№ 7456
гр. София, 28.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 41 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и седми март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА СТ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ЕМ. МАЛОСЕЛСКА Гражданско
дело № 20241110151365 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава осемнадесета, Раздел I, чл. 235 ГПК.
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗПУПС от Д. Н.
А. срещу „Алианц Банк България“ АД за осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата 2944,78 лева, представляващи стойност на неразрешена платежна
операция за извършена на 11.01.2024 г. с две трансакции всяка в размер на 1472,39
лева чрез открита при ответника банкова карта на ищеца във връзка с рамков
договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна сметка.
С исковата си молба ищецът твърди, че на 02 и 03.01.2024 г. направил
поръчки на стоки от търговския сайт на Алиекспрес, като заплатил същите с
банковата му карта, издадена от ответника. Очаквал доставка на стоките. На
11.01.2024 г. получил RCS съобщение от номер . в което пишело, че доставката на
пакета му е спряна, поради неуточнен адрес, който се налага да бъде актуализиран.
В съобщението се съдържал линк за актуализация на адреса. Ищецът последвал
линка и се визуализирал сайт, на който бил придаден вид да е на Български пощи.
Тъй като и друг път бил получавал поръчаните стоки от пощенски клон на
Български пощи, не се усъмнил и последвал инструкциите за актуализиране на
адреса на доставка. Въвел и данните от банковата си карта – номер, дата на
издаване, валидност, титуляр и CVC код. Появило се съобщение, че е необходимо
да заплати такса за препакетиране и доставка на стоката в размер на 0,52 лева в
полза на Български пощи. Последвал инструкцията и кликнал в полето за
извършване на плащане. На телефона му се отворило приложението за онлайн
банкиране, одобрил сумата със съзнанието, че заплаща сумата от 0,52 лева и въвел
ПИН-кода си за да извърши плащането. Процесът се повторил и втори път и
ищецът потвърдил с кода си и второто плащане. Междувременно забелязал, че
сумата, която излъчва не е в българска валута, а в сингапурски долари, цифрата
1
била четири цифрена и отказал третото плащане. Осъзнал, че е бил измамен.
Веднага позвънил на официалния телефон за клиенти на ответника, като в
проведен разговор поискал сумата да не бъде заплащана на съответния получател,
но служителят обяснила, че не може да извърши тази операция, а може само да
блокира картата, което било сторено. Същия ден посетил офис на ответника,
където оспорил плащанията. Апелирал парите да не бъдат изплащани и
осчетоводявани, но това не се случило, като служителите в офиса обяснили, че не
съществува такава практика, че нищо не може да се направи, след като е потвърдил
плащанията през банкирането си. Счита, че по отношение на него е извършена
измама, но банката неправомерно отказала да му възстанови сумата. Моли за
уважаване на предявения иск. Представя документи, които иска да се приемат като
доказателства по делото.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба,
с който оспорва като неоснователен предявения иск. Поддържа, че между страните
е сключен договор, във връзка с който е издадена дебитна карта. Ищецът е подал
искане, с което е оспорил процесните транзакции на 15.01.2024 г. Била е извършена
проверка, за резултатите от която клиентът бил уведомен. Безспорно е било
установено, че операциите са извършени лично от ищеца чрез потвърждаване на
самоличността му в приложението за мобилно банкиране. Преди крайното
потвърждаване на транзакциите на ищеца се е визуализирала информация за
плащането – картата, от която се прави плащането, дата, валута, сума и контрагент,
към който се извършва плащането. Счита, че ако ищецът е положил дължимата
грижа, не би бил ощетен. Излага становище, че не се касае за неразрешени
операции, тъй като са наредени собственоръчно от ищеца, който при полагане на
дължимите грижа и внимание, не би следвало да извършва плащанията. Поддържа,
че платежната операция е автентична, платежният инструмент е използван
правомерно, както и е изпълнена процедурата по задълбочено установяване на
идентичността на наредителя. Моли съда да отхвърли иска. Претендира разноски.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните
доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:
В доказателствена тежест на ищеца по иска с правно основание чл. 79, ал.1
ЗПУПС е да докаже съществуването на облигационно правоотношение между
страните по сключен договор за издаване и облужване на банкова карта, че в срока
на действие на договора е извършена от банката платежна операция, която има
характер на неразрешена от платеца, уведомяване на банката, както и нейната
стойност.
В доказателствена тежест на ответника е да докаже, че е възстановил
стойността на неразрешената платежна операция, както и наведените възражения,
в т.ч. че платежната операция е автентична, точно регистрирана, осчетоводена и не
е засегната от техническа повреда или друг недостатък, както и че платецът поради
груба небрежност не е успял да запази персонализираните защитни
характеристики на инструмента.
Безспорно по делото е, че страните са били обвързани от рамков договор за
предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна сметка от 27.09.2018
г., както и че на 11.01.2024 г. са извършени операции с дебитната карта на ищеца за
сума в размер на 2944,78 лева (две транзакции от по 1472,39 лева).
Не е оспорено от страна на ответника обстоятелството, че на 11.01.202024 г.
2
ищецът е получил на мобилния си телефон съобщение, с което му е указана
необходимостта от актуализиране на адрес за доставка на пратка, което съобщение
е съдържало линк за извършване на тази актуализация.
Установява се, че от разплащателната сметка на ищеца са осчетоводени на
15.01.2024 г. два парични превода на суми от по 1472,39 лева в полза на TikTok
Dublin Irl.
Не е спорно на следващо място, че ответникът е отказал да удовлетвори
предявената пред него извънсъдебно от страна на ищеца претенция за
възстановяване на процесните суми, като се е позовал на автентичност на
извършените платежни операции.
Приети като доказателство по делото са общите условия на банката ответник
за откриване, водене и закриване на платежни сметки на физически лица. Съгласно
раздел VII, т. 4 от същите платежната операция е разрешена, ако платецът я е
наредил или е дал съгласие за изпълнението й. При липса на съгласие, платежната
операция е неразрешена, а съгласно т. 5 разрешението от платеца се дава преди
изпълнението на платежната операция, в случай, че нареждането е представено в
банката на хартиен носител или ако е уговорено между Титуляря и Банката с
отделен договор - по електронен път чрез ползване на електронни канали.
Приети са и общите условия за издаване и използване на платежен
инструмент – банкова платежна карта за издаване и използване на платежен
инструмент – банкова платежна карта. Глава V регламентира използване на
услугата „3D защита“. Съгласно т.1 услугата „3D Защита“ представлява генериране
и изпращане от „БОРИКА“ АД до картодържателя на еднократна парола -
Секретен код („СК“) при плащане в интернет, която служи за установяване
идентичността на картодържателя и потвърждаване на платежната операция. СК
се генерира и изпраща тогава, когато платежната операция е инициирана чрез
виртуален ПОС терминал, ползващ „3-D Secure“ протокол. Въвежда се от
картодържателя на предвиденото за целта място на уеб страница на „БОРИКА“
АД, която се отваря при приключване на пазаруването и стартиране на процеса по
плащане. Съгласно т. 2. регистрация за услугата „3D Защита“ на Алианц Банк
България АД се осъществява по следните начини: 2.1. Ръчно – картодържателя
регистрира своята карта чрез банкомат (в мрежата на Борика АД) или заявява
регистрация в офис на Алианц Банк България АД; 2.2. Автоматично – при първа
платежна операция в интернет, Алианц Банк България АД регистрира автоматично
картата за услугата „3D Защита“. Т. 3. Предвижда, че секретният код се изпраща
посредством SMS съобщение до мобилния телефонен номер на картодържателя,
наличен в системата на Алианц Банк България АД. Секретният код е предназначен
за картодържателя, следва да бъде използван само от него и не трябва да бъде
предоставян на трети лица. Съгласно т.7. секретният код: 7.1. е валиден само за
платежната операция, за която е генериран и изпратен до картодържателя; 7.2.
може да бъде използван за потвърждаване на платежната операция най-много до
15 минути от момента на генериране и изпращане на SMS съобщението от
„БОРИКА“ АД до картодържателя; 7.3. представлява последователност от шест
цифри; 7.4. може да бъде заявен до четири пъти за една и съща платежна операция
– веднъж при стартиране на платежна операция и три пъти в процеса по
извършване на платежната операция. Ако картодържателя заяви пети път Секретен
код за една и съща платежна операция, Алианц Банк България АД блокира
служебно изпращането на СК. Изпращането на СК бива блокирано служебно и в
3
случаите, когато бъдат въведени три последователни грешни СК. Картодържателят
може да заяви разблокиране изпращането на СК в офис на банката; Т. 8 предвижда,
че SMS съобщението: 8.1. Съдържа четири-цифрен код за идентификация на
платежната операция, за която важи изпратения Секретен код. Същият четири-
цифрен код заедно с последните четири цифри от мобилния телефонен номер на
картодържателя се виждат и на уеб страницата на „БОРИКА АД в момента на
осъществяване на платежната операция; 8.2. Съдържа шест-цифрения Секретен
код, който следва да бъде използван от картодържателя за потвърждаване на
платежната операция; 8.3. Се генерира и изпраща независимо от
местоположението на картодържателя; 8.4. Може да не бъде доставено до
картодържателя, поради независещи от Алианц Банк България АД причини –
невъзможност на мобилния оператор, обслужващ Борика АД, или невъзможност
на мобилния оператор, обслужващ картодържателя, да достави SMS съобщението;
В т.9. е разяснено, че уеб страницата на „БОРИКА АД, в която се въвежда
Секретният код и потвърждава платежната операция съдържа: 9.1. Логото на
Алианц Банк България АД и логото на Visa/Mastercard в зависимост от търговската
марка на картата, с която се осъществява платежната операция; 9.2.
Наименованието на търговеца, в полза на който се извършва платежната операция;
9.3. Последните четири цифри от номера на картата, с която се извършва
плащането; 9.4. Поле за въвеждане на Секретния код; 9.5. Бутон за генериране на
нов Секретен код за същата платежна операция; 9.6. Бутон за потвърждение на
операцията. Съгласно т. 10. потвърждаване на платежна операция, извършена в
интернет, чрез въвеждане на еднократен Секретен код представлява задълбочено
установяване идентичността на клиента съгласно изискванията на Закона за
платежните услуги и платежните системи (ЗПУПС).
Раздел IX, т. 2 указва, че картодържателят извършва операции с банковата
карта, като т. 2.3 при плащания чрез виртуални терминални устройства ПОС
използва и последните три цифри (т. нар. CVC2 код/CVV код), изписани с наклонен
шрифт върху хартиената ивица на гърба на картата. Ако платежната операция е
инициирана чрез виртуален ПОС терминал, ползващ „3-D Secure“ протокол,
същата следва да бъде потвърдена от картодържателя чрез въвеждане на Секретен
код. Съгласно т. 3 с полагане на подписа си и/или въвеждане на информацията,
посочена в предходната точка, картодържателят се съгласява с верността на сумата.
В Раздел XVIII е разписана отговорността на страните при оспорване на
платежна операция, извършена с карта. Съгласно т. 11.4 и т. 11. 5 отговорността на
банката се ограничава, когато когато картодържателят е действал чрез измама или
умишлено или при груба небрежност не е изпълнил задълженията си по
отношение платежния инструмент и персонализираните му средства за сигурност;
както и когато операцията е осъществена при прилагане на задълбочено
установяване идентичността на клиента, а именно чрез едновременното
използване на два независими елемента в процеса по иницииране и потвърждаване
на платежната операция – нещо, което само картодържателя знае (Секретен код или
ПИН код) и нещо, което само картодържателя притежава (платежната карта)
например, когато: (а) платежната операция е осъществена в интернет среда и е
потвърдена чрез въвеждането на Секретен код. Т. 14 предвижда, че банката не е
страна в отношенията между картодържателя и третите лица – получатели, в полза
на които картодържателят извършва плащане чрез операции с банкова карта.
Банката не отговаря за действителността, законосъобразността и основанията на
4
правоотношенията, в които встъпва картодържателят и по повод на които извършва
операции с банковата карта, включително банката не отговоря за доставката и/ или
качествата и количествата на заплащаните с ползването на банкова карта стоки
и/или услуги, както и за евентуални спорове, възникнали между третите лица –
получатели (търговци, доставчици), и картодържателя по този повод.
Като доказателство в производството са приети и общите условия за
регистрация и ползване на услугите SMS известяване и Алианц електронни
справки.
Съгласно представените общи условия за регистриране и използване на
„Алианц E-bank, Интернет - банкиране „Алианц E-bank” е платежен инструмент,
който предоставя на потребител персонализиран достъп до набор от технологични
процедури с цел изпълнение на платежни операции и/или неплатежни действия от
сметки на титуляр в банката чрез достъпване на платежния инструмент през
интернет - адрес https://www.remote.bank.allianz.bg. Чрез „Алианц E-bank” банката
предоставя техническа възможност на клиента и/или потребителите в интернет
среда да получават информация за състоянието и движението по регистрирани
сметки, както и да извършват платежни операции. 1.1. Технологичната възможност
за достъпване до Алианц E-bank и ползване се осъществява чрез интернет адрес:
https://www.remote.bank.allianz.bg след въвеждане на потребителско име и парола, а
в случай на заявен достъп чрез token - устройство се въвежда и еднократен код. В
раздел VI, т. 3.2 се предвижда, че банката не носи отговорност за вредите,
настъпили вследствие на изпълнение на операции, наредени и подписани от
потребител чрез средствата за електронно идентифициране, с изключение на
коректно изпълнение на задълженията му по т.4 от раздел V. Права, задължения и
отговорности на клиента и потребителя, от настоящите Общи условия. Съгласно
раздел IX, т. 5 клиентът понася всички загуби, свързани с неразрешени платежни
операции, ако потребителят на Алианц Е-bank ги е причинил чрез измама или с
неизпълнението на едно или повече от задълженията си по раздел V от настоящите
Общи условия, или поради груба небрежност. В тези случаи клиентът понася
вредите, независимо от размера им.
С искане, вх. № 161-022/15.01.2024 г. ищецът е оспорил процесните две
трансакции от 11.01.2024 г., като е посочил, че не разпознава същите.
Прието в хода на първоинстанционното производство е заключението на
съдебно-техническата експертиза, изготвена от вещото лице Н. К.. Същото като
обективно и компетентно съдът кредитира и ползва за изграждане на изводите си
относно правно релевантните за разрешаването на спора факти. Съгласно същото
двете трансакции са извършени чрез платежна карта „Мастеркард Дебит“, която
към 11.01.2024 г. е била валидна, след което е деактивирана по желание на клиента.
В същия ден са инициирани три транзакции, две от които са били успешно
потвърдени, третата е бил отказана от картодържателя. Всички трансакции са
били за сумата 1090,44 сингапурски долари, превалутирани като 1469,25 лева.
Първите две са били успешно потвърдени с приложението на ответника „Smart
ID”, като е бил приложен процес за проверка самоличността на картодържателя и
оценка на нивото на риска, свързан с транзакцията. По отношение на
информацията, която се визуализира при потвърждение на плащане чрез
приложението „Smart ID” вещото лице е посочило, че когато системата за картови
плащания Mastercard прецени, че е необходима допълнителна автентикация на
картодържателя, тя изпраща заявка за това до банката издател на картата. Когато
5
картодържателят получи заявка за необходимост от извършване на допълнителна
автентикация, същата се инициира чрез приложението „Smart ID”. Приложението
изпраща известие до потребителя, което съдържа информация, че има нова заявка
за плащане с карта. След като потребителят отвори приложението, от него се
изисква да въведе своя ПИН код, след което се визуализират детайли за
трансакцията, която изисква одобрение: сума на плащането, метод на плащането
(номер на картата), получател на плащането, дата и час на заявката за плащане,
както и валутата на трансакцията. Потребителят има две минути да направи избор
дали да откаже или да потвърди трансакцията. Ако избере потвърждение,
приложението “Smart ID” изисква допълнително удостоверяване чрез въвеждане
още веднъж на ПИН код. След успешното удостоверяване се показва екран
„Плащането е одобрено“. Изводът, че ответникът е потвърдил транзакциите чрез
приложението „Smart ID” вещото лице е обосновал от журналните записи на
приложението, както и от системата „Мastercard connect”, където е отразена
извършена успешно двуфакторна автентикация. При потвърждаването на
плащането чрез приложението, ползвано от ответника, на екрана на устройството
се визуализират сумата на плащането, методът на плащане, получателят на
плащането, датата и часът на заявката, както и валутата на транзакцията, като
потребителят може да откаже или да потвърди плащането след допълнително
удостоверяване с ПИН кода си.
Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, в случай на неразрешена
платежна операция доставчикът на платежни услуги на платеца му възстановява
незабавно стойността на неразрешената платежна операция и във всеки случай не
по-късно от края на следващия работен ден, след като е забелязал или е бил
уведомен за операцията, освен когато доставчикът на платежни услуги на платеца
има основателни съмнения за измама и уведоми съответните компетентни органи
за това. Когато е необходимо, доставчикът на платежни услуги на платеца
възстановява платежната сметка на платеца в състоянието, в което тя би се
намирала, ако не беше изпълнена неразрешената платежна операция.
За да бъде уважен искът по чл. 79, ал. 1 ЗПУПС, следва да се установи, че от
името на ищеца е извършена неразрешена платежна операция. Съгласно чл. 70, ал.
1 от ЗПУПС, платежната операция е разрешена, ако платецът я е наредил или е дал
съгласие за изпълнението. При липса на съгласие, платежната операция е
неразрешена.
Според чл. 78, ал. 1 ЗПУПС, когато ползвателят на платежна услуга твърди,
че не е разрешавал изпълнението на платежна операция или че е налице неточно
изпълнена платежна операция, доставчикът на платежната услуга носи
доказателствената тежест при установяване автентичността на платежната
операция, нейното точно регистриране, осчетоводяването, както и за това, че
операцията не е засегната от техническа повреда или друг недостатък в услугата,
предоставена от доставчика на платежни услуги.
Съгласно разпоредбата на чл. 80, ал. 3 от ЗПУПС, платецът понася всички
загуби, свързани с неразрешени платежни операции, когато ги е причинил чрез
измама или с неизпълнението на едно или повече от задълженията си по чл. 75 от
закона умишлено или поради груба небрежност, като в тези случаи платецът
понася вредите независимо от размера им. Спорно по делото се явява
обстоятелството за наличието на обстоятелства, които да осъществят хипотезата
на проявена груба небрежност от ищеца, доколкото е установено последният да е
6
оторизирал извършването на оспорените платежни операции.
В трайно установената практика се приема, че небрежността в гражданското
право е неполагане на дължимата грижа според един абстрактен модел -
поведението на определена категория лица /добрия стопанин/ с оглед естеството на
дейността и условията за извършването й. Грубата небрежност не се отличава по
форма /според субективното отношение към увреждането/, а по степен, тъй като
грубата небрежност също е неполагане на грижа, но според различен абстрактен
модел - грижата, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната
дейност при подобни условия. Приема се, че грубата небрежност е тежко
нарушаване на дължимата грижа при положение, че лицето е могло да я съблюдава
в конкретната обстановката, каквото един обикновен човек, поставен в същата
обстановка не би могъл да го допусне. Такова поведение е правно укоримо защото
неблагоприятните последици биха били избегнати, ако беше положена дължимата
грижа. Дали поведението е рисково и до каква степен то е довело до настъпване на
вредата се установява във всеки конкретен случай.
В подкрепа на това разбиране е и даденото разрешение в решение от
21.04.2017 г. по т. дело № 2733/2015 г., второ т. о. на ВКС, в което се приема, че
рамковият договор за платежни услуги е консенсуален, уреждащ бъдещо
изпълнение на отделни или на поредица от платежни операции, който може да
определя задълженията и условията за откриване и водене на платежна сметка,
като са установени специални правила за оспорване на извършени платежни
операции в хипотезата на разпореждане със средства по сметка, предприети от
обслужващата банка без нареждане на титуляря, както и конкретни задължения на
ищеца да предприеме всички разумни действия за запазване на предоставените му
персонализирани средства за сигурност при ползването на платежната услуга,
което в случая е извършено при груба небрежност задължения на потребителя на
платежни услуги във връзка със сигурността при ползването на тези услуги.
В настоящият случай видно от приетата съдебно-техническа експертиза
процесните две трансакции са били извършени след потвърждаване на
самоличността на ответника чрез използване на приложение за онлайн
разплащания „Smart ID”, въвеждане на ПИН код за визуализиране на изпратената
заявка за плащане и потвърждаване на същата след визуализиране на детайли
относно сумата, картата, чрез която ще се извърши плащането, субектът получател
на сумата и валутата, в която същата ще бъде излъчена, чрез повторно въвеждане
на ПИН кода на потребителя, който е бил известен само на собственика на картата,
респ. ползвателя на приложението. Макар ищецът да излага твърдения, че е станал
жертва на измама, като е бил заблуден, че заплаща такса за препакетиране към
Български пощи, преди да потвърди извършването на плащането на екрана на
ползваното от него мобилно устройство е получил заявка за плащане на конкретна
парична сума в чуждестранна валута в полза на непознат за него субект, но
въпреки това е потвърдил извършването на плащането чрез избиране на бутона
„Потвърждение“ и въвеждане на известния само нему ПИН код. Тези действия на
ищеца, съдът намира, че са абсолютно несъвместими с разумните, които законът
изисква, за да се изпълни задължението за опазване в тайна на данните за
платежния си инструмент. Дори да се приеме, че е бил подведен и измамен да
предостави данните си и да оторизира плащанията в резултат на заблуждаващо
съобщение, ищецът е получила заявки за изходящи от неговата платежна сметка
плащания на суми от по 1090,44 SGD в полза не на Български пощи, а на напълно
7
непознат за него субект, както се твърди в исковата молба, но въпреки това е
потвърдил плащанията и е въвел своя ПИН код, което е било достатъчно за
потвърждаването на транзакцията. По мнение на настоящия състав на съда, макар
да е бил подведен и да е очаквал да заплати ниска сума за извършване на услуга
препакетиране на международни пратки в процес на доставка, ищецът е проявил
груба небрежност, като е оторизирал двата превода на значителни суми в чужда
валута в полза на неизвестен субект. Ето защо и последният не е положил
елементарна грижа, изразяваща се най-малко във визуална проверка на
излъчваната сума, валута на превода и субект, в полза на който потвърждава
плащане, а е въвел всички необходими данни за осъществяване на трансакциите и
накрая е потвърдил преводите със своя секретен код (ПИН код).
По делото не се твърди и няма данни за осъществен нерегламентиран достъп
до мобилното устройство посредством което са извършени преводите, нито за
извършена злоупотреба с платежния инструмент. Именно това е целта и смисълът
от предоставеното от банката и избрано от ищеца мобилно приложение „Smart
ID”, имащо за цел достъпване до мобилното банкиране, респ. извършване на
банкови преводи и плащания след преминаване на необходимата автентикация по
отношение на всяка трансакция. Извършените платежни операции с банковата
карта на ищеца, без преди това да положи усилия и да се убеди, че е извършил
всички необходими действия за запазване на неговите персонализирани средства за
сигурност, доколкото с исковата молба ищецът признава, че предварително е въвел
всички необходими данни от банковата си карта, след което е потвърдил преводите
чрез приложението си и въвеждане на ПИН код, съдът намира, че са в нарушение
на задълженията по чл. 75, т. 3 ЗПУПС да предприеме всички разумни действия за
запазване на предоставените му персонализирани средства за сигурност при
ползването на платежната услуга. Действията му са осъществени при груба
небрежност, доколкото от една страна е въвел всички данни, необходими за
заявяване на платежната операция, а от друга страна, след визуализиране на
заявките за плащания с посочване на сумата, валутата и субекта, в полза на когото
се извършва плащането, в потвърдил преводите и е въвел ПИН кода си. За това
поведение на ищеца липсва логично и житейски обяснимо основание. Същото не
може да бъдат определено по друг начин, освен като груба небрежност относно
интересите му във връзка с операциите по банковата му сметка и в частност
относно изпълнение на нормативно регламентираните в чл. 75, т. 3 ЗПУПС
задължения на потребителя на платежни услуги във връзка със сигурността при
ползването им.
С оглед на изложеното при съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства съдът намира, че предявеният иск с правно основание чл. 79, ал. 1
ЗПУПС се явява неоснователен, поради което и следва да бъдат отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на присъждане на разноски на основание чл.
78, ал. 3 ГПК възниква само за ответника, който е внесъл депозит за изготвяне на
съдебно-техническа експертиза в размер на сумата 450 лева. Претендира се
присъждане на юрисконсултско възнаграждение, което съдът на основание чл. 78,
ал. 8 ГПК и с оглед процесуалната активност на страната определя в размер на 50
лева.
Мотивиран от изложеното, съдът
8
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. К. срещу „Алианц Банк България“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „С., иск с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗПУПС за
сумата 2944,78 лева, представляващи стойност на неразрешени платежни
операции, извършени на 11.01.2024 г. с две трансакции, всяка в размер на 1472,39
лева, чрез издадена на ищеца от ответника банкова платежна карта във връзка с
рамков договор за предоставяне на платежни услуги по банкова разплащателна
сметка от 27.09.2018 г.
ОСЪЖДА Д. Н. А., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ж.к. К. да заплати
на „Алианц Банк България“ АД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ул. „С., на основание чл. 78, ал. 3, вр. ал. 8 ГПК сумата 500 лева,
представляваща разноски в първоинстанционното производство.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9