Р Е Ш
Е Н И Е № . . . .
гр. Велинград, 01.07.2021
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЕЛИНГРАДСКИ
РАЙОНЕН СЪД, V-ти граждански състав, в публично
заседание на трети юни през две хиляди и двадесет и първа година в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА
Секретар: Цветана Коцева
като разгледа докладваното
от съдията гр. д. № 223 по опИ. за 2020 година,
за да се произнесе взе предвид следното:
Иск по чл.124, ал.1 от ГПК–положителен установителен иск за собственост.
Производството
е образувано по искова молба на ищеца С.Н.А., ЕГН ********** ***, чрез
пълномощника адв.И.Ц. ***, със съдебен адрес ***,
против М.С.П., ЕГН ********** ***; Ш.С.Б., ЕГН ********** *** и наследниците на
починалия в хода на делото И.С.А., ЕГН ********** *** - М.Х.А., ЕГН ********** ***;
А.И.А., ЕГН ********** *** и Ф.И. Т., ЕГН ********** ***.
Предявени
е положителен установителен иск за собственост по
чл.124 от ГПК, вр.чл.79 от ЗС – за признаване за
установено по отношение на ответниците, че ищеца е
собственик на имот с пл. № 696 в кв. 59 по плана на Сърница с площ 586 кв. м.,
за който е отреден УПИ IV- 696 в кв. 59 по плана на Сърница, незастроен, с площ
573 кв. м., с неприложена откъм улицата регулация, вид територия: урбанизирана,
отреден за жилищно застрояване, при съседи: ПИ 501.703, ПИ 501.697, ПИ 501.695
и улица с о.т. 191- 230- по давностно владение.
Ищецът
твърди, че е син и един от наследниците на Н.С.А., починал през 2000г., който
от своя страна е един от наследниците на С. М.А.. С. М.А. притежавал един
поземлен имот, който по сега действащия план на Сърница представлявал ПИ №696 в
кв. 59, за който е отреден УПИ IV-696 в кв. 59. Този имот бил с площ 586 кв.м.,
а УПИ било с площ 573 кв. м., като не била приложена уличната регулация.
Твърди
също, че от повече от 50 години този имот се владеел първо от наследодателя на
ищеца -Н.С.А., а след неговата смърт през 2000г. се владеел от ищеца, който
присъединил владението на своя праводател към периода
на своето владение. Владението било явно и непрекъснато, като до скоро никой не
бил оспорвал правата на ищеца. Между УПИ III-697, който бил собственост на
ищеца и УПИ IV-696 нямало ограда и двата
имота на място всъщност представлявали едно цяло. Имотът не бил застроен и бил
обработван и засаждан с различни култури от ищеца и и неговото семейство. Също
така ищеца бил плащал дължимите за имота данъци.
Твърди
още, че когато ищеца подготвил необходимите документи да се снабди с нотариален
акт по обстоятелствена проверка, до всички нотариуси във Велинград било
изпратено възражение от ответниците, с което
заявявали претенции за имота и желаели да се прекрати производството по
издаване на нотариален акт. С оглед на възникналия спор относно правото на
собственост на ищеца той имал интерес от установяване на правото си на
собственост върху този имот.
В
молба-уточнение ищецът твърди, че С. М.А. е притежавал този поземлен имот
заедно с няколко други имота, които са били предмет на делба по гр. д. №
152/1970 г. на Районен съд - Велинград. Това дело било приключило като този
имот бил изнесен на публична продан, която обаче не била извършена. А праводателят на ищеца Н.С.А. бил установил владение върху
имота, тъй като той бил съседен на неговия, а впоследствие неговото владение
било продължено от ищеца. Представя препис от решението по гр. д. № 152/1970 г.
на Районен съд- Велинград.
Въз основа
на така очертаната обстановка се иска да се постанови решение, с което да бъде
прието за установено по отношение на М.С.П., И. С.А. и Ш.С.Б., че С. Н.А. е
собственик на имот с пл. № 696 в кв. 59 по плана на Сърница с площ 586 кв.м.,
за който е отреден УПИ IV- 696 в кв.59 по плана на Сърница, незастроен, с площ
573 кв. м., с неприложена откъм улицата регулация, вид територия: урбанизирана,
отреден за жилищно застрояване, при съседи: ПИ 501.703, ПИ 501.697, ПИ 501.695
и улица с о.т. 191- 230 -по давностно владение. Претендира и направените
по делото разноски.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците
М.П., А. А.и Ш.Б., чрез пълномощника им адв.З., в
който намират предявения иск по чл.124 ал.1 от ГПК за допустим, но по същество
неоснователен, по следните съображения:
На първо
място твърдят, че имот с пл. № 696, за който е образуван УПИ IV в кв.59 по
кадастралния план на гр. Сърница, ЕКАТТЕ 70648, общ.Сърница, одобрен със
Заповед №856 /21.07.1983 год., като регулационния план бил одобрен със Заповед
№ 856 /21.07.1983 год., бил съсобственост
на наследници: С. М.А.. От своя страна С.С.А., който
починал на 09.12.1989 год. съгласно Акт за смърт №0019 /11.12.1989 год. на гр.Сърница
бил син на С. М.А.. А наследници на С.С.А. били
следните лица: Б.СБ.А. - съпруга починала на 06.03.2003 год.; А.С.М.- дъщеря починала
на 31.10.2014 год. и И. С.А. починал на 12.04.2020 год.
Така на С.С.А. били останали следните наследници: М.С.П. - дъщеря; Ш.С.Б.-
дъщеря; А наследниците на починалия И.С.А. били следните: М.Х.А. - съпруга; син
- А.И.А.; дъщеря Ф.И.Т.; А.Р.М. - съпруг на съпруга А.С. М.; И.А.М.ов - син; А.А.Ц..
Съгласно
издадените на С.С.А. документи: Решение № от
03.05.1971 год. издадено то Районен съд гр. Велинград, имот 696 с площ от 586
кв.м. УПИ № IV 696 с площ 573 кв.м.- жилищно застрояване, регулацията не била
приложена от улицата, този имот бил собствеността на С. С.А..
Твърдят,
че наследниците, имащи право на собственост върху имота, както и правото на
владение върху този имот УПИ № IV- 696 кв.59 по регулационния план на гр.Сърница,
по гр. дело №152 / 1970 по опИ.на РС-Велинград в сила
с Решението на 03.05.1971 год. по съдебна делба, ползвали имота УПИ № IV - 969 в
кв.59 по действащия план. В имота имало построена дървена сграда, като ползване
на дворното място за стопански нужди.
Възразяват,
че този имота се владеел, че наследодетеля С. М.А.
/роден на 03.04.1867 год. и починал 13.04.1948 год., съгласно Акт за смърт
№9/15.04.1948 год. съставен в село Мосомище —
Пазарджик/ е притежавал с владение и ползване един поземлен имот на Сърница,
даден му от баща му С. М.А. на сина си С.С.А. ЕГН-**********
, починал 09.12.2003 година.
Не било
вярно твърдението, че повече от 50 години този имот се владеел първо от
наследодателя на ищеца-Н.С.А. , а след
смъртта му през 2000г. се владеел от С.Н.А.. Имота не се владеел от ищца,
непрекъснато. Невярно било, че никой не бил оспорвал правата над УПИ № IV- 696
в кв.59 по действащия план. Нещо повече ищеца твърдял, че между УПИ № III- 697
на който е собственик и процесния УПИ № IV -696 -
двата имота представлявал едно цяло.
Ответниците възразяват относно имота УПИ IV - 696 кв. 59 по действащия план от 1983
г., който имот бил на наследници на С.С.А.. Между
ищеца и ответниците бил възникнал спор за имота, като
и ответниците не били съгласни с това, че ищеца има
право да се снабди с нотариален акт.
В срока
по чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците
М.Х.А. и Ф.И.Т., в който изразяват следното становище:
В
качеството си на наследници на С. С.А., намират иска за неоснователен. С оглед
правото им на собственост върху процесния имот,
считат че техните права и законни
интереси са засегнати. Ищецът С.Н.А. твърдял, че е придобил на основание давностно владение имот ПИ 696 м кв. 59, за който е отреден
УПИ IV-696 в кв. 59 по действащия план на гр. Сърница. Счита това твърдение за
изцяло неоснователно, въвеждащо във заблуждение и невярно. Твърдението, че
повече от 50г. имота бил владян от бащата на ищеца също било неоснователно и
невярно. Имотът бил наследствен и на това основание техния баща и дядо - С. С.А.
също е бил във владение на ПИ 696 м кв. 59. А за това можело да бъдат изложени
неоспорими доказателства и факти. В процесният имот С.
С.А. имал построена дървена постройка, която заедно с по-голямата част от имота
се използвала за отглеждане на животните и съхранение на запасите от храна за
отглежданите по това време на животни. След като техния наследодател починал,
имота остана в тяхно владение и те не били преустановявали по никакъв начин
владението си в имота. Към днешната дата в община Сърница имало депозирани
всички необходими документи и била стартирана процедура за узаконяване на
постройката. Всички наследници на С.С.А. били декларирали
своите идеални части с декларация по чл. 14 ЗМДТ и съответно надлежно били
упражнявали правата си като съсобственици на имота, с фактически и явни
действия.
По
основателността на иска намират предявеният иск, с който се иска да бъде
признато за установено по отношение на ответниците Ш.С.Б.,
М.С.П., М.Х.А., А.И. А. и Ф.И.Т., че ищецът С.Н.А. е
собственик на основание на давностно владение на
недвижимия имот: Поземлен имот пл. № 696 с площ 586 кв.м., находящ
се в кв. 59, за който е отреден УПИ IV-696 в кв. 59 по действащия план на гр.
Сърница, за изцяло неоснователен.
Считат,
че обстоятелствата изложени от ищеца не отговаряли на действителността. В тази
връзка оспорват твърдението, че ищецът С.Н.А. е единствен собственик на
основание на давностно владение на опИ.ния по-горе процесен имот. Имотът бил наследствен и негови
съсобственици били наследниците на С. С.А.. Възразяват и срещу твърдението на
ищеца, че за период от 50г. е осъществявано давностно
владение от Н.С.А., а в последствие от сина му С.Н.А. на процесния
поземлен имот.
По тези
съображения намират иска за неоснователен и като такъв се иска да бъде
отхвърлен. Претендират направените разноски по делото.
В
о.с.з. ищецът лично и чрез пълномощника си адв.Ц., поддържа
иска и искат уважаването. Заявява, че ищецът ползвал цялото дворно място с
изключение на една барака , която се намирала в дъното на имота и граничела с
имота на ответниците, тъй като тя имала вход само от
имота на ответниците и те я ползвали, но като площ
попадала в упито. Подробни съображения излага в
писмена защита.
В
о.с.з. ответниците лично и чрез пълномощника си адв.З., поддържат възраженията си и иска отхвърляне на иска
с подробни съображения в писмена защита.
Съдът,
като разгледа събраните по делото доказателства и с оглед на наведените от
ищеца доводи и възраженията на ответниците, намира за
установено следното:
Правен
интерес от иск по чл. 124, ал.1 от ГПК е налице при нарушаване правото на
собственост и спор между страните по делото относно това право. Такъв спор е
налице, тъй като ищецът основава правото си на собственост на оригинерно основание - вследствие на изтекла в негово полза
придобивна давност, а ответниците
са собственици на същия имот по наследство.
Видно
от представеното съдебно Решение от 03.05.1971г., постановено по гр.д.№
152/1970г. на ВлРС с предмет делба – с него са
поставени шест реални дялове на съделителите,
съответно: Първи дял на Н.С.А.; Втори дял на А.СБ.А.; Трети дял на Г.Р.А.;
Четвърти дял на Ш.С.А.; Пети дял на Т.С.А. и Шести дал на С. С.А., са е изнесени
на публична продан следните имоти : Дворно място с незастроена площ от 520
кв.м. за което е отреден парцел III-109 от кв.14 по плана на
Сърница и Дворно място – незастроено с площ от 560 кв.м. за което е отреден
парцел IV-109 от кв.14 по плана на Сърница.
Страните
не спорят по обстоятелството, че не се състояла публична продан на тези имоти,
респективно те да не са били продадени. При което и собствеността върху тях, в
това число и върху процесния имот не е ликвидирана, а
е останала такава каквато е била преди извършване на делбата.
Според
представената Скица № 43/12.03.2020г. имот № 696, за който е образувано УПИ IV
в кв.59 по кад. план на гр.Сърница от 1983г. този
имот има площ от 586 кв.м., а УПИ-то е с площ от 573 кв.м., като регулацията към
улица не приложена. Този имот е запИ.н на наследници
на С.А. ***.
От
представеното Удостоверение за идентичност на имот, се установява, че УПИ
IV-696 от кв.59 по плана на гр.Сърница от 1983г. е идентичен с УПИ IV-109 от
кв.14 по обезсиления плана на Сърница от 1956г. А имота е собственост на
наследници на С. М.А., съгласно разписен лист към плана.
От
представеното Удостоверение за наследници на С. М.А., се установява това лице
да е починало на 13.04.1948г., а след смъртта си да е оставило за свои
наследници по закон шестте си деца, а именно: Т.С.А. – син, починал на
13.0.1994г.; А.СБ.Б. – дъщеря починала на 06.02.1960г.; А.СБ.А.– дъщеря починала на 08.02.2000г.; Д.С.А.
– син починал на 15.12.1988г.; С.С.А. – син починал
на 09.12.1989г. и Н.С.А. – син починал на 06.10.2000г.
Видно
от същото удостоверение всеки от наследниците по закон на наследодателя С. М.А.
– негови деца, е починал след него и е оставил свои наследници по закон. Конкретно ищеца С.Н.А., ЕГН **********, като внук на С. М.А. е
един от наследниците на сина на общия наследодател - Н.С.А., починал на
06.10.2000г., наред с още четирима внуци.
От своя
ответниците М.С.П.;
Ш.С.Б. и наследниците на починалия в хода на делото ответник И.С.А. - М.Х.А.; А.И.А. и Ф.И.Т., са
наследници на С.С.А. – син починал на 09.12.1989г.
Видно
от съдебното Решение, постановено по гр.д.№ 152/1970г. при делбата на наследодетелите на страните Н.С.А. и С.С.А.
са поставени в собственост реални дялове от наследствените имоти, като на Наджип е даден в дял имота УПИ – IV-109, а на С.УПИ
– ХII-109 от кв.14 по отменения плана на Сърница от 1956г.
Установява
се също от Скица № 43/12.03.2020г. както и от Удостоверение № 0229/15.03.2021г.
/л.128/, че процесния имот УПИ IV-696, който е
незастроен, е съседен от изток с имота на ищеца -сега
УПИ III-697 от кв.59, а от към задна
регулационна линия с този на ответниците-сега УПИ
Х-703 от кв.59, които имоти са получили техните наследодатели при делбата.
Страните
не спорят по обстоятелството, че ищеца е инициирал производство по снабдяване с
КНА за собственост по обстоятелствена проверка на процесния
имот УПИ IV-696, като придобит по давност от него, срещу които му искане ответниците са възразили, а и същото се установява от
представената Молба-Възражение от 03.09.2019г. до нот.Мария
Рангелова. Не спорят и по това, че в резултат на това възражение ищецът не е
успял да се снабди с такъв КНА.
Не се
спори и по обстоятелството, че в процесния имот УПИ
IV-696 в дъното на парцела до границата с имота на ответниците
има построени стопански постройки, които са се
ползвали от ответниците и до монета, а ищецът
няма достъп до тях. Това се установява и от представеното геодезическо
заснемане. Всъщност ответника е признал този факт, с което е признал неизгоден
за себе си факт.
От
Удостоверение за данъчна оценка на имота се установява собственици на процесния имот да са общо 44 лица, като всеки от тях няма
непогасени задължения. От ответниците са представени
и квитанции за заплатени данъци за имота от И. С.А. за 2020г и 2021г. Ищецът не
е ангажирал доказателства за заплащани от него данъчни задължения за целия процесен имот в какъвто и да било период.
По
делото е допусната съдебно-техническа експертиза, чието заключение е
представено в съда от вещото лице инженер С.Г.Б., не е оспорено от страните и
съдът го кредитира, като компетентно и безпристрастно. Видно от заключението е,
че имот с планоснимачен
№ 696 е с площ от 586кв.м., не застроен и не приложена уличната регулация, а за
него е отреден УПИ IV-696 с площ от 573 кв.м. В този имот в югозападния му ъгъл
има построени стопанска постройка със ЗП 26 кв.м. и до нея долепен навес със ЗП
24,0 кв.м. От страна на процесния имот пл.№ 696
постройките са недостъпни, а са достъпни единствено от към им.пл.№ 703, от към
който навеса е отворен, а от него се влиза в стопанската постройка. Друг достъп
до тези постройки няма. Според заключението по СТЕ за тези постройки няма
одобрени строителни книжа и документи. Имало подадено заявление с вх.№
ТСУ-0135/28.02.2020г. от И.С.Трампов за издавана на удостоверение да търпимост,
но такова още нямало издадено.
По
делото е разпитани две групи свидетели на ищеца и на ответниците.
От показанията на свидетелите на ищеца –
Ф. П.– сестра на ищеца; А.П.– без родство и А. А.– чийто баща е братовчед на
ищеца, при съвпадение с показанията на свидетелите на ответниците
– Р.Т.– роднина по съребрена линия и С.Т.– без родство със страните, се
установява следното: Свидетелите познават и двете страни. Зноят имота на ищеца,
в който той има построена къща, обитавана от него и семейството му. Знаят и
имота на ответниците. Твърдят, че в ляво на имота на
ищеца гледано от улицата има празен имот, който в задната си част граничи с
имота на ответниците. До тази граница имало построени
стопански постройки за отглеждане на животни, които сега били за съхраняване на
дърва. Тези постройки били недостъпни за ищеца, а се ползвали от неговия брат С.
и семейството му. Между имота на ищеца и празния имот нямало ограда.
Свидетелите
на ищеца твърдят, че единствено той и съпругата му били стопанисвали празния
имот, като си садели картофи в единия му край към улицата на около 1/3 от имота
и косили тревата. Не били виждали друг
освен ищеца и съпругата му в този имот. Не им било известно да е имало спорове
за имота от преди 2002г., когато за първи път научили за наличие на тА.ва между ищеца и ответника А.А.. В показанията на свидетелите на ищеца няма каквито и да
било данни за това неговия баща Н.да е упражнявал фактическа власт върху този
имот. Няма данни и за това ищецът да е
заявявал пред останалите съсобственици на този имот той да е негов. Единствено
св. А.А.твърди за пръви път
преди около 1 год. ищецът да му бил казал на него, че този празния имот е
негов.
От
показанията на ответниците – Р.Т.и С.Т.се установява,
че действително от преди две години ищецът бил започнал да си сади картофи в
празния парцел на едно пространство до улицата. Преди това обаче никой не бил
обработвал това дворно място, а то си стояло затревено. Докато бил жив дядото И.А. и до миналата
2020г., той си бил косил тревата. Според свидетеля Реджеп Трампов, с окосената
трева семейството на ответниците си хранили животните
до преди 15 години, а след като махнали животните окосената трева я давали на
него да си храни неговите животни. И
двамата свидетели твърдят, че ищеца и ответника А. А. спорили за процесния имот още от 2002г., когато ищецът искал да си
разпределят осталите празни два имота, като той вземе
процесния, а ответника другия имот изнесен на
публична продан. Не се били разбрали, тъй като и двамата искали процесния имот. Свидетелите твърдят, че нито тогава нито в
последствие ищецът не бил заявявал, че имота е негов, а всички знаели този имот
да е наследствен.
Въз
основа на така установеното от фактическа страна съдът формира и правните си
изводи.
По
делото се установи, че бившия имот Дворно място – незастроено с площ от 560
кв.м. за което е отреден парцел IV-109 от кв.14 по плана на Сърница от 1956г. е
бил предмет на делба по гр.д. №152/1970г. на ВлРС, но
тъй като не се състояла публична продан на този имот, е останал съсобствен между петте деца на общия наследодател С. М.А.,
който е бил негов собственик, респективно на техните наследници по закон. В
момента същия имот вече представлява УПИ IV-696 – празен /без жилищна сграда/,
като в дъното на парцела до границата с имота на ответниците
има построени стопански постройки, които винаги са се ползвали от ответниците
и до монета, а ищецът няма достъп до тях и никога не ги е ползвал. Празната
част от имота е била затревена, като в последните 2-3 години ищецът е садял на
1/3 част от него картофи.
По
делото не се установява със сигурност кой точно е косил тревата в имота, до
колкото двете групи сведетели дават противоречиви
показания в тази насока, като тези на ищеца твърдят единствено той да е правил
това, а свидетелите на ищците твърдят до преди 2020г. косенето да е вършено от
сина И.А. на общия им наследодател. Кой точно е косил тревата в дворното място,
обаче е обстоятелство, което е без съществено значение, тъй като представлява
действие на обикновено управление на съсобствеността. Същото се отнася и до
обстоятелството свързано с ползване на имота за садене на картофи или други
култури. Не само по делото се установява това ищецът да е правил само през
последните 2-3 години, но и да е използвал за тази цел само 1/3 част от процесния имот. В този смисъл това не
може да обоснове придобиване на собственост по давностно
владение, какъвто е предмета на настоящия спор
При
предявен положителен установителен иск за собственост
в тежест на ищецът е да установи правото си на собственост върху целия имот,
придобито на наведеното основание – давностно
владение, а именно в продължение на 50 години, тоест от 1970г. насам, което е
упражнявал в продължение на 10 години, непрекъснато, спокойно и явно фактическа
власт върху имота с намерение да го свои.
Както
вече бе посочено по-горе от ищеца не са ангажирани каквито и да било
доказателства от които да може да се направи извод, че неговия баща Н.А. е
владял имота като свои, тоест с намерение за своене
до смъртта си през 2000г., респективно да е демонстрирал пред останалите
съсобственици - негови братя и сестри
или техните наследници, че счита себе си за собственик на този имот. На
следващо място делбата е извършена с
Решение на съда от 03.05.1971г., в която делба Н.А. – баща на ищеца е
взел участие, тоест признал е наличието на съсобственост между него и
останалите наследници. При което и няма как да се приеме ищецът да е могъл да
присъединява владението на баща си към своето, тъй като дори и той да е владял
имота, то го е владял от името на другите съсобственици. Така или иначе
използването на един съсобствен имот от единия от
съсобствениците за добиване на добиви от него е отново действие на обикновено
управление на съсобствеността. Тоест не
го е своил, респективно за него не текла придобивна давност. Всъщност ищецът и изобщо не е изложил
каквито и да било факти и обстоятелства на
които основава твърдението си, че неговия баща е бил собственик по
давност на процесния имот.
Установява
се също, че от 2002г. между ищеца и ответниците са
започнали спорове относно собствеността върху процесния
имот, които спорове явно продължават и до момента. При което не налице елемент
от фактическия състав на придобивната давност –
спокойно упражняване на фактическа власт.
