Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 28.10.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на двадесет и осми
септември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: М. ТОДОРОВА
при секретаря М.Г. като разгледа докладваното от съдията ТОДОРОВА гр.дело
№ 3992 по описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Обективно кумулативно съединени искове с правно основание
чл.31, ал.2 ЗС с цена на иска 2917,20 лв. и чл.86 ЗЗД с цена на иска 274,95 лв.
Производството по делото е образувано по подадена
искова молба от С.К.А., ЕГН**********,*** *** против А.К.К., ЕГН**********,***
и Е.К.К., ЕГН**********,*** ***, в която твърди, че ищцата и ответниците са съсобственици на следният недвижим имот: ЦЕЛИЯТ ВТОРИ ЕТАЖ
от построената сграда в УПИ № VIII-9289 в кв.55 по плана на
гр.Плевен, ведно с всички тавански помещения, всички помещения в югозападната
част на избеното помещение. Твърди, че ищцата притежава 7/36 ид.части. Твърди,
че ответниците без нейно съгласие ползват целият имот. Твърди, че за периода
31.05.2011г. до 31.05.2016г. ответниците ползват единствени имота и за същия
период й дължат обезщетение тъй като е лишена от ползването на основание чл.
31, ал.2 от Закона за собствеността в размер на 2 917.20лв., определено на базата
на заключението на вещото лице по гр.д.№ 2312/2005г. по описа на ПРС при
месечен наем 250.00 лева. Твърди, че с нотариална покана акт № 83, том 1, рег.№
3276/11.08.2005г., връчена на 15.08.2005г. от Нотариус *** с рег.№ 007 на НК с
район на действие РС-Плевен ищцата е поканила ответниците да й плащат дължимия
наем, като обезщетение за ползване на собствената й част от имота. Твърди, че с
решение по гр.д. за делба № 2312/2005г„ IV гр.състав по описа на ПРС
ответниците били осъдени да заплатят на ищцата обезщетение на основание чл. 31
ал.2 от ЗС за периода от 14.08.2005г. до 05.12.2007г. сумата от 1 078.00лева
ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на 30.00лева. Твърди, че имота
е изнесен на публична продан и до датата на завеждане на настоящата искова
молба имота не е продаден и ответниците единствени ползват същия. Твърди, че
ответниците й дължат лихва за забава за периода от 01.06.2013г. до
01.06.2016г./датата на завеждане на делото/ върху дължимите обезщетения за
всеки месец по отделно, определено за всеки месец от последното му число до
датата на завеждане на делото в общ размер на 274.95лв. Твърди, че многократно
поканвала ответниците да й изплатят дължимите по-горе посочени парични суми, но
до датата на подаване на настоящата молба липсва изпълнение от тяхна страна.
Моли, ответниците да бъдат осъдени солидарно да заплатят на ищцата: 1/
Обезщетение за ползване на съсобствената й част от апартамента за периода
01.06.2011г. до 01.06.2016г. в размер на 2 917.20лв., ведно със законната лихва
върху тази сума от датата на завеждане на делото до окончателното и изплащане,
2/Лихва за забава върху дължимите обезщетения за периода от 01.06.2013г. до
01.06.2016г, за всеки месец по отделно определено от последното му число до
датата на завеждане на делото в общ размер на 274.95лв.. Претендира направените
деловодни разноски.
В срокът по чл.131 ГПК е представен писмен отговор
на исковата молба от ответниците по делото, в който моли да бъде прието за
безспорно между страните, че с решение по гр.д. №2312/2005 г. на ПлРС -за
делба, ответниците са осъдени да заплатят на ищцата на основание чл.31, ал.2 ЗС
обезщетение за периода 14.08.2005 г до 05.12.2007 г в размер на 1 078 лв, ведно
с обезщетение за забавено плащане в размер на 30 лв.Имотът е изнесен на публична
продан, която не е проведена все още-т.е. съсобствеността не е ликвидирана, а
ответниците единствени ползват имота. Не оспорват правата на съсобственост
между ищцата и ответниците. Излага съображения, че за да е налице хипотезата на
чл.31, ал.2 ЗС лишеният от ползването съсобственик трябва да обективира ясно,
недвусмислено желанието си дали желае да ползва имота или желае обезщетение под
формата на наем вместо ползване. Твърди, че представената нотариална покана към
настоящето дело е същата, която е представена и по гр.д.№2312/2005 г на РС
Плевен, която е послужила като писмено доказателство за осъждането на ответниците
в посочения период в делото. Твърди, че твърдението на ищцата в ИМ
"Многократно поканвах ответниците да ми изплатят дължимите по-горе
посочени парични суми... не е вярно, тъй като писмени или нотариални покани не
са отправяни от ищцата след периода от влизане в сила на решението от втората
фаза на делбата, а именно-01.04.2009 г. Твърди, че ответниците не могат да гадаят какво е желанието на
ищцата, след като след 2009 г. на основание чл.107 ЗЗД ищцата не е новирала
задължението на ответниците. Следва ли нотариалната покана, подадена от нея и
от съделителя *** да важи занапред и дали волята им е все още същата.Твърди, че
са минали повече от 10 г. след получаване на нотариална покана, а тя е
едностранно волеизявление и като такова би следвало да бъде посочено със срок
или без срок е тя. Счита, че е безспорно, че правата на ищцата се преклудират
до влязлото в сила съдебно решение за делба. Твърди, че е изтекла 5 годишна давност от влизане в сила на
решението за делба -т.е. от 01.04.2009 до 01.04.2014 г. Позовава се на давност
по чл.110 ЗЗД, а за мораторната лихва по чл.111 ЗЗД. Твърди, че за този период
липсва каквато и да е покана както и съдебен спор. Счита, че действието по
нотариалната покана и вземането е погасено по давност. Счита, че не може да
бъде прието, така както се твърди в ИМ,
че тече нова давност, като ищцата се позовава на нотариална покана от 2005 г за
цитирания в ИМ срок. Счита, че действието на нотариална покана е прекъснато,
поради което, за да е основателна претенцията на ищцата трябва да има нова
покана за новия период и такава може да бъде и ИМ. Твърди, че ответниците са
съгласни да предоставят ключове за етажа от къщата и входната врата и всички
общи помещения по желание на ищцата всеки ден от 19.00 ч до 21.00 ч. Моли да
бъде съобразено, че липсва каквато и да е покана по чл.86, ал.1 ЗЗД, тъй като
лихва не е претендирана в посочената нотариална покана от 11.08.2005 г. Моли да
бъде съобразено и ТР №7/2012 г на ВКС.
Съдът, като прецени събраните по делото писмени и
гласни доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено
следното от фактическа страна:
Не се спори между страните и се установява от
Решение № 162/21.10.2008г., постановено по гр.д.№ 2312/2005г. по описа на
РС-Плевен, че ищцата е съсобственик в ЦЕЛИЯТ ВТОРИ ЕТАЖ от построената сграда в
УПИ № VIII-9289 в кв.55 по плана на гр.Плевен с квота в съсобствеността 7/36
идеални части. Имота е допуснат до делба и е изнесен на публична продан, но до
настоящия момент съсобствеността не е е прекратена.
Безспорно е между страните и е признато за безспорно, че
пазарния наем на процесния недвижим имот е в размер на 250 лв. месечно за целия
имот.
Безспорно е между страните, че ответниците по
делото А.К.К. и Е.К.К. ползват целия съсобствено имот, включително
притежаваните от ищцата 7/36 идеални части, като ищцата е лишена от ползването
на имота съобразно правата си на собственост в него за процесния период от
01.06.2011г. до 01.06.2016г.
Не е спорно между страните и се установява от
Нотариална покана акт № 83, том.I, рег.№ 3276 на нотариус ***
№ 007 на НК, че с нея ответниците по делото А.К. и Е.К. са поканени от С.А. да
й заплащат обезщетение за лишаване от ползването на процесния жилищен етаж
съобразно правата й в съсобствеността. Нотариалната покана е връчена на
адресатите на 15.08.2005г.
При така установеното от
фактическа страна, съдът приема следното от правна страна:
По искът с правно основание чл.31, ал.2 ЗЗД
с цена на иска 18764,68 лв.:
За да се уважи
претенцията по чл. 31, ал.2 от ЗС, следва да се докаже наличие на следните
кумулативни предпоставки: съсобственост върху вещта, лично ползване на общата
вещ от някой от съсобствениците, този съсобственик да е лишил ищеца от ползване
и писмена покана за заплащане на обезщетение за ползата, от която е бил лишен.
В тежест на ищеца е да установи наличието на предпоставките за възникване на
задължението за обезщетяване при условията на чл. 31, ал.2 от ЗС.
Не се спори между страните и се установява Решение
№ 162/21.10.2008г., постановено по гр.д.№ 2312/2005г. по описа на РС-Плевен, че
ищцата е съсобственик в ЦЕЛИЯТ ВТОРИ ЕТАЖ от построената сграда в УПИ №
VIII-9289 в кв.55 по плана на гр.Плевен с квота в съсобствеността 7/36 идеални
части. Не се спори между страните и се признава от ответниците, че те ползват
лично целия съсобствен имот. Лично ползване по смисъла на чл. 31, ал. 2 от ЗС е всяко
поведение на съсобственик, което възпрепятства или ограничава останалите
съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата им, без да се събират
добиви и граждански плодове.
Обезщетение за ползата
се дължи от деня, в който неползващият съсобственик поиска от ползващия да му
заплати следващото се обезщетение. В този смисъл, за да възникне задължението
за заплащане на обезщетение от страна на съсобственика, който чрез личното
ползване лишава другия съсобственик от възможността да ползува и той общата
вещ, се изисква само писмено поискване. От този момент той дължи заплащането на
наемоподобното обезщетение. Доказването на това условие, а именно, че до
ползващия съсобствения имот е отправено писмено поискване е в тежест на ищецът.
Само в случай, че ползващият съсобственик, след отправената му писмена покана,
отговори, че предоставя ползването на общата вещ в съответствие с правата на
съсобственика, който не я ползува и последният откаже това предложение, то обезщетение
не се дължи. Това произтича от общата забрана на чл. 59 от ЗЗД едно лице да се
облагодетелства за сметка на друго лице, като го препятства да упражнява свое
субективно материално право - правото на съсобственика да ползува своята част
от вещта, на която разпоредбата на чл. 31, ал.2 от ЗС се явява частен
случай(Решение № 1383/07.01.2009 г. по гр.дело№ 5951/2007 г. II г.о. ГК на ВКС;
Решение № 445/20.07.2009 г. по гр.дело№ 1019/2008 г. I г.о. ГК на ВКС).
В тази връзка, ищеца
следваше да установи отправянето на покана до ответника по делото да му заплаща
обезщетение за ролзване на имота. По делото е представена нотариална покана, от
която е видно, че с нея ответниците по делото А.К. и Е.К. са поканени от С.А. да й заплащат
обезщетение за лишаване от ползването на процесния жилищен етаж съобразно
правата й в съсобствеността. Нотариалната покана е връчена на адресатите на
15.08.2005г. Този факт не е спорен между
страните. Няма специални изисквания относно това изявление, освен то да е
писмено и да е получено от ответника. Писменото поискване по чл. 31, ал. 2 ЗС е
едностранно волеизявление, на което законодателят е регламентирал единствено
формата, но не и съдържанието. Съдът намира, че ищцата надлежно установи по
делото отправянето на писмена покана за заплащане на обезщетение за лишаване от
ползването, която е получено от ответниците по делото. Съдът намира за
неоснователни развитите в отговора на исковата молба възражения и съображения,
че посочената нотариална покана, тъй
като е получена от ответниците през 2005г. е погасила действието си по давност.
Същата по правната си природа представлява едностранно адресирано волеизвление,
получено от адресата, поради което от датата на получаването си е произвела
своето действие. Поканата е част от фактическия състав за възникване правото на
получаване на обезщетение за лишаване от ползването на съсобствената вещ
съобразно правата в нея. С осъществяването на всички комулативно изискуеми
елементи от фактическия състав, възниква вземането на ищеца спрямо ответника.
Самата покана не представлява вземане, а е елемент от фактическия състав за
възникване на вземането. По давност се изсрочват само вземанията, а не фактите,
какъвто по естеството си е отправената от съсобстевеника покана. Съгласно
чл.110 ЗЗД С изтичане на петгодишна
давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.
Видно е, че в хипотезата на правната норма са визирани само вземанията, но не и
фактите. Поради изложеното, поканата е произвела своето действие и това нейно
действие не се погасява по давност. По давност може да бъде погасено само
вземането за обезщетение за лишаване от ползване, за което е приложима общата
5-годишна давност.
При това положение
ответника би могъл да установи, че не
дължи обезщетение само ако докаже, че никой не е пречил на ползването от страна
на ищеца на съсобствената вещ съобразно квотите в съсобствеността, другия
съсобственик е ползвал общо имущество, което съответства на правата им или са
реализирали доходи от такова имущество, а подобни твърдения по делото не са
наведени и доказателства не са ангажирани(Решение № 1458/15.12.2008 г. по
гр.дело№ 623/2008 г., V г.о. ГК на ВКС). Правото на обезщетение се дължи само
за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си служи с
общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва да
приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ,
съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно
с него, защото в този случай няма лишаване от ползване,а нежеление да се
ползва. В този смисъл не са ангажирани доказателства, а не са и наведени
твърдения. Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното
възнаграждение, при съобразяване обема,за който ползващия имота съсобственик-длъжник
надхвърля своята квота или дял в съсобствеността. Направено е възражение и за
погасяване на вземането по давност, но същото е неоснователно, тъй като е
предявен иск за периода от 01.06.2011г. до 01.06.2016г./на която дата е
подадена исковата молба/ поради което макар вземането да се изсрочва с общата
5-годишна давност, всички претендирани вземания за посочения период не са
погасени по давност, тъй като не са извън 5-годишния давностен срок.
Предвид гореизложеното,
искът се явява установен по основание. Размерът на дължимото месечно
обезщетение е безспорен между страните по делото- 250 лв. месечно за целия
имот, поради което за собствените на
ищцата 7/36 идеални части е в размер на 2916,67 лв. за периода от 01.06.2011г.
до 01.06.2016г., поради което искът се явява основателен и доказан до този
размер, а за разликата до предявения размер от 2917,20 лв., следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
По искът с правно основание чл.86, ал.1 ЗЗД с цена на
иска 3798,44 лв.:
Искът по чл.86, ал.1 от ЗЗД се явява акцесорен по отношение на предявената искова претенция с правно
основание чл.31, ал.2 ЗС и от уважаването на последния зависи съдбата на
акцесорния иск. Но освен от уважаването на главния иск, уважаването на иска по
чл.86, ал.1 от ЗЗД зависи и от доказването на обстоятелствата и фактите,
релевантни за неговата основателност.
Съобразно задължителната
практика на ВКС, изразена в Тълкувателно решение № 7 от 2.11.2012 г. на ВКС по
тълк. д. № 7/2012 г., ОСГК, Решение № 314 от 22.06.2011 г. на ВКС по гр. д. №
1568/2010 г., IV г. о., ГК, Решение №
669 от 15.11.2010 г. на ВКС по гр. д. № 478/2009 г., IV г. о., ГК, Решение № 112 от 2.07.2013 г. на ВКС по гр.
д. № 1011/2013 г., II г. о., ГК,
отправената от неползващия собственик на съсобствения имот покана до
ползващия, е както предпоставка за да възникне самото вземане по чл. 31, ал. 2
от ЗС, така и има характер на покана съобразно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД.
Следователно от датата на получената в този смисъл покана, ползващият
съсобствения имот собственик е в забава по отношение на задължението си да даде
възможност и на другия/другите собственици да ползват вещта или да заплаща
обезщетение за това неползване. Следователно ответника е в забава по отношение
на дължимото месечно обезщетение за периода от 01.07.2011г. до подаване на
исковата молба/01.06.2016г./. Претендира се сумата от 274,95 лв. за периода от
01.06.2013г. до 01.06.2016г. Направено е възражение от отвтениците за
погасяване на вземането за лихва по давност на основание чл.111, б.В ЗЗД- с 3-годишна
давност, което обаче е неоснователно, макар вземането да е за лихва и за него
да е валидна 3-годищната давност, предвидена в чл.111, б.В ЗЗД, тъй като
периода, за който се претендира лихвата е от 01.06.2013г. до 01.06.2016г., за
който не е изтекла давността. След
самостоятелни изчисления на лихвата за забава, на основание чл.162 ГПК, съдът
намира, че дължимата лихва за забава за посочения период и от настъпване на
изискуемостта на всяка вноска е в размер на 272,15 лв., за която сума искът
следва да бъде уважен, а за разликата до предявения си размер от 274,95 лв.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
При този изход на делото
и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК ответника следва да бъде осъден да заплати
на ищеца направените в настоящото производство деловодни разноски в размер
на 753,18 лв. за ДТ/166,69 лв./ и адвокатски
хонорар/590 лв./ съразмерно с уважената част на исковите претенции.
При този изход на
делото и на основание чл. 78 ал. 3 от ГПК ищеца следва да бъде осъден да
заплати на ответника направените в
настоящото производство деловодни разноски в размер на 0,48 лв. за адвокатско възнаграждение съразмерно
с отхвърлената част на исковите претенции.
По изложените съображения съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на основание чл.31, ал.2
ЗС, А.К.К.,
ЕГН**********,*** и Е.К.К., ЕГН**********,*** *** ДА
ПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на С.К.А., ЕГН**********,***
*** сумата от 2916,67лв., представляваща
обезщетение за лишване от ползване на притежаваните
от ищцата 7/36 идеални части от правото
на собственост в ЦЕЛИЯТ ВТОРИ ЕТАЖ от построената сграда в УПИ № VIII-9289 в
кв.55 по плана на гр.Плевен, за периода от 01.06.2011г. до 01.06.2016г.,
ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на
иска/01.06.2016г./ до окончателното й плащане, а за разликата до предявения размер от 2917,20 лв. отхвърля иска като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.86 ЗЗД А.К.К., ЕГН**********,*** и Е.К.К., ЕГН**********,***
*** ДА ПЛАТЯТ СОЛИДАРНО на С.К.А., ЕГН**********,*** *** сумата
от 272,15 лв., представляваща лихва за забава върху сумата от 2916,67 лв., за периода
от 01.06.2013г. до 01.06.2016г, а за
разликата до предявения размер от 274,95 лв.
отхвърля иска като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 ГПК, А.К.К., ЕГН**********,*** и Е.К.К.,
ЕГН**********,*** *** ДА ПЛАТЯТ
СОЛИДАРНО на С.К.А., ЕГН**********,***
*** , направените деловодни разноски в размер
на 753,18 лв. за ДТ и адвокатски хонорар, съразмерно с уважената
част на исковите претенции.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, С.К.А., ЕГН**********,*** *** ДА
ПЛАТИ на А.К.К., ЕГН**********,*** и Е.К.К.,
ЕГН**********,*** ***, направените деловодни разноски в размер на 0,48 лв. за адвокатско възнаграждение,
съразмерно с отхвърлената част на
исковите претенции.
Решението подлежи на
въззивно обжалване пред Плевенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