РЕШЕНИЕ
№ 84
гр. гр. Хасково , 28.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на пети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Даниела К. Николова
при участието на секретаря Галя В. Ангелова
като разгледа докладваното от Даниела К. Николова Административно
наказателно дело № 20215640200449 по описа за 2021 година
Обжалвано е Наказателно постановление № 21-1253-00050 от
25.03.2021 г. на Началник сектор «Пътна полиция» към ОД на МВР –
Хасково, с което на Г. Н. Г. от гр.Хасково са наложени глоба от 200 лв. по
чл.179 ал.2,вр.ал.1 т.5 пр.4 от ЗДвП и глоба в размер на 100 лв. и лишаване от
право да управлява МПС за 1 месец по чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП .
Недоволен от горепосоченото наказателното постановление е
останал жалбоподателят Г. Н. Г., който го обжалва в законоустановения срок,
с оплаквания за незаконосъобразност и като постановено в нарушение на
материалния закон . Жалбоподателят оспорва фактическите положения
,приети за установени в съставения му АУАН и издаденото въз основа на
него НП ,считайки че не е нарушил виновно посочените разпоредби от ЗДвП
.По изложените съображения моли за отмяна на НП изцяло .
В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково,
жалбоподателят, редовно призован,се явява лично ,като чрез пълномощника
си по делото – адв. В. Ч. , заявява, че поддържа подадената жалба и в хода
по същество развива аргументи за нейната основателност.Претендира и за
1
разноски по делото.
Ответникът по жалбата –ОД на МВР-Хасково не изпраща
представител и не взема становище по жалбата.
Съдът,като прецени събраните по делото доказателства поотделно
и в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното:
На 21.01.2021 г. свидетелите Ил. Ил. Ч. и В. Л. К. , двамата
на длъжност мл. автоконтрольор в Сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР -
Хасково посетили, въз основа на подаден сигнал, пътно - транспортно
произшествие в град Хасково на пешеходна пътека на ********** в района на
училище ********** в град Хасково. На място, контролните органи
констатирали, че на пътя имало положена маркировка М.8.1., очертаваща
пешеходната пътека, пред самата маркировка имало поставен пътен знак Д17
, но не заварили участниците в процесното транспортно произшествие, нито
свидетели. По данни, получени от оперативния дежурен и подаден сигнал от
"МБАЛ - Хасково" АД, град Хасково за пострадало лице от ПТП, посетили
спешното отделение , където се намирало пострадалото лице ,на което се
оказвала медицинска помощ.Установили самоличността й –ЕЛ. ОЛ. М. ,
ЕГН-********** с адрес:гр.Хасково ,********** и провели разговор с нея,
от който получили данни за механизма на настъпване на транспортното
произшествие.Пострадалата обяснила, че като пешеходец, пресичала
************ на пешеходната пътека тип "зебра" в посока към *********** ,
когато усетила удар в лявото бедро и паднала на земята . След това
контролните органи по предоставените им от пострадалата данни за водача на
МПС,с когото си разменили телефонните номера установили жалбоподателя
Г. Н. Г.. Последният пред контролните органи не отрекъл ,че е управлявал
лек автомобил марка „********** “ с рег.№**********,негова собственост
към момента на твърдяното произшествие. В резултат на направените
констатации и след достигнат от контролните органи извод относно
механизма на причиняване на пътно - транспортното произшествие, на
същата дата – 21.01.2021 г. срещу жалбоподателя, в негово присъствие е
съставен от св.И.Ч. Акт за установяване на административно нарушение
серия GA №372003/21.01.2021г. за нарушения, квалифицирани по чл. 119
ал.1 от ЗДвП и чл. 123 ал.1 т.2 б.“а“ от ЗДвП. Жалбоподателят подписал
2
съставения АУАН, а в съответната графа не вписал възражения. Препис от
АУАН е надлежно връчен на жалбоподателя на датата на неговото съставяне,
според изричното отбелязване в тази насока.
Възражения срещу съставения акт за установяване на
административно нарушение не са постъпили допълнително в рамките на
законоустановения срок за това.
При издаване на наказателното постановление административно-
наказващият орган възприел изцяло описаната в акта фактическа обстановка
и на основание чл. 179, ал. 2,вр.ал.1 т.5 предл.4-то от ЗДвП и чл. 175, ал. 1, т.
5 от ЗДвП, наложил процесните глоби и съответно административното
наказание "Лишаване от право да управлява МПС".
Изложената фактическа обстановка е установена от представените
по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в
хода на производството по делото свидетели. Съдът кредитира показанията на
свидетелите И.Ч. и В.К. , които макар и опосредени от показанията на други
лица, все пак излагат впечатления относно механизма на процесното ПТП и
участниците в него, както и за поведението им след настъпване на
транспортното произшествие. На следващо място, дава се вяра и на
изложеното от тези свидетели и относно обстоятелствата, свързани с
действията, развили се след пристигането им като част от състава на патрула
от сектор "ПП" при ОД на МВР - Хасково, посетил мястото, където е
възникнало ПТП и на показанията им, свързани с действията, предприети по
отношение на участниците в инцидента и тези, отнасящи се до съставянето на
АУАН, като еднопосочни с останалия събран доказателствен материал.Съдът
кредитира с доверие и показанията на св.ЕЛ. ОЛ. М. относно механизма на
ПТП и получените в резултат на него болки в ляв долен крайник ,в областта
на коляното .От разпита на тази свидетелка се установява още ,че с
жалбоподателя като водач на МПС ,непосредствено след произшествието
постигнали взаимно съгласие да не сигнализират органите на ПП. Всъщност
относно фактите, включени в основна степен в предмета на изследване по
делото липсва спор и не се възразява от страна на жалбоподателя, като се
оспорва единствено тяхната правна оценка от гледна точка изискванията на
фактическия състав на разпоредбите, по които са квалифицирани
3
нарушенията. Преценката в тази насока обаче касае не анализ на
достоверността на доказателствените източници, а е по същество.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.119 ал.1 от Закона за движението по
пътищата участниците в движението при приближаване към пешеходна
пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като
намали скоростта или спре. Според чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, водачът на пътно
превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е
длъжен т. 2. когато при произшествието са пострадали хора: а) да уведоми
компетентната служба на Министерството на вътрешните работи;. Съгласно
чл. чл. 175, ал. 1,т . 5 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв.
водач, който наруши задълженията си като участник в пътнотранспортно
произшествие. По силата на чл. 179, ал. 2 от ЗДвП, който поради движение с
несъобразена скорост, неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба от 100 до 200
лв., ако деянието не съставлява престъпление. Според ал.1 т.5 на чл.179 от
ЗДвП наказва се с глоба от 150 лв. ,който не спазва предписанието на
пътните знаци, пътната маркировка и другите средства за сигнализиране,
правилата за предимство, за разминаване, за изпреварване или за
заобикаляне, ако от това е създадена непосредствена опасност за движението.
Следователно, деянията , за които на жалбоподателя са наложени
административни наказания са обявени от закона за наказуеми.
При съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление
съдът констатира процесуални нарушения от категорията на съществените,
които налагат на това конкретно основание отмяна на санкционния акт.
Действително не са допуснати пропуски в дейността по чл. 40 от ЗАНН, във
връзка със съставянето в присъствие, предявяването и връчването на акта за
установяване на административно нарушение лично на жалбоподателя. На
същия е осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и
да направи възражения по него. Съставеният акт за установяване на
4
административно нарушение и издаденото въз основа на него НП обаче не
отговарят на изискванията съответно на чл. 42 от ЗАНН и чл.57 от ЗАНН
досежно необходимите реквизити. В този смисъл се налага диференциран
подход при анализа относно двете визирани от актосъставителя и наказващия
орган деяния, като по отношение на първото от тях е необходимо да се
отбележи, че нарушението не е описано словесно по необходимия пълен,
точен и безпротиворечив начин, така, че да бъде обезпечена възможността
нарушителят да узнае за какво точно нарушение се привлича към
административно наказателна отговорност и да е в състояние да организира
правото си на защита в пълен предоставен от закона обем. Фактическото
описание на деянието обаче поставя необходимост и от даване на съответната
на това описание правна квалификация и съответстващата й в ЗДвП
санкционна норма . Нещо, което в случая не е изпълнено, поради това че
сочената за нарушена разпоредба на чл.119 ал.1 от ЗДвП визира конкретно
нарушение на правилата отнасящи се до поведението на водача на пътно
превозно средство при приближаване към пешеходна пътека и задължението
му да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре. Нито в АУАН, нито в НП,
относно текстовото изписване на твърдяното нарушение на чл. 119, ал.1 от
ЗДвП, не е отразена в пълнота тази разпоредба от ЗДвП, като не е посочено
какво дължимо поведение не е имал жалбоподателят в конкретната ситуация
- "да намали скоростта" или "да спре", т.е. липсва обективен елемент от
фактическия състав на твърдяното нарушение.На следващо място и в двата
акта- АУАН и НП липсват констатации за настъпилият съставомерен
резултат – нараняване на пешеходец, което означава причинено ПТП,
