Решение по дело №221/2019 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 142
Дата: 19 април 2019 г. (в сила от 4 ноември 2019 г.)
Съдия: Гроздан Бончев Грозев
Дело: 20195640200221
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 25 февруари 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

№ 142                                       19.04.2019 г.                         град Хасково

         

  В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Осми  наказателен състав,

на двадесет и втори март  двехиляди и деветнадесета година,

в публично съдебно заседание в състав:

 

                                                                                                           Съдия: Гроздан Грозев

 

секретар: Ваня  Кирева

прокурор:

като разгледа докладваното от съдията

АНД № 221  по описа на Районен съд - Хасково за 2019 г.

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

          Образувано е по жалба от „Български пощи”  ЕАД, град София, срещу Наказателно постановление № 17 от 21.01.2019 г. на Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията, с което на основание чл. 53, ал.1, вр. чл.83, ал. 1 от ЗАНН и чл. 105в, вр. чл. 106 от Закона за пощенските услуги, вр. чл. 10, ал. 3 от наредба № 6, на жалбоподателя, е наложена имуществена санкция в размер на 500 лева. В подадената жалба се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление. Твърди се от жалбоподателя , че описаното в  акта за установяване на административно нарушение деяние не съставлявало нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредбата за изискванията за пощенската сигурност, като се излагат конкретни и подробни съображения в подкрепа наведените съображения. Сочи се, че правната уредба на охраната и опазването на паричните средства и ценни пратки била в Глава трета от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност, което съгласно чл. 22 от същата наредба било извън компетентността на Комисията за регулиране на съобщенията. Освен това, системата за физическа защита съставлявала комплекс от елементи, предвид израза „може“, включен в разпоредбата на Пар. 1, т. 10 от ДР на цитираната наредба. Счита, че неправилно било прието, че в пощенската служба липсвала система на физическа защита, като също аргументира този пункт от оплакванията в жалбата. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло атакуваното наказателно постановление, като неправилно и незаконосъобразно.

            В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят „Български пощи” ЕАД, град София, редовно призовани, се представляват от упълномощения по делото представител  юриск. К. М., която заявява, че поддържа подадената жалба.  В хода по същество моли за отмяна на атакуваното наказателно постановление по аргументите, изложени в нея. Представя и писмено становище по делото в което излага подробни доводи, защо жалбата е неоснователна и защо следва да се потвърди НП.

            Административнонаказващият орган – Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията, град София, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален представител – ст. юриск. Т. оспорва подадената жалба, а в хода по същество счита, че нарушението било доказано по безспорен и категоричен начин. Представя и писмено становище по делото.

          Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

          ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното

          Във връзка с писмо на МВР, на 13.09.2018 г. била извършена проверка от служители на Комисия за регулиране на съобщенията – свид. Д.Т.К., на длъжност „инспектор“ в КРС и свид. Т.К.К. - гл.инспектор в КРС,   в обект – гише, в което се извършвали парични дейности, находящо се в  помещение на Пощенска станция  6363 , с.Ц., община С., обл.Х.. Установено било в хода на проверката, че помещението се ползвало от „Български пощи“ ЕАД, град София, като в полза на дружеството имало издадена Индивидуална лицензия № 1-001-03/01.04.2010 г., изм. № 1-001-04/09.06.2011 г., за извършване на универсалната пощенска услуга на цялата територия на Република България, издадена от КРС и то било вписано в публичните регистри на КРС на оператори, лицензирани за извършване на услугите по чл. 39 от Закона за пощенските услуги /ЗПУ/ и на оператори, извършващи неуниверсални услуги по чл. 38. пи 1 - 3 от ЗПУ.

          В хода на проверката  контролните органи установили , че съгласно Заповед № РД-08-9/13.01.2012г. на Главния изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД и приложения към нея Списък на пощенските станции  III - та категория парични дейности в ОПС - Хасково, РУ - Пловдив на „Български пощи“ ЕАД, Пощенска станция 6363 , с.Ц., община С., обл.Х., била определена като пощенска служба, в която е необходимо отделянето и оборудването на специални гишета за приемане на ценни пратки и за извършване на парични дейности.

 С оглед установеното при проверката, че към датата на извършването ѝ - 13.09.2018г. „Български нощи“ ЕАД не е било оборудвало със система за физическа защита гише, в което се извършват парични дейности и се приемат ценни пратки, находящо се в помещение на Пощенска станция 6363, с. Ц., общ. С., обл. Х., като гишето имало само физическа бариера (дървен плот), нямало инсталирани паник-бутон и/или други елементи от сигналоохранителна известителна система, липсва и персонал за физическа защита (охрана), които констатации били обективирани в съставен, в присъствието на лицето  К. А. Ч. представител на дружеството, Констативен протокол № П-ДК- 010/13.09.2018г., ведно с приложенията към него, подписан от лицата, участвали в извършване на проверката. на база горното  , контролните органи от състава на КРС достигнали до извод за извършено нарушение по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност. Те приели, че гишето в горната станция не е оборудвано с други елементи за физическа защита по смисъла на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 6 от 1 ноември 2011 г. за изискванията за пощенската сигурност (Наредба № 6). Горепосоченото помещение се ползва от „Български пощи" ЕАД. В резултат, на 10.12.2018 г. бил съставен от свид. Д.К. срещу „Български пощи“ ЕАД, град София Акт за установяване на административно нарушение № П-352/10.12.2018 г. за нарушение с правна квалификация по цитирания по – горе текст. Актът е съставен в присъствие на лицето Д. А. А. изрично овластен с Пълномощно с нотариално заверен подпис на упълномощителя, рег. № 8882 пот 04.09.2018 г. на Нотариус, рег. № 340 на Нотариалната камара с район на действие СРС, чрез което лице актът бил предявен, съответно подписан с отбелязване в съответната графа, че ще бъдат представени възражения в законоустановения срок и съответно връчен чрез това лице на дата 10.12.2018 г.

          Такива са постъпили в установения срок с рег. №14-00-2332/17.12.2018 г.  и в тях се съдържат основно доводи, залегнали впоследствие и в подадената срещу санкционния акт жалба до съда.

          Въз основа на съставения АУАН, Председателят на КРС, възприемайки изцяло изложената в него фактическа обстановка на основание чл. 105в, вр. чл. 106 от Закона за пощенските услуги, вр. чл. 10, ал. 3 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност наложил на „Български пощи” ЕАД – град София „имуществена санкция” в размер на 500 лева с процесното наказателно постановление.

          Изложената  фактическа обстановка е установена от представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите Т.К.К., на длъжност гл. „инспектор“ в КРС и свид. Д.Т.К. относно обстоятелствата, изложени в АУАН относно начина на извършване на процесната проверка и констатациите, до които са достигнали, както и тези, свързани с процедурата по съставяне на акта като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал, поради което ги възприема като достоверни при обосноваване на фактическите си изводи.

          При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

          Съгласно разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност, издадена от Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията, обн., ДВ, бр. 90 от 15.11.2011 г., пощенските оператори съобразно изискванията на компетентните държавни органи определят пощенските служби, в които е необходимо отделянето и оборудването на специални гишета за приемане на ценни пратки и за извършване на парични дейности, а според ал. 3 на цитираната норма - Пощенските служби по ал. 1 задължително се оборудват със система за физическа защита. Съгласно смисъла на § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 6 от 1 ноември 2011 г. за изискванията за пощенската сигурност - "Система за физическа защита" е комплекс от елементи за охрана на пощенските служби по чл. 10, ал. 1, който може да включва: персонал за физическа защита, физически бариери, сигналноохранителни известителни системи, записващи технически средства за видеонаблюдение, охранително осветление, комуникационни средства, транспортни средства. Съгласно разпоредбата на чл. 105в от Закона за пощенските услуги,  за нарушение по този закон или издадените въз основа на него актове, за което не е предвидено друго наказание, нарушителите се наказват с глоба от 500 до 5000 лв., а  в разпоредбата на чл. 106 ЗПУ е предвидено, че за нарушенията по чл. 99 - 105в, извършени от юридически лица и еднолични търговци, се налагат имуществени санкции в размерите на предвидените глоби. издадена на основание чл. 14, ал. 2 от ЗПУ съгл. парг. 3 от ПЗР от Наредбата. Несъмнено цитираната по - горе наредба се прилага по отношение на жалбоподателя „Български пощи“ ЕАД, тъй като адресат на разпоредбите ѝ са всички пощенски оператори, извършващи пощенски услуги на територията на Република България, съгласно предвиденото в чл. 1, ал. 2 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г., какъвто пощенски оператор е и жалбоподателят съгласно представените по делото индивидуални лицензии за извършване на универсална пощенска услуга на територията на Република България Следователно, деянието, за което е наложена имуществена санкция на дружеството – жалбоподател е обявено от закона за наказуемо с административна санкция.

          При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление съдът не констатира процесуални нарушения от категорията на съществените, които да налагат отмяна на последното. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл. 42 от ЗАНН, не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка със съставянето и връчването му в присъствие на изрично и надлежно овластен от представляващия по закон представител на дружеството – жалбоподател, каквато възможност в съдебната практика вече не съществува колебание, че се прилага по отношение на юридическите лица, в частност търговските дружества. При връчването му, чрез овластеното лице, е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да направи възражения по него. На следващо място, АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от оправомощено длъжностно лице, съответно от компетентен орган, както се установява от представените като писмени доказателства Заповед № РД 07-116/19.01.2018 г. на Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията, касаеща материалната компетентност на актосъставителя, в кръга на правомощията на наказващия орган, спазена е формата и редът за издаването на НП, а по съдържанието си отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като доводите на дружеството – жалбоподател в обратна насока следва се приемат за изцяло несъстоятелни. Такива са и оплакванията като цяло за неподведомственост на случая на КРС, основание на тезата, че правната уредба на охраната и опазването на паричните средства и ценни пратки била в Глава трета от Наредба № 6 от 01.11.2011 г., като контролът по спазването ѝ не следвало да се осъществява от КРС, тъй като в случая процесното нарушение на чл. 10, ал. 3 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. е регламентирано в Глава четвърта, а не Глава трета от същата, т. е. контролът по спазването му следва да се осъществи именно от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на ЗПУ. Освен това, следва да се има предвид, че Наредба № 6 от 01.11.2011 г. прави разлика и регламентира видеонаблюдението и системата за физическа защита  като като две отделни задължения по отношение на специалните гишета по ал. 1 на чл. 10 от Наредбата и съответно по ал. 1 на чл. 2 от Инструкцията.  Така, че според съда правилно е квалифицирано нарушението с оглед текстовото му описание.     

          От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказано е, че към посочената в АУАН и НП дата – 13.09.2018 г., на която е извършена процесната проверка, „Български пощи” ЕАД – град София не е изпълнило задължението, визирано в ал. 3 на чл. 10 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г., а именно Пощенската станция 6363, с. Ц., общ. С., обл. Х. не е било оборудвало със система за физическа защита. Видно от съставеният протокол от проверката - № П-ДК- 010/13.09.2018г. и от свидетелските показания безспорно се доказва, че на гишето в пощенската станция описана по-горе е нямало система за физическа защита. Имало е само физическа преграда - дървен плот на гишето, който е отделял клиента от служителя. Липсвали са всякакви други елементи от изброените в § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 6 от 1 ноември 2011 г. за изискванията за пощенската сигурност, за да се приеме, че е на лице изградена система за физическа защита, така както изисква наредбата, и каквото е легалното определение в горният параграф. За да е на лице система за физическа защита, законодателят приема - § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 6 от 1 ноември 2011 г. за изискванията за пощенската сигурност, че това е комплекс от елементи за охрана на пощенските служби по чл. 10, ал. 1, който може да включва: персонал за физическа защита, физически бариери, сигналноохранителни известителни системи, записващи технически средства за видеонаблюдение, охранително осветление, комуникационни средства, транспортни средства. В случая е доказано само, че в тази станция е имало дървен плот, който дори не е имал предпазно ограждение до тавана, което да препятства досега с обслужващият персонал и ценните средства и пари находящи се в станцията. Видно от представеният с жалбата договор е имало  и стационарен телефон, като последното се потвърждава и от св.Р., който обслужва процесната станция. Въпреки това обаче извода на съда, че е осъществено нарушението описано в АУАН и НП не се променя. Видно от всичко по-горе, се доказва, липсата именно на система за физическа защита, както не случайно предвижда наредбата. Дървеният плот и стационарният телефон сами по себе си дори и да приемем, че са част от визираните елементи в  § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 6 от 1 ноември 2011 г. за изискванията за пощенската сигурност, то те сами по себе си не изграждат система за физическа защита, защото няма как да възпрат евентуално агресия. До колкото се говори до система, то би следвало да има поне някой и от другите елементи, като според съда с оглед разпоредбата на чл. 10, ал. 2, вр. ал.3 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г.  в тази система за физическа защита следва задължително да са включени и технически средства за видеонаблюдение. Последното е елемент от изброените  § 1, т. 10 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 6 от 1 ноември 2011 г. за изискванията за пощенската сигурност, чието наличие пък е отделно уредено в чл.10, ал.2 от същата наредба. Ето защо и съдът прие, че изцяло е доказано, че жалбоподателят е извършил описаното в НП нарушение. Що се касае до отговора на въпроса дали процесното гише, находящо се в помещение на Пощенска станция  6363, с. Ц., общ. С., обл. Х. е такова, определено от пощенския оператор за извършване на дейности свързани с парични средства и ценни пратки, следва да се отговори положително. Съгласно представения списък на пощенските станции IIІ-та категория парични дейности в ОПС - Хасково, РУ – Пловдив, „Български пощи“ ЕАД, процесната Пощенска станция 6363, с. Ц., общ. С., обл. Х. е включена в него като определената ѝ категория е трета. От своя страна обектите трета категория са именно такива, в които се извършват парични дейности, и в които паричните средства в наличност са до 20 000 лв., съгласно Заповед № РД-08-9/13.01.2012 г. на Главен изпълнителен директор на „Български пощи“ ЕАД. Извършването на такива парични дейности се осъществяват в процесния обект, което се установява и от показанията на свидетелите Т.К.К. и  Д.Т.К., както и на св.Р.а, съответстващи от своя страна на констатациите, обективирани в Констативен протокол №П-ДК-010/13.09.2018 г. Следователно, за жалбоподателя е било налице задължението, регламентирано в чл. 10, ал.3 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност. Изпълнението на това задължение не се доказа по делото от оператора на пощенската станция, комуто е разпределено в тежест да установи този факт, а напротив от събраните по делото доказателства се установи, че всъщност въобще липсва изградена система за физическа защита. Тези доказателства не бяха опровергани от други данни по делото в обратна насока, поради което и се кредитират от съда с доверие като отразяващи действителното фактическо положение.

          За извършеното от дружеството – жалбоподател административно нарушение е предвидена санкция  - имуществена санкция в размер от 500 лв. до 5000 лв съгласно чл. 106, вр.  чл. 105в от ЗПУ, както правилно е квалифицирал деянието наказващия орган използвайки и необходимата законова привръзка с чл. 10, ал. 3 от Наредба № 6 от 01.11.2011 г. за изискванията за пощенската сигурност на бланкетния текст на наказващата норма. Посочената санкционна норма кореспондира с посочената в АУАН и в НП като нарушена правна норма, т. е. с дадената правна квалификация на извършеното от жалбоподателя деяние. Правилно и законосъобразно е определен и размера на санкцията в рамките, предвидени от закона, а именно съобразно установения специален минимум, отчитайки степента на обществена опасност на деянието и липсата на доказателства за отегчаващи отговорността обстоятелства, поради което не е налице пропуск и в този аспект от страна  на наказващия орган.

          По изложените съображения, подадената жалба се явява неоснователна , а атакуваното с нея наказателно постановление, като правилно и законосъобразно – потвърдено от съда.

          Мотивиран така, съдът

Р Е Ш И:

          ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 17 от 21.01.2019 г. на Председателя на Комисия за регулиране на съобщенията.

          Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                              Съдия:/п/ не се чете

 

Вярно с оригинала!

Секретар: В.К.