РЕШЕНИЕ
№ 14490
гр. София, 25.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
при участието на секретаря СИМОНА СВ. Ц.А
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20231110107881 по описа за 2023 година
Производството е образувано по предявена от Р. К. М., ЕГН **********
и И. Г. М., ЕГН ********** искова молба, уточнена с молба от 20.04.2023 г.,
срещу И. З. Д., ЕГН **********, А. Г. Я., ЕГН **********, М. Г. Б., ЕГН
**********, Л. Т. М., ЕГН **********, С. Т. Д., ЕГН **********, Т. К. Д.,
ЕГН **********, В. Д. Ц., ЕГН **********, Л. Б. Д., ЕГН **********, Б. Б. Д.,
ЕГН **********, Л. В. А., ЕГН **********, Л. Е. В., ЕГН **********, В. Е.
В., ЕГН **********, Т. Е. В., ЕГН **********, Л. Е. В., ЕГН **********, Б. З.
Т., ЕГН **********, Е. Б. Ц., ЕГН ********, С. Б. Ц., ЕГН **********, Р. Г. П.
ЕГН **********, К. В. Н., ЕГН ********** и М. В. Н., ЕГН **********.
Предявен е положителен установителен иск с правно основание чл. 124,
ал. 1 ГПК за признаване за установено по отношение на ответниците, че
ищците са собственици на поземлен имот с идентификатор ************ по
КККР на село В., община Столична, област София (столица), заедно с
построената в поземления имот сграда с идентификатор ********* по КККР
на село В., община Столична, област София (столица).
Ищците Р. К. М. и И. Г. М. твърдят в исковата молба, че по силата на
договор за покупко – продажба, обективиран в нотариален акт № ******* от
03.07.2020 г., том ****, рег.№ *******, дело № ****/31.05.2022 г. на нотариус
Д.К., с рег. № ***** в НК, придобили собствеността върху следния недвижим
имот: поземлен имот с идентификатор ************ по КККР на село В.,
община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед №
********/11.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
1
изменение на КККР е от 17.11.2020 г., с адрес на поземления имот: село В.,
район „Н.И.“, местност „Я.“, с площ от 1122 кв.м, трайно предназначение на
територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване /до
10 м/, стар идентификатор: няма, номер но предходен план: ********, при
съседи поземлени имоти с идентификатори ***************, заедно с
построената в поземления имот сграда с идентификатор ********* по КККР
на село В., община Столична, област София (столица), одобрени със Заповед
№ *******/11.01.2012 г. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменение на КККР от 16.05.2022г., с адрес: с. В., район „Н.И.“, с площ 11,00
кв.м., брой етажи 1, брой самостоятелни обекти в сградата няма данни,
предназначение друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда,
стар идентификатор няма, номер на предходен план - няма. Твърдят още, че на
08.09.2022 г. получили писмо от АГККСГКК, с което били уведомени на
основание чл. 61, ал.1 от АПК и чл. 53, ал.3 от ЗКИР, за извършено изменение
на данни в КРНИ, състоящо се в записване на данни за трети лица –
ответниците по делото като собственици на имота. Същите се легитимирали
като такива съгласно заповед № ********/10.02.2020 г. на кмета на район
„Н.И.“- Столична община. Навеждат твърдения, че в полза на техния
праводател С. Н. Я. била изтекла придобивна давност, съгласно чл. 79, ал.1 от
ЗС, считано от 1994 г. до 2020 г. Поддържат, че било налице непрекъснато,
явно и несмущавано владение върху процесния имот от страна на праводателя
на ищците като същата е установила фактическа власт върху него, считано от
1968 г., а същевременно липсвало противопоставяне от страна на трети лица.
Твърдят, че общият наследодател на ответниците никога не е притежавал
собствеността върху недвижимия имот. Молят съда да постанови решение, с
което да признае за установено по отношение на ответниците, че ищците са
собственици на процесния имот, придобит на основание договор за покупко-
продажба и осъществено от праводателя давностно владение. Претендират
разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците М. В.
Н. и Т. Е. В.. Със същия оспорват предявения иск като неоснователен и
недоказан. Цитират практика на ВКС. Поддържат, че имотът не би могъл да се
придобие по давност поради наличие на забраната на чл. 86 от ЗС до
определен момент и при съобразяване с разпоредбата на чл. 5, ал. 2 от
ЗВСОНИ. Молят съда да постанови решение с което да отхвърли иска като
неоснователен и недоказан.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника В. Д.
Ц., с който оспорва исковата молба и моли съда да постанови решение, с което
да отхвърли иска. Оспорва всички твърдения в исковата молба, както и
приложените доказателства. Навежда твърдения, че ищците не са собственици
на процесния имот, а напротив ответниците били собственици на имота като
наследници на Д. Г. А.. Твърди още, че сградата в имота не представлявала
законна постройка, тъй като нямала разрешение за строеж или строителни
книжа и представлявала приращение върху същия. Неверни били
2
твърденията, че било осъществено владение от страна на С. Н. Я. върху имота
и постройката в него. Оспорва всички твърдения в исковата молба по
отношение на фактическата власт, осъществена от 1968 г., както и
квалифицирането й като „владение“. Твърди още, че собствеността върху
имота е подлежала на реституция и съгласно задължителната практика на ВКС
давност тече едва след възстановяване на собствеността по правилата на
ЗСПЗЗ. Сочи, че процесният имот представлявал земеделска земя, внесена от
Д. Г. А. в ТКЗС и възстановена на наследниците му по закон по силата на
ЗСПЗЗ. Правотo на наследниците на Д. Г. А. да им бъде възстановена
собствеността върху процесния имот е установена с решение № 40000 от
15.07.1994г., но собствеността е възстановена със заповед от 10.02.2020г.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответника С. Т. Д., с който оспорва твърденията в исковата молба, както и
приложените писмени доказателства. Навежда твърдения, че ищците не са
собственици на имота, а ответниците като наследници на Д. Г. А.. Оспорва
твърденията в исковата молба относно собствеността върху ПИ с
идентификатор ************ и сграда с идентификатор *********, че е била
придобита по давност от страна на С. Н. Я.. Оспорва твърденията и по
отношение на фактическата власт върху имота от 1968 г., както и
квалифицирането й като „владение“. Оспорва връзката на лицето С. Н. Я. с
процесния имот и действията на такова лице по отношение на същия. Навежда
твърдения, че процесният имот представлявал земеделска земя, внесена от Д.
Г. А. в ТКЗС и възстановена на наследниците му по силата на ЗСПЗЗ. Правото
на наследниците на Д. Г. А. върху процесния имот е установено с решение №
4000 от 15.07.1994 г., но собствеността е възстановена със заповед от
10.02.2020г., влязла в сила на 28.02.2020 г. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск като неоснователен. Направено е и искане
по чл. 5********, ал. 2 ГПК за отмяна на нотариалните актове, вкл. и НА №
******** от 03.07.2020 г. на нотариус И. Д.. Претендира разноски.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от
ответниците Т. К. Д., Е. Б. Ц., А. Г. Я.. Със същия оспорват исковата молба,
както и приложените към същата писмени доказателства. Твърдят още, че
ищците не били собственици на процесния имот, а ответниците като
наследници на Д. Г. А.. Оспорват твърденията в исковата молба, че
собствеността върху процесния имот и сградата върху него е била придобита
по давност от страна на С. Н. Я.. Поддържат, че процесният имот
представлявал земеделска земя, внесена от Д. Г. А. в ТКЗС и възстановена на
наследниците му по силата на ЗСПЗЗ. Молят съда да отхвърли предявения
иск, както и да бъдат отменени издадените нотариални актове по отношение
на ответниците. Претендират разноски.
Извън срока по чл. 131 от ГПК е депозиран и писмен отговор от М. Г. Б.,
с който оспорва предявения иск.
В срока за отговор по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор на
3
исковата молба от Л. В. А., С. Б. Ц. и Б. Б. Д. чрез законния й представител Н.
Г. Г., с който оспорват исковата молба и приложените към същата писмени
доказателства. Навеждат твърдения, че ищците не били собственици на
процесния имот. Оспорват твърденията, че по отношение на процесния имот е
осъществявано владение от страна на С. Н. Я.. Оспорват връзката на лицето С.
Н. Я. с имота и осъществяване на действия от такова лице по отношение на
същия, вкл. и действия подобни на собственически от лицето. Процесният
имот представлявал земеделска земя, внесена от Д. Г. А. в ТКЗС и
възстановена на наследниците му по силата на ЗСПЗЗ. Молят съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен,
вкл. и да отмени описаните в исковата молба нотариални актове, вкл. и НА №
********, том *****, рег.№ ********, дело № ****** от 03.07.2020г. на
нотариус И. Д., рег.№ ****** в НК. Претендират разноски.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от
ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
Във връзка с правото на собственост на ищците по делото е представен
нотариален акт за собственост на основание давностно владение № ********,
том *****, рег.№ ********, дело ****** от 3.7.2020 г. (л.8 по делото), с който
С. Н. Я. е призната за собственик по давностно владение на ПИ с
идентификатор ************, находящ се с. В., м. Я., с площ от 1122 кв.м. и
на намиращата се в имота сграда с идентификатор ********* с площ от 11
кв.м.
Представен е и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот
№61, том ****, рег.№******, дело № ****** от 04.09.2020 г. (л.9 по делото). С
акта С. Н. Я. е продала ПИ с идентификатор ************ с площ от 1122
кв.м. и намиращата се в имота сграда с идентификатор ********* с площ от
11 кв.м. на Н. П. В..
С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *******,
том ****, рег.№*******, дело № **** от 31.05.2022 г. (приложен на л. 14 от
делото), Н. П. В. е продала ПИ с идентификатор ************ с площ от 1122
кв.м. и намиращата се в имота сграда с идентификатор ********* с площ от
11 кв.м. на Р. К. М. и И. Г. М. (ищци по делото).
Приложена е на л.11 по делото скица на ПИ ************ от 28.06.2022
г., както и скица на сграда с идентификатор ********* от 28.06.2022 г. на л.12.
Допълнително по делото е приложена преписката по издаване на нот.акт
по давностно владение от нотариус Д.. От приложените към преписката
Удостоверения, издадени от общината, от 1993 г. и 2019 г. се установява, че С.
Н. Я. и Л. Н. П. са били ползватели на ПИ ******** (с нов идентификатор
************) от к.л. Б-13-6-6 и Б-13-6-а по неодобрения кадастрален план на
с. В. по смисъла на пар. 4 ПЗР на ЗСПЗЗ. Те са подавали молби за закупуване
на имота по реда на пар. 62 ППЗСПЗЗ, които не са били уважени, тъй като
изготвянето на оценка с цел закупуване на имота е било отказано предвид
4
липсата на помощен кадастрален план и план на новообразуваните имоти.
План на новообразуваните имоти на село В. е бил приет със заповед на
областния управител от 17.02.2014 г., като С. Я. от една страна и Л. А. и А. Я.
от друга са подали жалба срещу плана на новообразуваните имоти.
Също така се установява от приложените документи по преписката, че
през 1983 г. на С. Н. Я. е бил съставен акт за незаконно строителство на ограда
от бетонови колове и мрежа, както и дървена барака с размери 2.5/2.5 м.,
издадено е предписание от РНС за премахване на оградата и бараката и е
глобена за същото.
За доказване на упражняването на владение от страна на С. Н. Я. върху
процесния имот по делото са изслушани показанията на свидетелката Р. С. С.,
които съдът кредитира като достоверни и безпристрастни. Свидетелката е
собственик на съседния имот на този, обсъждан в настоящето производство, и
познава С. Я. като своя съседка. От показанията на свидетелката се
установява, че нейният имот, както и процесният № ********, са дадени за
ползване съответно на Р. С. С. и С. Н. Я. по постановление № 4 от 1983г., като
в последствие свидетелката е закупила своя парцел. Двете са били в
добросъседски отношения и са контактували често по повод общото им хоби -
градинарството и овощарството. Свидетелката заявява, че е ходила в имота си
почти всеки ден и е виждала, че семейството на С. Н.а посещава своя парцел
редовно и го поддържа до 2020 г. Активното познанство между свидетелката и
С. датира от 2002г. Познава и сина на С. – В., който също е посещавал
парцела. Посочва, че имотът е ограден с мрежа и има катинар на вратата,
както и че семейството на С. е изградило малка постройка, след като мястото
им е било дадено за облагородяване. Не познава лицата Д. Г. А. и неговите
наследници. Познава Л. А., тъй като е закупила къща, която се намира в
съседство на негов имот. Той живее в момента в с. С.. Посочва, че го е видяла
да идва веднъж в имота през 2023 г. или 2024 г., за да заснеме мястото. Не
познава А. Я. по име. Посочва, че брокери непрекъснато идват около имота,
тъй като селото е близо до София и местата са привлекателни. Последно е
ходила в имота си три или четири дни преди разпита като се старае да ходи там
поне през ден.
По делото са изслушани показанията и на В. Н. Я., син на С. Я., които
съдът кредитира като съвпадащи с останалия доказателствен материал по
делото въпреки явната заинтересованост на свидетеля от изхода на спора. От
показанията на свидетеля се потвърждава, че имотът е даден за ползване на
майка му С. Н. Я. и баща му Н. В. Я. с постановление през 1982-1983 г.
Семейството е построило барака през 1983г. Стопанисвали са имота до 2020 г.,
като са садели дървета, обработвали са земята и са косили тревата. Не познава
Д. А., но знае от майка си, че той е идвал в имота. Косял е лично имота три
пъти през лятото, като той е бил поддържан, но не и обработван след смъртта
на баща му и вуйчо му през 90те години.
По отношение на правото на собственост на ответниците върху имота
5
по делото е представен договор за продажба на недвижим имот от 20.09.1940 г.
(л.265 по делото). С договора Д. Г. от с. В. продава на синовете си Д. Г. и И.
Ганев общо 1/3 ид. част от 32 недвижими имота. В т.9 е посочена нива в м. Я.
от 3 декара, а в т.27 - нива в м. Я. от 2.3 декара. Нивите са описани със стари
съседи по емлячен регистър. Правото на собственост върху по 1/6 ид. част от
тези имоти е признато на наследниците им на основание чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ с
решение от 03.03.2008 г. по гр. д. № 11274 от 2007 г. на СРС, 45 състав, влязло
в сила през 2008 г.
Представено по делото е и Решение № 4000 за възстановяване на
правото на собственост на наследниците на Д. Г. А. на земи в съществуващи
или възстановими стари реални граници в землището на с. В. от 15.07.1994 г.,
издадено от ОСЗ Н.И. (л.160-161 по делото). В т.7 и 8 са описани ниви с площ
от 3 декара и 2,3 дка, намиращи се в терен по § 4 на с. В., м. Я.. Няма описани
граници и съседи. С Решение от 28.3.1997 г. на CPC **** ГО, 47-ми състав по
гр.дело 11684/95 г., влязло в сила на 28.03.1997 г., е отменено горното Решение
№ 4000 от 15.7.1994 г., поради отказа, извършен в него да се възстановят част
от земеделските имоти по заявление № *********/30.10.1991 г. С протокол №
4000, датиран от 15.07.1994 г., на поземлената комисия – Н.И., се приема
Решение № 4000 от 13.11.1997 г., с което се анулира цитираното решение от
1994 г. и се възстановяват на наследниците на Д. Г. А. земи в землището на с.
В.. Сред изброените имоти в това решение не фигурират гореспоменатите
ниви с площ от 3 декара и 2,3 дка, намиращи се в терен по § 4 на с. В., м. Я., но
се реферира към решението от 1994 г. и заявление № *********/30.10.1991 г.
и се посочва, че правото на собственост по това заявление се признава.
По делото е представен Протокол № 4000 с посочена на него дата –
28.11.1997 г., поправена на 28.03.2000 г., на поземлената комисия – Н.И., с
което се признава право на собственост на наследниците на Д. Г. върху
недвижим имот – ливада в местност К. на с. В. и се отказва признаване на
правото им на собственост върху 25 имота. Решението, обективирано в този
протокол, е прогласено за нищожно с Решение от 19.10.2001 г. по гр. д. №
5776 от 2000 г. на СРС, 47ми състав, влязло в сила 20.02.2002 г. В съдебното
решение се посочва, че са налице две идентични решения от посочените дати
и се прогласява за нищожно обжалваното решение от 28.03.2000 г.
По делото е представено Решение № 3012 от 31.07.2000 г. на
поземлената комисия на Н.И., по силата на което и на основание ЗВСГЗГФ на
наследниците на Д. Г. А. е признато право на собственост върху множество
имоти в с. В., сред които под номер 20 и 21 фигурират ниви с площ от 3 декара
и 2,3 дка, намиращи се в терен по § 4 на с. В., м. Я..
Представено е и Решение № 108 от 04.12.2008 г. на ОСЗ – Н.И., с което
се отказва да се признае право на собственост върху имоти с номер 20 и 21 от
заявлението, обозначени като земя-голина от горския фонд с площ 3 дка и 2,3
дка, находящи се в с. В., м. Я., тъй като имотите попадат в зона по пар. 4 от
ПЗР съгласно анкета. С оглед по-късното постановяване на това решение в
6
сравнение с решението от 31.07.2000 г., както и обстоятелството, че
посочените имоти в последствие са възстановени като земеделски земи, а не
като гори, съдът приема за валидно и действащо именно Решение № 108 от
04.12.2008 г., с което възстановяването на имотите е отказано.
Представен е и Протокол №1 от заседание на Комисия по §4 от ЗСПЗЗ
от 3.2.2020 г. (л. 344 по делото). По т.2 и т.З от протокола са разгледани
заявленията от наследници на Д. Г. А. за възстановяване на собственост върху
имоти, попадащи в терени по §4 от ЗСПЗЗ в землището на с. В., м. Я. въз
основа на влязъл в сила план на новообразуваните имоти. В т.З от протокола е
разгледано заявлението за ПИ ************ (отговарящ на № ********), за
който имот в регистъра към плана на новообразуваните имоти е вписано
името на Д. Г. А.. Решението на комисията е да се издаде скица и заповед на
кмета на СО район Н.И. за възстановяване на собствеността върху имота на
наследниците на Д. Г. А..
Във връзка с горния протокол е издадена Заповед №******* от
10.02.2020 г. (л.173 по делото) на кмета на район Н.И.. Със заповедта е
възстановено правото на наследниците на Д. Г. А. върху новообразувания
имот №************ в м.Я. с площ от 1122 кв.м. Неразделна част от
заповедта е скицата от плана на новообразуваните имоти, одобрен със Заповед
******* от 10.02.2020 г. за ПИ ************, приложена на л.174 по делото.
За да се произнесе в този смисъл, Комисията е взела предвид Решение
№ 4000 от 15.7.1994 г., както и заявление № *********/30.10.1991 г. и
документите към него. Поради това съдът приема, че новообразуваният ПИ
************ представлява реално обособена част от имотите, находящи се в
м. Я., които са предмет на Решение № 4000 от 15.7.1994 г., както и на по-
късните Решение № 3012 от 31.07.2000 г. и Решение № 108 от 04.12.2008 г.
Заповед №******* от 10.02.2020 г. на кмета на район Н.И. е първият валиден,
неотменен и действащ акт от всички горецитирани, който възстановява
правото на собственост върху процесния имот. Следователно съдът приема, че
той е възстановен на наследниците на Д. Г. А. именно от датата на влизане в
сила на заповедта – 28.02.2020 г.
Представено по делото е и Заявление – декларация от 12.05.1957 г. от Д.
Г., с което той изразява желанието си да включи в ТКЗС обработваемата земя,
принадлежаща на семейството му, сред която са и ниви в м. Я., В., със заявена
площ 1,3 дка. Съдът приема, че процесният недвижим имот е бил част от
земите на сем. Г., включени в ТКЗС след 1957 г.
С цел доказване на упражняването на владение от страна на
наследниците на Д. Г. А. и по-конкретно на Л. А. са изслушани показанията на
свидетеля О. Б. И., който е негов съсед в с. В.. Според свидетеля Л. А. има
място в местност „Я.“ над „Ж.п.“, както го казват в селото с площ около 1 дка.
Посочва, че се е разхождал с Л. по време на Ковид през 2020 г., когато
последният му е споделил, че са му върнали този имот. Твърди, че е виждал
имота на Л., когато се похвалил, че са го взели. Той и братовчед му, както и
7
други хора, ходили да разчистват имота, тъй като щели да го продават -
режели клони, почиствали тревата и преправяли оградата. Оградата е телена.
В имота има порта. Не познава С. Я. и В. Я., нито свидетелката Р. Станчева.
Имотът не се е обработвал и не е виждал хора в него преди Л.. Знае за къщата в
съседство, като твърди, че имотът не бил ограден. Посочва, че е женен от 1993
г. и се е разхождал с бащата на съпругата си до имота.
По делото е прието и неоспорено от страните заключение по съдебно-
техническа експертиза, изготвено от инж. С. Б. К., което съдът кредитира като
компетентно и безпристрастно изготвено. От него се установява следното: За
с. В. са налични стари регулационни планове от 1931 г. и от 1965 г. Тъй като
имотът е бил земеделска земя, то той не е попадал в обхвата на тези планове,
касаещи само населеното място. Със Заповед №******* от 09.04.1990 г. е
одобрен кадастрален и регулационен план на с. В. (Приложение 1 към СТЕ).
Поради разширяването през годините на населеното място, кадастралната
основа е разширена на север и процесният по делото имот, макар и извън
обхвата на регулационния план попада в одобрения кадастрален план.
Кадастралният план е изработен през 1986 година. В този план е нанесен ПИ
********, съставляващ имоти с идентификатори ************ и ******** по
действащата КККР, като входът на имота е посочен от северната му страна. В
разписния лист към плана като собственик е вписана С. Я., без посочен
документ за собственост. В северната част на имота е показан започнат
строеж на сграда, а в близост до западната му граница е показана
съществуваща постройка с площ от 11 кв.м., обозначена като паянтова
стопанска постройка. На Приложение 3 - извадка от кад.лист Б-13-6-Б се
установява, че по отношение на ПИ ******** са нанесени корекции, а именно
- разделянето на имота на северна и южна част, като от ПИ ******** е
останала само южната част, а северната част е нанесена с нов пл.№ 520.
Заснетата и нанесена постройка в плана от 1990 година е останала в южната
част на имота с пл. № ********. Към 13.11.2000 г. (Приложение № 4) имотите
са разделени по този начин.
Кадастралната карта за с. В. е одобрена със Заповед №******** от
11.1.2012 г. на изп.директор на АГКК. В нея имот ******** е нанесен като ПИ
************ (процесен по делото), а нанесената в кадастралния план
паянтова сграда е отразена в КККР като сграда с идентификатор ********* -
друг вид производствена, складова, инфраструктурна сграда с площ от 11
кв.м. Скици на имота и сградата са приложени на л.11 и л.12 по делото. Към
момента за района, в който попада процесния по делото имот е наличен
регулационен план за м. в.з. Р., одобрен с Репение №15 по Протокол №18 от
13.11.2000 г. на СОС., като за процесния ПИ ************ е отреден УПИ *I
кв.21 с площ на УПИ от 1296 кв.м., като към ПИ ************ от юг се
придават 174 кв.м. от общинско място, а останалите граници на УПИ са по
границите на ПИ. Няма данни за уреждане на сметки по регулация.
В обобщение може да се заключи, че имот с № ******** е идентичен с
новообразуван имот №************ в м.Я. с площ от 1122 кв.м., предмет на
8
Заповед №******* от 10.02.2020 г.
