ПРОТОКОЛ
№ 118
гр. Пловдив, 22.03.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Магдалина Ст. Иванова
Членове:Михаела Хр. Буюклиева
Велина Ем. Антонова
при участието на секретаря Елеонора Хр. Крачолова
и прокурора Стефани Костадинова Черешарова (АП - Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Велина Ем. Антонова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20225000600043 по описа за 2022
година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯТ – подсъдимият Ж. ИВ. В. се явява лично с адв.
Н.К., упълномощен от по-рано.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ ВЛ. Т. Г. не се явява, редовно призован.
Явяват се частните обвинители П.В. Г.А и ВЛ. Т. Г..
Не се явява повереникът, адв. Р.М., редовно призована.
За частните обвинители се явява адвокат Е. Т., преупълномощен от
адвокат Р.М., за което днес представя пълномощно.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ П. В. Г.А: Съгласна съм без адв. М. да се
гледа делото. Ще ме представлява адв. Т..
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ ВЛ. Т. Г.: Съгласен съм без адв. М. да се
гледа делото. Ще ме представлява адв. Т..
По делото след образуването му е постъпило допълнително изложение
към въззивната жалба от адв. Н.К. – защитник на подсъдимия Ж. ИВ. В.,
както и възражение от адв. Р.М. като повереник на тримата частни
обвинители.
1
ВРЪЧИХА се преписи на страните.
ПРОКУРОРЪТ: Запознат съм с постъпилото допълнение към
въззивната жалба и възражението на адв. М.. Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Запознат съм с допълнението към въззивната жалба и
възражението на адв. М. против въззивната жалба. Да се даде ход на делото.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ П.П.: Поддържам казаното от повереника
ми.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ ВЛ. Т. Г.: Поддържам казаното от
повереника ми.
АДВ. К.: Запознат съм с възражението на адв. М. Да се даде ход на
делото.
ПОДСЪДИМИЯТ Ж.В.: Поддържам казаното от защитника ми.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото в
днешното съдебно заседание, както и че към материалите по делото следва да
бъдат приложени постъпилите след образуването му допълнително
изложение от адвокат Н.К. в качеството му на защитник на подсъдимия Ж.В.
към подадената въззивна жалба, както и възражението на частните
обвинители ВЛ. Т. Г., П.П. и ВЛ. Т. Г. срещу въззивната жалба на
подсъдимия чрез техния повереник – адвокат Р.М., предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ПРИЛАГА към материалите по делото допълнително изложение от
адвокат Н.К. в качеството му на защитник на подсъдимия Ж.В. към
подадената въззивна жалба, както и възражението на адв. М. в качеството й на
повереник на частните обвинители ВЛ. Т. Г., П.П. и ВЛ. Т. Г. срещу
въззивната жалба на подсъдимия.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик.
РАЗЯСНИХА се правата на страните по чл. 274 и чл. 275 НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам отводи към състава на съда. Нямам и
доказателствени искания.
АДВ. Т.: Нямам отводи към състава на съда. Няма да соча нови
доказателства.
2
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ П.П.: Съгласна съм с адвокат Т..
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ ВЛ. Т. Г.: Поддържам казаното от адвоката
ми.
АДВ. К.: Поддържам жалбата. Нямам отводи. Поддържам искането за
преразпит на вещите лица от тройната арбитражна експертиза, което съм
направил в допълнителното изложение към жалбата.
ПОДСЪДИМИЯТ Ж.В.: Нямам възражения този състав на съда,
секретар и прокурор да участват при разглеждане на делото. Поддържам
искането на адвоката ми.
ПРОКУРОРЪТ: Считам, че направеното искане за преразпит на вещите
лица от тройната арбитражна експертиза е неоснователно и ви моля като
такова да го оставите без уважение. Арбитражната експертиза и
допълнителната такава са изключително подробни. Освен това, в съдебно
заседание вещите лица са отговаряли на всички въпроси на страните,
включително на подсъдимия и неговия защитник и по въпросите, които са
посочени в допълнителното изложение като искане да бъдат поставени пред
тази инстанция отговор на тези въпроси се съдържа в разпита на вещите лица
по експертизата. Затова считам, че не е необходимо отново да бъдат извикани
за разпит и да им се задават въпроси, за които вече са дали отговор.
АДВ. Т.: Аз изцяло се солидаризирам с казаното от прокурора. На
30.11.2021 г. в открито съдебно заседание пред Окръжен съд - Х.
изключително подробно вещите лица са обяснили заключението си. Това са
лица с утвърден авторитет като автоексперти, отговорили са на поставените
въпроси на защитата, включително на тези, които са поставени като
доказателствено искане в допълнението към въззивната жалба. Затова моля да
ги оставите без уважение така направеното искане.
АДВ. К.: Само искам да акцентирам, че искането ми се основава за
изясняване пред вас за значението на времето на реакция на водача и
натрупването му, с оглед на изминаване на разстояние, при което
пострадалата е била неподвижна. И другият акцент, което не е толкова ясно
застъпено в представеното заключение е, че скоростта от 48 км/ч е била
възможна скорост, което се поставя вече в зависимост от момента, когато
съдът възприема кога е настъпила опасността за движението. Това са според
мен съществени моменти и понеже не са в пълнота изразени в протокола със
3
съответната юридическа специфика, затова искането ми е да бъде допуснат
преразпит на тази експертиза.
ПОДСЪДИМИЯТ Ж.В.: Поддържам казаното от адвоката ми.
Съдът намира за неоснователно искането на защитника на подсъдимия
за повторно изслушване на тройната арбитражна автотехническа и
съдебномедицинска експертиза от въззивния съд, тъй като счита, че
въпросите, които се сочи, че следва да бъдат изяснявани, са изяснени от
заключението на вещите лица, изготвили тази експертиза, като и от
поясненията, които същите са дали при изслушването им в хода на
първоинстанционното производство.
С оглед на изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на подсъдимия за
повторно изслушване в хода на въззивното производство на вещите лица,
изготвили тройната арбитражна автотехническа и съдебномедицинска
експертиза.
ПРОКУРОРЪТ: Нямам доказателствени искания. Моля за ход по
същество.
АДВ. Т.: Нямам доказателствени искания. Моля за ход по същество.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ П.П.: Нямам доказателствени искания. Моля
за ход по същество.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ ВЛ. Т. Г.: Нямам доказателствени искания.
Моля за ход по същество.
АДВ. К.: Нямам други искания. Да се даде ход на съдебните прения.
ПОДСЪДИМИЯТ Ж.В.: Поддържам казаното от защитника ми.
С оглед становището на страните, че нямат други искания и тъй като
съдът намира делото за изяснено от фактическа страна, счита, че следва да
бъде даден ход на съдебните прения, предвид на което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ:
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми съдии, считам, че жалбата на подсъдимия и
неговия защитник е неоснователна и като такава ви моля да я оставите без
4
уважение. В жалбата се съдържат две алтернативни искания. Първото от тях е
да отмените присъдата на ОС- Х. и да постановите нова такава, с която да
оправдаете подсъдимия В. за престъплението по чл. 343, ал.3 от НК.
Считам, че това искане е абсолютно неоснователно. От събраните по
делото доказателства категорично се установява, че подсъдимият е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по
чл. 343, ал.3 от НК. Но от своя страна аз ще Ви предложа да измените
присъдата на Хасковския окръжен съд в следния смисъл:
Безспорно по делото е установено, че на инкриминираната дата
пострадалата от престъплението, връщайки се от кварталния магазин, стои на
разделителна ивица, на булевард. Времето е лошо. Тя е с чадър. Зад нея
безспорно има пешеходна пътека – тип „зебра“, пред нея също има пешеходна
пътека – тип „зебра“. Към нея приближава микробусът, управляван от
подсъдимия. Пешеходната пътека е маркирана както с пътна маркировка, така
и обозначена с пътен знак. Върховният съд е категоричен в своите решения,
че един пешеходец на пътя винаги представлява реална опасност.
От експертизата се установява, че подсъдимият е можел от 87 метра да
възприеме тази пешеходка. Твърденията на неговия адвокат, че тя е стояла
дълго време на тази разделителна ивица и той не е знаел, че тя ще пресича,
считам, че не се подкрепят нито от доказателствата по делото, нито от
житейската практика. Неслучайно маркирах накратко местопроизшествието –
отпред пешеходна пътека, отзад – пешеходна пътека, дъжд, жена с пазарски
чанти стои по средата. Е, какво друго да прави, освен да пресича? Отговор се
съдържа в самата житейска ситуация от една страна, от друга страна – от
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие. Свидетелката Б. в
своите показания е заявила, че след пътнотранспортното произшествие
подсъдимият й е казал: „Не я видях“. Това е според мен истинското обяснение
за причина за настъпилото ПТП, довело до смъртта на И. Г.А.
Тоест при тази фактическа обстановка аз, както вече споменах,
приемам, че пострадалата Г.А е била предвидимо препятствие на пътя -
пешеходец пред пешеходна пътека на средата на пътя. В своя диспозитив на
присъдата окръжният съд е запълнил бланкетната норма на чл. 343, ал. 3 НК,
като е посочил разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП. В мотивите към
присъдата на няколко места отново се говори общо за чл. 20, ал. 2 от ЗДвП и
5
на едно-единствено място е маркирана и изписана като текст разпоредбата на
чл. 20, ал. 2, изр. 2 от Закона за движение по пътищата.
Съжалявам, че ще ви занимавам с неща, които знаете, но считам, че
следва заради другите страни в процеса да изложа своите разбирания, че
разпоредбата на чл. 20, ал. 2, която има две изречения, тези две изречения
уреждат съвсем различни хипотези и задължения на лицата – на водачите на
пътни превозни средства. Първото изречение на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП касае
т.нар. „предвидимо препятствие“, а второто изречение касае „непредвидимото
препятствие“. Тоест не може един водач да наруши едновременно и
изречение първо на чл. 20, ал. 2, и изречение второ от Закона за движение по
пътищата, тъй като това са две коренно различни хипотези, които взаимно се
изключват.
Както вече споменах в своето изложение, аз считам, че пострадалата е
била предвидимо препятствие. Тоест със своите действия подсъдимият е
нарушил разпоредбата на чл. 20, ал. 2, изречение първо, а в мотивите си
окръжният съд е споменал изречение второ. Затова считам, че стъпвайки на
тълкувателно решение № 2 от 2016 г. на ВКС, по-специално т. 7 и
разпоредбата на чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК, законодателят Ви е дал възможност
вие да санирате тази неточност на Окръжния съд, като измените присъдата и
запълните бланкетната норма на чл. 343 НК с вярното нарушение, което
считам, че е чл. 20, ал. 2-ра, изречение първо от Закона за движение по
пътищата. Това е моето предложение към Вас.
Считам, че алтернативно направеното искане от защитника на
подсъдимия да се намали размера на наложените наказания също е
неоснователно. Считам, че наказание 9 месеца „лишаване от свобода“
условно, с изпитателен срок от 3 години и 1 година лишаване от
правоуправление е достатъчно намалено наказание, с оглед правилно
отчетените от окръжния съд смекчаващи отговорността обстоятелства. Затова
считам, че не следва, изменяйки присъдата, ако уважите моето предложение,
това изменение да засегне и намаляне на двете наложени на подсъдимия
наказания. Предвид изложеното, ще моля да се произнесете.
АДВ. Т.: Уважаеми апелативни съдии, моля да оставите без уважение
депозирната въззивна жалба от подсъдимия и неговия защитник срещу
първоинстанционната присъда, с която Ж.В. е признат за виновен за
6
извършеното от него престъпление по транспорта, от което е причинена
смъртта на И. Г.А. Спорът, с който е сезиран настоящата инстанция, аз
намирам, че е по-скоро по отношение на правото, отколкото на фактите.
Основното искане, както очерта и прокуратурата, във въззивната жалба,
е да бъде оправдан подсъдимият. За мен това искане е неоснователно
дотолкова, доколкото от целия доказателствен материал следва единственият
възможен извод, а именно за наличието на виновно и наказателно
противоправно поведение на подсъдимия, откъдето е причинен настъпилият
съставомерен резултат.
Не съм съгласен с твърденията в жалбата по отношение на
несправедливост на първоинстанционната присъда, тъй като при
постановяването на съдебния акт съдебният състав е изследвал всички
обстоятелства, които следва да бъдат взети предвид при индивидуализация на
наказанието на подсъдимия. В случая наложеното му наказание лишаване от
свобода е много под нормативно предвидения минимум на чл. 343, ал. 3 на
НК и надлежно е обосновал съдът защо следва да има наказание в такъв
размер от 9 месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено с
изпитателен срок от 3 години.
Обосновано съдът е приел наличието на чл. 55, ал. 1, т.1 от НК, като е
отчетено и поведението на починалата И. Г.А. Проявата на по-голямо
снизхождение би довела до явна несправедливост. Следва да се има предвид в
случая, че освен за индивидуалната превенция, която законът изисква по
отношение на подсъдимия която се цели да се постигне с целите на
наказанието, то следва да се държи сметка и за генералната превенция. В
случая деянието, осъществено от подсъдимия, е с висока обществена
опасност. Отнет е един човешки живот на пешеходна пътека, в населено
място, при лоши метеорологични условия, на място, което подсъдимият добре
познава. Условията на този участък са му добре познати, тъй като
многократно е минавал оттам. Независимо от това, че починалата е била на
една значителна възраст, на ** години, то това не прави деянието по-малко
обществено опасно, доколкото законодателят вменява задължението на
водачите същите да бъдат особено предпазливи към уязвимите участници в
движението, вкл. към възрастните и престарели хора, каквато е пострадалата
И. Г.А. Човешкият живот не е по-малко ценен, когато жертвата е по-млада
7
или по-възрастна.
Затова считам, че справедливо е индивидуализирано наказанието и е
определено такова наказание лишаване от свобода. По отношение на другото
наказание - лишаване от правоуправление, също считам, че е справедливо.
Съдът е приел 1 година да бъде лишен подсъдимият от право да управлява
МПС. Именно това наказание, доколкото той е активен водач - шофьор по
професия, ще въздейства поправително, превъзпитателно върху него и той,
казано житейски, ще има обица на ухото си във всеки един момент, бидейки
зад волана.
В жалбата на подсъдимия се твърди още, че присъдата на ОС- Х. е
постановена в нарушение на закона. Ако се има предвид процесуални
нарушения, то факт е, че такива не са налице в случая. Присъдата отговаря на
изискванията на НПК. Нарушението на закона, което по-скоро се твърди в
жалбата, е свързано с приложението на материалния закон и по-скоро с
разпоредбите на ЗДвП и съотношението, което има чл. 20, ал.2 от ЗДвП и чл.
119, ал. 1 от същия нормативен акт. Считам обаче, че законът е приложен
правилно. Разпоредбата, по която съдът е осъдил за извършено нарушение по
ЗДвП подсъдимият, е правилна. Факт е, че ударът между подсъдимия и
пешеходката И. Г.А е настъпил на маркирана и обозначена пешеходна пътека.
Това се доказва не само от свидетелските показания, останалите
доказателствени материали по НПК, така също и от експертните заключения.
Предвид изложеното, безспорно е мястото на настъпване на удара, с което се
изпълнява и изискването на чл.343 ал.3 НК, а именно деянието е настъпило на
пешеходна пътека. Това, че именно там е настъпило съприкосновението,
ударът, довело до фаталния резултат, не води автоматично обвързване на
бланкетната норма на член 343, ал.3 НК с правилото на чл. 119, ал. 1 от
Закона за движение по пътищата.
Правилно, въз основа на надлежно изложената фактическа обстановка,
окръжният съд е приел, че в случая се касае за нарушение на чл. 20, ал. 2
ЗДвП, като аз съм съгласен с изложеното от представителя на държавното
обвинение по отношение на това кое изречение от тази разпоредба е
нарушено. Още повече, че с осъждането на подсъдимия по тази разпоредба –
т.е. чл. 20, ал. 2 ЗДвП не се влошава неговото положение, нито пък се поставя
в положение, в което той да не се е защитавал по обвинение, което не му е
8
било повдигнато първоначално обвинение.
Доказано е по категоричен начин за мен, че в деня на произшествието
подсъдимият не се е съобразил с предвидимата опасност, каквато е
представлявала пешеходката И. Г.А. Напълно съм съгласен с това, което каза
прокуратурата. Няма какво друго да прави един човек в дъждовен ден на
средата между две платна за движение на разделителната ивица, насочена към
западната част на пешеходната пътека, към западното платно за движение.
Пострадалата недвусмислено с положението си, с поведението си, с
положението на тялото си намерението й е да продължи да пресича
пешеходната пътека.
Съгласен съм и с това, че опасността това е мое мнение и прокуратурата
възприема същото мнение. Опасността за подсъдимия като правна категория
е възникнала на 87 метра преди удара, когато той е възприел стоящата
пешеходна първоначално. Именно, ако той беше съобразил своето поведение
с изискванията на 20 ал.2 ЗДвП и по-конкретно първото изречение, то въобще
нямаше да сме изправени днес пред Вас. Изцяло поддържам всички останали
съображения, които адвокат М. е изложила като твърдения и като възражения
в представените пред Вас възражения. Няма да ги преповтарям.
Уважаеми апелативни съдии, аз ви моля да отхвърлите въззивната
жалба на подсъдимия, да потвърдите първоинстанционната присъда.
Евентуално като алтернативно искане да я измените в посочената от
прокуратурата посока. Очаквам Вашия справедлив съдебен акт в исканата от
нас посока.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ П.П.: Съгласна съм с адвоката ми. Не искам
нищо повече, освен да се потвърди присъдата.
ЧАСТНИЯТ ОБВИНИТЕЛ ВЛ. Т. Г.: Съгласен съм с адвокат Т.. Нямам
какво да добавя.
АДВ. К.: Аз ще започна оттам, откъдето завърши представителят на
частното обвинение, а и поддържано обстоятелство от държавното
обвинение, че при наличието на стоящ при пътя пешеходец няма какво друго
да се очаква, освен да пресече. Ами има какво да се очаква – да пропусне да
преминат пътуващите пътни превозни средства и едва тогава той да пресече.
И мисля, че в нашата хипотеза сме изправени пред точно такъв случай.
Изхождам от това, че действително видимостта към пешеходката е от 87
9
метра. Пропуска се обаче и от държавното, и от частното обвинение, че
пресичането е предприето, когато автомобилът е бил на 30-и няколко метра от
пешеходната пътека, установено от всички експертизи и ударът в която
ситуация е напълно неизбежен.
Не напразно няма изрично регламентирана хипотеза, че стоящ край
пътя, пешеходец да го нарека, представлява опасност за движението и това да
е въведено в нормативен текст. За да бъде това, съдебната практика изхожда
още отпреди от тълкувателно решение № 28 от 1984 г., според което един
пешеходец съставлява опасност за движението, когато явно и недвусмислено
демонстрира с поведението си, че ще предприеме пресичане. Аз пак
акцентирам върху този момент, а именно от възприемането на пешеходката,
до навлизането й на пътното платно, автомобилът е изминал повече от 50
метра. Времето за реакция, което е прието, спирам се на арбитражната
експертиза, но то и на другите е сходна, е 0,8 секунди. Времето за реакция е
процес, който завършва с крайно оценка на пътната ситуация от водача на
превозното средство. В този случай, за тези 50 метра, което е голямо
разстояние в движението по пътя, за това време повече от 3 пъти е протекъл
този процес в съзнанието на водача и именно затова у него се е създало
убеждението, че тя няма да пресича, стоейки неподвижно на пътя без
никакви движения, както е посочено и от наблюдавалата я свидетелка.
Затова е и твърдението ми, че и по смисъла на тълкувателното решение
от 1984 г., тя не е опасност за движението.
Беше подминато според мен явното противоречие в обжалваната
присъда, в която се приема, че няма нарушение на чл. 119 от Закона за
движение по пътищата, а от друга страна именно този състав е определил
квалификацията на деянието по ал. 3 на чл. 343 НК.
Смятам, че едно обвинение не може да съществува в такъв вид, след
като основният квалифициращ признак е именно за деяние, извършено на
пешеходна пътека, не е доказано, че е извършено виновно. Напротив, съдът е
приел, че този текст, не е нарушен. Няма как да се носи отговорност по
квалифициращия състав. А и щом не е нарушен този текст, смятам, че изцяло
отговорността на подсъдимия следва да отпадне, тъй като другото
тълкувателно решение, на което се позоваваме - № 2 от 2016г., ясно очертава
задълженията на водачите при преминаване през пешеходна пътека. Те са
10
длъжни да пропуснат пешеходците, които са стъпили или преминават през
нея.
В настоящия случай вещите лица от експертизата са единодушни, че
при стъпване на пешеходната пътека ударът с пострадалата е неизбежен, тъй
като тя попада в опасната зона. Затова смятам, че наличието на
квалифициращия признак - деяние, настъпило на пешеходна пътека, от една
страна следва да изключи приложението на общото правило на чл. 20, ал.2 от
Закона за движение по пътищата и поради неизбежност на удара, но поради
внезапното навлизане на пострадалата на пешеходната пътека, отговорността
на подсъдимия Ж.В. следва да отпадне, поради което Ви моля да отмените
присъдата и да го оправдаете.
ПОДСЪДИМИЯТ Ж. ИВ. В. (за лична защита): Съгласен съм с това,
което каза моят адвокат. Нямам какво друго да добавя за лична защита.
ПОСЛЕДНА ДУМА НА ПОДСЪДИМИЯ Ж. ИВ. В.: Каквото реши
съдът
Съдът счете делото за изяснено и обяви, че ще се произнесе със
съдебния си акт в срок.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Съдебното заседание се закри в 10:05 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
11