РЕШЕНИЕ
№ 282
гр. гр. Хасково, 03.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, ІІ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на седми ноември през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Иван Ст. Маринов
при участието на секретаря Галина Ст. Георгиева
като разгледа докладваното от Иван Ст. Маринов Административно
наказателно дело № 20255640200640 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания.
Образувано е по жалба от С. А. Х. от ****** чрез пълномощника – адв. А.
П., срещу Наказателно постановление № 25-1253-000616 от ******. на
Началник Група в ОД-МВР-Хасково, Сектор „Пътна полиция“- Хасково, с
което на основание чл.53 от ЗАНН и чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на
жалбоподателя са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на
200 лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за
срок от 6 месеца- за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
В подадената бланкетна жалба се релевират оплаквания за
незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, поради
противоречието му с материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения при издаването му. Иска се съдът да постанови решение, с което да
отмени атакуваното наказателно постановление на Началник Група в Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР - Хасково.
В съдебно заседание пред Районен съд– Хасково, жалбоподателят- редовно
призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото процесуален
представител – адв.А. П. заявява, че поддържа жалбата и в хода по същество
развива конкретни аргументи за нейната основателност. Представя
допълнителни гласни доказателства- чрез воден свидетел- М. М.. Претендира
присъждане на направените по делото разноски.
Административно-наказващият орган– Началник Група в ОД-МВР-
Хасково, Сектор „Пътна полиция“ Хасково- редовно призован, не се явява и
не изпраща представител по делото. В съпроводителното писмо към АНП
1
изразява становище по жалбата, като моли наведените с нея доводи да не
бъдат вземани предвид и същата да бъде оставена без уважение. При
условията на евентуалност, отправя и възражение за прекомерност на
претендираните от другата страна разноски и иска редуцирането им.
Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на
обжалване акт, от лице, легитимирано да атакува наказателното
постановление, поради което е процесуално допустима.
ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й
и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената
проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено
следното:
На ******. св.Ц. Б. Б. и св.И. И. Ч.- двамата на длъжност мл.автоконтрольор в
Сектор „Пътна полиция“ -Хасково, били на работа и осъществявА. контрол в
района на *********. Около 12:00 часа, при осъществяване на обход със
служебния си автомобил, възприели на ****** до бензиностанция ***** в
посока към центъра на града движение на моторно превозно средство-
автомобил марка „********“, без регистрационни табели на определените за
това места. Полицейските служители го последвА. и след подаване на звуков
и светлинен сигнал от тяхна страна, автомобилът спрял до *** към *******.
Контролните органи извършили проверка, при която установили
самоличността на водача и констатирА., че управляваното от него МПС е без
регистрационни табели, същото е с номер на рама ********* и не е
регистрирано. При проверката водачът обяснил, че автомобилът е за ремонт и
го управлявал, защото трябвало да го премести от булеварда до сервиза. С
оглед тези констатации, на същата дата, срещу жалбоподателя, на място и в
негово присъствие, св.Ц. Б. Б. в присъствието на св. И. И. Ч. съставила Акт за
установяване на административно нарушение серия GA № 3654513 за
нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП, който жалбоподателят С. А. Х. подписал,
без да направи възражения.
С мотивирана резолюция на наказващия орган от *******, административно-
наказателното производство за нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП е било
прекратено и на основание чл.33, ал.2 от ЗАНН преписката е била изпратена
на Районна прокуратура- Хасково, поради това, че деянието съдържало
признаците на престъпление по чл.345 от НК. С Постановление от
06.03.2025г. прокурор при РП-Хасково е приел, че извършеното от
жалбоподателя деяние се отличава с явна незначителност на обществената
опасност и същото не съставлява престъпление, а административно
нарушение, като на основание чл.213, ал.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е
отказал образуване на досъдебно производство и е разпоредил препис от
постановлението, ведно с преписката да се изпратят на Началника на Сектор
„Пътна полиция“ при ОД на МВР Хасково с оглед реА.зиране на
административно-наказателна отговорност.
При издаване на атакуваното наказателно постановление, административно-
наказващият орган възприел изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка
и наложил процесната санкция, вписвайки, че издава наказателното
постановление на основание чл.36, ал.2 от ЗАНН, във връзка с Постановление
за отказ да се образува досъдебно производство от 06.03.2025г. и за
реА.зиране на административно-наказателна отговорност, представляващо
пр.пр. вх. №927/2025г. по описа на РП – Хасково.
2
Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от
представените по делото писмени доказателства, както и от показанията на
разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира изцяло показанията
на свидетелите Ц. Б. Б. и И. И. Ч. относно фактите, възприети от тях при
извършване на процесната проверка – пряко, включително по въпроса относно
авторството на деянието и конкретно относно факта на управление на МПС от
страна на жалбоподателя, както и относно действията по съставяне и връчване
на АУАН на водача, дадените от водача обяснения. Показанията на водения от
процесуалния представител на жалбоподателя свидетел- М. С. М. относно
фактите, възприети от него и в частност тези относно управление на МПС от
жалбоподателя и условията при които е станало това, също следва да бъдат
кредитирани като обективни, логически последователни и вътрешно
безпротиворечиви, още повече че същите напълно кореспондират и с дадените
от св. Б. и св.Ч. такива за даденото от жалбоподателя обяснение относно
причината да управлява това МПС.
При така установените факти съдът намира от правна страна
следното:
Съгласно разпоредбата на чл.140, ал.1 от Закона за движението по
пътищата, в редакцията, относима към датата на деянието- ДВ бр.105 от
2018г., в сила от 1.01.2019г., по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани
и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това
места. По пътищата, включени в обхвата на платената пътна мрежа, се
допускат само пътни превозни средства, за които са изпълнени задълженията
по установяване на размера и заплащане на пътните такси по чл.10, ал.1 от
Закона за пътищата. По силата на относимата към датата на деянието
редакция на чл.175, ал.3 от ЗДвП, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 6 до 12 месеца и с глоба от 200 до 500
лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е
регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с
регистрационен номер.
Следователно, деянието, за което на жалбоподателя са наложени
административни наказания са обявени от закона за наказуеми.
В конкретния случай не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН във
връзка с действията по съставянето на акта за установяване на
административно нарушение и връчването му на жалбоподателя. На същия е
осигурена възможност да се запознае с неговото съдържание, както и да
направи възражения по него, от което не се е възползвал.
На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено
от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, което се установява от
допълнително изисканите и представени от АНО заверени преписи на Заповед
№812К-12095/27.09.2023г. на Главен секретар на МВР за преназначаване на
ст.инсп. С. Т. С. на длъжност Началник на група „Административно
наказателна дейност, отчет и анА.з на ПТП, и водачи“ в Сектор „ПП“ при ОД-
МВР-Хасково и Заповед №8121з-1632/02.12.2021г. на Министъра на
вътрешните работи, с която са определени длъжностните лица, оправомощени
да издават НП по ЗДвП, измежду които и началниците на групи СПП при ОД-
МВР. При преценката дА. в процеса на реА.зиране на отговорността са
допуснати процесуални нарушения от категорията на съществените е
необходимо да бъде отбелязано, че същото е било съставено при условията на
3
чл.36, ал.2 ЗАНН, в хипотезата на прекратена от прокурора образувана
прокурорска преписка и отказ да се образува досъдебно производство по
отношение на същото деяние и препращането му на наказващия орган и при
спазване на предвидения в ЗАНН преклузивен срок за издаване на НП. При
издаването му са спазени формата и редът за издаване на НП, а по
съдържанието си същото отговаря на изискванията на чл.57 от ЗАНН,
установяваща изискуемите реквизити, в това число и на изискването да
съдържа достатъчна конкретизация на датата и мястото на извършване на
деянието. Посочена е нарушената разпоредба на закона, нА.це е словесно
изброяване на всеки от обективните признаци на фактическия състав на
административното нарушение, безпротиворечиво сочещи на съответната
нарушена хипотеза от посочения като нарушен текст от закона, поради което и
не е нА.це никакво съмнение относно реалната воля на наказващия орган и за
това за какво точно нарушение налага процесната санкция на нарушителя. По
отношение на преценка за възможността за приложение на чл.28 от ЗАНН,
действително мотиви относно такава не се съдържат в НП, но към момента на
издаване на НП с оглед разпоредбата на чл.189з от ЗДвП е действала забраната
за приложение на чл. 28 от ЗАНН, поради което АНО не е могъл да обсъжда
тази хипотеза.
От материално-правна страна обаче, при преценка в рамките на
осъществявания контрол за законосъобразност на санкционния акт относно
деянието, квА.фицирано по чл.140, ал.1 от ЗДвП, съдът намира същото за
несъставомерно, поради отсъствието на елемент от субективната му страна.
Както вече бе отбелязано по–горе, с Постановление за отказ да се образува
досъдебно производство от 06.03.2025г., прокурор в РП–Хасково, след като е
приел, че деянието формално осъществява признаците на престъпление по
чл.345, ал.2, вр. ал.1 от НК, но същото е явно незначително, е отчел че същото
покрива признаците на административно нарушение. Преценката на
прокурора за доказаност от обективна и субективна страна и за степента на
обществената опасност на деянието не обвързва наказващия орган, нито пък
съда, но всеки от решаващите органи следва да прецени нА.чието на деяние,
неговата обществена опасност, авторството и вината на привлеченото към
отговорност лице. В случая, издавайки наказателното постановление,
наказващият орган неправилно е преценил, че от материално-правна страна
формално се установява осъществяването на деяние от субективна страна.
Действително, на пръв поглед формално извършеното консумира признаците
от обективна страна на състава на административно нарушение по чл.140, ал.1
от Закона за движението по пътищата. Това деяние е наказуемо по чл.175,
ал.3, предл.1 от ЗДвП, която санкционна разпоредба е подбрана от наказващия
орган в съответствие с описаните факти, но при преценка на материално-
правните предпоставки за реА.зиране на отговорността е следвало, още на
етапа на привличане на жалбоподателя със съставяне на акта за установяване
на административно нарушение, а след това и при реА.зирането й- с издаване
на наказателното постановление, да бъде отчетена в необходимата конкретика
цялостната фактология по случая и всички обстоятелства в тяхната
взаимовръзка. Това е така, тъй като във всеки конкретен случай е необходимо
да бъдат изследвани и доказани всички елементи от състава на
административното нарушение, в т.ч. вината, която в административно
наказателния процес не се предполага. Извършвайки тази преценка въз основа
на всички обстоятелства по делото в тяхната конкретика, настоящият съд
обаче счита, че липсва субективния елемент от състава на административното
4
нарушение, а именно- умисъл на дееца. Съобразно чл.6 от ЗАНН
административното нарушение е това деяние (действие или бездействие),
което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е
виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. От своя страна, деянието е извършено виновно, когато е
умишлено или непредпазливо. Според настоящия състав нарушението по
чл.140, ал.1 от ЗДвП може да бъде извършено само умишлено – с пряк или
евентуален умисъл, доколкото непредпазливите деяния са наказуеми, само в
предвидените от закона случаи. Липсва изрично предвиждане в закона, за
нарушението по чл.140, ал.1 от ЗДвП, че същото е възможно като
непредпазливо /в контекста на възприетото в Решение № 140 от 2.03.2022 г. на
АдмС - Хасково по к. а. н. д. № 1166/2021 г. относно формата на вината за този
вид нарушение/. При умишленото деяние деецът съзнава общественоопасния
характер на деянието, предвижда настъпването на обществено-опасните
последици и иска или допуска този резултат. При умисъла деецът съзнава
общественноопасния характер на деянието, предвиждал е неговите
общественоопасни последици и е искал или допускал настъпването на тези
последици, т.е. следва да са нА.це интелектуалния и волевия момент на
умисъла. Съдът счита, че в конкретния случай е налице интелектуалния
момент на умисъла, но липсва волевия, доколкото по делото се установи, че
пряка цел на извършеното деяние е не управлението на МПС без табели с
регистрационен номер, поставени на определените за това места, с оглед
постигане на някаква неправомерна цел и нарушаване на установения ред на
държавно управление, а напротив - същото е с цел извършване на ремонт на
автомобила, за постигане на която цел обаче съобразно конкретните
обстоятелства е било необходимо управление на МПС-то до място, където да
се осъществи той. Установено е също, че автомобилът се е придвижвал по
ненатоварена улица, на която са се намирА. помещения за автосервиз. Този
факт беше безспорно установен от свидетелските показания по делото,
ангажирани чрез разпита на ангажирания от жалбоподателя свидетел, но и
потвърдени от показанията на участвА.те при извършване на проверката и
констатиране на нарушението свидетели. Ето защо, според съда липсва
субективна страна и виновно поведение от страна на жалбоподателя, а оттам -
е налице несъставомерност на административното нарушение.
За пълнота на изложението съдът намира да отбележи и това, че дори и
да се приеме за верен обратният извод, а именно - съставомерност на
квА.фицираното по чл.140, ал.1 от ЗДвП деяние и нА.чие на субективна
страна, то предвид пренебрежимо ниската степен на засягане на обществените
отношения, свързани с нормалната транспортна дейност и липсата на вредни
последици, същото се отличава с по-ниска степен на обществена опасност.
Съгласно чл. 189з ЗДвП (Нов – ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.),
за нарушенията по този закон не се прилагат чл. 28 и 58 г от Закона за
административните нарушения и наказания, като с Решение № 4 от
30.04.2025г. на КС по к.д.№29/2024г., (Oбн., ДВ бр. 38 от 9.05.2025г.), е
обявена за противоконституционна разпоредбата на чл. 189з от ЗДвП (обн.,
ДВ, бр. 20 от 1999г.; посл. изм., бр. 41 от 2024 г.) в частта „28 и“, т.е. от
13.05.2025г. разпоредбата на чл.28 ЗАНН е приложима и за нарушения по
ЗДвП, поради което съдът следва да извършва преценка да са налице
признаците на маловажност по чл.28 от ЗАНН. Съгласно § 1, т. 4 от ДР ЗАНН
маловажен случай е този, при който извършеното нарушение от физическо
лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо
5
лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства,
представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от
съответния вид. Преценявайки по-гореизложената фактическа обстановка и
липсата на вредни последици от деянието, независимо от формалното му
извършване, настоящият съдебен състав счита, че административното
нарушение, за което е санкциониран жалбоподателят, в случай на достигнат
извод за съставомерност на същото, следва да се квА.фицира като „маловажен
случай“, което от своя страна обуславя извод за неоправдано ангажиране на
административно- наказателната му отговорност.
По изложените съображения, подадената жалба се явява основателна и
следва да бъде уважена, а наказателното постановление като
незаконосъобразно – отменено от съда.
С оглед изхода на спора, и на основание чл.63д от ЗАНН,
жалбоподателят има право на присъждане на разноски по производството. В
случая е налице и изрично отправено такова искане от страна на
жалбоподателя и е представен договор за правна защита и съдействие, видно
от който за настоящото производство е договореното и заплатено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лева. В случая обаче, е отправено
искане на другата страна за намаляването му поради прекомерност, което
съдът намира за основателно, доколкото настоящото производство не се
характеризира като такова с особена фактическа и правна сложност. С оглед
на това, съдът намира, че размерът на подлежащото на присъждане адвокатско
възнаграждение следва да бъде редуциран до минималния размер по
НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004г. за възнаграждения за адвокатска работа,
определен според разпоредбата на чл.18, ал.4 от НВАР, а именно – на 500
лева, който именно размер да бъде присъден в полза на жалбоподателя, и
който размер е съразмерен на извършената работа.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление №25-1253-000616 от 24.03.2025г.
на Началник група в ОД-МВР- Хасково, Сектор „Пътна полиция“– Хасково, с
което за нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП, извършено на ****** в ******, на
основание чл.175, ал.3, предл.1 от ЗДвП, на С. А. Х., ЕГН:**********, с адрес
********, са наложени административни наказания: „Глоба” в размер на 200
лева и „Лишаване от право да управлява моторно превозно средство“ за срок
от 6 месеца - като незаконосъобразно.
На основание чл.63д от ЗАНН ОСЪЖДА ОД на МВР– Хасково да
заплати на С. А. Х., ЕГН:**********, адрес *********, сумата в размер на 500
(петстотин) лева, представляваща направени от жалбоподателя разноски за
адвокатско възнаграждение във въззивното производство, като искането за
присъждане на разноски за разликата до пълния предявен размер от 1000 лева,
като неоснователно отхвърля.
6
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково
в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
/п/ не се чете
Съдия при Районен съд – Хасково: Вярно с оригинала!
Секратар: Г. Г.
7