В момента имотът представлява затревена площ с дървета и храсти. В
северозападния му ъгъл са струпани клони от почистване на дървета от преди
около година-две. Има ограда, която обаче е компрометирана. В дъното на ПИ
************ в близост до северната му граница е налична дървена барака с
размери 2.75/2.60 (7.15 кв.м.) и долепена до нея външна тоалетна с размери
0.95/1.20 (1.14 кв.м.) или общо 8.29 кв.м., покрити с покрив от гофрирана
ламарина. Състоянието им е лошо поради липса на поддръжка през годините
и видимо не се използват към момента на огледа. Непосредствено от запад до
дървената постройка има остатъци от разрушена втора постройка. За
постройките няма строителни книжа. Съществуващата постройка може да се
квалифицира като строеж по смисъла на чл. 38 ЗУТ. Тя е построена след
смъртта на Д. Г. и не отговаря на изискванията за жилище, тъй като няма вода,
ток и отопление, нито достатъчна изолация за постоянно живеене. СТЕ не
може да установи дали съществуващата постройка отговаря на тази, нанесена
в кадастралния план от 1990 година. Според вещото лице най-вероятно в
кадастралния план от 1990 г. и последващите картни материали, включително
КККР, е била нанесена (и в последствие пренесена в последващите планове)
съществувала преди паянтова постройка от 11 кв.м. (сега разрушена), или в
плана са били нанесени двете постройки съществуващата и разрушената,
остатъците от която са на място (без тоалетната) като една.
При така установеното от фактическа страна, съдът достига до
следните правни изводи:
Предмет на делото е положителен установителен иск с правно
основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване правото на собственост на
ищците върху поземлен имот, ведно с построена в него сграда, находящи се в
с. В., Столична община, район „Н.И.“, м. „Я.“, ул. „Г.т.“ № 6.
Съгласно задължителните за съдилищата разяснения, дадени с
Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк.д. № 8/2012 г. на ОСГТК
на ВКС, правен интерес от предявяването на отрицателен установителен иск
за собственост и други вещни права е налице, когато: ищецът притежава
самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на фактическо състояние
или има възможност да придобие права, ако отрече правата на ответника. В
производството по този иск ищецът доказва фактите, от които произтича
правният му интерес, а ответникът – фактите, от които произтича правото му.
В настоящия случай е налице първата хипотеза, а имено ищците
навеждат твърдения за притежавано от тях право на собственост върху
поземлен имот с идентификатор № ************ по КККР на село В., община
Столична, област София (столица), заедно с построената в поземления имот
сграда с идентификатор № ********* по КККР, което са придобили по силата
на договор за покупко-продажба, като праводателката им С. Я. от своя страна
е придобила имота чрез давностно владение. Това твърдяно от ищците право
на собственост се оспорва от ответниците чрез правни и фактически действия,
9
а именно чрез позоваването им на Заповед №******* от 10.02.2020 г. на кмета
на район Н.И., с която им е възстановено правото на собственост върху същия
имот и изменението на кадастъра, изразяващо се в записване на ответниците
като негови собственици.
Ето защо, ищците имат правен интерес да предявят отрицателен
установителен иск, с който да отрекат претенциите на ответниците, които са
пречка да реализират в пълна степен собственото си право. Поради това
предявеният иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК е допустим.
За основателността на иска съгласно чл. 154, ал.1 от ГПК всяка от
страните следва да установи фактите, на които основава исканията си. Ищците
следва да докажат при условията на пълно и главно доказване фактическите
твърдения, наведени в исковата молба, обуславящи основанието на
предявения пред съда иск, а именно: че са собственици на процесния имот,
ведно с построената в него сграда, на твърдяното от тях основание /покупко-
продажба и осъществено от техния праводател давностно владение/, в т.ч.
техният праводател е упражнявал явна, необезпокоявана и непрекъсната
фактическа власт върху процесните имоти за сочения период в исковата молба
с намерение за своене.
От представените по делото нотариални актове се установява, че
действително ищците са закупили процесния недвижим имот на 31.05.2022 г.
от лице, чийто праводател по силата на договор за покупко-продажба, е С. Я..
Последната от своя страна е била призната за собственик на имота с
нотариален акт за собственост на основание давностно владение № ********
от 3.7.2020 г., том *****, рег.№ ********, дело ****** (л.8 по делото) на
нотариус И. Д..
Съгласно Тълкувателно решение № 11 от 21.03.2013 г. по т.д. № 11/2012
ОСГК нотариалният акт, с който се признава право на собственост върху
недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се ползва с материална
доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е
присъща на официалните свидетелстващи документи за факти. Тъй като
нотариалното производство е едностранно и не разрешава правен спор, то
нотариалният акт по чл. 587 ГПК, удостоверяващ принадлежността на правото
на собственост, може да бъде оспорван от всяко лице, което има правен
интерес да твърди, че титулярът на акта не е собственик. Оспорването може
да се изразява както в доказване на свои права, противопоставими на тези на
титуляра на акта, така и в опровергаване на фактите, обуславящи посоченото в
акта придобивно основание или доказване, че признатото право се е погасило
или е било прехвърлено другиму след издаване на акта. Следователно, за да
отпадне легитимиращото действие на акта, е необходимо да се докаже, че
титулярът не е бил или е престанал да бъде собственик. Това оспорване не се
развива по правилата на чл. 193 ГПК, тъй като не касае истинността на
документа нотариален акт, а съществуването на удостовереното с него право.
10
Предвид обвързващото и легитимиращо действие на нотариалното
удостоверяване на правото на собственост, то оспорващата страна следва да
докаже несъществуването на признатото от нотариуса право или своето право.
Тъй като ответниците в настоящото производство оспорват правото на
собственост на ищците и представят доказателства, че са негови собственици,
то съдът трябва да изследва всички обстоятелства относно фактическия
състав на придобИ.ето на право на собственост върху имота на всяка от
страните и да прецени верността на констатациите на нотариуса за
принадлежността на правото на собственост в Нотариален акт за собственост
на основание давностно владение № ********, том *****, рег.№ ********,
дело ****** от 3.7.2020 г.
В тази връзка съдът намира, че на ответниците е било възстановено
правото на собственост върху процесния имот на основание § 4к, ал. 7 ПЗР
към ЗСПЗЗ и чл. 28а, ал. 1 от ППЗСПЗЗ със Заповед на кмета на район „Н.И.“
от 10.02.2020 г., влязла в сила на 28.02.2020 г. Предходните решения на
поземлените комисии, цитирани по-горе, съдът не приема за релевантни по
отношение на реституцията на процесния имот. С последното предоставено
такова решение, а именно решение № 108 от 04.12.2008 г. на ОСЗ – Н.И.,
реституцията на поземлените имоти в м. Я., заявени от ответниците, е
отказана. То мълчаливо отменя Решение № 3012 от 31.07.2000 г., с което
възстановяването им като горски територии по правилата на ЗВСГЗГФ е
разрешено вероятно защото посочените територии не са гори, а земеделски
земи, които следва да се възстановят именно като такива. Решение № 4000 от
15.07.1994 г., с което се възстановяват тези земи като земеделски е изрично
отменено от съда с Решение от 28.3.1997 г. на CPC **** ГО, 47-ми състав по
гр.дело 11684/95 г., влязло в сила на 28.03.1997 г., както и с Решение № 4000
от 13.11.1997 г. на поземлената комисия. Следователно първият действащ акт,
с който е възстановено правото на собственост върху процесния имот, е
Заповед на кмета на район „Н.И.“ от 10.02.2020 г., влязла в сила на 28.02.2020
г., от когато именно се счита, че възстановяването е породило действие.
Правото на собственост върху по 1/6 ид. част от тези имоти е признато
на наследниците на Д. Г. и И. Г., синове на Д. Г. А., още през 2008 г. с решение
от 03.03.2008 г. по гр. д. № 11274 от 2007 г. на СРС, 45 състав, влязло в сила
през 2008 г. От представения по делото договор за продажба на недвижим
имот от 20.09.1940 г. се установява, че Д.Г. е продал на синовете си Д. Г. и И.
Г.общо 1/3 ид. част от 32 недвижими имота. В т.9 от договора е посочена нива
в м. Я. от 3 декара, а в т.27 - нива в м. Я. от 2.3 декара. Нивите са описани със
стари съседи по емлячен регистър. В последствие те са били включени в ТКЗС
по молба на Д. Г., а след приемането на ЗСПЗЗ са били възстановени на
наследниците по реда на чл. 11, ал. 2 ЗСПЗЗ.
Тук следва да се отбележи, че предмет на цитираните решения на
поземлените комисии и на СРС, постановени между 1994 и 2008 г., са
земеделски земи – ниви, намиращи се в местност „Я.“ в село В., Н.И. с площ
съответно 3 и 2,3 дка. без посочени идентификатори и граници. При
11
съвкупния анализ на доказателствата по делото съдът приема, че процесният
имот № 207 (стар № ********) с площ 1122 кв.м. е част от тези ниви, като
след включването му в ТКЗС и възлагането му за ползване на трети лица с
Постановление № 4 от 1983 г., е бил реално обособен в сегашните си граници.
Това се потвърждава от Протокол № 1 от заседание на Комисия по §4 от
ЗСПЗЗ от 3.2.2020 г. към район Н.И., която за да възстанови правото на
собственост върху процесния имот, е взела предвид Решение № 4000 от
15.7.1994 г., както и заявление № *********/30.10.1991 г. и документите към
него, чиито предмет са нивите в местност „Я.“ с площ съответно 3 и 2,3 дка.
Със своето заключение вещото лице също потвърждава, че процесният имот
№ 207 е бил част от по-голям имот с ПИ № ******** към 09.04.1990 г., който
към 13.11.2000 г. и до днес е разделен на северна и южна част, като от ПИ
******** е останала само южната част – сега № 207, а северната част е
нанесена с нов пл.№ 520 – сега с № 206.
Следователно съдът приема, че възстановяването на собствеността
върху принадлежащите на Д. Г. и И. Г. по 1/6 ид. части (общо 1/3) от
процесния имот на наследниците им е извършено през 2008 г., докато
останалите 2/3 от имота са възстановени на наследниците на Д. Г. А. с
действие от 28.02.2020 г.
По отношение на твърдяното от ищците осъществено владение върху
процесния имот от тяхната праводателка С. Я., на първо място следва да се
отбележи, че чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ въвежда обща забрана за придобИ.е по
давност на подлежащ на възстановяване имот по ЗСПЗЗ, докато трае
административната процедура по възстановяването му, развиваща се по реда
на ЗСПЗЗ. Разпоредбата на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ представлява нормативен
израз на общия принцип, че „давност не тече срещу този, който не може да
защити правата си“. Възприема се в практиката, че новата давност по чл. 5, ал.
2 от ЗВСОНИ тече не от влизане на закона в сила (22 ноември 1997 г.), какъвто
е текстът на разпоредбата, а от момента, в който собствеността бъде
възстановена на правоимащите след влизането на закона в сила. Тази идея
намира израз и в чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, който посочва, че при възстановяването
на собствеността върху земите, притежавани от собствениците им преди
образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства и др., които са
били продадени или предоставени на трети лица от тези организации или от
други държавни или общински органи, с изключение на изрично посочените
случаи по този закон, приобретателите не могат да се позовават на
придобивна давност.
Следователно в настоящия случай ищците не могат да се позоват на
изтекла придобивна давност в полза на праводателката си С. Я. до
приключване на производството по възстановяването на процесния имот.
Както бе посочено по-горе, за 1/3 от имота това възстановяване е извършено
през 2008 г. по съдебен ред, а за останалите 2/3 от него – през 2020 г. със
Заповед на кмета на район „Н.И.“ от 10.02.2020 г., влязла в сила на 28.02.2020
г. От свидетелските показания се установява, че С. Я. е упражнявала
12
фактическа власт върху имота от 1983 г. до 2020 г., когато го е продала (на
04.09.2020 г.). С оглед горецитираните разпоредби на чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ и
чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ, владението на ползвателя е ирелевантно по отношение
на тези 2/3 ид. части от имота, които са възстановени на 28.02.2020 г. до датата
на възстановяването. След тази дата започва да тече нова придобивна давност,
но продължителността на упражняването на фактическа власт от С. Я. не е
достатъчна, за да бъде изпълнен фактическият състав на придобИ.ето на
собственост по давност съгласно чл. 79 ЗС, вр. чл. 68, ал. 1 ЗС в нейна полза.
Следователно тя не е придобила посочените 2/3 ид. части от имота по давност
и не е могла да прехвърли правото на собственост върху тях на последващите
приобретатели на имота, вкл. на ищците.
Фактическият състав на придобивната давност не е изпълнен и по
отношение на ищците, които не са представили нито едно доказателство, че
праводателите им, или пък те самите, са владяли имота от 2020 г. до
предявяването на иска – 14.02.2023 г. и след това до приключване на
съдебното дирене. Напротив, от заключението на вещото лице се установява,
че имотът пустее, а постройката в него е неподдържана и в риск от
разрушаване. Единствените данни за посещаване на имота, които има по
делото, се отнасят до Л. А., наследник на Д. Г. А., който според свидетелските
показания е ходил там през 2020 г., за да разчиства клони и др.
По отношение на останалата 1/3 ид. част от имота, възстановена на
наследниците на Д. Г. и И. Г., придобивната давност е могла да тече от 2008
година. По делото се установява, че С. Я. е упражнявала фактическа власт
върху имота с намерение за своене в продължение на около 12 години, както и
че се е позовала на владението си, като е получила констативен нотариален
акт за имота, поради което тя е придобила по давност 1/3 ид. част от имота на
основание чл. 79 ЗС, вр. чл. 68, ал. 1 ЗС.
Нормата на чл.79 ЗС регламентира фактическия състав на придобивната
давност при недобросъвестно и добросъвестно владение, включващ като
елементи изтичането на определен в закона период от време и владение по
смисъла на чл.68, ал.1 ЗС в хипотезата на чл.79, ал.1 ЗС и допълнително
добросъвестност и юридическо основание в хипотезата на чл.79, ал.2 ЗС.
Макар и да не е елемент от фактическия състав на придобивната давност,
позоваването на нея е процесуално средство за защита на вече придобитото
право на собственост, като с извършването му правните последици –
придобИ.е на вещното право – се зачитат от момента на изтичане на законно
определения срок съобразно елементите на фактическия състав на
придобивното основание по чл.79, ал.1 ЗС и по чл.79, ал.2 ЗС. Това
позоваване може да се извърши чрез предявяване на иск или възражение при
наличие на спор за собственост или чрез снабдяване с констативен нотариален
акт по обстоятелствена проверка (Тълкувателно решение от 17.2012 г. по т.д.
4/2012 ОСГК).
Фактическият състав на владението съгласно чл. 68, ал. 1 от ЗС включва
13
както обективния елемент на упражнявана фактическа власт, така и
субективния елемент вещта да се държи като своя. След като владението е
съзнателен акт, то следва, че придобивната давност е сложен юридически
факт от категорията на правомерните юридическите действия, които по
определение обхващат като свой елемент наличието на представи и желания,
насочени към установяването, придобИ.ето, прехвърлянето, изменението и
погасяването на права и задължения /представляващи субективния елемент от
предметното им съдържание/, както и тяхното обективиране чрез волево
изявление, насочено към сетивното му възприемане от други с цел да се
разкрият тези преживявания и представи /представляващо обективния
елемент от предметното им съдържание/. Съгласно чл. 69 от ЗС владелецът
държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго.
От приетите по делото свидетелски показания на собственичката на
съседния имот – Р. Ст., които съдът кредитира като достоверни и обективни,
както и от показанията на сина на С. Я. – В. Я., които са в унисон с
показанията на Р. Ст., се установява, че С. Я. заедно със своето семейство е
упражнявала непрекъсната и необезпокоявана фактическа власт върху имота
през периода 2008-2020 г. Тя го е посещавала редовно и го е поддържала, като
това е било явно за съседите . Имотът е бил косен и са садени растения в
него. Изградената обслужваща постройка е била използвана.
Съгласно чл. 69 от ЗС владелецът държи вещта като своя, докато не се
докаже, че я държи за другиго. Тъй като тази презумпция не бе оборена в хода
на настоящото производство, следва да се приеме, че С. Я. е владяла
процесния недвижим имот като свой за период, по-дълъг от 10 години, в
качеството си на недобросъвестен владелец. Тя се е позовала на изтеклата
придобивна давност в своя полза пред нотариус Д., за което е издаден
констативен нотариален акт на основание давностно владение от 3.7.2020 г. за
процесния имот. При това положение фактическият състав на придобивната
давност в полза на С. Я. е изпълнен за 1/3 ид. част от процесния имот, която в
последствие е била валидно прехвърлена на ищците.
Ответниците не представиха доказателства, че са владяли имота за
период, достатъчен за придобИ.ето му давност. Налични са данни единствено
за посещения на имота от Л. А. през 2020 г. за рязане на клони, почистване на
тревата и поправяне на оградата. Това изолирано посещение обаче не е
достатъчно, за да се докаже явна, необезпокоявана и непрекъсната фактическа
власт в продължение на поне 5 години. Следва да се има предвид, че дори и да
е текла придобивна давност в полза на ответниците, то тя е прекъсната с
исковата молба, подадена на 14.02.2023 г. на основание чл. 116, б. „в“ ЗЗД.,
поради което изискуемата по закон продължителност на владението не е
налице.
Въз основа на гореизложеното съдът приема, че ищците са собственици
на 1/3 ид. част от процесния поземлен имот с идентификатор №
************, като искът следва да се отхвърли за останалите 2/3 ид. части от
14
него, тъй като те са собственост на ответниците.
По отношение на постройката, находяща се в имота, от заключението на
вещото лице се установява, че тя представлява дървена барака с ламаринен
покрив, изградена върху тънка бетонова плоча с площ около 7 кв. м., състояща
се от едно помещение заедно с долепена външна тоалетна с размери от 1 кв. м.
също върху бетонна плоча. В близост до нея се намират остатъци от друга
постройка, която е разрушена, поради което тя не е годен обект на право на
собственост като такава и не следва да се обсъжда от съда. Съществуващият
строеж не отговаря на законовите изисквания за жилище, а представлява
второстепенна постройка на допълващото застрояване по смисъла на чл. 46,
ал. 1 ЗУТ (летни кухни и леки постройки за отоплителни материали и
инвентар, кладенци, чешми, водоплътни изгребни ями и временни тоалетни).
Съдът приема, че бараката е съсобствена между страните, в качеството им на
участници в имуществената общност върху поземления имот по силата на
приращението /чл. 92 ЗС/. Фактът, че тя няма самостоятелно функционално
предназначение - според заключението на изслушаната в
първоинстанционното производство Съдебно-техническата експертиза, не е в
състояние да се отрази на статута й като приращение, което на общо
основание принадлежи на собствениците на земята (Решение № 1035 от
21.10.2008 г. по гр. д. № 4406/2007 г. Г.К., ІІ г.о. на ВКС).
Въз основа на гореизложеното съдът приема за установено, че ищците са
собственици на 1/3 ид. част от сграда с идентификатор № ********* по КККР,
като искът следва да се отхвърли за останалите 2/3 ид. части, тъй като те са
собственост на ответниците.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира
предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за частично
основателен. На основание чл.5********, ал.2 от ГПК следва да бъде изменен
Нотариален акт за собственост на основание давностно владение № ********
от 03.07.2020 г., том *****, рег.№ ********, дело ******, вписан в ****** с
вх. Рег. № **** от 03.07.2020, акт № 110, т. ******, д. № ****/20 г. на
нотариус И. Д., с район на действие – СРС, вписан под № *** в регистъра на
НК, като се признае право на собственост на С. Н. Я., ЕГН ********** върху
1/3 ид. част от поземлен имот с идентификатор № ************ по КККР, с
адрес: село В., район „Н.И.“, местност „Я.“, с площ от 1122 кв.м., и
намиращата се в него сграда с идентификатор № ********* по КККР.
По разноските:
При този изход от спора, право на разноски имат и двете страни. Видно
от ангажираните по делото доказателства ищците са сторили следните
разноски: държавна такса – 73,******** лв.; депозит за особен представител –
1000 лв. и депозит за вещо лице – 300 лв., общо – 1********3,******** лв.
Съобразно уважената част от иска на ищците следва да се присъдят 457,79 лв.,
от които държавна такса – 24,46 лв.; депозит за особен представител – 333,33
лв. и депозит за вещо лице – 100 лв. По делото са представени доказателства
за сторени от ответника Л. А. разноски в следните размери: депозит за вещо
15
лице – 300 лв., депозит за свидетели – 60 лв. и адвокатски хонорар в размер на
2000 лв., който не е прекомерен с оглед продължителността и сложността на
делото, броя на ответниците и броя на заседанията, общо 2360 лв. С оглед
отхвърлената част от иска на ответника Л. А. следва да се присъдят 1573,33
лв., от които депозит за вещо лице – 200 лв., депозит за свидетели – 40 лв. и
адвокатски хонорар в размер на 1333,33 лв. Останалите ответници не
претендират и не са доказали разноски.
Воден от горното, Софийски районен съд, 154 състав
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от Р. К. М., ЕГН
********** и И. Г. М., ЕГН ********** положителен установителен иск за
собственост с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК срещу И. З. Д., ЕГН
**********, А. Г. Я., ЕГН **********, М. Г. Б., ЕГН **********, Л. Т. М.,
ЕГН **********, С. Т. Д., ЕГН **********, Т. К. Д., ЕГН **********, В. Д. Ц.,
ЕГН **********, Л. Б. Д., ЕГН **********, Б. Б. Д., ЕГН **********, Л. В. А.,
ЕГН **********, Л. Е. В., ЕГН **********, В. Е. В., ЕГН **********, Т. Е. В.,
ЕГН **********, Л. Е. В., ЕГН **********, Б. З. Т., ЕГН **********, Е. Б. Ц.,
ЕГН ********, С. Б. Ц., ЕГН **********, Р. Г. П. ЕГН **********, К. В. Н.,
ЕГН ********** и М. В. Н., ЕГН **********, че ищците са собственици на
1/3 ид. част от поземлен имот с идентификатор ************ по КККР, с
адрес село В., местност „Я.“, ул. „Г. т.“ № 6, община Столична, област София
(столица), с площ 1122 кв.м. и от построената в поземления имот сграда с
идентификатор ********* по КККР на село В., местност „Я.“, община
Столична, област София (столица), като ОТХВЪРЛЯ иска за останалите 2/3
ид. части от посочените поземлен имот и сграда.
ИЗМЕНЯ на основание чл. 5********, ал.2 от ГПК Нотариален акт за
собственост на основание давностно владение № ******** от 03.07.2020 г.,
том *****, рег.№ ********, дело ******, вписан в ****** с вх. Рег. № *****от
03.07.2020, акт № ****, т. ****, д. № ****/20 г. на нотариус И. Д., с район на
действие – СРС, вписан под № **** в регистъра на НК, като признава право
на собственост на С. Н. Я., ЕГН ********** върху 1/3 ид. част от поземлен
имот с идентификатор № ************ по КККР, с адрес: село В., район
„Н.И.“, местност „Я.“, ул. „Г. т.“ № 6, с площ от 1122 кв.м., и намиращата се в
него сграда с идентификатор № ********* по КККР.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответниците И. З. Д., ЕГН
**********, А. Г. Я., ЕГН **********, М. Г. Б., ЕГН **********, Л. Т. М.,
ЕГН **********, С. Т. Д., ЕГН **********, Т. К. Д., ЕГН **********, В. Д. Ц.,
ЕГН **********, Л. Б. Д., ЕГН **********, Б. Б. Д., ЕГН **********, Л. В. А.,
ЕГН **********, Л. Е. В., ЕГН **********, В. Е. В., ЕГН **********, Т. Е. В.,
ЕГН **********, Л. Е. В., ЕГН **********, Б. З. Т., ЕГН **********, Е. Б. Ц.,
ЕГН ********, С. Б. Ц., ЕГН **********, Р. Г. П. ЕГН **********, К. В. Н.,
ЕГН ********** и М. В. Н., ЕГН ********** да заплатят на ищците Р. К. М.,
16
ЕГН ********** и И. Г. М., ЕГН ********** при условията на разделност
сумата от 457,79 лв. – разноски по делото, от които държавна такса – 24,46
лв.; депозит за особен представител – 333,33 лв. и депозит за вещо лице – 100
лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Р. К. М., ЕГН ********** и И.
Г. М., ЕГН ********** да заплатят при условията на разделност на ответника
Л. В. А., ЕГН **********, 1573,33 лв. – разноски в производството от които
депозит за вещо лице – 200 лв., депозит за свидетели – 40 лв. и адвокатски
хонорар в размер на 1333,33 лв.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
17