Р Е Ш Е Н И Е
№
I-133
22.06.2020г., град Бургас
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, II- ро Гражданско отделение, първи въззивен състав, в
публично съдебно заседание, на седемнадесети юни две хиляди и двадесета година,
в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мариана КАРАСТАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Пламена ВЪРБАНОВА
мл.с. Марина МАВРОДИЕВА
при секретаря Ани Цветанова, като
разгледа докладваното от младши съдия Марина Мавродиева в.гр.д. № 190 по описа
за 2020г. на Бургаски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по
реда на чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е въз основа на въззивна жалба,
подадена от Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на
МВР, представлявана от Гл. комисар Николай Николов – Директор чрез
ст.юрисконсулт Татяна Стойкова (пълнм. л. 16) с адрес за връчване: гр. Бургас,
ул. „Александър Велики“ № 37Б, РДПБЗН - Бургас против Решение № 3381/04.12.2019г.
по гр.д. № 6337/2019г. по описа на РС Бургас, с което съдът е осъдил Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, да заплати на от Е.Б.Р.,
ЕГН **********, от ***, сумата от 1 525,55 лв. (хиляда петстотин двадесет
и пет лв. и петдесет и пет ст.), представляваща допълнително трудово
възнаграждение за 221,94 часа извънреден труд, представляващи разликата между
реално положения от него нощен труд през периода 01.07.2016 г. - 30.06.2019 г.
и преизчисления такъв с коефициент 1,143, сумата от 195,90 лв. (сто деветдесет
и пет лв. и деветдесет ст.) – сборна мораторна лихва, дължима върху отделните
задължения по главницата от настъпване на тяхната изискуемост до предявяване на
иска, ведно със законната лихва върху главницата от 1 525,55 лв., считано
от 31.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 350,00 лв.
(триста и петдесет лв.), представляваща направените от ищеца разноски по
делото.
Жалбоподателят счита
решението за неправилно и необосновано. Сочи, че Наредба № 812 lз-407 от
11.08.2014 г. предвиждала правило за превръщане на нощните часове в дневни за
разлика от Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.,
както и че Наредба № 812 lз-407 от 11.08.2014 г. е запазила действието си след
постановеното решение по адм. дело № 5450/2016 г. на ВАС до приемането на
новата Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. и била действаща през четири дни от
исковия период. Излагат се съображения, че основаната грешка на съда се състои
в допускането на субсидиарно прилагане на Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата, тъй като общата уредба на трудовите
правоотношения била неприложима към служебните правоотношения на държавните
служители, назначени по чл. 142, ал. 1, т. 1 ЗМВР, какъвто е и ищецът. Счита,
че видът и условията за заплащане на възнаграждение, натурални престации и
работното време на държавните служители в МВР са предмет на подробна уредба в
глава XV, раздел VI и VII от ЗМВР
(отм.), както и в глава VII, раздел VI и VII ЗМВР (обн., ДВ, бр. 53 от 27.06.2014 г.). Съпоставя се
действалата нормативна уредба като се прави извод, че изброяването на видовете
допълнителни възнаграждения в ЗМВР е
изчерпателно. Излага становище, че в
ЗМВР препраща към Кодекса на труда само в изрично определени разпоредби, като
редът на полагане, отчитане и заплащане
на нощен или
извънреден труд е
уреден в ЗМВР и препращане към КТ по тези елементи на служебните
правоотношения на служителите няма.
Счита, че предвиждането в Наредба № 8121з-407 за преизчисляване на часовете
нощен труд към дневни не била в съответствие със ЗМВР, поради което със
следващите Наредба № 8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016г.
правилото липсвало. На следващо място намира, че неправилно е приложена
разпоредбата на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, тъй като продължителността на нощния труд съгласно
чл. 187, ал. 3 ЗМВР била осем часа. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР нормалната
продължителност на дневното работно време на държавните служители било 8 часа,
а положения през нощта труд 8 часа за всеки 24-часов период, поради което
съотношението на нормалната дневна продължителност на работното време към
нормалната продължителност на нощния труд по ЗМВР е 8часа : 8 часа, което е
равно на коефициент 1, а не както по КТ 1,143. За държавните служители по ЗМВР
положения нощен труд не се трансформирал в дневен, а се заплащал по 0,25 лева
на час съгласно Заповед № 8121з-791/28.10.2014г. на Министъра на МВР. В този
смисъл била и докладна записка № 8121р-20714/30.04.2015г. от Дирекция
„Правно-нормативна дейност“ в МВР. Позовава се на съдебна практика и правна консултация
на проф. Мръчков, която представя в приложение за сведение. Намира мотивите на
съда за противоречиви и непоследователни както и поддържа, че липсва полагане
на извънреден труд. Счита, че постановеното от РС решение получените при
преизчисление часове да се заплащат като извънреден труд поставя в
по-неблагоприятно положение работещите по трудови правоотношения спрямо
служителите, чиито служебни правоотношения са регламентирани от ЗМВР и че се
нарушава принципа на йерархията на нормативните актове. Счита, че неправилно е
кредитирано заключението на вещото лице. Излага съображения, че в платежните
ведомости е начислен нощен труд положен по график в рамките на месечната норма,
положен по график над месечната норма и положен по заповед, но тези обстоятелства
не били отчетени от вещото лице по извършената съдебно - счетоводна експертиза.
Поддържа, че съдът е приел като доказателство СИЕ с манипулативен резултат,
като не е отчел, че част от положения нощен труд вече е бил заплатен на ищеца
като извънреден труд. Относно присъдените лихви заявява, че поддържа становището, изразено в писмения отговор.
Въззивникът моли съда
да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявените искове. В
случай, че не се отхвърли изцяло исковата претенция, то моли при постановяване
на решението да се вземе предвид, че през периода 01.01.2018г.-17.07.2018г.
трудът на работещите по КТ при сумирано изчисляване на работното време е
отчитан без превръщане на нощните часове в дневни съгласно редакцията на чл. 9г
през този период от Наредба за работното време, почивките и отпуските (обн. ДВ
бр. 41/2017). Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение
на насрещната страна. Претендира за присъждане на направените по делото
разноски и юрисконсултско възнаграждение в минимален размер. Няма
доказателствени искания. Моли делото да се гледа в негово отсъствие.
В срока по чл. 263, ал.
1 ГПК по делото е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от въззиваемия
чрез адвокат Златина Билянова, с който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Излага доводи в подкрепа на първоинстанционното решение. Намира
същото за правилно, законосъобразно, съобразено със събраните по делото
доказателства и при липса на допуснати процесуални нарушения. Претендира
разноски. Няма искания по доказателствата.
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана
страна, насочена срещу подлежащ на обжалване акт, внесена е дължимата държавна
такса, поради което като редовна и допустима е внесена за разглеждане в открито
съдебно заседание. В съдебно заседание въззивникът не се представлява, депозира
писмено становище, поддържа въззивната жалба и излага становище по същество. Въззиваемият
не се явява, за него адв. Билянова депозира писмено становище и моли въззивната
жалба да се остави без уважение, а решението на РС да се потвърди. Претендира
разноски, представя договор за правна защита и съдействие за платено
възнаграждение за адвокат в размер на 350 лева и пълномощно.
Съдът,
като съобрази доводите на страните и събраните писмени и гласни доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, и
на основание чл. 12 ГПК, по вътрешно убеждение намира за установено следното от
фактическа страна:
РС
Бургас е сезиран с искова молба от Е.Р. против ГД „Пожарна безопасност и защита
на населението“ на МВР, с която сочи, че за периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г.
полагал труд при ответника като „командир на екип“ в Районна служба „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Бургас към Регионална дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – Бургас при Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР като полагал 24-часови дежурства,
които се отчитали на тримесечие. Твърди, че в процесния период е положил нощен
труд, които часове следвало да бъдат преизчислени според чл. 187, чл. 178, ал.
1, т. 3 от ЗМВР и чл. 9, ал. 2 от Наредба за структурата и организацията на
работната заплата, с коефициент 1,143, и получените да бъдат остойностени,
респективно възмездени с 50 % увеличение върху основното месечно
възнаграждение. Сочи, че за периода е положил 1568 часа нощен труд, който
преизчислен към дневен с коефициент 1,143 възлиза на 1792 часа, което водило до
извънреден труд от 224 часа, които работодателят не му бил заплатил. Претендира
осъждане на ответника да му заплати сумата в размер на 1344 лева – дължимо
възнаграждение за положен нощен труд за периода 01.07.2016г. до 30.06.2019г., както
и обезщетение заради забавено изпълнение в размер на 150 лева, изчислено в
размер на законната лихва върху главницата от датата на възникване на
задължението за всеки отчетен период, считано от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото плащане до датата на подаване на исковата молба в съда, ведно
със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на исковата молба
до окончателното изплащане.
