Р Е Ш
Е Н И
Е
Гр.София, 06.02.2023г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VІ-11 св, в открито съдебно заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и
двадесет и втора година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ВРАНЕСКУ
При секретаря Стефка Александрова
като разгледа докладваното от съдията ВРАНЕСКУ т. д. н. № 2274 по описа
за 2020 г. и за да се произнесе взе в предвид следното:
Предявена е молба с
правно основание чл.625 и сл. ТЗ.
Молителя „К.5” ЕООД ЕИК********е поискал от съда да бъде открито
производство по несъстоятелност по отношение на
дружеството „С.” ЕООД ЕИК ********.
В молбата на ищеца се твърди, че ответното дружество дължи на ищцовото
сума в размер на 148 541.54 лева, от които 138 903.54 лв. главница и
9 678 лева лихви, във връзка с предоставени в заем парични средства, обективирани в
договор за заем между страните от 07.02.2018 година. Твърди се, че между двете
дружества са налице трайни търговски отношения, тъй като “К.5” ЕООД е
предоставяло системно парични заеми на “С.” ЕООД в периода от 08.02.2018 година
до 08.03.2019 година. Общата стойност на заетите суми ведно с дължимите лихви
към 20.10.2020 г. е 936 541,54 лева, като към същата дата ответното дружество е
изплатило суми в размер на 787 960 лева. С част от върнатата сума ищецът е погасил лихва за
забава. Твърди, че дружеството не е в състояние да изпълни задължениятя си
поради влошеното си финансово състояние. Прилагат се
документи във връзка със сключените договори и предоставените заемни средства,
както и начислената към тях лихва. Ищецът твърди, че ответното дружество е
юридическо лице и субект, спрямо който може да се открие производство по
несъстоятелност и че същото е длъжник по изискуемо парично вземане по търговска
сделка - чл. 608, ал. 1, т. 1 от ТЗ.
Моли спрямо ответника да се открие производство по несъстоятелност, с
начална дата на неплатежоспособност – 28.02.2018 г. Алтернативно, да бъде
открито производство по несъстоятелност във връзка със свръхзадлъжнялост на “С.”
ЕООД.
Ответната страна оспорва твърденията в молбата. Не се оспорват договора
за заем и търговските отношения между страните във връзка с него, но се твърди, че не дължи на ищцовото дружество твърдяната сума, тъй като е погасило
задълженията си, както и че финансово състояние
на “С.” ЕООД не е влошено и няма предпоставки да бъде открито производство по
несъстоятелност. Твърди се наличието на активи на значителна стойност, които са
собственост на дружеството. Моли искането да бъде отхвърлено.
Съдът, като взе в предвид становището на молителя, представените към
молбата доказателства и събраните такива в хода на производството намира за
установено следното:
По делото са представени договор за заем между страните от 07.02.2018
година за сума в размер на 150 000 лева, както и доказателства за тяхното
изплащане от страна на “ К.5” ЕООД към “С.” ЕООД. В договора е уговорено, че
сумата ще бъде изплатена на 3 вноски от датата на подписване на договора до
15.02.2018 година със срок за връщането й до 28.02.2018 година. Договорена е и
изплащането на лихва между страните в размер на ОЛП на БНБ плюс надбавка от 5%
от заемната сума. Ответната страна представя по делото документи - лихвени
листи, фактури, преводни нареждания и восни бележки, свидетелстващи, че между
двете дружества в период от 02.2018 година до 10.2020 година са извършени
многобройни преводи на парични суми и в двете посоки. Общият размер на
преведените от “К.5” ЕООД към “С.” ЕООД е 891 000 лева, а върнатите от “С.”
ЕООД суми са в размер на 787 960 лева. С фактура от 20.10.2020 година е
начислена и лихва в размер на 45 541.54 лева за периода от 20.04.2019 година до
30.10.2020 година. дължима от “С.” ЕООД на “К.5” ЕООД. Към момента на подаване
на исковата молба, вземането на “К.5” ЕООД към “С.” ЕООД е формирано както
следва - 138 903.54 лева - главница по предоставени, но неиздължени заеми и лихва
в размер на 9 678 лева.
Ответника, също представя доказателства, какви суми е издължавал към молителя К.5 ЕООД. Основния
спор е за заплатени от третото лице Г.Т.2002 ЕООД и от С.Е.Д.М.плащания към молителя по нареждане на
ответника.Ответника е представил платежни нареждания за извършени плащания от
негова страна, както и извлечение от
банкова сметка *** /стр.252-254 от т.1/. Видно от извлечението на
банковата сметка на това трето лице същото е извършило няколко банкови превода
към К. 5 ООД: - на 11.01.2019г. са направени два превода от 25 000 лв. и 1
от 10 000 лв. или общо 60 000 лв., на 08.02.2019г. две плащания по
25 000 лв. или 50 000 лв., а на 11.03.2019г. заплатени едно плащане
от 25 000 лв. и едно от 5 000лв.или на тази дата общо 30 000 лв.
Общо заплатената сума е 140 000 лв. с посочено основание „по договор“ . От
приетите по делото заключения – основно и допълнителни и конкретно
допълнителното от 24.09.2021г. в отговора на задача 5 вещото лице П. дава по
какъв начин са осчетоводени разплащанията по заема извършени от молителя и от
ответника. Вещото лице сочи, че молителя е извършил осчетоводяване на
предоставени в заем суми в общ размер от 891 000 лв., а е осчетоводил
върнати суми в общ размер от 787 960 лева. От върнатите суми същия е
погасил лихви за забава в размер на 45 541.54 лв., и приема и осчетоводява
като дължими 138 903.54 лева по главница и 9 678 лв. лихви за забава.
Ответника обаче осчетоводява погашения по този договор за заем от 07.02.2018г.
в размер на общо 887 960 лв., като разликата идва от приети за заплатени
100 000 лв. от С.Е.Д.М.по нареждане на С. ЕООД. Тези суми са платените
четири пъти по 25 000 лева, които преводи са направени през 11.01.19г.,
08.02.2019г./два/ и 11.03.2019г.. Към 31.12.2019г. вещото лице сочи, че
ответника е осчетоводил непогасено задължение в размер на 13 040 лв., а
към 31.12.2020г. осчетоводените задължения са в размер на 3 040 лв.. Размера
намалява в резултат на погашения извършени от трето лице Г.Т.2002 ЕООД.
По делото е представен договор между ответника с Г.Т.2002г. ЕООД от 2017г. за заем и Анекс от 20.12.2019г. към него, като Г.Т.2002 ЕООД е поел задължение с Анекса част от заема, да
го предостави, като погаси задължение към молителя заемодател К. 5 в размер на
100 000 лв. и представи платежни документи на ответника. По делото липсват
представени такива платежни документи за извършени плащания отГ.2002 ЕООД към К.5
ЕООД по нареждане на С. ЕООД . Плащанията извършени от С.Е.Д.М.са посочени като
такива по договор и не може да се приема за установено безспорно, че са
направени по нареждане на С. ЕООД , още
повече, че са извършени преди Анекса от м.12.2019г.. Наред с това плащанията с
това основание „по договор „са в по-голям размер, съгласно представеното
извлечение от сметката на С.Е.Д.М.. Не става ясно за кои от тях и защо точно за
тях ответника приема да са по негово нареждане, след като това не е посочено от
третото лице. Видно от извлечението от сметката на К.5 ЕООД за вземанията по
договора за заем същия е осчетоводил плащания от трети лица извършени от
нареждане на ответника и това са плащанията на Земя 2012 ООД и В.Г.и Д.В.и ако
би получил други такива следва да биха били осчетоводени. Предвид на това съдът
приема, че независимо от извършеното осчетоводяване в своето счетоводство ,ответника
не е установил по безспорен начин извършените твърдени плащания от С.Е.Д.М.и Г.Т.2002
ЕООД към молителя и не се установява твърдените погашения от негова страна в
размер на 100 000 лв. Наред с това ответника не е отчел забавата в
извършените от него плащания и съответно отнасяне на част от погашенията за
погасяване на лихва за забава.
С оглед на горното съдът приема, че размерът на задължението на ответника към молителя по договора за заем да е съответно на представените от молителя документи или остават
дължими общо 148 581.54 лв. от които 138 903.54 лв. главница и
9 678 лв. лихва. Предвид на тези доказателства
следва да се направи извода, че молителя е легитимиран да предяви молбата по
чл.625 от ТЗ срещу ответника, като търговец стоящ в търговско правоотношение с ответника и имащ вземания спрямо ответника като негов кредитор в твърдените в молбата размери, произтичащи
от търговска сделка – договор за заем.
По отношение на установяване финансовото състояние на ответното
дружество по делото са приети основно и две допълнителни заключения на
съдебно-счетоводна експертиза, които съдът кредитира като обективно и
компетентно изготвени.
Вещото лице е изследвало подробно финансовото състояние на дружеството
въз основа на поставени от двете страни задачи, в различни поставени
варианти, при представените по делото и от
двете страни документи, както и ГФО и счетоводна документация на ответната страна за периода 2018-2020 година.
В основното заключение вещото лице е констатирало,
че към 31.12.2018г. имуществото на дружеството ответник възлиза в размер на 960
х.лв., а задълженията в размер на 809 х.лв. или имуществото надвишава
задълженията със 151 х.лв., към 31.12.2019г. имущество на стойност -952 х.лв.,
а задължения на стойност 843 х.лв. , или имуществото надвишава задълженията в размер на 109 х.лв., а към
31.12.2020г. стойността на имуществото на ответника възлиза в размер на
1 087 х.лв., а задълженията в размер на 979 х.лв. или разликата възлиза в размер на108 х.лв.
С допълнителната експертиза, вещото лице изчислява
стойността на имуществото без да съобразява стойността на придобитата от
ответника фирма по покупната цена. В
тази хипотеза през 2019 г. имуществото на “С.” ЕООД възлиза на 791 х.лв., а задължения
- 843 х. лв. като задълженията надвишават имуществото с 52 х. лв., а за 2020 г.
имущество на стойност 926 х.лв. и 979
х.лв. задължения, като задълженията надвишават имуществото с 53 х. лв. /задача
4 от Допълнително заключение от 19.09.2022г/.
И през двете години задълженията надхвърлят имуществото.
Съдът намира обаче , че не може да се приеме наличие на
хипотезата на чл. 742 от ТЗ т.е. че ответното дружество е свръхзадължено, тъй като съдът намира, че стойността на
имуществото следва да се изчислява, като стойността на закупената фирма следва
да се съобразява както е осчетоводена по покупната цена, а не по стойността на
капитала на тази фирма. Предвид на това
съотношението на имущество / дълготрайно и краткотрайно следва да се
съобразяват съобразно изчисленото от вещото лице в основното заключение и в
този случай имуществото на ответника надхвърля неговите задължения.
Видно от счетоводните баланси към 31.12 за всяка от изследваните години
за периода 2018-2020 година на ответната страна дълготрайните активи
представляват процент от общите активи на дружеството, както следва: 33,96 %
през 2018 г. 32,67 % през 2019, 28,61 % през 2020г. като се състоят от сгради и
съоръжения. Краткотрайните активи се състоят от материални запаси, вземания и
парични средства като през 2018 г. същите са 66,04 %, през 2019 г. - 67,33 %,
през 2020 г. - 71,39%.
Дружеството няма задължения към финансови и банкови институции, както и
няма публични задължения към НАП и Агенция Митници, видно от приложените по делото доказателства.
Експертизата установява всички коефициенти за ликвидност за
изследвания период 2018 г. -2020 г. вкл.
– обща, бърза, незабавна, абсолютна ликвидност. Според вещото лице в основното заключение , коефициентът на обща ликвидност е в референтните граници и за трите
години, въпреки че се забелязва намаляването му с всяка изминала година. Същото
важи и за коефициентите на бърза ликвидност, които са идентични с тези на обща
ликвидност, поради естеството на притежаваните от дружеството активи – 22.64 за 2018г.,11.44 за 2019г., 3.43 за 2020г.. Изведените показатели за абсолютна ликвидност от експертизата са сходни
като тези на незабавната ликвидност - за 2018г. и 2019 г. са в рефентните стойности, като за 2020г.за незабавната и за абсолютната ликвидност са под референтните
стойности.Показателите на бърза ликвидност са в референтните граници за години
2018 и 2019, но за 2020 година са под референтните стойности в доп.заключение. Освен това отново се наблюдава прогресивния спад с всяка изминала от
изследваните години. Според експертизата, този показател отразява способността
на дружеството да покрие краткосрочните си задължения с наличните финансови
средства. В настоящия случай, през последната изследвана година “С.” ЕООД не е
в състояние да покрие краткосрочните си задължения с наличните си финансови
средства. Изведените показатели за абсолютна ликвидност от експертизата са
сходни като тези на незабавната ликвидност - за 2018г. и 2019 г. и 2020 г. са в рефентните стойности, като за абсолютната ликвидност са под
референтните стойности- . Изведените показатели за абсолютна ликвидност от експертизата са
сходни като тези на незабавната ликвидност - за 2018г. и 2019 г. са в рефентните стойности, но за 2020 година са под тях. При изготвяне
на допълнителното заключение на вещото лице по ГФО за 2021 година на ответното
дружество, показателите на ликвидност се подобряват като всички са в
референтните стойности, освен този за незабавна ликвидност, който е под
препоръчителните стойности, което води до извода, че дружеството ответник не би могло да
покрие бързо краткосрочните си задължения с наличните си финансови средства , но е в състояние да погасява своите задължения с
притежаваното имущество, което е достатъчно за това.
Налице е ниска степен на финансова автономност – коефициент 0,1867 за 2018 г., 0.1293 за 2019 г. и 0,1103 за 2020 г.,
като с допълнителното заключение е изчислен и коефициентът на финансова
автономност за 2021 г. - 0,1004, при възприет 0.33 според референтните
стойности заложени в експертизата.. Отново и висока степен на финансова
задлъжнялост – 5,3576 за 2018 г., 7,7339 за 2019 г. и 9,0648 за 2020 г.,
като с допълнителното заключение е изчислен и коефициентът на финансова
задлъжнялост за 2021 г. - 9,9541 при референтна стойност 1 или под 1.
Коефицентите показват, че дружеството е във висока степен на зависимост от своите кредитори .
Показателите за рентабилност на активите и пасивите дават възможност да се оцени способността на предприятието да носи
доход, да генерира печалба от инвестирания в него капитал. Същите не следва да
са под 0.05. Изследваните показатели на рентабилност на активите и на
инвестирания капитал са все под референтните граници . Показателите рентабилност на
собствения капитал и на приходите от продажба са в референтните стойности.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че молбата на
молителя е основателна .
От представените с исковата молба и събрани в хода на съдебното
производство доказателства подробно обсъдени по-горе се установява, че ищеца
има вземания срещу търговското дружество ответник от търговски сделки.
Ответникът е търговец, който не е изпълнил задължението си по търговските
сделки и не е върнал част от заета сума по договор за заем, сключен между страните по делото в размерите посочени в констативната част . С оглед на това
молителят е кредитор на ответника по търговска сделка – договор за заем и е материално правно
легитимиран и има право да претендира
откриване производство по несъстоятелност.
Съдът намира обаче, че не е установен втория
елемент от фактическия състав на чл.625 от ТЗ, а именно ответника да е неплатежоспособен,
съответно свръхзадължен. От приетите по делото ССЕ/ основно и допълнителни / и установени чрез тях факти може
да се направи изводът, че дружеството ответник макар и да не е в цветущо финансово състояние, не
може да се обоснове като такова, което да покрива показателите за неплатежоспособност. Финансовите показатели са
над референтните стойности, с изключение на абсолютните и незабавните, но и те
са в близост до референтните. Дружеството не е преустановило своята търговска дейност
и своите плащания. Няма публични задължения. Незаплатените задължения към
молителя са резултат от спор дали са дължими , доколкото заплащане на дължимата
част е възложена от ответника на трети
лица. Дружеството не е преустановило упражняване на
своята търговска дейност, и не може да се направи извод, че упражнява дейността си по начин, че да
застрашава възможността кредиторите му да могат да удовлетворяват вземанията
си. Същото притежава имущество – дълготрайно и
краткотрайно, което надхвърля задълженията му и съответно същия не би могъл да
се определи и като свръхзадължен.
С оглед на изложеното съдът намира, че молбата по
чл.625 от ТЗ , за откриване производство по несъстоятелност се явява
неоснователна, както относно на основание неплатежоспособност на ответника,
така и на основание неговата свръхзадълженост . Предвид на изложените претенциите следва да бъдат отхвърлени.
Предвид изхода по спора ищеца следва да заплати
направените от него разноски съобразно приложен списък, в размер на 8 400
лв./ адв.възнаграждение и възнаграждение вещо лице/. Съдът намира, че както
фактурата и двата платежни документа установяват реалното плащане на
адвокатското възнаграждение в размер на 6 000 лв. с ДДС. Същото е
документално установено, а не се явява прекомерно предвид проведената защита и
продължителността на съдебното производство.
Водим от горното съдът
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ молбата предявена от К.5 ЕООД ***, съд.адрес *** чрез
адв.М.Е. за откриване производство
по несъстоятелност на осн.чл.625 от ТЗ спрямо „„С.” ЕООД ***.********/Булгарплод/
, склад № ***съд.адрес *** чрез адв.Н.П.и прогласяване неговата
неплатежоспособност, съответно неговата свръхзадлъжнялост, като неоснователна.
ОСЪЖДА
К.5 ЕООД ***, съд.адрес *** чрез
адв.М.Е. да заплати на „„С.”
ЕООД ***.********/Булгарплод/ , склад № ***съд.адрес *** чрез адв.Н.П.сумата от
8 400 лв. / осем хиляди и четиристотин лева / разноски за настоящото съдебно производство по
чл.7 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може
да се обжалва в 7-дневен срок от съобщаването му пред САС.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: