№ 441
гр. П., 11.10.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Виолета Сл. Боева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно
гражданско дело № 20235200500467 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 10:15 часа се явиха:
За жалбоподателят ищец ЕТ “Е. Р.“, ред.пр. законен представител не се
явява. Явява се процесуалния представител адв. В. Д. редовно упълномощена
от преди. Представя договор за правна защита и съдействие и пълномощно за
настоящата инстанция.
Жалбоподателят ответник „Радис – 2009“ ЕООД ред.пр. законен
представител не се явява. Явява се процесуалният му представител адв. Б.
редовно упълномощен от първата инстанция.
Ответникът ЕТ „А. Т.“ ред.пр. не се явява законен представител. За него
се явява процесуалният му представител адв. Б. редовно упълномощен от
първата инстанция.
Адв.Д.: -Да се даде ход на делото.
Адв. Б.: -Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. В
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, надлежно се
представляват в процеса, поради което и на основание чл.142, ал.1 от ГПК,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
1
Производството е въззивно – по чл.258 и следващите от Граждански
процесуален кодекс.
С Решение № 98/02.05.2023г., постановено по гр.д.№ 3502/2022г. по
описа на РС-П. е осъден „Радис 2009“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр.П., ул.„Х.С.“ №24, ет.5, ап.13, да заплати на ЕТ „Е.
Р.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.М.К., общ.П.,
представляван от Е. Р.а Р., ЕГН **********, сумата от 1800лв.,
представляваща обезщетение за ползване без правно основание, за периода от
10.11.2020г. до 09.11.2022г. на 1/2ид.част от ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ, с площ
80.00кв.метра, находящ се в с.М.К., община П., разположен в УПИ I -
общински - търговия и услуги, в квартал 33 по плана на селото, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда-
09.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането, като е отхвърлен иска
с правно основание чл.86 от ЗЗД, ответникът да заплати на ищеца сумата в
размер на 180лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за
периода от 10.11.2020г. до 09.11.2022г., като неоснователен и недоказан.
Отхвърлени са предявените от ЕТ „Е. Р.“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с.М.К., общ.П., представляван от Е. Р.а Р.,
ЕГН **********, срещу ЕТ „А. Т.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.М.К., общ.П., представляван от А. Р. Т., ЕГН **********, с
постоянен адрес: гр.П., ул.„Х.С.“ №24, ет.5, ап.13, искове с правно основание
чл.59 ЗЗД и чл.86 ЗЗД, ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата
в размер на 1800лв., представляваща обезщетение за ползване без правно
основание, за периода от 10.11.2020г. до 09.11.2022г. на 1/2ид.част от
ТЪРГОВСКИ ОБЕКТ с площ 80.00кв.метра, находящ се в с.М.К., община П.,
разположен в УПИ I - общински - търговия и услуги, в квартал 33 по плана на
селото, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба
в съда- 09.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането и сумата в
размер на 180лв., представляваща обезщетение за забавено плащане за
периода от 10.11.2020г. до 09.11.2022г., като неоснователни и недоказани.
Осъден е „Радис 2009“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление: гр.П., ул.„Х.С.“ №24, ет.5, ап.13, да заплати на ЕТ „Е. Р.“,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.М.К., общ.П.,
представляван от Е. Р.а Р., ЕГН **********, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
2
сумата в размер на 197лв., представляваща сторени по делото разноски,
съразмерно на уважената част от исковата претенция.
Осъден е ЕТ „Е. Р.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.М.К., общ.П., представляван от Е. Р.а Р., ЕГН **********, да
заплати на „Радис 2009“ ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.П., ул.„Х.С.“ №24, ет.5, ап.13, на основание чл.78, ал.3 ГПК,
сумата в размер на 550лв., представляваща сторени по делото разноски,
съразмерно на отхвърлената част от исковата претенция.
Осъдена е ЕТ „Е. Р.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: с.М.К., общ.П., представляван от Е. Р.а Р., ЕГН **********, да
заплати на ЕТ „А. Т.“, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
с.М.К., общ.П., представляван от А. Р. Т., ЕГН **********, с постоянен
адрес: гр.П., ул.„Х.С.“ №24, ет.5, ап.13, на основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата
в размер на 1050лв., представляваща сторени по делото разноски, съразмерно
на отхвърлената част от исковата претенция.
Против това решение е постъпила въззивна жалба с вх.
№11591/15.05.2023г. подадена от адв.В. Д., в качеството й на пълномощник
на ЕТ „Е. Р.“, в частта в която е отхвърлен предявения срещу ответника ЕТ
„А. Т.“ иск в размер на 1800лв.
Твърди се в същата, че в тази му част обжалваното решение е
незаконосъобразно и необосновано. В тази насока си визира, че изводите на
първоинстанционния съд, че ответникът ЕТ „А. Т.“ не е ползвал процесния
търговски обект през посочения в исковата молба период не се подкрепят от
събраните в процеса доказателства. Нещо повече, тези изводи не се подкрепят
и от твърденията на самия ответник. Приема се, че ЕТ „А. Т.“ съвсем ясно е
заявил в отговора на исковата молба, че е ползвал обекта и през цялото време
е поддържал това становище, но с уговорката, че в обекта са били обособени
две помещения и той е ползвал само едното от тях. Сочи се, че в становището
на другия ответник „Радис 2009“ ЕООД е съвсем същото- ползвал е обекта, но
само едното помещение.
В този смисъл се задава въпрос, как така ответникът ЕТ „А. Т.“ са
признава, че е ползвал обекта /па макар и част от него/, а съдът казва – не,
този ответник изобщо не е ползвал търговския обект, защото ползването не е
доказано от ищеца. Ето защо се приема, че ищецът е длъжен да докаже само
3
фактите, които ответника оспорва, а в случая ЕТ „А. Т.“ не оспорва факта на
ползването. Той оспорва само твърдението на ищеца, че е ползвал целия
търговски обект.
Твърди се, че анализирайки събраните в процеса доказателства съдът
обосновано е приел, че през процесния период в обекта не е имало обособени
две самостоятелни помещения с отделни входове. Съдът е направил
обоснован извод, че през този период, целият обект е представлявал едно
помещение, състоящо се от предна търговска част и задна складова част и
така се е ползвал като магазин за хранителни стоки до деня, в който
ответниците са получили исковата молба. След това те, без да уведомят
ищцата, преграждат обекта и обособяват в него две помещения, като
монтират втора врата. В тази насока започва да се поддържа невярното
становище, че те не са преградили обекта на две след като са получили
исковата молба, а той си е стоял преграден на две помещения от закупуването
му до ден- днешен.
Визира се, че освен признанието от страна на ответниците на факта на
ползването, за този факт са събрани и гласни доказателства. В този смисъл се
сочат показанията на св.Роза Т.а.
Твърди се, че необосновани са изводите на съда, че щом А. Т. не
продавал често в магазина, а само когато се налагало, той не ползвал обекта.
Приема се, че на съда е убягнал факта, че А. Т. е извършвал дейност, не като
продавач, а като едноличен търговец. Цитира се, какъв е предмета на дейност
на този едноличен търговец. Цитират се показания на свидетелите Начев и
Бързев и отново тези на св.Роза Т.а.
Искането е да се отмени решението на първоинстанционният съд в
обжалвана му част и се постанови решение, с което да се уважи предявения
иск срещу ответника ЕТ „А. Т.“ иск в размер на 1800лв.
Моли се за присъждане на съдебно- деловодните разноски, направени в
двете съдебни инстанции.
В срока за обжалване е постъпила Молба с вх.№12215/19.05.2023г.
подадена от адв.В. Д., в качеството й на пълномощник на ЕТ Е. Р.“. С нея е
уточнено, че се обжалва решението, постановено по гр.д.№3502823г. в частта,
в която е отхвърлен предявения срещу ответника ЕТ „А. Т.“ иск /главница/ в
размер на 1800лв. и в частта, в която ищцата ЕТ „Е. Р.“ е осъдена да заплати
4
на ответника ЕТ „А. Т.“ съдебно- деловодни разноски в размер на 1050лв.
Искането е да се отмени решението на първоинстанционния съд в
обжалваните му части и при решаване спора по същество се осъди ответника
ЕТ „А. Т.“, да заплати на ЕТ „Е. Р.“, сумата 1800лв., ведно със законната
лихва върху тази сума от деня на предявяване на иска- 08.11.2022г. до
окончателното изплащане, както и да заплати на жалбоподателката ЕТ „Е. Р.“,
съдебно- деловодни разноски за двете съдебни инстанции.
Писмен отговор от насрещната страна в процеса- „Радис 2009“ ЕООД в
указания й срок не е постъпил.
Против цитираното по- горе решение е постъпила въззивна жалба с вх.
№12393/23.05.2023г. подадена от „Радис 2009“ ЕООД, представлявано от И.