Депозиран
е отговор на исковата молба, с който ответникът оспорва предявения иск като
неоснователен. Признава, че ищецът е бил в правоотношение с ответника. Излагат
се съображения, че в процесния случай приложение намират нормите на ЗМВР. Твърди,
че съгласно 187, ал. 3 от ЗМВР нормалната продължителност на работното време за
държавните служители в МВР през нощта е 8 часа, т.е. не е налице твърдяната от
ищеца празнота в правната уредба, съответно НСОРЗ в случая не намира
приложение. Твърди също така, че през процесния период са действали Наредба №
8121з-592/25.05.2015г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на министъра на
вътрешните работи, в които също е предвидена възможността за полагане на труд
през нощта между 22,00 ч. и 06,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период, съответно когато положеният
нощен труд е в рамките на 8-часова продължителност, той не се трансформира в
дневен такъв, а се заплаща по 0,25 лв. на час. На следващо място се твърди, че
не е налице положен от ищеца извънреден труд, а положеният такъв му е заплатен.
Моли исковете да бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените
разноски по делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
В
съдебно заседание на основание чл. 214 ГПК е допуснато изменение на иска чрез
увеличение на размера като главният иск за заплащане на възнаграждение за положен
извънреден труд се счита за предявен за сума в размер на 1525,55 лева, а иска
за мораторна лихва за размера от 195,90 лева.
Не
е спорно, че ищецът е служител при ответника, че е полагал труд по време на
процесния период като работил на сменен режим по график при сумирано отчитане
на работното време между 22,00 часа и 06,00 часа.
По
делото е допусната, изготвена и приета като доказателство съдебно-икономическа експертиза,
съгласно която за периода от 01.07.2016г. до 30.06.2019г. са положени общо 1552
часа нощен труд, преизчислен в дневен с коефициент 1,143 възлиза на 1773,94 часа
като е налице разлика в двете стойности от 221,94 часа представлява труд, който
не е отчитан и заплащан от работодателя. Съгласно методиката за заплащане на
извънреден труд дължимото възнаграждение е в размер на 1525,55 лева. Мораторната лихва е изчислена в размер на 195,90
лева.
С
постановеното решение БРС е намерил, че е налице празнота в специалната правна
уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена чрез
прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията
на работната заплата - чл. 9, ал. 2, съгласно която при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като
съотношение между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време (8 часа към 7 часа). В резултат исковата претенция е счетена за
основателна. Счетен за основателен е и акцесорният иск.
С
оглед така приетата фактическа обстановка, която не е спорна между страните, от правна страна съдът намира следното: Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Обжалваното решение е валидно
и допустимо.
Предявеният
иск е с правно основание чл.178, ал. 1, т. 3 вр. чл.187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.
Спорните
по делото въпроси могат да се посочат като следва ли да се прилага в случая
субсидиарно НСОРЗ, дължи ли се превръщане на часовете положен нощен труд в
дневен, какъв е алгоритъмът на изчисляването на положените часове труд и следва
ли да се заплаща извънреден труд за така преобразуваните часове труд.
Съгласно
чл. 176 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно
възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно
възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения
за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Нормалната продължителност на
работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа
седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на
държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на
8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.187, ал. 3,
изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта
между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън
редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за
извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите,
работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал. 6 ЗМВР).
Редът
за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно
време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал.
9 ЗМВР) като действалите през процесния период наредби са подробно анализирани
от РС. Разпоредбите на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г.,
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. са
аналогични и гласят, че за държавните служители в МВР е възможно полагането на
труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично
правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г.,
съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове
положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния период се умножава по 0,143,
като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния
период. В разпоредбите на чл. 31 от Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба
№ 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22,00 и
06,00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят,
сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т.е. липсва
специално правило, което да определи методология за превръщането на
отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по
отношение на държавните служители в МВР.
Основното
възражение във въззивната жалба е, че за служителите в МВР не следва да се
прилага субсидиарно НСОРЗ, а по отношение на тях приложение следва да намерят
наредбите посочени по-горе, издадени от Министъра на вътрешните работи, на
основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за
организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и
компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време,
режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки. Видно е, че в Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. (отм.) липсва
изрично регламентирано правило за начина и методологията, по която следва да се
отчитат отработените часове за положения труд през нощта, каквато е била
уредбата в действалата преди тях Наредба № 8121з-407/11.08.2014г. (отм.), като
съгласно чл.31, ал.2 от същата – при сумирано отчитане на отработеното време
общият брой часове положен труд между 22.00 и 06.00 часа за отчетния период се
умножава по 0,143, като полученото число се сумира с общия брой отработени
часове за отчетния период. Въззивният съд намира, че в Наредба №
8121з-592/25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е налице празнота в
специалната уредба, касаеща служителите в МВР. Съгласно чл.46, ал.2 ЗНА когато
нормативният акт е непълен, за неуредените от него случаи се прилагат
разпоредбите, които се отнасят до подобни случаи, ако това отговаря на целта на
акта. Изрично разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните
служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се ползват със
специалната закрила по Кодекса
на труда.
Възприемането на обратното становище би поставило държавния служител в МВР в
по-неблагоприятно положение спрямо работниците и служителите, чиито
правоотношения се регулират от КТ и НСОРЗ и които биха получили по-високо
възнаграждение за положения от тях нощен труд при сумирано изчисляване на
работното време.
На
следващо място не се спори, че е налице служебно правоотношение по чл. 142, ал.
1, т. 1 ЗМВР. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно
решение № 6/06.11.2013г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по
трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората
група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира
субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в
неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите
държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по
трудови правоотношения. Макар в действащия ЗМВР да няма законова делегация,
препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на §1а - нов – ДВ,
бр.69/2008г.,отм. ДВ, бр.88/2010г. от ДР на отменения ЗМВР), доколкото няма
изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение. Съобразно
разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на
основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на
допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването
им се определят с наредба на Министерския
съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните по-горе наредби на министъра на
вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове
нощен труд се превръщат в дневни, при сумирано изчисляване на работното време. Но
тъй като размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски
от определените в трудовото законодателство и при липса на изрична уредба в
наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, то този състав намира за
правилен извода на РС, че приложение следва да намери Наредбата за структурата
и организацията на работната заплата. Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от
цитирания нормативен акт, при сумирано изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на съотношението между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
Неоснователни
са доводите на въззивника, че при приравняване на положения нощен труд в дневен
се получава коефициент 1 (8 часа нощен труд към 8 часа дневен труд), а не
посочения в исковата молба коефициент 1, 143 (7 часа нощен труд към 8 часа
дневен труд). Нормалната продължителност на работното време на държавните
служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица
(чл. 187, ал. 1 ЗМВР). За работещите на 8-, 12- или 24-часови смени в системата
на МВР работното време се изчислява сумирано за тримесечен период с възможност
за полагане на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове
не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал 3 ЗМВР). По-скоро ЗМВР разрешава полагане на нощен труд, средно в размер на 8
часа за всеки 24-часов период, което не изключва приложението на общите
правила, както и приравняването на нощния труд към дневния и съответно, не
изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд. Съгласно чл.
140, ал. 2 КТ нощен е трудът, който се полага от 22,00 ч. до 06,00 ч., а съгласно
ал. 1 на чл. 140 КТ нормалната продължителност на работното време през нощта
при 5-дневна работна седмица е до 7 часа. Ето защо съотношението между
нормалната продължителност на дневното (8 часа) и нормалната продължителност на
нощното работно време (7 часа) е 1,143. Възприемането на обратното становище,
както се посочи, би поставило държавния служител в системата на МВР в
неравностойно положение спрямо работниците по трудово правоотношение и другите
държавни служители, чиито правоотношения се регламентират от КТ и ЗДСл. При
трудово правоотношение и сумирано изчисляване на работно време, работодателят
отчита работното време на конкретния работник или служител в края на отчетния
период. В случай, че нормата работно време за този период е надвишена, ще се отчете
извънреден труд - часовете, получени над определената норма часове (след
превръщането на нощните часове в дневни по реда на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ). Неоснователни са доводите, че
положените от ищеца часове нощен труд следва да бъде заплатени само с по 0,25
лева на час. На държавните служители в МВР се изплащат допълнителни
възнаграждения за полагане на труд през нощта от 22,00 до 6,00 ч., като
условията и редът за изплащане на тези допълнителните възнаграждения се
определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с
негова заповед (чл. 179, ал. 1 и ал. 2 ЗМВР). Съгласно т. 1 от Заповед №
8121з-791 от 28.10.2014 г. за всеки отработен час през нощта или за част от
него между 22,00 и 06,00 ч. на държавните служители се изплаща допълнително
възнаграждение за нощен труд в размер 0,25 лв. Тази специална разпоредба
съответства на общото правило на чл. 8 от НСОРЗ, съгласно което за всеки
отработен нощен час или за част от него между 22,00 ч. и 6,00 ч. на работниците
и служителите се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд в
размер не по-малък от 0,25 лв. В НСОРЗ е поместена и разпоредбата на чл. 9, ал.
2, която предвижда при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за
съответното работно място. Касае се за две различни и паралелно действащи разпоредби,
които установяват два отделни способа за овъзмездяване на нощния труд.
Следователно разпоредбите на чл. 8 и чл. 9, ал. 2 НСОРЗ се прилагат съвместно,
без едната да изключва приложението на другата. Тези разпоредби се прилагат
едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително
трудово възнаграждение за нощен труд (Решение № 14 от 27.03.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 405/2011 г., IV г. о., ГК).
Настоящият
съдебен състав счита за неоснователен наведения от въззивника довод за
приложимост на действащата в периода 01.01.2018 г. до 17.07.2018 г. редакция на
чл.
9г от Наредбата за работното време, почивките и отпуските, съгласно която
при сумирано изчисляване на работното време положеният нощен труд не се
превръща в дневен. Подобно възражение се въвежда с въззивната жалба, а от друга
страна цитираната разпоредба само определя начина на регистрация в Инспекцията
по труда на отработените над установената норма за отчетния период часове
работно време. Принципът, който е възпроизведен в разпоредбата, е наложен от
практиката, че се касае регистрацията на положен извънреден труд пред Инспекция
по труда, а не че не следва да се превръщат действително отработените от
служителя часове нощен труд през процесния период в дневен.
Мотивиран
от изложеното, настоящият състав приема, че исковата претенция за заплащане на
извънреден труд, за процесния период, получен след преобразуване на положените
часове нощен труд в дневен, се явява доказана по основание. От събраните
доказателства – приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, се установява
размера на претенцията. За процесния период от време ищецът е положил нощен
труд в размер на 1552 часа, преизчислени с коефициент 1,143 и приравнени на
дневно работно време тези часове възлизат на 1773,94 часа, като разликата от 221,94
часа се отчита като извънреден труд, който не е отчетен по протоколи за положен
труд и чиято стойност не е начислена, съответно – не е изплатена по платежни
бележки. Дължимата сума за положен нощен труд, преизчислен като дневен и
отчетен като извънреден труд възлиза на сума в размер на 1525,55 лева. Предвид
основателността на главния иск и че възнаграждението не е платено се установява
и основателността на иска за заплащане на мораторна лихва в размер съгласно
заключението на вещото лице от 195,90 лева.
Ето
защо решението на първа инстанция е правилно, като въззивният състав споделя
мотивите му, поради което и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях. При този
извод обжалваното решение следва да се потвърди.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК следва да
бъде уважено искането на въззиваемия да му бъдат присъдени и направените по
делото разноски. Представят се доказателства за платено възнаграждение за
адвокат в размер на 350 лева. Направено е възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК от
въззивника, поради което и предвид чл. 235, ал. 3 ГПК съдът съобрази размерът
на дължимото възнаграждение съгласно Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения (изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ от
8.05.2020 г. - бр. 45 от 15.05.2020 г., в сила от 15.05.2020 г.) като
минималния размер на възнаграждението съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т.
2 е в размер на 243 лева. Ето защо възражението за прекомерност на
възнаграждението за адвокат е основателно до размера на сумата в размер на 243 лева,
която следва да се присъди на въззиваемия.
На
основание чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК настоящото решение е окончателно и не
подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, Окръжен
съд Бургас
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА
Решение № 3381/04.12.2019г. по гр.д. № 6337/2019г. по описа на РС Бургас.
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР, БУЛСТАТ:
*********, с адрес: гр. София, ул. „Пиротска“ № 171А, да заплати на Е.Б.Р., ЕГН **********, от гр. ** сумата в
размер на 243 лв. (двеста четиридесет и три лева), представляваща
възнаграждение за адвокат пред въззивната инстанция.
Решението
е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. мл.с.