Р
Е Ш Е Н И Е
№
760 11.06.2018
г. град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският районен
съд, 44-ти наказателен състав
На шести юни през две хиляди и осемнадесета
година
В публично заседание в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ НЕНКОВА
Секретар:
Красимира Андонова
Прокурор:
като разгледа докладваното от
съдията
НЕНКОВА
в НАХД № 1966 по описа за 2018 година, за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 189, ал. 14 ЗДвП, вр. чл. 59-63 ЗАНН и е образувано по повод
жалба на Т.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, против наказателно постановление №17-0769-007053/14.02.2018
г., издадено от
началник група в сектор „Пътна полиция”
при ОД на МВР – Бургас- Р П. С атакувания акт на жалбоподателя са наложени : на
основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДВП-наказание „глоба” в размер на 50 лева И за
нарушение на чл.147 от ЗДвП наказание „глоба” в размер на 50 лева на основание чл.181, т.1 т ЗДВП и е
постановено отнемането на общо 6 контролни точки.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на атакуваното НП, и с
нея по същество се иска отмяна на наказателното постановление. Излагат се много подробни съображения защо
жалбоподателят счита, че при реализиране на административнонаказателната му
отговорност са нарушение неговите права, както и се сочи, че дори и да се
приеме, че е налице твърдяното нарушение, то се касае за маловажен случай.
По делото жалбоподателя е депозирал молба по хода и във връзка със
събирането на доказателства по делото, като е посочил, че няма да се яви по
делото, поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. Молбата е заведена в
деловодството, но лицето е пропуснало да я подпише, поради което и съдът я е
докладвал само декларативно.
За
административно наказващия орган, редовно уведомен, представител не се явява в
съдебно заседание.
По делото са събрани и допълнителни гласни
доказателства посредством разпита на свидетеля- актосъставител- З.Х.Д.,
работи като мл. автоконтрольор при ОД на МВР - Бургас, сектор „ПП”.
Жалбата е
подадена от надлежна страна, в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и е процесуално
допустима, разгледана по същество, съдът я намира за неоснователна.
Съдът, като взе предвид представените
по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното :
На 18.02.2017 г. служители
от сектор „Пътна полиция” Бургас, единият от който и свидетелят- З.Х.Д.,
съвместно с мл. автоконтрольор Момчил Станчев били на работа със служебния
си автомобил. При извършване на обход на
обслужваната от тях територия забелязали л.а. „Ситроен Берлинго”, с рег.
номер , който се движел зад
патрулния автомобил в продължение на цялата улица „Никола Петков”, като видели,
че водачът държи телефона си на ухото си. Действието се развило на посочената
дата за времето от около 16.30 ч. и 17.00
ч. при светлата част на денонощието, като след преминаване на кръстовището на
„Никола Петков” с бул. „Стефан Стамболов”, полицейските служители спряли нарушителя вдясно след кръстовището с цел
безопасност на движението. На същия била извършена проверка от свидетеля – Д., като като управляващ
автомобила бил установен именно жалбоподателят- К.. При проверката било
установено, че автомобилът не е преминал годишен технически преглед, видно от
талона за това. Д. запитал водача дали е разговарял по телефона. Последният твърдял, че „просто го държи на
ухото си“. Актосъставителят преди да пристъпи към съставяне на акта запознал К.
със съдържанието на разпоредбата на чл. 104а от ЗДвП, в който му посочил, че е записано, че на водача не се допуска да
използва мобилен телефон, без да се конкретизира дали говори по него и като се
уверил, че водачът не представи и документи за технически преглед, пристъпил
към съставянето на АУАН. К. бил запознат със съдържанието на акта, като в графата
за възражения вписал такива, а именно, че „не съм разговарял по телефона“.
Актът бил разписан и му бил връчен на място. В съдебно заседание, свидетелят Д. посочва, че
двамата с неговия колега са имали видимост към водача и автомобила преди да го
спрат, предвид факта, че автомобилът доста време бил зад тях и можели да видят,
че държи телефона си на ухото. В акта
като нарушени били посочени разпоредбите на чл. 104А от ЗДвП- за
използване на мобилен телефон по време на управление на МПС – и на чл.147, ал.1 от ЗДВП- Регистрираните
моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните
превозни средства на поделенията на въоръжените сили,мотопедите и пътните
превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен
преглед за проверка на техническата им изправност. Условията и редът за
извършване на прегледа на превозните средства, с изключение на мотопедите,
самоходните машини, колесните трактори и ремаркетата, теглени от тях, се
определят с наредба на министъра на транспорта, информационните технологии и
съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните работи / акт. Редакция към
момента на нарушението преди изм от Изм. - ДВ, бр. 43 от 2002
г., бр. 51 от 2007 г., бр. 2 от 2018 г., в сила от 20.05.2018 г.). Регистрираните
моторни превозни средства и теглените от тях ремаркета и пътните превозни
средства, с които се извършват превози с атракционна цел, с изключение на
пътните превозни средства на поделенията на въоръжените сили, специалните пътни
превозни средства, предназначени за борба с пожарите, и пътните превозни
средства с животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за
проверка на техническата им изправност. Условията и редът за извършване на
прегледа на превозните средства, с изключение на самоходните машини, колесните
трактори с максимална конструктивна скорост, ненадвишаваща 40 km/h, и
ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните
работи. /
Свидетелят съставил акта,
тъй като имал териториална
компетентност да извършва служебните си задължения
на територията на обл. Бургас. Административнонаказващият орган издава въз основа на него обжалваното
понастоящем Наказателно постановление № постановление
№17-0769-007053/14.02.2018 г., издадено от
началник група в сектор „Пътна полиция” при ОД на МВР – Бургас- Р П, с което на жалбоподателя са
наложени : на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДВП-наказание „глоба” в размер на
50 лева И за нарушение на чл.147 от ЗДвП наказание „глоба” в размер на 50
лева на основание чл.181, т.1 т ЗДВП и е
постановено отнемането на общо 6 контролни точки.
Изложената
фактическа обстановка се установява от писмените доказателства по делото и от
разпита на свидетеля З.Х.Д., които я възпроизвеждат безпротиворечиво.
При така установените факти съдът
намира от правна страна следното :
Настоящият
състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност,
констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати
съществени нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. На
първо място, във връзка и с наведените възражения в жалбата, следва да се
посочи, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентни органи и в кръга на
тяхната компетентност, което безспорно се установява от горецитираните писмени
доказателства, събрани по делото. Обжалваното наказателно
постановление е издадено от компетентен орган (съгласно
заповед за компетентност на АНО от 28.08.2012 г.) в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното
постановление са спазени
императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Неоснователно е
възражението, изложено в жалбата за допуснато несъответствие и неточност при изпасване на фактическите
констатации в обстоятелствената част на НП. Както в акта, така и в НП са
отразени всички факти от правопораждащия фактически състав и на двете
нарушения. Същите са точно и ясно описани и като място и като време, като
възраженията в жалбата в тази насока, съдът намира за неоснователни. На
следващо място, актът е разписан, както от жалбоподателя, който е бил запознат
с неговото съдържание на място, както и от актосъставителя и от едни свидетел-
очевидец- колегата на актосъставителя- М
С С, като са изписани трите имена на лицето, свидетел и адрес, както и ЕГН. В
този смисъл неоснователни са възраженията в жалбата, че са допуснати нарушения
на чл.42 от ЗАНН / като в частност за т.1 на чл.42 ЗАНН, действително не е
изписана длъжността на свидетеля, но това само по себе си не е съществено нарушение,
което да е довело до ограничаване правото на защита на лицето, още повече, че
нарушението е установено на място и то от полицейски служители, които следва да
са били в служебно униформено облекло/. Дадена е била възможност на нарушителя
да впише своите възражения по акта, като последният, видно от преписката се е
възползвал и от правото си по чл.44 от ЗАНН,
като в този срок е представил и допълнителни възражения, които АНО е
разгледал преди да издаде обжалваното понастоящем НП.
В обстоятелствената част на НП е посочено
идентично съдържание на това на АУАН.
По отношение на нарушението по чл.104а
от ЗДвП.
Безспорно
се установи по делото, К. е управлявал МПС и е използва мобилен телефон без устройство, позволяващо използването му
без участието на ръцете (
т.нар. „hands-free” ), което е нарушение на забраната, въведена
в чл.104а от ЗДвП. Мотивите на законодателя за
въвеждането й са, че като борави с телефона чрез държането му в ръка, докато
управлява автомобила, водачът не би могъл да реагира адекватно и своевременно
на възникнала по същото време опасност на пътното платно. Принципно положение
е, че воланът ( освен когато трябва да се премине на различна предавка ) се
държи с две ръце, което изискване е неизпълнимо, след като едната ръка вече е
заета. На следващо място, всяко отклоняване на вниманието на водача от
следенето на пътната обстановка, каквото неминуемо ще е налице, когато погледът
му е насочен към информацията от телефона, създава опасност от настъпване на
ПТП.
Тази опасност е еднакво налична, както когато
се провежда разговор ( т.е. се използва основната функция на мобилния телефон
), така и когато се активира някоя от допълнителните функции на апарата –
изпращане, респективно получаване на кратки съобщения ( SMS ), програма за възпроизвеждане на музикални файлове, фотоапарат,
калкулатор, видеоразговор, интернет приложения и други, с които са оборудвани
повечето модели мобилни телефони. Поради това в чл.104а от ЗДвП е използван
глаголът „използва”, а не „говори по телефон” или „провежда разговор по
телефон”, поради което и възраженията на
жалбоподателя в тази насока съдът намира за неоснователни.
Предвид горното законосъобразно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя и правилно е приложена санкционната разпоредба
на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, като предвиденото в нея наказание „глоба” е във
фиксиран размер и не подлежи на преценка нито от наказващия орган, нито от
съда.
По отношение на
нарушението по чл.147, ал.1 от ЗДвП.
Третата посочена
като нарушена правна норма е тази на чл.147, ал.1 от ЗДВП-
Акт към датата на
нарушението- (Изм. и доп. - ДВ, бр. 54
от 2010 г., в сила от 1.01.2011 г.) -Регистрираните моторни превозни средства и
теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните превозни средства на
поделенията на въоръжените сили,мотопедите и пътните превозни средства с
животинска тяга, подлежат на задължителен периодичен преглед за проверка на
техническата им изправност. Условията и редът за извършване на прегледа на
превозните средства, с изключение на мотопедите, самоходните машини, колесните
трактори и ремаркетата, теглени от тях, се определят с наредба на министъра на транспорта,
информационните технологии и съобщенията съгласувано с министъра на вътрешните
работи.
От
показанията на свидетеля Д. безспорно се установи, че на процесната дата и при извършената проверка,
жалбоподателят К., е управлявал процесния автомобил, без да е преминал технически преглед, видно от
удостоверение 13343262, както е описано и в акта и в НП. Следователно
фактическият състав на това нарушение, също се доказва, че е реализиран от
жалбоподателя, поради, което е правилно е била ангажирана
административнонаказателната му отговорност и за това нарушение. В случая
правилно е била определена от АНО и санкционната разпоредба, а именно чл.181, т.1 от ЗДвП и му е била наложена глоба в размер на 50лв. Правилно е било
постановено и на основание Наредба № I з-2539 на МВР отнемането на общо 6 контролни точки.
Видно
от доказателствата, приложени към административно - наказателната преписка и от
разпита на актосъставителя, проведен пред БРС е, че жалбоподателят е осъществил
всички горепосочени нарушения. Същият е годен субект на административно -
наказателна отговорност, поради което и съвсем правилно същият е санкциониран
за констатираните от надлежните органи нарушения. Ето защо, настоящата съдебна
инстанция намира, че вменените на жалбоподателя нарушения са установени по
несъмнен начин, с оглед на което и съвсем правилно е ангажирана неговата
отговорност. Изложените в жалбата твърдения в обратната насока се явяват
защитна теза на жалбоподателя, която не се потвърждава от събраната
доказателствена съвкупност.
От субективна страна, съдът приема, че се
касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно в процеса, че
жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат и към
датата на деянието със своите задължения при управление на МПС.
За извършеното и доказано нарушение, съдът
счита, че правилно на жалбоподателя е наложено административно наказание при
приложение санкционните норми на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДВП и
чл.181, ал.1, т.1 от ЗДвП. БРС приема, че с така определените наказания ще бъдат
постигнати целите, предвидени в чл. 12 ЗАНН да се предупреди и превъзпита
нарушителя, както и генералната превенция за въздействие върху обществото.
Последното мотивира извода за законосъобразност на обжалваното НП и в неговата
санкционна част, която не противоречи на разпоредбата на чл. 27 ЗАНН.
Съдът намира, че в случая не може да намери приложение разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, като се касае за една рискова правнорегламентирана дейност, която е
източник на повишена опасност и при която стриктно следва да се съблюдават
правилата на ЗДВП и правилника за прилагането му, за да се обезопаси, както
животът на самото лице, управляващо като водач автомобила, така и на останалите
участници в движението. Преценката за маловажност на деянието подлежи на съдебен
контрол, в който смисъл е Тълкувателно решение № 1/12.12.2007 г. на ВКС, ОСНК,
по т.д. № 1/2007 г. по описа на ВКС. Съдът намира, че в случая не е налице
маловажност по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не е налице по-ниска степен
на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни
нарушения от този вид.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
наказателно постановление №17-0769-007053/14.02.2018 г., издадено от началник група в сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР – Бургас- Р П с което на Т.Т.К.,
ЕГН **********, с адрес ***, са наложени: на основание чл.183, ал.4, т.6 от
ЗДВП-наказание „глоба” в размер на 50 лева за нарушение на чл.104А от ЗДВП и за
нарушение на чл.147 от ЗДвП наказание „глоба” в размер на 50 лева на основание чл.181, т.1 т ЗДВП и е
постановено отнемането на общо 6 контролни точки на основание Наредба № I з-2539 на МВР.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – Бургас в 14-дневен
срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
В.О:К.А.