поглъщащ в себе си опасността за останалите участници в движението,
доколкото същата очевидно се твърди, че е дори реализирана. Същевременно
обаче административната санкция е наложена на основание чл. 179, ал. 2 от
ЗДвП, която визира, като основание за налагане на административното
наказание причиняването на ПТП, поради движение с несъобразена скорост,
неспазване на дистанция или нарушение по ал. 1, ако деянието не съставлява
престъпление. Видно от повдигнатото обвинение с него се претендира
именно причиняване на ПТП, поради една от причините, посочени в чл. 179,
ал.1 от ЗДвП, която е индивидуализирана като тази по чл. 179, ал.1, т.5,
предл. четвърто-нарушаване на правилата за разминаване,каквато хипотеза
5
не се извежда от обстоятелствата посочени в АУАН и НП и не се доказва по
делото. Поради това очевидно отговорността е ангажирана въз основа на
наказваща норма, неотносима към описаното поведение на жалбоподателя
като водач на пътно превозно средство или най - малко при липсата на
конкретика в основанието за налагане на санкцията. Санкционната норма
очевидно не е тази приложена от наказващия орган ,защото твърдения за
пострадал пресичащ пешеходец не са изложени при фактическото описание
на нарушението по чл.119 ал.1 от ЗДвП, а тази по чл.183 ал.5 т.2 от ЗДвП
предвиждаща глоба от 100 лв. за водач, който не осигури предимство,
когато преминава през пешеходна пътека. По този начин е допуснато
процесуално нарушение, което за разлика от това при съставяне на акта, е от
категорията на съществените, тъй като е довело до ограничаване на
процесуални права на жалбоподателя и до налагане на незаконна санкция, по
ради липса на ясно и безпротиворечиво вписване на юридическото основание
за това. Това нарушение е неотстранимо в настоящото съдебно производство,
поради което, съставлява основание за отмяна на наказателното
постановление на процесуално основание, без да се обсъждат въпросите по
същество.
Второто от двете визирани от актосъставителя и наказващия орган
деяния е описано пределно лаконично и непълно ,за да може да бъде
индивидуализирано откъм всички характеризиращо го белези от обективна
страна. Актосъставителят и АНО са се задоволили в процесния АУАН и
НП да впишат единствено, че като участник в ПТП не изпълнява
задължението си да уведоми компетентната служба на МВР , с което не са
изпълнили задължението си за пълно точно и ясно описание на нарушението
и обстоятелствата, при които е извършено, съгласно чл. 42, т. 4 от ЗАНН и
чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН , за да се определи в коя хипотеза измежду всички
предвидени в чл. 123 от ЗДвП водачът на МПС в лицето на жалбоподателя не
е изпълнил задълженията си като участник в пътно - транспортно
произшествие. Макар и впоследствие да е установено, че е пострадал
пресичащ пешеходец- твърдения за този факт, както вече се посочи липсват
и двата акта . Такива не могат да се извличат нито по логически път от
съдържанието на акта, нито от доказателствата по делото, а е необходимо
всякога да бъдат ясно и недвусмислено заявени с оглед формиране на
6
пределите на изследване в процеса, гарантиране правото на защита на
привлеченото към административно- наказателна отговорност лице и
възможността за съдебен контрол. Нещо, което в случая не е изпълнено.Касае
се за допуснати нарушения на императивите на чл. 42, т.4 и чл.57 ал.1 т.5 от
ЗАНН , изискващи ясно, точно, пълно и коректно излагане на
обстоятелствата, при които е извършено нарушението и неговото описание.
Коментираните процесуални нарушения са от категорията на съществените,
тъй като пряко засягат правото на защита на жалбоподателя и възможността
му да го реализира в пълен обем, понеже ограничават възможността му да
узнае какво точно нарушение му е вменено във вина, кои факти и
обстоятелства са приети от наказващия орган за правнозначими и
респективно, които следва да опровергава, както и кои са нарушените
правила за поведение. Допуснатите нарушения са неотстраними в настоящата
инстанция, поради контролните функции на същата, поради което и налагат
отмяна на наказателното постановление и в частта по пункт втори от НП
,независимо от събраните доказателства установяващи,че жалбоподателят
не е спрял и установил последиците от ПТП или уведомил контролните
органи,а е бил издирен от тях след ПТП.
Предвид изхода на делото, жалбоподателят има право на разноски за
оказаната безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал. 2, във връзка с ал. 1,
т. 3 от ЗА в минимален размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, като същата следва да бъде
уважена в размер на 350 лева, съгласно чл. 18, ал. 4 от Наредбата и ответника
бъде осъден да му заплати тази сума.
Мотивиран така,съдът:
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №21-1253-000050 от
25.03.2021 г. на Началник сектор «Пътна полиция» към ОД на МВР –
Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково , с адрес: гр. Хасково ,бул.
„България“ №85, да заплати на Г. Н. Г. ,ЕГН- ********** от
гр.Хасково,**************** сумата в размер на 350 лв.- разноски по
делото – адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
7
Решението подлежи на обжалване пред Хасковския
административен съд в 14-дневен срок от съобщението .
/п/ не се чете
Съдия при Районен съд – Хасково:
Вярно с оригинала!
Секретар: В.К.
8