В
случая съдът намира, че не налице и последния елемент от фактическия състав на придобивната давност –упражняване на фактическа власт с
намерение за своене на имота, до колкото ищецът не е
ангажирал доказателства, а негова е доказателствената
тежест, да докаже при условията на пълно и главно доказване, че е осъществявал
фактическа власт, като е демонстрирал пред останалите съсобственици, че счита
този имот за свой. Дори да се приеме, че ищецът е демонстирирал
намерение за своене на имота, в каквато насока са
показанията на св.А.Аликанов,
то това е направено за първи път преди 1 год. и то пред чуждо на
съсобствеността лице. Няма и данни
ищецът да е заплащал данъци за имота, а вместо това има данни всеки от съобствениците да е заплащал своите задължения за данък недвижим
имот и конкретно ответниците да са заплащали сами
тези свои данъци. При което съдът намира, че ищецът с конклудентните
си действия, приемайки заплащането на данъчни задължения за имота от другите
съсобственици, е считал и тях за собственици наред със себе си.
Не на
последно място следва да се отчете и факта, че в процесния
имот има постройки - стопанска постройка със ЗП 26 кв.м. и до нея долепен навес
със ЗП 24,0 кв.м., заемащи част от него, до които ищецът никога не е имал
достъп и не ползвал, а те са на ответниците. При
което и няма как да е придобил собствеността върху целия имот, до колкото не се
и твърди някога ищеца е претендирал собственост върху земята върху която са
построени, или да е отблъсквал претенциите на ответниците
за собственост върху постройките.
Тоест и
в тази хипотеза би могло да се говори само за придобиване на собственост по давност,
но не върху целия имот, а върху идеална част от процесния
имот, но не такъв е предявения иск.
Само за
пълнота на изложението следва да се отбележи, че разпоредбата на чл.59 ЗТСУ (отм. 31.03.2001 г.) установява
забрана за придобиване по давност на реално определени части от дворищнорегулационни парцели. Такава възможност е
съществувала при действието на отменения ЗПИНМ в редакциите му от 1949 и от 1959
г. При което чл. 59 ЗТСУ не допуска
въобще придобиването по давност на собствеността върху реално определени части
от парцели. От отмяната на ЗТСУ през м.03.2001 г. до 2020г, когато се установи
да са започнали спорове между ищеца и ответниците, е
изминала по-малко от година, т.е не е изтекла предвидената в ЗС 10 годишна придобивна давност.
Ето
защо и съдът намира предявения иск по чл.124 КПК за неоснователен и недоказан и
като такъв следва да се отхвърли.
Предвид изхода на делото ищецът няма право на разноски, а
направените от него такива остават за негова сметка.
На осн. чл.78, ал.3 ГПК, при
този изход от спора, ответниците имат право на
разноски, като са представляван от адвокат, и са направил разноски в размер на
общо 1200лв., съобразно списък по чл.80 ГПК, която сума ще се осъди ищецът да им заплати.
Мотивиран от горното съдът,
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ иска по чл.124 от ГПК, вр.чл.79
от ЗС – за признаване за установено по отношение на М.С.П., ЕГН ********** ***;
Ш.С.Б., ЕГН ********** *** и наследниците на починалия в хода на делото И.С.А.,
ЕГН ********** *** - М.Х.А., ЕГН ********** ***; А.ИСА А., ЕГН ********** *** и
Ф.ИСА Т., ЕГН ********** ***, че С.Н.А., ЕГН ********** ***, е собственик на
имот с пл. № 696 в кв. 59 по плана на Сърница с площ 586 кв. м., за който е
отреден УПИ IV- 696 в кв. 59 по плана на Сърница, незастроен, с площ 573 кв.
м., с неприложена откъм улицата регулация, вид територия: урбанизирана, отреден
за жилищно застрояване, при съседи: ПИ 501.703, ПИ 501.697, ПИ 501.695 и улица
с о.т. 191- 230- по давностно владение, като
неоснователен.
ОСЪЖДА С.Н.А., ЕГН ********** ***, да заплати на М.С.П., ЕГН **********
***; Ш.С.Б., ЕГН ********** ***; М.Х.А., ЕГН ********** ***; АКИ ИСА А., ЕГН **********
*** и Ф.ИСА Т., ЕГН ********** ***, СУМАТА от 1200,0лв. (хиляда и двеста лева), представляваща разноски за
производството по делото.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред ОС Пазарджик в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:.......................................