Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 93/19.01.2024
г.
гр. Монтана
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Монтана, ІІІ състав,
в публично съдебно заседание на петнадесети януари, през две хиляди двадесет и четвърта година, в състав:
Административен съдия:
Бисерка Бойчева
при секретаря Димитрана Димитрова и с участието на
прокурора Камелия Цветкова, като разгледа докладваното от съдията Бойчева
административно дело № 719/2023 г.
по описа на Административен съд - Монтана, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от АПК,
във връзка с чл.101,т.1 ЗИНЗС ,във вр. с чл. 110 и § 4б,ал.1 от ДР на
Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.
Образувано е по жалба, подадена от лишения от свобода Г.Б.П., изтърпяващ
наложено му наказание „лишаване от свобода“ в ЗООТ Враца ,гр.Бойчиновци , с която оспорва издадена
заповед № Л-3335/24.10.2023 г. на началника на ЗООТ- Враца ,гр.Бойчиновци, с която на основание чл. 104, ал. 2, във вр. чл. 101,
т. 1 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“,
потвърдена с решение рег. № 14748/06.11.2023 г. на
началника на затвора гр. Враца, на основание чл. 110, ал. 5, т. 2 от ЗИНЗС.
В жалбата
се твърди, че неправомерно му е наложено наказание, затова че на 03.10.2023 г.
магазинера л.св. Г.В. му направил справка по сметката с разрешението на ДКО В***
П*** и в присъствието на служител от НОС старшина И.В., тъй като социалните
работници от ЗООТ Враца си били тръгнали преди края на работния си ден. Поради
това възникналия проблем не можело да бъде разрешен и ако не си били тръгнали,
той нямало да бъде поставен в тази ситуация. Твърди, че наказанието му е
наложено с цел да не бъде одобрена молбата му за УПО. С оглед на изложеното,
моли съда да отмени наложеното му наказание, като неоснователно и необосновано.
В съдебно заседание
жалбоподателят л.св. Г.Б.П., редовно призован, не се явява, освободен от ЗООТ Враца, гр.
Бойчиновци. По делото е постъпила молба,наименовано декларация, вх. № 5 от 02.01.2024 г.
в АдмС - Монтана, в която жалбоподателят заявява, че поддържа жалбата и желае
обжалваната заповед да бъде отменена,
тъй като не е извършил нарушение. Декларира, че не
желае да присъства по делото и моли същото да бъде гледано в негово отсъствие.
От ответната страна -
Началник на ЗООТ –Враца,гр. Бойчиновци, чрез надлежно упълномощения, ст.
юрисконсулт Г*** Х*** , е постъпило Писмено становище вх. № 48/09.01.2024 г., в
което оспорва жалбата като недопустима, неоснователна и недоказана. Излага
съображения за недопустимост с оглед факта, че видно от представено по делото
писмо рег. № 206/03.01.2024 г. л.св. Г.Б.П. е освободен от затвора по изтърпяване
на 29.12.2023 г. В случай, че съда реши да разгледа жалбата по същество, то
сочи, че оспореният индивидуален административен акт е издаден от компетентен
орган, при спазената от закона форма и посочване на фактическите и правни
основания, които са мотивирали издаването на заповедта. От представените по
делото писмени доказателства, счита че не се установява при издаване на
административния акт да са допуснати нарушения на административно-производствените
правила, които да са нарушили правото на защита на жалбоподателя. На същия е
предоставена възможност да даде обяснения, като административният орган е
събрал относимите по случая доказателства, които са мотивирали издаването на
административния акт. Изискването на чл. 105 ЗИНЗС е спазено, видно от
представения по делото протокол за изслушване. Твърди, че са налице
материалноправните предпоставки за издаване на оспорения административен акт
като, счита че по безспорен начин е установено констатираното нарушение. Твърди,
че при определяне на административното наказание е съобразена целта на закона и
принципите по чл.4 АПК и чл.6 АПК за законност и съразмерност. Моли съда да
отхвърли жалбата. В съдебно заседание, редовно призован, ответникът не се явява
и не се представлява.
Окръжна прокуратура – Монтана,чрез прокурор
К*** Цветкова ,която на осн. чл. 16, ал. 1, т. 3 от АПК е встъпила в настоящото производство, е
конституирана като страна в процеса. В съдебно
заседание поддържа становище за основателност на жалбата. Излага подробни мотиви в писмено заключение, като намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена.
Счита, че не се установява съществуваща забрана лишените от свобода да влизат в
затворническата лавка, поради което приема, че липсва основание за налагане на
наказанието, тъй като не е нарушен вътрешния ред, не е увредено имущество и
деянието не представлява физическо увреждане или обидно отношение към служители
или лишени от свобода, каквото е императивното изискване на чл. 100, ал. 1 от ЗИНЗС. С оглед изложеното предлага оспорения административен акт да бъде
отменен като неправилен и незаконосъобразен.
Настоящият състав на АдмС – Монтана, като взе предвид заявените
факти и обстоятелства в жалбата, както и доказателствата, представени с
административната преписка, при извършена служебна проверка за
законосъобразност на оспорената заповед, при условията на чл. 168 АПК на всички основания по чл. 146, т.
1-5 АПК, намира следното.
Жалбата е допустима. Производството е
инициирано от лице, което е адресат на процесната заповед, поради което за него
е налице правен интерес да я оспори. Заповед №
Л-3335/24.10.2023 г. на началник на ЗООТ- „Враца“, гр. Бойчиновци е оспорена по
административен ред пред началник на затвора гр. Враца,
който с решение № 14748/06.11.2023 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна.
По аргумент от чл. 98, ал. 2 от АПК в случая на обжалване пред съда подлежи първоначално
издадената заповед.
Жалбата е подадена в
законоустановеният срок, от надлежно легитимирано лице и е процесуално
допустима.
Съгласно разпоредбата на
§4, ал. 1 от ПЗР ЗИНЗС, разпоредбите на глава десета от
Административнопроцесуалния кодекс се прилагат и в случаите,
когато не е предвидено изрично в този закон обжалване на индивидуални
административни актове на органите по изпълнение на наказанията. В оспореният административен акт не е указана възможност за
неговото оспорване по съдебен ред по реда на АПК, тоест приложение намира
разпоредбата на чл. 140, ал. 2
от АПК, съгласно която когато в административния акт или в съобщението за
неговото издаване погрешно е указано, че той не подлежи на обжалване, сроковете
за подаване на жалба по този дял се удължават на шест месеца. След като
оспореният административен акт е връчен на оспорващият на 24.10.2023 г., а жалбата му е постъпила в Административен съд Монтана с
вх. № 4524/13.11.2023 г., тоест в срока по чл. 140, ал. 2 от АПК във вр. с §4б, ал.1 от ПЗР ЗИНЗС, следва да се приеме, че е подадена
в законоустановения срок.
По отношение
на заявеното твърдение за недопустимост на жалбата, поддържано от процесуалния
представител на ответника, настоящата инстанция намира същата за допустима за разглеждане
по същество. Към
датата на постъпване на същата в АдмС – Монтана – 13.11.2023 г. жалбоподателят Г.Б.П.
има качеството „лишен от свобода“, изтърпяващ наказание в ЗООТ „Враца“ – гр.
Бойчиновци. На същия с процесната заповед е наложено
дисциплинарно наказание по чл. 104, ал. 2 във вр. чл. 101,
т. 1 от ЗИНЗС. Чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС гласи,
че дисциплинарните наказания се налагат с мотивирана заповед на началника на
затвора,а съгласно ал.2Началниците на затворнически общежития могат да
налагат дисциплинарните наказания по чл.
101, т. 1 - 6, а по т. 7 и 8 - за срок до 5 денонощия. Чл. 102—106 от ЗИНЗС уреждат процесуалните правила за налагане на
наказанията, а чл. 107—109 от ЗИНЗС – изпълнението на
наказанията. Чл. 110 от ЗИНЗС урежда реда и начина за
обжалване на дисциплинарни наказания.
Предвид горното настоящият състав намира Заповед № Л-3335/24.10.2023 г. на началник на
ЗООТ „Враца“, гр. Бойчиновци, с която на л.св. Г.Б.П. е наложено
дисциплинарно наказание по чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС е годен за
обжалване индивидуален административен акт, за който е приложим § 4б, ал.
1 от Допълнителните разпоредби на ЗИНЗС, предвиждащ
инстанционен съдебен контрол по същество.
Съдът,
като взе предвид становищата на страните и след преценка на фактите, изведени
от събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
Няма спор, че жалбоподателят към датата на налагане на дисциплинарното наказание
изтърпява наложено му наказание „лишаване от свобода“ в затворническо общежитие
от открит тип /ЗООТ/-Враца
,гр. Бойчиновци .
С оспорената Заповед на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение”, за нарушение квалифицирано при условията на чл. 96,
т. 3 и чл. 100, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС. Посочено е, че на
03.10.2023 г. около 15:25 часа лишеният от свобода Г.Б.П. влязъл в затворническата
лавка въпреки забраната за влизане на външни лица, в деня когато лавката се
зарежда и не обслужва лишени от свобода.
В Докладната записка с рег. № 12764/04.10.2023 г. мл. инсп. Валери П*** – ДКО дава сведения, че
на дата 03.10.2023 г. около 15:25 ч. л/св Г.П. го е попитал защо не му е
преведена заработката по картата, но поради това, че не знае, му е казал да се
обърне към ИСДВР на следващия ден. Чул е да говори с л/св Г.В., той да му
провери картата, след което в 15:35 ч. ги вижда и двамата в лавката да гледат
компютъра. Посочено е, че л/св Г.В. системно отваря лавката в неработно за него
време и обслужва л/св през решетката, която е заключена, а тя е заключена
постоянно. Посочва още, че л/св П. е влязъл под предтекст, че отива на
библиотека. Към докладната са приложени два броя обяснения, съответно от л.св. Г.П.
и л.св. Г.В. /на гърба на приложените обяснения е записано, че същите за иззети
на 03.10.2023 г. в 15:50 ч./.
Съгласно Предложение на ИСДВР,изготвено от М.Д. и А.П. въз основа на Докладната записка с рег. №
12764/04.10.2023 г. от мл. инсп. Валери П*** - ДКО и описана в същата
фактическа обстановка, както и въз основа на снети обяснения от л/св В. и П., е
направено предложение л.св. Г.Б.П. да бъде наказан с „писмено предупреждение“ за извършено нарушение на чл. 96, т. 3, във
връзка с чл. 100, ал. 1 във вр. с ал. 2,
т. 5 от ЗИНЗС.
В снетото на 03.10.2023 г. сведение/обяснение от л/св Г.Б.П., същият заявява, че ходил до командира на
отделение към 15:00 ч. на 03.10.2023 г. ,защото не му е преведена заплатата и
той му казал да провери на следващия ден, като дойдат отрядните. След това
отишъл до лавката и Г. му казал, че има 51 лв. и му обърнал монитора, за да се
увери.
Разпитаният
в о.с.з. свидетел л.св. Г.В. дава показания, че
няма заповед, която да забранява достъп до лавката или нещо подобно. Устно
му било казано, че длъжностно лице от надзорно-охранителния състав идва с лишен
от свобода и няма никакъв
проблем. Твърди, че в случая П. дошъл със старшина от
затвора като искал да му бъде направена проверка, защо не са му превели заплатата. Знае, че той първо потърсил съдействие от отрядните – социалните
работници, но тях вече ги
нямало. Това било към три и нещо и тогава дежурният командир дал
разрешение да слезе и той влязъл в лавката заедно със старшината В..
От показанията на свидетеля И.В. се установява, че същият е надзирател съм
в ЗОЗТ -Враца, в закрития тип. За случая на П. знае, че има между тях и колежките
му някаква интрига за някакви наказания да издействат на другия л.св. Г.В.,
защото се е явявал и на неговото дело. Спомня си, че отишъл до лавката и Г.П.
влязъл след като той бил вътре. След като влязъл П. попитал „Можеш ли да
провериш колко пари имам?“. Г.В. само му проверил картата и му казал, че не е
много редно, от там има устройство, на което може да си провери картата.
Заявява, че в случая П. физически му не е дадена възможност да си провери,
защото това устройство е в закритата част и той няма достъп. За да има достъп,
трябвало да го пусне той или някой колега. В случая имали престой на открито.
Той го попитал дали ще го пусне, но му отговорил, че няма как да го пусне да
отиде там и ако може тук да му проверят. Не знае да има забрана л.св. от
открития тип да влизат в лавката. Казва, че чул от колеги, че целта на
наложените наказания била другия л.св. Г.В. да бъде наказан и да не може да
излезе предсрочно.
Разпитаната
свидетелка М.Д. – на длъжност ИСДВР в ЗООТ „Враца“, гр. Бойчиновци,
заявява, че е изискана от нея докладна записка дали действително е влизано
вътре в лавката. Колегата, който гледал видеозаписите
им предоставил снимков
материал и на база на него е изготвено предложението за налагане на
административно наказание. Нарушението на Г.П. е това, че е влязъл вътре
в самия магазин, защото лишените от свобода в общежитието от закрит и открит
тип пазаруват през гише, което е отпред, със стъкло е отделено, а Г.П. е влязъл
вътре в самия магазин. Това се установило от представения
снимков материал. Заявява, че на територията на
общежитието има и друго устройство, на което л.св. могат
да си проверят наличностите по картите, което е там от където всъщност те
трябва да си пазаруват. Не може да каже към конкретния момент
това устройство дали е работило. Твърди, че изрично
разписани правила, с които лишените от свобода са запознати с този ред за
достъп до магазина, пред гише, зад гише, няма.
Свидетелят А.П., на длъжност ИСДВР в открития тип, дава показания,
че има описан ред и лишени от свобода не би следвало да влизат в магазина, тъй
като има пари, стока, храна и лишените от свобода пазаруват единствено на гише
от външната страна. Сочи, че Г.Б.П. е влязъл в лавката, за да
може да му бъде проверена картата. Знае, че пред
лавката има друго устройство, на което лишените от свобода могат да си
проверяват наличността по картите, но тъй като тези устройства се поддържат от
друг неин колега, тя не знае дали то е работило към онзи момент. Заявява, че няма изрично писмено разписани забрани лишените от
свобода да влизат в магазина там, където е мястото на магазинера. Казва, че с другия наказан л.св. Г.В. са
водени разговори относно иницииране процедура по замяна на режима.
По делото са представени
снимки, снети от видеозаписи.
Съгласно чл. 96,
т. 3 от ЗИНЗС лишените от свобода са длъжни да спазват установените за тях
правила
Съгласно
чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 5 от ЗИНЗС - Дисциплинарно нарушение е деяние
(действие или бездействие), извършено виновно от лишените от свобода, с което
се нарушава вътрешният ред, уврежда се имуществото или представлява физическо
увреждане или обидно отношение към служители или лишени от свобода. За
дисциплинарно нарушение се смята неизпълнение на задълженията или неспазване на
ограниченията, предвидени в този закон.
Съгласно
чл. 105, ал. 1 от ЗИНЗС - Преди налагане на наказанието задължително се
изслушва нарушителят.
Оспорената
заповед за налагане на дисциплинарно наказание, е съставена в предвидената от
закона писмена форма, съгласно чл. 104, ал. 1 от ЗИНЗС. Издадена е от
оправомощено, съгласно чл. 104, ал. 2 от ЗИНЗС, длъжностно лице, в границите на
неговата териториална и материалноправна компетентност. Спазени са и установените
в чл. 106 от ЗИНЗС срокове за нейното издаване.
Като
основания за издаване на оспорената Заповед са посочени текстовете на чл. 96,
т. 3 от ЗИНЗС и чл. 100, ал. 1 и ал. 2, т. 1 и т. 5 от ЗИНЗС. Цитираните правни
норми са препращащи, към други норми от същия или друг акт – нормативен или
вътрешен такъв, без да установяват конкретно правило за поведение или да
забраняват определено такова. С оглед на това от Заповедта не става ясно кое е
нарушеното правило за поведение и от кой акт, за да може същото да бъде
свързано с описаната фактическа обстановка, респ. с дадената правна
квалификация.
От
описанието в оспорената Заповед не става ясно и за какво точно нарушение е
наказан л/св Г.П. – дали затова, че в деня на зареждане на лавката и когато не
работи, л.св. е допуснат и е влязъл в затворническата лавка или затова, че изобщо
е влязъл в лавката, което е забранено. Липсата на яснота в Заповедта, кое точно
правило за поведение е нарушено от оспорващия, не може да обуслови правилност
на наложеното наказание. В тази връзка, дори са налице противоречия/неясноти и
незнания на самите служители в ЗООТ за това какви точно са правилата за достъп
до затворническата лавка, респ. кои лица какви ограничения имат, все
обстоятелства, които обуславят липса на установени ясни, конкретни и
недвусмислени правила, които да следва да се спазват от лишените от свобода,
респ. от самите служители. Отделно от това, от представените писмени
доказателства и от снетите в хода на съдебното производство гласни такива, безспорно
се установява, че няма надлежно разписани регламентирани правила, с които л.св.
да са запознати, относно това има ли или не забрана да влизат в лавката. Следва
да се има предвид и обстоятелството, че свидетелят И.В., който е бил по време и
когато л/св П. е присъствал в лавката, за да му се проверят сумите по картата,
дава показания, че откритият тип ходят на всякъде и имат право да влизат в
лавката, както и че решетката е била отключена. Също така свидетелят заявява,
че за да има достъп до другото устройство, на което би могъл да си провери
наличността по картата, следва л.св. от открития тип да бъде допуснат на
територията на закрития тип, където се намира това устройство, от служител. Съдът
трябва да отбележи и обстоятелството, че в работно време - 15:25 ч., ИСДВР вече
са си тръгнали от работа, което обстоятелство е повода за последващо развилата
се ситуация.
В
заключение, от събраните писмени и гласни доказателства, съдебният състав не установява наличието на
осъзнато виновно поведение от страна на дисциплинарнонаказаното лице, което да
представлява деяние,
съставляващо дисциплинарно нарушение.
С оглед на
изложеното и предвид изричната разпоредба на чл. 168, ал. 1 от АПК съдът намира
оспореният административен акт за незаконосъобразно издаден.
Мотивиран от горното и на основание чл. 172 от АПК съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на Г.Б.П., Заповед № Л-3335/24.10.2023 г. на Началник на ЗООТ Враца, гр.
Бойчиновци, с която на основание чл. 104, ал. 2 във вр. чл. 101, т. 1 от ЗИНЗС му е наложено дисциплинарно наказание
„писмено предупреждение“, оставена в сила с Решение № 14748/06.11.2023 г. на
Началника на Затвора - Враца,
като незакосъобразна.
Решението не
подлежи на касационно оспорване по аргумент от § 4б от ДР на ЗИНЗС.
На основание
чл. 138, ал. 3
от АПК препис от решението да се изпрати на страните по реда на чл. 137 от АПК.
Административен съдия: