Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   №

гр. София 24.03.2020 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав в публичното заседание на десети март

две хиляди и двадесета година в състав:

                                                                     Председател : ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА

 

при секретаря Антоанета Стефанова                             и в присъствието на

прокурора като разгледа докладваното от

съдия Алексиева                                                       гр. дело № 11956 по описа

за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: 

 

Производството е образувано по искова молба, подадена от Б.Б.Б. и Л.Б.С. против И.Б.Т., с която са предявени активно субективно съединени ревандикационни искове с правно основание чл.108 ЗС.

Ищците твърдят, че са деца и наследници на К.С.С., починала на 07.05.2008 г. и на Б.Б.С., починал на 03.05.1998 г. Твърди се, че техните наследодатели дарили на внука си К.Б.Б. следния недвижим имот, а именно: апартамент № 4, ет.2 на жилищен блок на ул. „********, ведно със зимнично помещение № 13, заедно с 4,53% ид.ч. от общите части на сградата, който имот е идентичен със самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.512.333.1.4, намиращ се в гр. София по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Сердика, ул. „*******. Поддържа се, че по иск на ищците и с влязло в сила на 13.04.2016 г. Решение1960/02.03.2016 г., постановено по гр.д. № 3848/2015 г. по описа на СГС, І-4 състав, договорът за дарение е обявен за нищожен. Твърди се, че след извършена справка в АВ-СВ-София ищците констатирали, че имотът е продаден от ЧСИ с рег. № 858 на КЧСИ на публична продан и е възложен с постановление за възлагане на недвижим имот от 22.04.2015 г., влязло в сила на 08.05.2015 г. и вписано в СВ на 22.04.2016 г. на ответницата И.Т., която е въведена във владение и владее описания имот без правно основание.

Ищците твърдят, че след прогласяване нищожността на договора за дарение, те са собственици на процесния апартамент на основание наследствено правоприемство от починалите им родители.

 Моли съда да постанови решение, с което да бъде признато за установено, че ищците са собственици на описания по-горе апартамент и да бъде осъден ответника да им предаде владението върху гореописания имот.

В срока по чл.131 от ГПК ответницата не е депозирала отговор.

Ищците в съдебно заседание поддържат предявените искове чрез процесуалния си представител.

         Ответницата, редовно призована, не се явява, не изпраща представител, не изразява становище в хода по същество.

         Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав, след преценка на твърденията и доводите на страните и на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа страна:

         С нотариален акт за собственост на апартамент (жилище) по чл.55-г от ЗПИНМ № 54, том ХХV, дело № 4196/1964 г. Б.Б.С. е признат за собственик на апартамент № 4, етаж ІІ на жилищен блок на ул. „********, ведно със зимнично помещение № 13, заедно с 4.53 % идеални части от общите части на сградата, включително портиерското помещение, която сграда е построена върху държавна земя, съставляваща парцел І, кв.764, м. „Банишора“ по плана на гр. София.

         С представеното препис-извлечение от акт за смърт № 260 от 05.05.1998 г. се установява, че Б.Б.С. е починал на 03.05.1998 г.

         С влязло в сила на 13.04.2016 г. Решение № 1960/02.03.2016 г., постановено по гр.д. № 3848/15 г. по описа на СГС, І-4 състав е обявена нищожността на договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 144, том ХLVІІ, дело № 9413/1996 г. на Нотариус в Нотариална служба при СРС, относно гореописания апартамент, по силата на който договор К.С.С. и Б.Б.С. дарили на внука си К.Б.Б. апартамента.

         От приетото по делото удостоверение изх.№ 6736/07.02.2020 г. на ЧСИ Д., се установява, че по молба на „П.Б.Б.“ ЕАД е образувано изпълнително дело № 20148580401207 въз основа на изпълнителен лист, издаден на 02.12.2014 г. от СРС на основание заповед за незабавно изпълнение по чл.417 от ГПК по ч.гр.д. №65077/2014 г. на СРС, 119 състав и присъединените към него изпълнителен лист, издаден на 04.02.2015 г. от СРС на основание заповед за незабавно изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д. № 71762/2014 г. на СРС, 90 състав срещу длъжника „Д.**век“ ООД. Установява се, че в хода на изпълнителното производство с Постановление от 14.01.2015 г., вписано в СВ-гр.София под вх.№ 1003 от 16.01.2015 г., дв.вх.рег.№ 923 от 16.01.2015 г., том 1, акт № 163 от 2015 г., е наложена възбрана върху процесния имот, собственост на ипотекарния длъжник К.Б.Б.. Установява се, че в резултат на проведена за периода от 06.03.2015 г.-06.04.2015 г.       публична продан, за купувач на имота е обявен наддавача И.Б.Т., която заплатила продажната цена на имота, след което с постановление за възлагане от 15.04.2015 г., влязло в сила на 08.05.2015 г., надлежно вписано в СВ-София на 22.04.2016 г., процесният апартамент е възложен на ответницата по делото. След провеждане на публичната продан, наложената по изпълнителното дело възбрана не е вдигната.

Така установената по-горе фактическа обстановка се доказва от събраните по делото писмени доказателства, обсъдени по-горе.

Между така събраните доказателства няма противоречия, кореспондират помежду си и взаимно се допълват, поради което съдът ги кредитира.

От правна страна:

Предявен е ревандикационен иск с правно основание чл.108 ЗС.

Съгласно разпоредбата на чл. 108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее или държи без да има основание за това. Ревандикационният иск е вещен, собственически иск, предоставен на разположение на невладеещият собственик срещу владеещия без правно основание несобственик. При този иск в тежест на ищеца е да установи, че той е собственик на вещта на заявеното фактическо основание и че ответникът владее вещта без основание.

         Предявените искове са недоказани и неоснователни и като такива ще следва да бъдат отхвърлени изцяло.

         Въпреки изрично разпределената им доказателствената тежест ищците не ангажираха доказателства, респ.не доказаха следните факти, а именно: че са деца и законни наследници на К.С.С. и Б.Б.С.. Това обстоятелство се установява надлежно единствено и само с удостоверение за наследници, каквото по делото не е представено. Не доказвайки този факт, съответно не доказаха, че са собственици на апартамента на твърдяното фактическо основание-наследство от починалите им родители. Не доказаха датата, на която е вписана исковата молба по гр.д.№ 3848/2015 г. по описа на СГС, І-4 състав, т.е. че тази дата предхожда датата 16.01.2015 г., когато е вписана възбраната по изпълнителното дело, в този смисъл не доказаха че това решение е противопоставимо на ответницата по делото.

         Този факт е от особено значение, тъй като и съобразно задължителната съдебна практика-Тълкувателно решение № 1 от 10.07.2018 г., т.д. № 1/2015 г. на ВКС, ОСГТК, с вписване на възбраната (в конкретния случай на 16.01.2015 г. и не заличаването й и към момента, след провеждане на публичната продан, обстоятелства безспорно установени по делото с удостоверение на съдебния изпълнител) последващите разпореждания на длъжника с възбранения имот са непротивопоставими на взискателя и присъединените кредитори. На тях са непротивопоставими и претенциите на трети лица към възбранения имот, ако исковите молби, с които тези претенции са заявени пред съд, подлежат на вписване, но не са вписани преди вписване на възбраната.

         Т.е. в случая решението на СГС, І-4 състав би било противопоставимо на ответницата само в случай, че исковата молба по това дело е била вписана преди 16.01.2015 г., факт който ищците не доказаха. В случай обаче, че е вписана след тази дата, то вписаната преди това възбрана брани правата на ответницата.

         В този смисъл без значение е факта, че решението е влязло в сила преди вписване на постановлението за възлагане на недвижимия имот.

         Фактът, че ответницата не е подала отговор, не означава, че същата е признала иска и фактите заявени с исковата молба, поради което ищците не са освободени от задължението да докажат своите искови претенции, в която връзка съдът им е дал подробни указания, кои факти подлежат на доказване в процеса и въпреки подробно разпределената им доказателствена тежест, до приключване на устните състезания по делото ищците не ангажираха необходимите писмени доказателства, поради което исковете им подлежат на отхвърляне.

         По разноските в процеса:

         Предвид изхода на делото на ищците не се дължат, съответно не се присъждат разноски.

         Ответницата нито е правила разноски, нито е заявявала искане за такива.

Водим от горните съображения Софийски градски съд, първо гражданско отделение, І-6 състав

Р  Е  Ш  И:

 

ОТХВЪРЛЯ като недоказани и неоснователни предявените от Б.Б.Б., ЕГН **********,*** и Л.Б.С., ЕГН **********,***, и двамата с адрес за получаване на съобщенията: гр.София, ул. „******* против И.Б.Т., ЕГН **********,***, активно субективно съединени ревандикационни искове с правно основание чл.108 ЗС, с които се иска да бъде установено по отношение на ответницата, че ищците са собственици на основание наследствено правоприемство от К.С.С. и Б.Б.С. на следния недвижим имот, а именно: апартамент № 4, ет.2 на жилищен блок на ул. „********, ведно със зимнично помещение № 13, заедно с 4,53% ид.ч. от общите части на сградата, който имот е идентичен със самостоятелен обект в сграда с идентификатор 68134.512.333.1.4, намиращ се в гр. София по КККР, одобрени със Заповед № РД-18-53/23.11.2011 г. на Изпълнителния директор на АГКК, с адрес на имота: гр. София, район Сердика, ул. „********, ет.2, ап.4 и за осъждането на ответницата да предаде владението на ищците на гореописания имот.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Софийски апелативен съд.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: