати сумата от 300.00лв. от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Мотивиран от горните съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Димитър Димитров, чрез юрк. Николета Матева против П.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: *** иск с правно основание чл. 422, ал.1 вр.чл.415, ал.1 от ГПК вр.чл.240, чл.79 и чл.86 от ЗЗД – с искане да се признае за установено, че е налице вземане от страна на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А. Париж, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България от П.Г.Л. в размер на: 1507.89 лв, представляваща главница по револвиращ кредит; 172.70 лв., представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.10.2017 г. до 08.03.2018 г.; 78.64 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 08.03.2018 г. до 11.09.2018 г. или общо дължима сума 1759.23 лв., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното им изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА, на основание чл.240 във вр.чл.79, ал.1 и чл.86 от ЗЗД, П.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Димитър Димитров следните суми: 1507.89 лв / хиляда петстотин и седем лева и 89ст/, представляваща главница по револвиращ кредит; 136.70 лв./ сто тридесет и шест лева и 70ст/, представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.10.2017 г. до 08.03.2018 г.; 78.64 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 08.03.2018 г. до 11.09.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на ИМ /13.02.2019 г./ до окончателното им изплащане, като иска за договорна лихва за разликата над сумата от 136.70 лв. до пълния претендиран размер от 172.70 лв., като неоснователен и недоказан ОТХВЪРЛЯ.
ОТХВЪРЛЯ претенцията на ищеца „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Димитър Димитров за заплащане на сторените в заповедното производство разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, П.Г.Л., ЕГН **********, с адрес: *** ДА ЗАПЛАТИ на „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А, Париж, рег.№ *********, чрез БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А., клон България, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к.”Младост”4, Бизнес Парк София, сгр.14, представлявано от Димитър Димитров сумата от 675.14 лева / шестстотин седемдесет и пет лева и 14ст/- разноски по настоящото производство
Банкова сметка, ***дените суми:
IBAN: ***: BNPA BGSX
ДА СЕ ИЗПЛАТИ на адв.С.Т. сумата от 300.00лв. /триста лева/ от внесения депозит, представляваща възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ответника.
Решението подлежи на обжалване пред Ловешки ОС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
На основание чл.7, ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.
Препис от решението, след
влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№1933/
РАЙОНЕН СЪДИЯ: