№ 120
гр. София, 26.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-И, в закрито заседание на двадесет
и шести януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Ивайло Димитров
Членове:Валентин Т. Борисов
Даниела П. Попова
като разгледа докладваното от Валентин Т. Борисов Въззивно гражданско
дело № 20221100500444 по описа за 2022 година
Производство по реда на чл. 436 вр. чл. 435, ал. 2, т. 6 от ГПК.
Депозирана е жалба вх. № 1952/14.01.2022 г. на СГС, вх. № 059643/23.09.2021 г.
от ЕЛ. Т. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул. „****“ No **** /адв.
С.М. - САК/, в качеството й на длъжник по изп. д. № 20178410410560/2017 г. по описа
на ЧСИ, peг. № 841 - Н.М., против разпореждане, издадено на 13.09.2021 г. С
обжалваното разпореждане съдебният изпълнител е оставил без уважение искането на
длъжника за прекратяване на производството по делото. Намира, че в случая са налице
предпоставките на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, тъй като последното извършено
принудително-изпълнително действие е насрочен опис за м. януари 2019г., който не се
състоял и от тогава взискателят не е искал да се извършват други принудително-
изпълнителни действия. Изминали са повече от две години от последното извършено
към отправяне на искането по чл.433, ал. 1, т. 8 от ГПК, включително няма постъпили
суми по изпълнителното дело. Прави искане за отмяна на обжалваното постановление,
като незаконосъобразно.
Взискателят по изп. д. № 20178410410560/2017 г. по описа на ЧСИ, peг. № 841 -
Н.М., „Т.С.“ ЕАД не е депозирал възражение по реда на чл. 436, ал. 3 от ГПК.
ЧСИ Н.М., рег. № 841 на КЧСИ, в мотивите си относно депозираната жалба,
намира същата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна. Счита, че с
Тълкувателно решение № 2/2013 г. от 26.06.2015 г. по тьлкувателно дело № 2/2013 г. на
ОСГТК на ВКС, в т. 10 е прието, че когато взискателят не е поискал извършването на
1
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпьлнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК и това прекратяване на
изпьлнителното производство поради т.нар. „перемпция” настьпва ех lege, а съдебният
изпълнител може само да прогласи в постановление вече настьпилото прекратяване,
когато установи осъществяването на съответните правнорелевантни факти. Намира, че
в конкретния случай са предприемани многократни изпълнителни действия от страна
на съдебния изпълнител - както на основание възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ, така и
във връзка с молбите на взискателя. Прави извод, че няма основания да се направи
извод за дезинтересиране на взискателя. Предвид твърдението на жалбоподателя, че в
периода след януари 2019 г., взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия и с оглед на това била осъществена хипотезата на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК,
намира че взискателят е демонстрирал интереса си от продължаване на действията по
водене на изпълнителното производство с молби с вх. № 086996/29.08.2019 г. и вх. №
103105/18.10.2019г., с които „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, са поискали изрично да бъдат
предприети изпълнителни действия. Отделно от това, на 17.11.2020 г. е наложен и
запор на вземания на длъжника.
Съдът намира жалбата за редовна и допустима, като подадена в срок и от страна
с правен интерес от обжалване, а разгледана по същество за неоснователна, по
следните съображения.
По молба на взискателя „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. "****, въз основа на изпълнителен лист, издаден на
18/10/2017 г. по гражданско дело No 37561/2016 г. на Софийски районен съд, 142
състав, в кантората на ЧСИ Н.М., peг. № 841, било образувано изпълнително дело №
20178410410560/2017 г. срещу длъжника ЕЛ. Т. П. за сумите: 1047.47 лева - главница,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 08/07/2016 г. до
окончателното изплащане на задължението, 150.99 лева - договорни лихви, 325.00 лева
- присъдени разноски. С молбата за образуване на изпьлнителното дело взискателят е
възложил на ЧСИ на основание чл. 18 от Закона за частните съдебни изпълнители да
проучи имущественото състояние на длъжника, да прави справки, да набавя
документи, както и да определи способа на изпълнение. С разпореждане от 10.11.2017
г. е образувано изпълнителното дело, разпоредено е да се изпрати съобщение по чл.
191 от ДОПК до НАП, да бъде изпратена покана за доброволно изпълнение, да бъде
наложен запор върху вземането за трудово възнаграждение и е насрочен опис на
движимото имущество на длъжника ЕЛ. Т. П.. До длъжника е изпратена покана за
доброволно изпълнение с изх. № 241074/22.11.2017 г., която не е връчена редовно, но
изпратеното до работодателя запорно съобщение изх. NO241076/22.11.2017 г., е
връчено. с Разпореждане от 22.02.2018 г. е насочена нова дата за опис на движимото
имущество на длъжника -за 28.03.2018 г. Впоследствие с Разпореждане от същата дата
е наложен запор върху вземанията на длъжника за суми по банкови сметки (левови и
2
валутни), открити в следните банки: БАНКА ДСК ЕАД, ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА
БАНКА АД и УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД. До длъжника ЕЛ. Т. П. е изпратена покана
за доброволно изпълнение с изх. № 035295/28.02.2018 г., която е връчена на 02.03.2018
г. След получаване на поканата за доброволно изпълнение, на 06.03.2018 г. длъжникът
е депозирал по делото молба, вх. № 021648/06.03.2018 г., заедно с приложено
извлечение за движенията на суми по банкова сметка, издадено от УНИКРЕДИТ
БУЛБАНК АД, с искане за вдигане на наложен запор, което искане ЧСИ е
удовлетворил. На 03.07.2018 г. е насрочен опис на движимите вещи на длъжника,
обективиран в призовка за принудително изпълнение с изх. № 095602/03.07.2018 г., но
с оглед нередовното връчване на призовката опис не е извършен. На 27.11.2018 г. е
насрочен опис на движимите вещи на длъжника, обективиран в призовка за
принудително изпълнение с изх. № 158326/27.11.2018 г. С молби с вх. №
086996/29.08.2019 г. и № 103105/18.10.2019 г., взискателят „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ****, е
поискал изрично да бъдат предприети изпълнителни действия, а именно: налагане
запор върху вземането за трудовото възнаграждение, получавано от длъжника ЕЛ. Т.
П., както и насрочване на опис на движимото й имущество. С Разпореждане от
17.11.2020 г., е наложен запор върху вземанията по всички левови и валутни банкови
сметки, открити от длъжника в „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, за което
същата е уведомена надлежно. На 20.08.2021 г. е постъпила молба с вх. №
053083/20.08.2021 г. от длъжника ЕЛ. Т. П., чрез адв. С.М., с искане за прекратяване на
изпълнителното производство на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като с
обжалваното разпореждане от 13.09.2021 г. съдебният изпълнител е отказал да
прекрати изпълнителното дело.
При тези данни настоящата съдебна инстанция намира следното от правна
страна.
В разпоредбата на чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК е предвидена възможността на
длъжника в изпълнителното производство да обжалва отказа на съдебния изпълнител
да прекрати изпълнението. В този смисъл жалбата е допустима, като подадена срещу
акт на съдебен изпълнител, който подлежи на обжалване, от легитимирано лице и в
срок.
От посочените по-горе писмени доказателства, съдът намира, че не се
установява, да е налице предвидената в чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК предпоставка за
прекратяване на изпълнителното производство, а именно взискателят да не е поискал
извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение
на делата за издръжка. В тази насока следва да се има предвид, че според
ТЪЛКУВАТЕЛНО РЕШЕНИЕ по т.д. № 2/2013 г. от 26 юни 2015 год., прекъсва
давността предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
3
взискателя и или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по
възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението
чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на
вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ,
назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването
на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са
изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на
документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения
остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в
сила разпределение и др. В конкретния случай са предприемани многократни
изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител - както на основание
възлагането по чл. 18 от ЗЧСИ, така и във връзка с молбите на взискателя. Видно от
описаната по-горе фактическа обстановка, не може да се направи извод за
дезинтересиране на взискателя. В тази насока съдът намира за неоснователно
твърдението на жалбоподателя, че в периода след януари 2019 г., взискателят не е
поискал извършване на изпълнителни действия, тъй като взискателят е демонстрирал
интереса си от продължаване на действията по водене на изпълнителното
производство с горецитираните молби с вх. № 086996/29.08.2019 г. и вх. №
103105/18.10.2019 г., с които „Т.С.“ ЕАД, е поискало изрично да бъдат предприети
изпълнителни действия. Отделно от това, на 17.11.2020 г. е наложен и запор на
вземания на длъжника.
Предвид изложеното, подадената жалба се явява неоснователна и като такива
следва да бъде оставена без уважение.
Воден от горното и на основание чл. 437 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба вх. № 1952/14.01.2022 г. на СГС, вх. №
059643/23.09.2021 г. от ЕЛ. Т. П., ЕГН **********, със съдебен адрес: гр. София, ул.
„****“ No ****, чрез адв. С.М. - САК, в качеството й на длъжник по изп. д. №
20178410410560/2017 г. по описа на ЧСИ, peг. № 841 - Н.М., против разпореждане,
издадено на 13.09.2021 г., с което съдебният изпълнител е оставил без уважение
искането на длъжника за прекратяване на изпълнението по делото.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5