О П Р Е Д Е Л
Е Н И Е
№………./…………10.2018 г.
гр. Варна
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД,
ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ в
закрито съдебно заседание на ……………….октомври две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА
ПИСАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА
КИРЯКОВА
ТОНИ КРЪСТЕВ
като разгледа докладваното от съдия Кирякова
възз.търг.дело № 1543 по описа
за 2018 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на Ц.А.Г.
с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адв.Даниел Маринов, АК Добрич, срещу
Решение № 1359 от 17.03.2014г., постановено по гр.д.№ 8802 от 2013г. по описа
на ВРС, 11-ти състав, с което е ПРИЗНАТО ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение
на ищеца "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Изгрев, бул. "Д.Цанков" № 37, ЕИК
*********, че ответникът Ц.А.Г. с ЕГН ********** дължи на "ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД сумата в размер на
4043.16 лева, представляваща неизплатена главница по договор за издаване
на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен
лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка №014CC-R-004820,
сключен на
21.11.11г., и сумата в размер на 603 лв., представляваща просрочена договорна
лихва за периода от 19.10.12г. до 23.04.2013г., ведно със законната лихва върху
дължимата главница, считано от датата на подаване на заявлението в съда -
24.04.2013г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за
изпълнение №3391/26.04.2013г., постановена по ч.гр. дело №5941/2013г. на ВРС, на
основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК.
Производството е инициирано с
молба вх. № 7338 от 21.03.2015г. по вх.регистър на ВРС за отмяна на влязло в
сила решение, по отношение на което с определение №26 от 30.01.2018г. по т.д. №
1605/2015г., ВКС, ТК, първо отд., е прието, че доколкото Решение № 1359 от
17.03.2014г., постановено по гр.д.№ 8802 от 2013г. по описа на ВРС, 11-ти
състав, не е влязло в сила, производството следва да бъде прекратено като
недопустимо, а молбата, счетена за въззивна жалба е изпратена на ВРС за
администриране на същата по реда на чл.262 от ГПК.
В хода на администриране
на молба вх. № 7338 от 21.03.2015г.,
заявена по гр.д.№ 8802 от 2013г. по описа на ВРС, 11-ти състав, на
жалбоподателя е предоставена възможност да заяви в кои части обжалва
постановения съдебен акт, като изложи твърдения относно порочността на
решението и формулира искане.
С вх. № 51693 от 01.08.-2018г.
жалбоподателят чрез пълномощник, депозира подробни основания по въззивната
жалба, с които счита, че постановеното решение е недопустимо, незаконосъобразно
и неправилно.
Твърди се, че решението е недопустимо, поради това, че заявеното
в заповедното производство вземане и неговото основание не кореспондира с
основанието на заявеното в исковото производство по чл. 422 от ГПК вземане. Съдът
не е проверил дали исковата молба е подадена в срок.
По отношение незаконосъобразността на
постановения съдебен акт се сочи на първо място, че ответницата, въззивник в
настоящото производство, няма валидно сключен договор за овърдрафт с ищеца.
Клаузите на приложения договор за нищожни, като напълно неясни и противоречащи
със Закона за защита на потребителя, Закона за кредитните институции, Закона за
потребителския кредит и Европейските конвенции за защита на потребителя, както
и с Договора за функциониране на европейския съюз. Съдът не е изложил никакви
мотиви, защо счита, че договорът е валиден, нито е изследвал вида на договора.
Съдът не е изпълнил служебното си задължение да провери валидността на клаузите
му и дали противоречат с императивни норми, като е изследвал само и единствено
дали договорът е подписан от ответницата.
На следващо място се твърди, че на
ответника е отпуснат кредит, който да се ползва чрез кредитна карта, но
предсрочната изискуемост на вземането не е била обявена на длъжника.
Кредитополучаталят е бил поставен в невъзможност да изпълнява на месечни
вноски, тъй като банката, без да обяви кредита за предсрочно изискуем се е
снабдила с изпълнителен лист, по реда на чл. 417 от ГПК.
Настоява се, че както в заповедното
производство, така и в исковия процес не
е представен документ, който да е посочен в чл. 417 от ГПК, като основание за
издаване на заповед и допускане на незабавно изпълнение. Представеният документ
не носи белезите на извлечение от счетоводни сметки на банка, т.к. има разлика
между счетоводна сметка на банка, разплащателна сметка на клиент и кредитна
сметка на клиент. Доколкото вещото лице не е отчело това, решението ката
базирано изцяло на заключението е немотивирано.
Въвеждат се твърдения, че решението е
постановено при непълнота на доказателствата и неизясняване на спора от правна
и фактическа страна. Според въззивника независимо от оспореното извлечение от
сметка, съдът не е допуснал поискани от ответника и относими доказателства като кредитното досие, както
и допълнителни задачи на експертизата с оглед нейното оспорване в съдебно
заседание.
Сочи се, че съдът е приел безкритично
и само въз основа на заключението, че има забава в плащането, като не е
изследвал липсата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем, както и не е
допуснал нито служебно е постановил събиране на доказателства, поискани от ответника,
за представяне на доказателства на електронен носител и други, относно
плащанията и тегленията от сметката - какви суми е теглила кредитополучателката,
какви суми е теглила банката от сметката
и какви суми са внасяни в сметката е останало неизяснено.
Оспорва се извода на съда относно
дължимостта на сумата по главното вземане в размер на 4043.16 лв., като се
твърди, че длъжникът би могъл да е неизправен към датата на подаване на
заявлението само в размер на вноска по кредита, но не и целия кредит.
Оспорва се установената дължимост на
законна лихва върху главното вземане.
Настоява се за отмяна на
първоинстанционното решение и отхвърляне на предявения иск и присъждане на
сторените разноски.
В
срока по чл.263 ГПК, въззиваемата страна "ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД ЕИК *********, чрез пълномощник юрк Галина Дунова
депозира писмен отговор, като развива доводи за неоснователност
на въззивната жалба. На първо място се възразява относно всички въведени
основания за отмяна на решението с молба вх. №7338/21.03.2015г. На следващо
място се оспорват като недопустими депозираните с молба вх. № 51693 от
01.08.2018г. подробни основания по въззивната жалба с оглед въвеждането им
извън процесуалните срокове. Оспорва се основателността на същите като се
поддържа, че между страните е налице валидно възникнала облигационна връзка,
породена в резултат на двустранно подписан договор за издаване на револвираща
кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит по
разплащателна сметка № 014CC-R-004820 от 21.11.2011г. е в размер на
5000 лева; кредита е усвояван в периода от 22.11.2011г. до 09.12.2011г. чрез
теглене от ATM и плащане чрез ПОС; последната погасителна
вноска в размер на 200 лева е постъпила на 19.10.2012г., с което е налице недвусмислено
съгласие на кредитополучателя, включително и чрез извършените конклудентни
действия с представените му в договор
за кредит условия и клаузи. Като неоснователни се считат твърденията за
нищожност на клаузи от договор без посочване на кои клаузи се твърди нищожност
и конкретното й проявение. Оспорва се искането за допускане на доказателства. Моли за потвърждаване на обжалвания
съдебен акт и присъждане на сторените във въззивната инстанция
съдебно-деловодни разноски.
Въззивникът
настоява за допускане на поисканите в първата инстанция доказателствени искания
и възможност за ангажиране на нови. В
съгласие с трайно прилаганата съдебна практика с постановеното по реда на чл.290 от ГПК
решение №23 от 07.07.2016г. по т.д.№3686/2014г. на ВКС, ТК, І т.о., възражението
на потребителя за неравноправния характер на договорна клауза не се преклудира
с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.367 от ГПК, вкл.може да
бъде наведено за първи път и пред въззивното производство, като ограниченията
на чл.266 от ГПК не се прилагат. В настоящия казус въззивникът не е въвел в
жалбата си наличие на фактически и/или правни обстоятелства, обуславящи
неравноправност на клауза/и в потребителски договор, както и не е конкретизирал
кои клаузи от договора счита за нищожни и съответно по какъв начин тяхното
прилагане от страна на кредитора е накърнило интересите му. Следователно
липсват предпоставки за допълване на доклада на съда, касаещо произнасяне по
твърденията за неравноправния характер на клаузите на процесния договор. В хода
на проведеното съдебно заседание пред исковия съд ответникът, сега въззивник, е
оспорил заключението на ССчЕ като изготвено въз основа на предоставени от
кредитора счетоводни документи, за които счита, че са неправилни и неверни, но
в съдебно заседание не направил доказателствено искане за допускане на друга
/повторна или тройна/ експертиза. Това обуславя недопустимост на заявеното за
първи път през въззивната инстанция искане за допускане допълнителни задачи на
вещото лице по ССчЕ. Доколкото не са въведени конкретни процесуални нарушения,
допуснати от първоинстанционния съд, който е оставил без уважение искането на
ответника за представяне в пълнота на кредитното досие поради непосочване на
необходимостта от ангажирането му по делото при назначена по искане и на двете страни ССчЕ с ясни и подробни въпроси,
подновеното с въззивната жалба искане следва да бъде оставено без уважение. Във
връзка с необходимостта от преценка на въведеното от въззивника възражение за
недопустимост на поставения за разглеждане по
реда на чл.422 от ГПК установителен иск следва да се изиска от Районен
съд Варна заповедното производство по ч.гр.д. № 5941/2013г. Доколкото към
настоящия момент липсват данни дали ОУ към договора за кредит се съдържат в
заповедното производство съдът следва да задължи въззиваемото дружество да го
представи в едноседмичен срок от съобщаването.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и
отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна,
срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения,
вкл. доказателство за платена държавна такса.
Съобразно преценката за допустимост на
производството и на основание чл.267 ГПК, СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА ЗА разглеждане въззивна жалба на Ц.А.Г. с ЕГН ********** ***, чрез
пълномощник адв.Даниел Маринов, АК Добрич, срещу Решение № 1359 от
17.03.2014г., постановено по гр.д.№ 8802 от 2013г. по описа на ВРС, 11-ти
състав, с което е ПРИЗНАТО ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ищеца "ПЪРВА
ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД със седалище и адрес на управление: гр. София,
район Изгрев, бул. "Д.Цанков" № 37, ЕИК *********, че ответникът Ц.А.Г.
с ЕГН ********** дължи на "ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА" АД сумата в
размер на 4043.16 лева, представляваща
неизплатена главница по договор за издаване на револвираща международна
кредитна карта с чип и предоставяне на Кредитен лимит /овърдрафт/ по
разплащателна сметка №014CC-R-004820, сключен на 21.11.11г., и сумата в
размер на 603 лв., представляваща просрочена договорна лихва за периода от
19.10.12г. до 23.04.2013г., ведно със законната лихва върху дължимата главница,
считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.04.2013г. до
окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение
№3391/26.04.2013г., постановена по ч.гр. дело №5941/2013г. на ВРС, на
основание чл.422, ал.1 вр. с чл.415 от ГПК.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на
въззивника за представяне на кредитното досие по договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
Кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка №014CC-R-004820,
сключен на
21.11.11г. и поставяне на допълнителни задачи на вещото лице.
ДА
СЕ ИЗИСКА от Районен съд
Варна за послужване ч.гр.д. № 5941/2013г., което да бъде представено в
1-седмичен срок от съобщаването.
ЗАДЪЛЖАВА въззиваемото дружество в 1-седмичен срок от
съобщаването да представи Общи условия към договор
за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на
Кредитен лимит /овърдрафт/ по разплащателна сметка №014CC-R-004820,
сключен на
21.11.11г. във версията,
действаща по време в срока на договора.
НАСРОЧВА
производството по възз.т.дело 1543/2018 год. на ВОС за
12.12.2018год. от 14.00 часа, за която дата и час да се призоват страните,
ведно с препис от настоящото определение. На въззивника да се връчи препис от
отговора на въззиваемото дружество.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1.
2.