Решение по дело №3393/2019 на Районен съд - Варна

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

Номер 1633/5.9.2019г.               Година 2019        Град Варна

 

                 В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският районен съд        четвърти състав

На двадесет и шести август     Година две хиляди и деветнадесета

 

В публичното съдебно заседание в следния състав :

 

 

 

                      ПРЕДСЕДАТЕЛ : АТАНАС ШКОДРОВ

 

 

 

 като разгледа докладваното от Председателя наказателно административен характер дело номер 3393 по описа за две хиляди и деветнадесета година.

                         

                

 

                 Р  Е  Ш  И:

 

 

 

   ИЗМЕНЯ НП № 441447-F484131/10.06.2019г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, с което на  „Т.И.Б.-1“ ЕООД  е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 700 лева на основание чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на наложеното административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ от 700 лева на 500 лева.

 

   Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвяне на мотивите.

 

 

 

 

                 РАЙОНЕН СЪДИЯ:

 

 

 

 

   МОТИВИ: Производството е образувано по жалба на санкционираното дружество против НП № 441447-F484131/10.06.2019г. на Началник на отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ на НАП, издадено на основание чл.53, вр. чл.83 ЗАНН.

   С жалбата се счита, че не са спазени изискванията на чл.42 т.4  и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Не става ясно кой точно е извършител на нарушението , като следва да се има предвид, че административнонаказателната отговорност винаги е лична. В АУАН, в нарушение на чл.-42 т.6 от ЗАНН  липсват името, адрес , месторабота и ЕГН на нарушителя, тъй като той винаги е физическо лице. Този порок е пренесен и в НП, в нарушение на чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН. Счита се , че е налице фрапиращо несъответствие между законовите разпоредби, които се сочат за нарушени. В обстоятелствената част на НП се твърди нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18, а в частта, където е определена имуществената санкция се сочат нормите на чл.185 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, което е нарушение на чл.57 ал1 т.6 от ЗАНН. Счита се, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН. Алтернативно се изразява позиция за завишен размер на административното наказание. Формулира се искане за отмяна на наказателното постановление или намаляване размера на наказанието.

В съдебно заседание не се явява представляващ дружеството.

Представител на въззиваемата страна оспорва жалбата.

В пледоарията си по съществото на делото моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и законосъобразно.   

След преценка на събраните доказателства по делото, съдът прие за установено от фактическа страна следното :

На 22.04.2019 год. служители към ТД на НАП – Варна , сред които св. Р.,  извършили проверка в обект- автомивка „Ниагара“, находящ се в гр. Варна, жк. „Възраждане“ п.и. №181,  стопанисван от „Т.И.Б.-1“ ЕООД.

 

По време на проверката проверяващите установили наличните парични средства, които възлизали на 405,85 лева. Изведен бил междинен финансов отчет от функциониращото в обекта ЕКАФП, който показвал реализиран оборот от 129,00 лева.  Били установени отразени в ЕКАФП като „служебно въведени“  50,00 лева.

Така проверяващите установили разлика от +276,85 лева, за която не било изпълнено задължението , извън случаите на продажби, да се регистрира във фискално устройство всяка промяна в касовата наличност чрез операцията „служебно въведени“ суми .

В изготвения опис на парични средства не било обяснено на какво се дължи разликата.

Представляващ търговеца бил поканен да се яви в ТД НАП . 

На 30.04.2019 год. бил съставен акт за установяване на административно нарушение срещу „Т.И.Б.-1“ ЕООД, в съдържанието на който подробно били описани резултатите от извършената проверка. Били посочени обстоятелствата на извършване на нарушението и правната му квалификация. Екземпляр от акта за установяване на административно нарушение бил връчен на представляващ дружеството, който не вписал в  съдържанието му възражения. Възражения не постъпили по преписката и впоследствие.

   На 10.06.2019г. въз основа на акта било издадено НП, видно от съдържанието на което административно наказващият орган изцяло е възприел описаното от данъчните служители по отношение на фактическата обстановка. На нарушението била дадена правна квалификация по  чл.33 ал.1 от Наредба №Н-18/13.12.2006г. на МФ. За извършеното административно нарушение било наложено административно наказание над минимално предвидения в чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС размер.

   Горната фактическа обстановка се потвърждава от събраните по делото доказателства –писмените такива, приложени по АНП и приобщени към доказателствата по делото, както и показанията на св. Р.. 

   Съдът намира, че НП е правилно и законосъобразно издадено при спазване на процедурите по ЗАНН. При съставяне на акта за установяване на административно нарушение е спазен тримесечния срок за съставянето му. Спазен е и срока за възражения по акта, като НП е издадено в шестмесечния преклузивен срок за издаването му.

   Проверяващите обективно, всестранно и пълно са изяснили фактическата обстановка по административно наказателната преписка и са събрали безспорни доказателства за извършеното административно нарушение, след което са пристъпили към съставяне на акт за установяване на административно нарушение.

   Административно наказващият орган правилно е приел, че се касае за нарушение на разпоредбите на Наредба№Н-18/13.12.2006г. и ЗДДС и е  издал атакуваното НП, като на база на събраните по преписката доказателства е дал правилна правна квалификация на извършеното нарушение и правилно е определил санкционната норма на чл.185 ал.2 от ЗДДС, която следва да намери приложение.

Съдът намери, че при определяне на наказанието, което следва да се наложи съобразно разпоредбите на ЗДДС наказващият орган не е съобразил извършването на нарушение за първи път, поради което  санкция в минималния размер би способствала за постигане на правомерно поведение в бъдеще. В този смисъл и съдът намери, че наказанието имуществена санкция е неправилно определено по своя размер и следва да бъде намалено до установения в закона минимум.

 

Що се отнася до наведените доводи за отмяна на наказателното постановление, съдът не споделя същите, предвид на следното:

 

С жалбата се счита, че не са спазени изискванията на чл.42 т.4  и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Не става ясно кой точно е извършител на нарушението , като следва да се има предвид, че административнонаказателната отговорност винаги е лична. В АУАН, в нарушение на чл.42 т.6 от ЗАНН  липсват името, адрес , месторабота и ЕГН на нарушителя, тъй като той винаги е физическо лице. Този порок е пренесен и в НП, в нарушение на чл.57 ал.1 т.4 от ЗАНН.

По тази възражения следва да се посочи, че в настоящия казус е ангажирана отговорността на „Т.И.Б.-1„ ЕООД с налагането на наказание  „имуществена санкция”, т.е. налице е хипотезата на търсене на обективна отговорност, която по своята правна същност е безвиновна отговорност и представлява обективна отговорност за неизпълнение на задължения към държавата, каквото имаме в конкретния случай и се реализира независимо от конкретния извършител, формата на вина, степента на обществена опасност на дееца и т. н.   

Как дружеството ще организира своята дейност , така , че да е законосъобразна е въпрос на негова  вътрешна организация.

 

Счита се , че е налице фрапиращо несъответствие между законовите разпоредби, които се сочат за нарушени. В обстоятелствената част на НП се твърди нарушение на чл.33 ал.1 от Наредба Н-18, а в частта, където е определена имуществената санкциа се сочат нормите на чл.185 ал.1 и ал.2 от ЗДДС, което е нарушение на чл.57 ал.1 т.6 от ЗАНН.

Съдът не споделя подобна позиция, доколкото  правилно нарушението е квалифицирано като такова по чл.33 ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

Тази разпоредба въвежда императивно изискване извън случаите на продажби/сторно операции всяка промяна на касовата наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата) на ФУ да се регистрира във ФУ чрез операциите "служебно въведени" или "служебно изведени" суми.

Правилно е била приложена и санкционната разпоредба на чл.185 ал.2 вр. ал.1 от ЗДДС, доколкото се касае за нарушение на нормативен акт по прилагане на чл.118 от ЗДДС, издаден на осн. чл.118 ал.4 от ЗДДС – такова по чл.33 ал.1 от  Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.

 

На последно място се счита, че е налице хипотезата на чл.28 от ЗАНН.

Според настоящия съдебен състав липсват основания за приложение на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, доколкото установената разлика е значителна, предвид вида на осъществяваната търговска дейност в конкретния обект. Деянието не показва занижена степен на обществена опасност в сравнение с обичайните случаи от този вид и правилно дружеството е било имуществено санкционирано.

 

 

След като констатира, че са налице основания за намаляване размера на наложеното административно наказание, съдът измени наказателното постановление, като намали имуществената санкция до предвидения в закона минимален размер .

 

   Водим от горното, съдът постанови решението си.

 

 

                   

 

             РАЙОНЕН СЪДИЯ: