ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 657
07.08.2019 г. гр. Хасково
Хасковският окръжен съд,
гражданска колегия, в закрито заседание, на седми август, две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИЛЕНА
ДЕЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
1. ЖУЛИЕТА СЕРАФИМОВА
2. МИЛУШ ЦВЕТАНОВ,
като
разгледа докладваното от мл. съдия Милуш Цветанов в. ч.
гр. д. №494 по описа за 2019 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и
сл. във вр. с чл. 248, ал.3 ГПК,
образувано по повод три броя частни жалби, съответно от: „Банка ДСК“ ЕАД, адв. В.К.
*** - като пълномощник на А.П.Д. и адв. В.К. *** - в лично качество, против
Определение от 30.05.2019г., постановено по гр.д. № 558/2018г. по описа на
Районен съд – Димитровград.
С решение № 376/09.11.2018г. РС – Димитровград е отхвърлил установителни
искове по чл. 422, ал.1 във вр. с чл.
415, ал.4 и чл. 124, ал.1 ГПК на „Банка ДСК“ ЕАД срещу заемател А.П.Д. и
поръчител Р*Д* Р* и е прекратил производството по евентуално съединените с
установителните осъдителни искове на банката срещу двамата по чл. 430, ал.1,
във вр. с чл. 288 ТЗ, във вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД, във вр. с чл.86 ЗЗД, във вр.
с чл. 124, ал.1 ГПК, за заплащане на сума от претендирани вземания, възлизаща
на общо 4248,32 лв.; осъдил е „Банка ДСК“ ЕАД да заплати на А.Д. сумата от 745
лв. – разноски по делото; осъдил е „Банка ДСК“ ЕАД да заплати на Радослав
Раднев сумата от 920 лв. – разноски по делото и по ч.гр.д. 2017/2017г. на РС –
Димитровград.
По молба на пълномощника на А. П* - адв. К.,*** е изменил и допълнил своето
решение № 376/09.11.2018г. с Определение от 04.01.2019г., като е осъдил „Банка
ДСК“ ЕАД да заплати на А.Д. сумата от 350 лв. – разноски по делото и да заплати
на адв. К. сумата от 395 лв. – адвокатско възнаграждение и сумата от 264 лв. – разноски по ч.гр.д.
2017/17г. по описа на РС – Димитровград.
„Банка ДСК“ ЕАД е обжалвала решение №
376/09.11.2018г. на РС – Димитровград с въззивна и частна въззивна жалба, и със
свое решение №97/19.03.2019г. по в. гр. д. №78/2019г. ОС- Хасково го е
потвърдил в частта, в която са отхвърлени установителните искове, но го е
отменил в частта, имаща характер на определение – в която е било прекратено
производството по евентуално съединените осъдиделни искове, включително в
частта за разноските, като е върнал делото на РС – Димитровград за произнасяне
по същество по осъдителните искове и определяне на разноските.
С Решение № 118/02.04.2019г. по гр. д. № 558/2018г. РС-Димитровград е осъдил
А.Д. и Р* Р* да заплатят солидарно на
„Банка ДСК“ ЕАД сумите както следва:1836,50 лв.- главница, като отхвърля
осъдителния иск до претендирания размер 3766,04; 305,61 лв. - договорна лихва,
като отхвърля иска до претендираните 472,37 лв.; 15,93 лв. – наказателна лихва
за забава; 70 лв. – заемни такси; законна лихва върху главницата – от
05.04.2018г. до окончателното плащане. Със същото решение
съдът е осъдил А.Д. и Р* Р* да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от 729 лв. –
разноски по гр. д. 558/2018г. РС Димитровград и сумата от 369 лв. – разноски по
в.гр. д. №78/2019г. ОС- Хасково.
По молба на пълномощниците на Р* и Д., с определение от 30.05.2019г. по гр.
д. № 558/2018г., постановено по реда на чл. 248 ГПК, РС- Димитровград е
допълнил и това свое Решение № 118/02.04.2019г. по гр. д. 558/2018г., като е осъдил
„Банка ДСК“ ЕАД да заплати на Раднев сумите от: 265 лв. – разноски по гр. д.
№558/18, съразмерно с отхвърлената част на осъдителните искове, 390 лв. –
разноски по ч. гр. д. 2017/17г. по описа на РС – Димитровград, 250 лв. –
разноски по в. гр. д. 78/19г. по описа на ОС – Хасково. Освен това е осъдил
„Банка ДСК“ ЕАД да заплати на А.Д. сумата от 173,13 лв. – разноски за вещо лице
по гр. д. №558/18г., и да заплати на адв. К. сумите от: 291,86 лв. – разноски по гр. д. №558/18г. по
описа на РС – Димитровград, съразмерно с отхвърлената част от исковете, 264 лв.
– разноски по ч. гр. д. №2017/17г. по описа на РС – Димитровград и 590 лв. –
разноски по в.гр.д. 78/19г. по описа на ОС – Хасково. Със същото определение РС
Димитровград е оставил без уважение молбата на адв. К., като пълномощник на А.Д.,
за изменение на решение № 118/02.04.2019г. по гр. д. 558/2018г. в частта, в
която Д. и Раднев са осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД сумата от
729 лв. – разноски по гр. д. 558/2018г., съразмерно с уважената част на иска и
сумата от 369 лв. - разноски по в. гр. д. 78/19г. по описа на ОС – Хасково,
съразмерно с уважената част на иска, като се намалят присъдените разноски
съответно – от 729 лв.- на 429 лв. и от 369 лв. – на 65 лв.
Недоволни от определението от 30.05.2019г. на РС –
Димитровград са останали „Банка ДСК“ ЕАД, адв. В.К. *** - като пълномощник на А.П.Д.
и адв. В.К. *** - в лично качество.
Всяка от трите им въззивни частни жалби
е подадена от процесуално легитимирана по делото страна и отговаря на условията
за редовност и допустимост.
Разгледана по същество частната
жалба на „Банка ДСК“ ЕАД се явява частично основателна.
Банката обжалва посоченото определение само в частта, в която е осъдена да
заплати на адв. К. адвокатско възнаграждение по в. гр. д. 78/19г. по описа на
ОС – Хасково за разликата над 270 лв. до присъдения размер от 590 лв., считайки
размера на тази разлика за несправедлив, необоснован, несъответстващ на
оказаната правна помощ и незаконосъобразен. Изтъква доводи за неправилни
методологически и математически изчисления.
Съгласно Определение № 300/20.04.2012 по дело №245/2012, ГК, IV
г.о. на ВКС - „Когато
се произнася по отговорността за разноски, въззивният съд съобразява същите
обстоятелства, както и първоинстанционния съд, но взема предвид направените
разноски в двете инстанции. Когато присъжда разноски, той взема предвид също
дали провоинстанционното решение е потвърдено в частта за разноските. Различно
е положението, когато въззивният съд се произнася по частна жалба срещу
преграждащо определение или отменя прекратително определение на
първоинсатнционния съд. В тези случаи разноски не се присъждат, тъй като те ще
бъдат определени в зависимост от крайния изход на делото.“ Така и в настоящия случай - обстоятелството, че въззивният съд е съвместил в решение № 97/19.03.2019г.
по гр. д. №78/2019г. произнасяне по жалба по реда на глава двадесета, и по
частната жалба, отменяйки прекратително
определение на РС Димитровград, предпоставя отговорността за разноските за въззивната инстанция да бъде
съобразена с крайния изход по делото.
В същото време е налице хипотеза на обективно евентуално съединяване между
установителните и разгледаните осъдителни искове, а според трайната и до
неотдавна задължителна практика на ВКС, отразена в Определение №
284/06.04.2012г. по ч.гр.д. №238/2012г., IV г.о., ГК на ВКС- „Правните последици от отхвърлянето и прекратяването на
производството по главния иск, когато има предявен евентуален, са идентични –
съдът се счита сезиран с евентуално съединения иск. Отговорността за разноски
по делото се определя от изхода на делото по евентуалния иск.“
Следователно отговорността за разноски за всяка от инстанциите по
настоящото дело следва да се съобразява с произнасянето на съда по евентуално
съединените осъдителни искове.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК в контекста на горепосочената
практика на ВКС следва, че съразмерно на отхвърлената част от разгледаните
евентуално съединени осъдителни искове, на ответната страна се полагат
направени в конкретното производство разноски. Сред тях е и адвокатското
възнаграждение на адв. К.. Както правилно е посочил жалбоподателят „Банка ДСК“
ЕАД, същото следва да се определи съобразно разпоредбите на чл. 38, ал.2 във
вр. с чл. 36, ал.2 от ЗАдв, във вр. с чл. 7, ал.2, т.2 от НМРАВ.
При
предявяване на евентуално обективно съединени искове в хипотеза на
алтернативност на основанията целеният
правен резултат е един, както и материалният интерес, който се защитава. Размерът на интереса в случая е равен на сбора от претендираните от ищеца
суми, като се съобрази и направеното изменение на иска в съдебно заседание от
22.10.2018г. по гр. д. 558/2018г. на РС- Димитровград, а именно – 3766,04лв.
- главница, 472,37лв. - договорна лихва,
19,61лв. - наказателна лихва и 155лв. - заемни
такси, или общо – 4413,02лв.
Следвайки формулата на приложимата разпоредба на чл. 7, ал.2, т.2 от НМРАВ,
след изваждане от получения интерес на 1000лв. се получава 3413,02лв., 7% от
които са 238,91лв., като към тях се добавят 300 лв. се получава 538,91лв. Но това
би било дължимото на адв. К. адвокатско възнаграждение по в.гр.д. 78/19г. по
описа на ОС – Хасково в случай, че крайният изход по делото беше отхвърляне изцяло
и на евентуално съединените осъдителни искове. Претенциите на ищеца за сума в
общ размер 4413,02лв. са уважени от първоинстанционният съд частично - за обща
сума от 2228,04лв. Разликата между тези две числа, възлизаща на 2184,98лв. е
размера на отхвърлената част от иска. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал.3 ГПК
именно това следва да е базата за изчисление на разноските на ответната страна
по в.гр.д. 78/19г. по описа на ОС – Хасково. Съразмерността предвидена в
разпоредбата предполага разноските на ответника във въззивното производство, в
случая – за адвокатско възнаграждение на адв. К., да се изчислят като се
раздели отхвърлената част от иска – 2184,98лв. на общо претендираните
4413,02лв. и резултатът се умножи по възнаграждението, което адв. К. би
получила при отхвърляне на всички искове - 538,91лв. Резултатът е 266,82лв., а
не присъдените от първоинстанционния съд 590лв.
Разгледана по същество частната
жалба на адв. В.К. ***, като пълномощник на А.П.Д., е частично основателна.
Страната обжалва определението в
частта, в която съдът е оставил без уважение молбата да се измени решение №
118/02.04.2019г. по гр. д. 558/2018г., като Д. и Р** бъдат осъдени да заплатят
солидарно на банката съответно – за разноски
по гр. д. 558/2018г. на РС- Димитровград, съразмерно с уважената част от иска,
не сумата от 729лв., а 429лв., а за разноски по в. гр. д. 78/19г. по описа на
ОС – Хасково, съразмерно с уважената част от иска, не сумата от 369лв., а 65лв.
Разноските на „Банка ДСК“ ЕАД по гр. д.
558/2018г. на РС- Димитровград се състоят в платените от банката държавни такси
и депозит за вещо лице, към които следва да се добави определеното от съда
юрисконсултско възнаграждание. От приложените по делото операционни бележки за
плащане към бюджета (л. 7, 55, 108 и 165) се установяват платените от банката
суми, като сборът им възлиза на общо 850,64лв.
Първоинстанционният съд не е посочил
определен от него размер на юрисконсултско възнаграждение, но предвид
постановената крайна сума от 729лв., същото може да бъде математически изведено.
Размерът му ще бъде получен като присъдените 729лв. се разделят на частното,
получено при делене на общия уважен размер на иска – 2228,04лв., на общия
претендиран - 4413,02лв. и от полученото
число се извади сборът на платените други разноски по гр. д. 558/2019г. на РС-
Димитровград – 850,64лв. Получава се 593,27лв. - определено от първата
инстанция юрисконсултско възнаграждение.
(х + 850,64) . 2228,04 = 729; х = ( 729 : 2228,04) - 850,64; х =
593,27лв.
4413,02 4413,02
Този размер е в очевидно противоречие с
нормата на чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, към която
препраща чл. 78, ал.8 ГПК, посредством чл. 37, ал.1 ЗПП.
Предвид посочените в чл.25, ал.1 от Наредбата за правна помощ граници на
възнаграждението – от 100 до 300 лв., и съобразявайки сложността на делото,
размера на материалния интерес, броя на съдебните заседания, настоящият състав
счита за справедливо и съответстващо на осъщественото от юрисконсулта на „Банка
ДСК“ ЕАД процесуално представителство възнаграждение от 200лв. за
първоинстанционното производство.
Така, при заместване в горепосочения
метод на изчисление, като дължими солидарно от ответниците, съразмерни с
уважената част на иска (чл. 78, ал.1 ГПК), разноски на банката по гр. д.
558/2018г. на РС- Димитровград се получава сумата от 530,44лв., а не
присъдените 729лв.
(200+ 850,64) . 2228,04
= 530,44 лв;
4413,02
Разноските на „Банка ДСК“ ЕАД по в. гр. д. №78/2019г. по описа на ОС-
Хасково се състоят в платените от банката държавни такси, към които следва да
се добави определеното от съда юрисконсултско възнаграждение.
От приложените по делото операционни бележки за плащане към бюджета (л. 17
и 33) се установяват платените от банката суми съответно – 150,23лв. – държавна
такса за въззивната жалба и 15лв. – държавна такса за частната въззивна жалба,
или общо 165,23 лв.
Тъй като и по отношение на това юрисконсултско възнагражение – за втората
инстанция, РС – Димитровград не е посочил конкретно определената сума, същата
отново се изчислява математически по гореописания начин.
И в случая следва да се приложи константната и непротиворечива горепосочена
практика на ВКС - разноските при обективно евентуално съединени искове да се
изчисляват съобразно крайния изход по делото (а не в инстанцията).
Следователно, индиректно определеното от първоинстанционния съд
юрисконсултско възнаграждение ще бъде изчислено като присъдените 369лв. се
разделят на частното, получено при делене на общия уважен по делото размер на
иска – 2228,04лв. - на общия претендиран -
4413,02лв. и от полученото число се извади сборът на платените други
разноски по в.гр.д. №78/2019г. ОС- Хасково – 165, 23 лв. Получава се 565,63лв.
- определено от първата инстанция юрисконсултско възнаграждение.
(у + 165,23) . 2228,04 = 369; у = ( 369 : 2228,04) - 165,23; у = 565,63лв.
4413,02 4413,02
Явно е несъответствието и на тази сума с нормативно предпоставените в разпоредбата
на чл. 25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ граници.
Предвид обема и сложността на осъщественото от юрисконсулта на банката
процесуално представителство по в. гр. д. №78/2019г. ОС- Хасково, изразило
се в подаване на въззивна и частна
въззивна жалба и явяване в едно открито заседание, съобразявайки и разпоредбите
на чл. 25, ал.1 и чл. 25а, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ,
настоящият състав счита за справедливо юрисконсултско възнаграждение в общ
размер за инстанцията - 220лв.
Преизчислението с тази сума показва, че дължимите солидарно от ответниците,
съразмерни с уважената част на иска (чл. 78, ал.1 ГПК), разноски на банката по в.
гр. д. №78/2019г. ОС- Хасково следва да са в размер 194,49лв., а не присъдените
369лв.
(220 + 165,23) . 2228,04 = 194,49 лв;
4413,02
Разгледана по
същество частната жалба на адв. К. – в лично качество, се явява неоснователна.
С нея адв. К. обжалва размера на
определеното й адвокатско възнаграждение за заповедното производство – по ч.
гр. д. № 2017/2017г. по описа на РС – Димитровград, като по аргумент от
разпоредбите на чл. 38, ал.2 от ЗАдв във вр. с чл. 7, ал.7 от НМРАВ претендира
увеличаването му с 114,69лв, до размер от 378,69лв.
В случая защитата на длъжника се е изразила в подаването
на възражение по чл. 414 от ГГГК. За такова възражение е налице утвърден с
Наредба № 6 от 20.02.2008 г. на Министъра на правосъдието образец. Според
утвърдените образци на заповед за изпълнение към нея винаги е приложена бланка
за вьзражение, която се връчва на длъжника и която съдържа указания за
попълването. Така длъжникът, чрез процесуален представител, е подал бланкетно
възражение в утвърдения образец срещу цялата претенция, което не
съдържа каквито и да било обосновани оспорвания на вземането на кредитора, а се е изчерпало в изречението „Не дължа изпълнение на вземането по
издадената заповед за изпълнение.“ Предвид обстоятелствата, за настоящата
инстанция обуславянето на размера на адвокатското възнаграждение от материалния
интерес, по смисъла на чл. 7, ал.7 НМРАВ, би било явно несъразмерно на вида и
обема оказана защита и в този смисъл – несправедливо.
Тъй като подаването
на възражение по чл. 414 от ГПК от
длъжник срещу издадена заповед за изпълнение
не е сред изрично предвидените в НМРАВ
случаи, то на основание § 1 от ДР на наредбата
възнаграждението следва да се определи по аналогия, като се съобрази вида на
самото процесуално действие. Ето защо, и с
оглед извършените от адв. К. действия по изготвяне на възражението,
съдът намира, че по аналогия следва да намерят приложение конкретни случаи,
предвидени в чл. 6 от НМРАВ – възнаграждения за съвет, справка и изготвяне
на книжа, а именно т.3 - за проучване на дело с даване на мнение
по него и т.5- за изготвяне на други молби. Тези
действия на адвоката са най-близко до действията му свързани с подаване на
възражение по чл. 414 от ГПК. Или
- следващото се за заповедното производство адвокатско
възнаграждение би било 110лв., при съобразяване на
разпоредбата на чл. 6, т. 3 и т. 5 от НМРАВ. Но законодателят
е предвидил възможност за съда да присъди по-нисък размер на адвокатско възнаграждение
само в хипотезата на чл.78, ал.5 ГПК, а именно - по искане на насрещната страна. След като в случая такова искане не е
направено, то съдът приема, че определението следва да се потвърди в частта
относно присъдените на адв. К. разноски по ч. гр. д. № 2017/2017г.
по описа на РС – Димитровград, съразмерно на отхвърлената част от осъдителните
искове, в размера от 264 лв.
Докато изчисляването на
разноските за предните производства е функция от крайния резултат по делото - произнасянето
по евентуално предявените осъдителни искове, то изчисляването на разноските за
настоящото производство следва да е функция от крайното произнасяне с настоящия
акт по направените за въпросните предишни производства разноски.
Подадената от „Банка ДСК“ ЕАД частна жалба е основателна. Във връзка с нея
банката е направила разноски за държавна такса в размер на 15лв., а за
процесуалното представителство, изразило се само в подаването от юрисконсулта
на жалбата, настоящият съд му определя минималното възнаграждение от 50лв.
(съгласно чл.25а, ал.2 от Наредба за заплащане на правна помощ). Така общият
размер на направените и претендирани от банката разноски в настоящото
производство възлиза на 65лв. Предвид изцяло основателната жалба – те следва да
се възложат в тежест на ответната страна също изцяло.
Подадената от адв. В.К., като пълномощник на А.П.Д., частна жалба е
частично основателна.
С частната жалба се претендира намаляване на възложените на Д. и Р* разноски
по гр. д. 558/2018г. на РС- Димитровград, съразмерно с уважената част от иска,
от 729лв. – на 429лв., с 300лв. С гореизложените мотиви настоящият съд
установи, че дължимите от Д., солидарно с Р*, разноски на банката за
първоинстанционното производство са в размер на 530,44лв. Следователно относно
посочената инстанция частната жалба е основателна за разликата от 729лв. минус
530,44лв, или 198,56лв., а неоснователна за разликата между 530,44лв. минус
429лв. или 101,44лв.
Със същата жалба се претендира и намаляване на възложените разноски по в.
гр. д. №78/2019г. ОС- Хасково от 369лв.- на 65лв., с 304лв.
Мотивирано с
горните изчисления, дължимите от Д., солидарно с Р*, разноски на банката по в.
гр. д. №78/2019г. ОС- Хасково са в размер 194,49лв. Следователно за съответното
второинстанционно производство частната жалба е основателна за разликата от
369лв. минус 194,49лв, или 174,51лв., а неоснователна за разликата между
194,49лв. минус 65лв. или 129,49лв.
Във връзка с частната жалба обаче, нито са претендирани разсноски от
подаващата я страна, нито е подаден
отговор от банката, в който да се претендират такива в случай на
неоснователност. Затова разноски не следва да се присъждат.
Подадената от адв. К. – в лично качество, частната жалба е неоснователна,
но при липсата на постъпил отговор от страна на банката с претенция за разноски
във връзка с конкретната жалба, такива не следва да се присъждат.
Мотивиран от горното и на основание чл.
248, ал.3, изр. първо, съдът
ОПРЕДЕЛИ :
ОТМЕНЯ постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение от 30.05.2019г., по гр.дело № 558/2018г. по описа на РС- Димитровград, в частта, с която РС- Димитровград е осъдил „Банка ДСК“ ЕАД да заплати на адв. В.Т.К. сумата от 590 лева - разноски по
в.гр.д. № 78/19 по описа на ОС – Хасково, съразмерно с отхвърлената част на
осъдителните искове, като вместо това
постановява:
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.3 ГПК „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр. София,
ул. „Московска“ №19, да заплати лично
на адв. В.Т.К. ***, сумата от 270/двеста и седемдесет/ лева - разноски за
адвокатско възнаграждение по в. гр. д. № 78/19 г. по описа на ОС-Хасково.
ОТМЕНЯ постановеното по реда на чл. 248 ГПК определение от 30.05.2019г., по гр.дело № 558/2018 г. по описа на РС- Димитровград, в частта, с която
съдът е оставил без уважение молбата на
ответника А.П.Д., чрез адв. В.К. от ХАК, за изменение на Решение №
118/02.04.2019г. по гр. д. № 558/2018г., на РС Димитровград - като А.П.Д. и Р*Д*
Р*бъдат осъдени да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК *********
съответно – за разноски по гр. д. 558/2018г. по описа на РС- Димитровград,
съразмерно с уважената част от иска, не сумата от 729лв., а 429лв., а за разноски
по в. гр. д. 78/19г. по описа на ОС – Хасково, съразмерно с уважената част от
иска, не сумата от 369лв., а 65лв., като вместо това:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 78, ал.1 ГПК, А.П.Д. с ЕГН:********** и Р** Д*** Р* с ЕГН:**********,
и двамата с постоянен адрес:***, да
заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД с ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление гр. София, ул. „Московска“ №19, съответно – за разноски, сторени по
гр. д. 558/2018г. на РС- Димитровград - сумата от 530,44 лева - съразмерно с
уважената част от осъдителните искове, а за разноски, сторени по в. гр. д. № 78/19 г. по описа на ОС-Хасково
– сумата от 194,49 лева - съразмерно с уважената част от осъдителните
искове.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата
на адв. В.Т.К. ***, подадена в лично качество.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал.1 ГПК, А.П.Д. с ЕГН:********** и Р* Д* Р* с ЕГН:**********,
и двамата с постоянен адрес:***, да заплатят солидарно на „Банка ДСК“ ЕАД с
ЕИК: *********, седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Московска“ №19
сумата от 65лв. – направени разноски по настоящото производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.