Р. Т., чрез процесуалния му представител адв.И. Б. в частта, с която „Радис
2009“ ЕООД е осъдено да заплати на ищцата ЕТ „Е. Р.“ с ЕИК *********,
сумата от 1800лв., представляваща обезщетение за ползване без правно
основание, за периода от 10.11.2020г. до 09.11.2022г. на 1/2ид.част от
Търговски обект, с площ от 80кв.м., находящ се в с.М.К., общ.П., разположен
в УПИ І- общински- търговия и услуги в квартал 33 по плана на селото, ведно
със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда-
09.11.2022г. до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се, че безспорно по делото е доказано, че от 2020г., търговският
обект е разделен на две равни самостоятелни помещения с обслужващи
складови такива.
Визира се, че „Радис 2009“ ЕООД ползва само едното от тях, а другото
и до ден днешен е празно и ищцата във всеки един момент може да реализира
правото си на собственост, но не го е сторила. Никой не й е пречил или
възпрепятствал възможността да го ползва.
Приема се, че „Радис 2009“ ЕООД не дължи на ищеца обезщетение за
пропуснати ползи.
Искането е да се отмени решението в неговата обжалвана част и се
постанови ново с което се отхвърли предявения иск.
Моли се да се осъди ищцата да заплати съдебно- деловодните разноски
за двете съдебни инстанции.
В срок е постъпил писмен отговор на тази въззивна жалба с вх.
5
№15944/29.06.2023г. от страна на адв.В. Д., в качеството й на пълномощник
на ЕТ „Е. Р.“.
Твърди се, че в тази му част, решението е правилно- законосъобразно и
обосновано. В този аспект се визира, че в процеса са събрани доказателства,
които несъмнено налагат извода, че търговския обект е бил преграден от
ответниците по иска- ЕТ „А. Т.“ и „Радис 2009“ ЕООД самоволно, без да
получат съгласието на ищцата. Нещо повече, извършили са това
преустройство без дори да уведомят, че имат намерение да монтират в обекта
преградна стена и да обособят в него две отделни помещения.
Сочи се, че това преграждане е направено не през 2020г., както се
твърди, а след като са получи исковата молба- през месец ноември 2022г.
Такъв извод е направен от първоинстанционния съд, в резултат на което,
относно тези обстоятелства е постановено обосновано и справедливо
решение.
Искането е да се остави без уважение подадената въззивна жалба и се
потвърди решението в неговата обжалвана част.
С въззивните жалби и постъпил писмен отговор не са направени
доказателствени искания.
Адв.Д.: - Поддържам подадената въззивна жалба. Нямам
доказателствени искания. Оспорвам подадената въззивна жалба на ответната
страна.
Адв.Б.: - Поддържам подадената въззивна жалба. Няма да соча нови
доказателства. Оспорва насрещната въззивна жалба.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв.Д.: – Моля, да уважите въззивната жалба на ЕТ „Е. Р.“ и съответно
да оставите без уважение въззивната жалба на жалбоподателя ответник по
съображенията, които моля да вземете предвид в писмените бележки.
Адв.Б.: - Поддържам подадената жалба от „Радис – 2009“ ЕООД. Моля,
да я уважите изцяло и да не уважавате жалбата на ищеца жалбоподателя.
Спора се отнася единствено до това кога е преграден въпросния търговския
обект. Безспорни доказателства са събрани включително и в заключението на
6
вещото лице, което е прието от РС, че по време на огледа обекта е бил
разделен на две равни части. Свидетелите безспорно установиха, че този
обект е разделен на две в края на 2020 г. т.е. след като са получили поканата
от ЕТ „Е. Р.“. От тогава до настоящият момент „Радис-2009“ е ползвал само
половината от обекта. Няма нито едно пряко доказателство, че някой, някога
в предишната минала година е преградил обекта. Освен това искам да
отбележа, че за да се пречи да се ползва собствеността едно е да пречиш, и
друго е да не искаш да си ползваш собствеността. По никакъв начин
жалбоподателката не е отишла да предяви своите собственически права. Даже
свидетелката Роза Т.а обясни, че ключа стои на вратата в магазина и никой,
никога не е минал да поиска ключа, за да си влезне. За да предявяваш някакви
претенции първо трябва да упражниш собственическото си право и да ти се
пречи за това нещо, а в настоящият случай няма такова нещо. Ще моля да
постановите Вашият съдебен акт, с който уважите жалбата и отхвърлите
решението в частта, с която фирма „Радис-2009“ е осъдена да заплати
обезщетение.
Реплика адв. Д.: - Ответниците са преградили самоволно не само без
да искат съгласието на моята доверителка, но и без да я уведомят, след което
заключват това помещение, което са отредили за нея, държат ключа при себе
си и тя трябвало да отиде да си го иска. Не е логично и не кореспондира със
събраните доказателства, но Вие ще ги видите.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА устните състезания за приключили.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 11.11.2023г.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.22
часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
7