Определение по дело №2837/2018 на Районен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ №

  гр. Пазарджик, 13.02.2019 г.

 

Районен съд – Пазарджик, Гражданска колегия, в закрито заседание на тринадесети февруари две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                                                         РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ НЕНОВА

 

като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2837 по описа за 2018 г., за да се произнесе взе предвид следното:

            Производството е по реда на чл. 140 ГПК.

            Ищецът „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД чрез пълномощника си юрисконсулт Т. твърди, че на 13.06.2016 г. между „Вива Кредит“ ООД в качеството на заемодател и ответницата Ц.И.П. в качеството на заемател е сключен Договор за паричен заем № 5282542, по силата на който на ответницата е предоставен потребителски заем в размер на 400 лв. с уговорена договорна лихва в размер на 61,52 лв., който е следвало да бъде погасен от ответницата на 18 равни двуседмични вноски, всяка от които в размер на 25,64 лв., с краен срок на погасяване 20.02.2017 г., но ответницата не е изпълнила задължението си да върне предоставената й в заем сума.

            Твърди, че поради забава в плащането по договора е начислена такса разходи за събиране на просрочени вземания в размер на 50 лв.; такса разходи за дейност на служител в размер на 70 лв. за ангажиране на дейността на служител за осъществяване и администриране на дейността по събиране на вземането; неустойка за неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение по договора за кредит в размер на 236,98 лв.; обезщетение за забава в размер на 21,71 лв. за периода от 06.09.2016 г. до 30.03.2018 г.

            Твърди, че на 06.07.2017 г. вземането по договора за заем му е прехвърлено от „Вива Кредит“ ООД по силата на Приложение № 1 към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г., сключен между „Вива Кредит“ ООД и „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за което ответницата да се счита за уведомена с връчване на препис от исковата молба и приложенията към нея.

            За сумите, дължими по договора за кредит в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 1259/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

Тъй като против заповедта за изпълнение е постъпило възражение от длъжника, предявява на иск за установяване на вземанията по договора за кредит и за присъждане на разноските по делото, включително тези в заповедното производство.

            Представя писмени доказателства: договор за предоставяне на паричен заем, предложение за сключване на договор за паричен заем, приходни касови ордери, разходен касов ордер, рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), потвърждение за сключена цесия, извлечение от приложение № 1 към рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), пълномощно, уведомително писмо, ведно с известие за доставяне.

            Моли да бъде приложено по делото ч.гр.д. № 1259/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

В случай, че ответницата оспори обстоятелствата, въз основа на които претендира вземането си, моли да бъде допуснато изслушването на съдебносчетоводна експертиза, която след запознаване с доказателствата по делото и извършване на проверка в счетоводството на ищеца и на „Вива Кредит“ ООД да даде заключение по следните въпроси: какъв е остатъкът от задължението на ответницата по процесния договор за паричен заем и какъв следва да бъде размерът на лихвата за забава, който ответницата дължи вследствие на забавено плащане по договора за кредит.

Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответницата, в случай, че то надвишава законоустановения минимум.

            Ответницата Ц.И.П. не взема становище в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

            В хода на заповедното производство е подала възражение против заповедта за изпълнение, имащо правните последици на отговор на исковата молба съгласно т. 11а Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г., постановено по тълк.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в което заявява, че няма възражения по размера на претендираната сума, но твърди, че забавянето е по вина на „Вива Кредит“ ООД, тъй като през периода от 03.07.2017 г. до 15.09.2017 г. са давали погрешна информация относно задължението и моли за отсрочка предвид заболяването си.

            Съдът на основание чл. 140, ал. 3 ГПК съобщава на страните следния проект на доклад по делото:

            Предявени са по реда на чл. 422 ГПК при условията на обективно кумулативно съединяване установителни искове с правно основание чл. 9 ЗПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2, чл. 86 и чл. 92 ЗЗД за съществуване на вземания за главница, договорна лихва, лихва за забава, неустойка и такси по договор за кредит.

За основателността на исковете в тежест на ищеца е при условията на пълно и главно доказване да установи, че между първоначалния кредитор „Вива Кредит“ ООД и ответницата е съществувало валидно облигационно правоотношение по договор за кредит, съдържащ валидни уговорки за заплащане на възнаградителна лихва, такси и неустойка, по който кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на ответницата заемната сума и е настъпила изискуемостта на вземанията, както и съществуването на валиден договор за цесия, по силата на който вземането по договора за кредит е прехвърлено на ищцовото дружество, а длъжникът е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземанията.

С оглед становището на ответницата, изразено във възражението по чл. 414 ГПК, съдът намира за необходимо на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК да обяви за безспорно между страните обстоятелството, че между „Вива Кредит“ ООД и ответницата Ц.И.П. е съществувал договор за потребителски кредит, по който кредиторът е изпълнил задължението си да предостави на ответницата отпуснатата в заем сума, както и размера на претендираните суми.

            Представените с исковата молба писмени доказателства следва да бъдат приети по делото като допустими, относими и необходими.

            Искането на ищеца за изслушване на съдебносчетоводна експертиза не е необходимо с оглед приетите от съда за безспорни между страните обстоятелства и липсата на възражения от страна на ответницата по размера на дълга.

            Доколкото ищецът основава вземането си договор, сключен с потребител, на страните следва да бъде указано, че съдът следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит и за съответствието на уговорената неустойка с добрите нрави, а в тежест на ищеца е да ангажира доказателства в тази насока.

            Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако постигнат такава ще спестят време и разноски и ще разрешат правния спор помежду си по начин удовлетворяващ и двете страни, а на ищеца ще бъде върната половината от внесената държавна такса.

            Воден от горното и на основание чл. 140 и чл. 146, ал. 4 ГПК съдът

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

            НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито заседание, което ще се проведе на 29.03.2018 г. от 10,00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

            ПРИЛАГА по делото ч.гр.д. № 1259/2018 г. на Районен съд – Пазарджик.

            ПРИЕМА представените с исковата молба писмени доказателства.

            УКАЗВА на страните, че следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит и за съответствието на неустоечната клауза с добрите нрави, а в тежест на ищеца е да ангажира доказателства в тази насока.

ПРИКАНВА страните към спогодба за окончателно уреждане на спора, предмет на делото.

           

            Препис от определението да се изпрати на страните.

            Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: