Р Е Ш Е Н И Е
гр. Крумовград ...16 .12. 2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Крумовградският районен съд
................................................................колегия в
публичното
заседание на деветнадесети ноември..........…...........................................................................
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: И. Йорданов ……………..…..........
Членове :
………..............................................
Съдебни заседатели: …........................................................
Секретар Емилия
Василева........................................................………..………..........................
Прокурор
………………………..……………………...................……………..………………............
като разгледа докладваното от
съдията Йорданов...................................…………..................
гр . дело №157..…….....………..............
по описа за 2019 год.……….........................................
Предявен е иск по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.415, във връзка с чл.414 от ГПК,
чл.183, във връзка с чл.200, чл.86, във връзка с чл.84 от ЗЗД.
В предявеният иск ищецът твърди, че на 19.03.2019 г. е депозирал пред PC
— Крумовград
заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника В.А.К., с искане
същият да бъде осъден да заплати на „Състейнъбъл бизнес солюшънс” ЕООД, сумата
от 229, 54 лв. На основание подаденото заявление било образувано ч.гр.д. № 64/2019 г. по описа на PC
- Крумовград. В законоустановеният 14 дневен срок
длъжникът е депозирал възражение на основание чл.414 ал.2 от ГПК и на основание
чл.422 ГПК вр. чл.415 от ГПК предявява
настоящия иск за установяване на вземането си.
Сочи, че на 15.11.2017 г. между „А1
България“ ЕАД и В.А.К. бил сключен
договор за продажба на изплащане № *********
от 15.11.2017г., с неговото
подписване купувачът е закупил и е станал собственик на устройство “NOK.5
Black МАТ 30” със сериен номер 356023082272883 и се е
задължил да заплати на „А1 България“ ЕАД продажната цена за вещта, съобразно
погасителен план към договора.
Твърди, че поради неплащане в срок, договора между
„А1 България“ ЕАД и ответника бил прекратен предсрочно на основание т.12.3 от
договор, като непогасената сума до края на срока на Договора за продажба на
изплащане, в размер на 229,54 лв., е станала предсрочно изискуема.
Сочи, че на 07.11.2014 г. между „А1 България“ ЕАД и „Състейнъбъл бизнес
солюшънс“ АД бил сключен Договор за поръчителство. На основание т.З от
договора „Състейнъбъл бизнес солюшънс“
АД се е задължил в качеството си на поръчител да обезпечи задълженията на
абонати, сключили с „А1 България” ЕАД
договор за продажба на изплащане.
Твърди, че съгласно чл. 84 от ЗЗД, когато деня на изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Сочи, че ответникът е длъжен да заплати на
ищеца сумата от 6,04 лв. представляваща
мораторна лихва за забава, за периода от датата на плащане на главницата от
заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на „Мобилтел” ЕАД - 28.12.2018г. до
датата на предявяване на заявлението на основание чл.410 от ГПК – 18.03.2019г.
Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение
на В.А.К., с ЕГН **********, с адрес: ***, че същия дължи
сумата от 229,54 лв. на
„Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, с ЕИК: ********5, със седалище и адрес на
управление в гр. С.*********, представлявано от Георги Нинов Пенев и Станимир
Христов Бургаски, представляваща незаплатена от ответника сума по Договор за
продажба на изплащане № ********* от 15.11.2017г,, която сума е заплатена от
заявителя „Състейнъбъл бизнес солюшънс“ АД в качеството му на поръчител на „А1 България“
ЕАД по Договор за поръчителство от 07.11.2014 г., както и сумата в размер на 6,04 лв. - мораторна лихва за
забава за периода от 28.12.2018г. (датата на заплащане на сумата в размер от
229,54 лв., от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД на „Мобилтел” ЕАД) до датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда -
18.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата за периода от
подаването на настоящото заявление до окончателно заплащане на дължимата сума.
Претендира и направените по делото съдебно-деловодни разноски и адвокатско
възнаграждение.
По делото не е
постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. Същият е депозирал молба, с която е приложил
бележки за внесени суми по задължението си. В съдебно заседание заявява, че е
платил дължимата сума.
В съдебно заседание представител
на ищцовото дружество не се
явява. С писмена молба от 13.11.2019 г. е признало, че длъжникът след
образуване на настоящото дело е заплатил изцяло задължението си. Претендира
заплащане на сторените от дружеството разноски, тъй като плащането е извършено
след образуване на заповедното и исковото производство. Сочи се, че във връзка с разпоредбите на чл. 78 от ГПК върху ответника се
възлага заплащане на разноските, ако с поведението си е дал повод за завеждане на иска.
В съдебно заседание ответникът редовно призован се явява лично и представя две платежни
нареждания за платени суми по ч.гр.д.№64/2019 г. и по исковото производство, в
размер на 650 лева и моли съда да прекрати делото поради заплащане на всички
суми.
Съдът като прецени
събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа
страна:
От приложеното към делото ч.гр.д. №64
/ 2019 г. по описа на Районен съд - Крумовград, се установява, че със заповед №
18/20.03.2019 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК е
разпоредено длъжникът В.А.К., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес ***,
да заплати на кредитора „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД,
с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в гр. С.*********, чрез пълномощник – адв. И.Л.,
сумата в размер на 235, 58 лева, от която 229, 54 лв. - главница, 6, 04 лв.
- мораторна лихва за забава за периода от 28.12.2018 г. до 18.03.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 20.03.2019 г. –
датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в размер на 325 лв. разноски по делото, от които държавна такса за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в размер на 25 лева и 300 лева
адвокатско възнаграждение.
Заповедта за
изпълнение е връчена лично на длъжника на 08.05.2019 год.
Длъжникът В.А.К. е упражнил правото си и е подал възражение с вх.№ 657/14.05.2019 г., с което възразява, че е заплатил изцяло претендираната сума и
прилага като доказателство фискален
бон от 03.05.2019 г. за платена сума в
размер на 428,12 лева.
На 22.07.2019 г. „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД в
законоустановения срок е предявило настоящия установителен иск, като е
представило доказателства по заповедното производство. Дружеството сочи, че оспорва
представените доказателства за платена сума от длъжника, тъй като никъде в представения фискален бон, не било
отбелязано, че плащането било извършено във връзка с договора за продажба на
изплащане, не ставало ясно отразените плащания от длъжника по кой договор
сключен с „А1 България“ ЕАД са извършени.
По реда на насрещното доказване ответникът установи, че в хода на
процеса, след образуване на заповедното производство и по време на исковото е
изплатил изцяло задължението си към „Състейнъбъл бизнес
солюшънс” АД представляващо
суми в размер на 235,
58 лв. по договора на ответника с „А1 България“ ЕАД,
включително направените от ищеца разноски, от които 25 лв. държавна такса и 300 лв. адвокатско
възнаграждение по настоящото дело, образувано след депозираното възражение срещу заповедта
за изпълнение по ч.гр.д. № 64/2019 г. по описа на Pайонен съд - Крумовград, за
които суми е бил сезиран със заявление по чл.410 ГПК, както и сумата от 325 лв.
разноски по горепосоченото ч.гр.д. № 64/2019 г. по описа на съда, от които
държавна такса за издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист в
размер на 25 лева и 300 лева адвокатско
възнаграждение.
Тези факти, съдът е длъжен да вземе предвид, с оглед приложението на
нормата на чл. 235, ал.3 от ГПК.
Поради това предявения иск с правно
основание чл. 422 от ГПК, във връзка с чл.415, във връзка с чл.414 от ГПК,
чл.183, във връзка с чл.200, чл.86, във връзка с чл.84 от ЗЗД. следва да бъде отхвърлен, в т.ч. и за претендираните от ищеца разноски поради
плащането извършено от ответника в хода на процеса.
Водим от горното, Крумовградският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
предявеният от „Състейнъбъл бизнес солюшънс” АД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр. С.*********, представлявано от Георги
Нинов Пенев и Станимир Христов Бургаски, чрез пълномощник адв.И.Л. иск срещу В.А.К., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес *** за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищцовото дружество следните суми: 229,54
лева - главница, 6,04 лева
- мораторна лихва за забава за периода от 28.12.2018 г. до 18.03.2019
г., ведно със законната лихва, считано
от 20.03.2019 г. –
датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на задължението, както и направените по ч.гр.дело
№64/2019 г. разноски в размер на
325 лв. и направените разноски по исковото производство в размер на 325 лева, ПОРАДИ ПЛАЩАНЕ,
извършено в хода на процеса.
Решението
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Кърджали в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Районен
съдия: