РЕШЕНИЕ №

                                          гр. Ловеч, 05.11.2020 година

                                        

                                              В ИМЕТО НА НАРОДА

 

     ЛОВЕШКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, четвърти административен състав в публично заседание на петнадесети октомври две хиляди и двадесета година в следния състав:

 

                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТРИНА ПАВЛОВА

 

при участието на секретар: ДЕСИСЛАВА МИНЧЕВА, като разгледа  докладваното от ПРЕДСЕДАТЕЛЯ адм. дело № 229 по описа  за 2020 година на Административен съд Ловеч и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе съобрази:

                Производството е по реда на чл.40 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/ във връзка с чл.145 от Административно процесуалния кодекс /АПК/.  

     Административното дело е образувано по жалба на Х.С.В. с ЕГН ********** и посочен в жалбата адрес ***, чрез адв. Т.Т.-ПлАК, подадена против отказ за предоставяне на достъп до обществена информация на Кмета на община Челопеч по подадено от В. заявление.

                В жалбата се твърди, че по подадено по имейл заявление за достъп до обществена информация, до изтичане на законоустановения срок не е получила решение за достъп или за отказ за достъп до исканата информация, нито съобщение за уточнение или за удължаване на срока. Така постановеният мълчалив отказ се оспорва като незаконосъобразен с доводи, че органът следва да постанови изричен писмен акт и мълчаливият отказ по ЗДОИ е недопустим. Иска се съдът да отмени отказа и да задължи административния орган да постанови писмено решение за достъп до исканата обществена информация. Претендират се направените разноски и адвокатско възнаграждение в размер на 500 /петстотин/ лева, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата.

                 В съдебно заседание оспорващата не се явява и не се представлява.  

                 В съдебно заседание ответникът не се представлява. В писмен отговор излага, че на ел. поща: ******************@*********.****. както и след справка в Автоматизираната информационна система /АИС/ на общината за периода 01.01.2020 г. - 14.07.2020 г. за регистрирани заявления за предоставяне на достъп до обществена информация установила, че няма получено заявление за достъп до обществена информация на Х.С.В. и няма такова, регистрирано в Автоматизираната информационна система /АИС/ на Община Челопеч, поради което липсва образувана в общинска администрация Челопеч, административна преписка във връзка със заявление за предоставяне на достъп до обществена информация на Х.С.В..  

                 Съдът, след като прецени съдържащите се в административна преписка писмени доказателства, съобрази фактите и събраните по делото доказателства във връзка с приложимото право, административния акт - предмет на съдебен контрол, както и доводите на страните, прие за установено от фактическа страна следното:

               Административното производство е инициирано от Х.В., която подава на 18.02.2020г. в 12:59 ч. до Кмета на община Челопеч  заявление за достъп до обществена информация с пет конкретно формулирани въпроса, и с посочен електронен адрес, на който да й бъде предоставена информацията. Заявлението е подадено на електронен адрес : ****@*********.****. По делото няма данни и не се твърди от ответника по заявлението да е постановено писмено решение за достъп или за отказ за достъп до поисканата информация. Няма данни и да е изискано уточнение от заявителката или срокът за произнасяне да е удължаван.

              От ответника са представени Заповед № 3-69/30.01.2020г. на кмета на Община Челопеч и копие от Деловоден дневник на всички регистрирани документи в периода 01.01.2020г. до 14.07.2020г. 

              На интернет сайта на Община Челопеч в Контакти „За общината” срещу името на кмета на общината е публикуван електронен адрес, а именно:****@*********.****. В раздел ел.услуги е регламентиран достъп до обществена информация /ОИ/, чрез  подаване на заявление, като е публикуван адреса на общината, имейл за подаване на заявления за достъп до ОИ: ******************@*********.****, телефони за връзка ****, факт: ****, определения служител: А.С., съгласно Заповед № 3-69/30.01.2020г. на кмета на Община Челопеч, мястото в общинската администрация, в което се приемат заявления по ЗДОИ – Център за услуги и информация на гражданите в община Челопеч /писмено и устно/ и електронна поща: Obshtina. Chelopech@ chelopech. egov.bg.

               Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи:

               Жалбата е подадена в срок, от лице, притежаващо активна процесуална легитимация и интерес от оспорване, и пред местно компетентния административен съд, поради което е процесуално допустима.             

               Разгледана по същество в съвкупност със събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен съд-Ловеч, четвърти административен състав намира жалбата за основателна по следните съображения:

                Съгласно изискванията на чл.168 ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност на всички основания по чл.146 от АПК, съдът извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.

                При извършената проверка за законосъобразност на оспорения мълчалив отказ на кмета на община Челопеч, настоящият съдебен състав констатира, че този отказ, независимо, че е мълчалив, изхожда от компетентен орган, в кръга на правомощията му, съобразно чл.28 ал.2 във вр. с чл.3 ал.1 от ЗДОИ във вр. с чл.38 от ЗМСМА.

                Съгласно трайната практика на ВАС, по жалба против мълчалив отказ на административен орган да издаде искания административен акт, съдът се произнася по законосъобразността му с оглед на всички фактически и правни предпоставки, обуславящи претендираното право, като изхожда от предполагаемите съображения, мотивирали административния орган да не уважи искането. Този извод произтича и от разпоредбата на чл.58 ал.1 от АПК, която приравнява мълчаливия отказ на изричен такъв. Ето защо, настоящият състав счита, че при преценка материалната законосъобразност на обжалвания мълчалив отказ, е необходимо да се установи наличието, респективно липсата на предвидените в закона обстоятелства и предпоставки за предоставянето на исканата обществена информация. 

                 Безспорно правото на всеки да търси, получава и разпространява информация е конституционно гарантирано с разпоредбата на чл.41 ал.1 от Конституцията на Р.България.

                Обществените отношения, свързани с правото на достъп до обществената информация са уредени със Закона за достъп до обществена информация /ЗДОИ/, като в чл.2 е дадена легалната дефиниция на понятието “обществена информация”. По смисъла на чл.2 ал.1 от ЗДОИ обществена е всяка информация, свързана с обществения живот в Р. България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение, относно дейността на задължените по този закон субекти. Органите на местното самоуправление по чл.3 от ЗДОИ могат да предоставят обществена и служебна информация при определени от закона ограничения и предвидена за това нарочна процедура. Съгласно определението, дадено в чл.38 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/ орган на изпълнителната власт в общината е кметът на общината. С оглед законовата дефиниция в чл.3 ал.1 от ЗДОИ, кметът е държавен орган в системата на изпълнителната власт, поради което е задължен субект по смисъла на цитирания текст. За субектите по чл.3 ал.1 от ЗДОИ, какъвто несъмнено е Кметът на Община Челопеч, е регламентирано задължение да предоставят информация, която е в кръга на тяхната компетентност и е налична.

              Предвид характера на обществените отношения, които урежда приложимия материален закон, с оглед предмета и целта на закона и при изричните разпоредби на чл.28 ал.2, чл.34, чл.38 и чл.39 от ЗДОИ за формата и съдържанието на решението, както и тези за връчването му, е налице императивна законова разпоредба, изискваща и задължаваща субектите по чл.3 от закона да се произнесат писмено по заявленията за предоставяне на достъп до обществена информация. Налице е императивна разпоредба на закона, която въвежда задължението за писмено произнасяне по заявлението. При направено искане за достъп до информация задълженият субект е длъжен да разгледа подаденото заявление, извършвайки поредица от действия, регламентирани в разпоредбите на чл.28-чл.33 вкл. от ЗДОИ, вследствие на които да прецени исканата информация дали е такава по определението на закона или не, налице ли са законови ограничения за достъп до исканата информация и в зависимост от това да уважи искането в пълен или ограничен обем, или да постанови мотивиран отказ. Единствената призната от специалния закон възможност за процедиране е да се постанови решение за предоставяне или за отказ за предоставяне на достъп до поисканата информация, за което да бъде уведомен заявителя.

              Разпоредбата на чл.15 ал.1 т.4 от ЗДОИ задължава всеки ръководител на административна структура в системата на изпълнителната власт (сред които безспорно попада и Кмета на община Челопеч) периодично да публикува актуална информация, съдържаща наименованието, адреса, адреса на електронната поща, телефона и работното време на звеното в съответната администрация, което отговаря за приемането на заявленията за предоставяне на достъп до информация. Съгласно чл.15а ал.2 от ЗДОИ, в секция „Достъп до информация“ на интернет страниците на административните структури в системата на изпълнителната власт, в които структури се включват и органите на местното самоуправление, се обявяват изрично посочени данни, сред които и тези по чл.15 ал.1 т.4 от закона.

              В случая горната информация е публикувана на интернет сайта на община Челопеч в раздел ел.услуги и е регламентиран достъп до обществена информация /ОИ/, чрез  подаване на заявление, като е публикуван адреса на общината, имейл за подаване на заявления за достъп до ОИ: ******************@*********.****, телефони за връзка и определен служител: А.С., съгласно приложената по делото Заповед № 3-69/30.01.2020г. на кмета на Община Челопеч, и мястото в общинската администрация, в което се приемат заявления по ЗДОИ – Център за услуги и информация на гражданите в община Челопеч /писмено и устно/ и електронна поща: Obshtina. Chelopech@ chelopech. egov.bg.

               Х.В. се е възползвала от възможността, която й предоставя разпоредбата на чл.24 ал.2 от ЗДОИ да отправи писмено заявление по електронен път, но същият не е адреса на електронната поща по чл.15 ал.1 т.4, който е обявен на интернет страницата на община Челопеч, а обявеният електронен адрес на кмета на общината, а именно:****@*********.****. При подадено заявление по електронен път на адреса на електронната поща, обявен на интернет страницата на община Челопеч, административният орган, дори и да е приел, че не е бил сезиран с надлежно искане по ЗДОИ, както се твърди в отговора, е следвало да препрати заявлението на служителя, които е определил със своя заповед №3-69/30.01.2020г., на основание чл.28 от ЗДОИ, т.к. такова задължение е регламентирано както в общия АПК, така и в специалния закон /чл.32 ал.1 от ЗДОИ/, още повече, че в случая се касае за една администрация. Налице е изрично писмено заявление за достъп до обществена информация, подадено от Х.В. до задължен субект по чл.3 ал.1 от ЗДОИ, по което е дължимо издаването на писмено решение. Доколкото оспорващата е приложила по делото безспорни доказателства за изпращането на заявлението до община Челопеч, с посочен обявеният на имейл адрес на кмета на общината, а именно:****@*********.****. на дата 18.02.2020г. в 12.59, съдът приема за неоснователни и недоказани доводите в писмения отговор на общината, че в деловодството на община Челопеч и на официалния електронен адрес на общината не е постъпвало заявление за достъп до обществена информация от Х.С.В.. Обстоятелството, че в Деловодния дневник не е заведено заявлението от 18.02.2020 година, според приложените преписи не налага извод, че такова заявление не е изпратено от оспорващата на 18.02.2020г. 

              По изложените съображения съдът счита, че действително е налице мълчалив отказ за произнасяне по заявление за достъп до обществена информация, който е незаконосъобразен поради противоречие с разпоредбата на чл.38 от ЗДОИ. Отказът следва да бъде отменен, а административната преписка да бъде върната на задължения субект за писмено произнасяне. При новото произнасяне актът следва да бъде постановен от компетентния за това орган по чл.3 от ЗДОИ във връзка с чл.28, ал.2 от ЗДОИ, в предвидената писмена форма – решение, което да съдържа посочените в чл.34, съответно чл.38 от ЗДОИ реквизити, и при спазване на предвидената в Глава ІІІ на ЗДОИ процедура за предоставяне на достъп до обществена информация.

              Редът и условията за предоставяне на достъп до обществена информация са подробно регламентирани в Глава III на ЗДОИ. В чл.28 ал.1 ЗДОИ е установено изрично задължение на субектите по чл.3 да разгледат подадените до тях заявления за достъп до търсената информация, като това задължение е скрепено със срок - не по-късно от 14 дни след датата на регистриране на заявлението. Съгласно ал.2 на цитираната разпоредба в определения от закона срок органите или изрично определени от тях лица вземат решение за предоставяне или за отказ от предоставяне на достъп до исканата обществена информация, за което уведомяват писмено заявителя. Разпоредбата на чл.37 от ЗДОИ императивно регламентира основанията за отказ, а тези на чл.38 и чл.39 ЗДОИ въвеждат изисквания за форма и съдържание на административното решение, връчване на решението за отказ за предоставяне достъп до обществена информация.

      При този изход на спора е основателна претенцията на оспорващата за възстановяване на направените по делото разноски за внесена държавна такса в размер на 10 лева, за което следва да се осъди ответника. Своевременно и основателно е и искането за заплащане на адвокатско възнаграждение на адвоката на оспорващата, който според доказателствата е предоставил защита по реда на чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата (ЗАдв). В тази хипотеза адвокатът сам определя кои лица са от кръга на неговите близки, на които оказва безплатна адвокатска помощ, като в тази връзка е достатъчно да се представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който изрично се посочи както в случая, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38 ал.1 т.3 предл. второ от ЗАдв. В договора за безплатна правна помощ, страните са приели за безспорно установено помежду си, че клиентът е „близък“ на адвоката по смисъла на цитираната разпоредба. Налице са основанията за присъждане на адвокатско възнаграждение – своевременно заявена претенция и представен договор за безплатна адвокатска помощ със съответното отбелязване. В този смисъл е и константната практика на административните съдилища и на ВАС – така Определение № 12909 от 02.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10210/2019 г., V о.; Определение № 9790 от 25.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13677/2017 г., V о.; Определение № 5550 от 12.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7892/2018 г., III о.

               Съгласно чл.38 ал.2 от ЗАдв. съдът следва да определи възнаграждение в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл.36 ал.2. Съгласно чл.8 ал.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения / изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ – ДВ бр. 45 от 2020 г., в сила от 15.05.2020 г./ за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл.7 ал.1 т.4 и ал.2 от Наредбата. Чл.7 ал.1 т.4 от Наредбата сочи, че минималният размер на възнаграждението по неоценяеми производства е 150 лева. Делото е без материален интерес, т.е. неоценяема претенция. Към момента на произнасяне на съда, в Раздел III „Възнаграждения по граждански и административни дела за една инстанция” в сила и действащи са две правни норми на Наредба №1/2004г., регламентиращи минималното адвокатско възнаграждение по административни дела без материален интерес – чл.8 във вр. с чл.7 ал.1 т.4 и чл.8 ал.3. Налице са две правни норми, уреждащи едни и същи обществени отношения и намиращи се в конкуренция една с друга по отношение минималния размер на адвокатското възнаграждение. В този случай приложение намира чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата, съгласно който размера на адвокатското възнаграждение се определя от съда. Тъй като най-ниският размер по Наредба №1/2004г. е в размер на 150 лева, делото не е с фактическа и правна сложност, адвокатът не се е явил в насроченото открито съдебно заседание и е претендирал възнаграждение в минимален размер по наредбата, съдът следва да му присъди адвокатско възнаграждение именно в този минимален размер. Съдът намира този размер на възнаграждението за справедлив и съразмерен с фактическата и правна сложност на делото. Претенцията за заплащане на разноски за възнаграждение в размер на 500 лв. по реда на чл.38 от ЗАдв. е неоснователна.

   Във връзка с изложеното следва да се осъди ответника да заплати на адв.Т. възнаграждение за оказаната от него безплатна адвокатска помощ, на основание чл.38 ал.2 от ЗАдв, определено в размер на 150 лева на основание чл.8 във вр. с чл.7 ал.1 т.4 от Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

              Мотивиран така и на основание чл.172 ал.1 и ал.2, предложение второ и чл.173 ал.2 от Административно процесуалния кодекс във вр. с чл.41 ал.1 от Закона за достъп до обществена информация, Административен съд - Ловеч, четвърти състав   

              РЕШИ:

              ОТМЕНЯ мълчаливия отказ на Кмета на община Челопеч да се произнесе по заявление за достъп до обществена информация, подадено на 18.02.2020 година от Х.С.В. с ЕГН ********** и адрес ***.

              ИЗПРАЩА административната преписка на Кмета на община Челопеч за писмено произнасяне по Заявление за достъп до обществена информация, подадено на 18.02.2020 година от Х.С.В., съобразно мотивите на настоящото решение, в срока по чл.28 ал.1 от ЗДОИ – 14-дневен от получаването й.

    ОСЪЖДА Община Челопеч с БУЛСАТ ********* и адресс: гр.Челопеч, област Софийска, площад „Освобождение“ № 1, да заплати на Х.С.В. с ЕГН**********,***, сумата от 10 /десет/ лева, представляваща направени разноски за държавна такса по делото.

ОСЪЖДА Община Челопеч с БУЛСАТ ********* и адрес: гр.Челопеч, област Софийска, площад „Освобождение“ № 1, да заплати на адв. Т.Т., вписан в Адвокатска колегия – Плевен под личен №**********, деловодни разноски в размер на 150 /сто и петдесет/ лева по реда на чл.38 ал.2 от ЗАдв. 

              Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.  

 

 

                           АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: