О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ ……..
гр. Варна, 12.01.2015г.
Варненски районен съд, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 19-ти състав,
в закрито заседание, в състав:
Районен съдия: ИВЕЛИНА ВЛАДОВА
като разгледа докладваното от
съдията гр.д.№ 11847/2015г. по описа на ВРС, взе предвид
следното:
Производството е образувано по повод предявен от Д.Д.Д. против К.К.П. иск с правно основание чл. 59, ал.9 от СК
за промяна правото на лични контакти на ответника с детето Калоян Красимиров П.,
роден на ***г., определени с решение по гр.д. № 5671/2009г. по описа на СРС,
като същите бъдат ограничени от 1 до 2 часа, два пъти месечно, както и да се
провеждат в контролирана среда – в присъствие на майката и на детски психолог.
В исковата молба се твърди, че страните са родители
на детето Калоян П. роден на ***г. като със съдебно решение по гр.д. №
5671/2009г. на СРС за прекратяване на брака им упражняването на родителските
права е предоставено на майката. Твърди, че бащата злоупотребява с алкохол и
демонстрира пълна незаинтересованост към
здравословните проблеми на детето – вродена анемия, сърдечен проблем,
често боледуващо поради намален имунитет и безотговорност. Излага, че по време
на упражняване на разширения режим на лични контакти с детето, ответникът е
идвал да го взема пиян, а отделно от това е настройвал детето срещу майката.-
че „мама е лоша”, че „тя и майка и трябва да умрат и да бъдат заровени в
ковчези”. Често пъти детето било връщано болно, с остри и неуточнени инфекции,
включително с опасност за живота. Излага, че след престой при бащата, който
живеел с приятелката си – Антония Петкова на 20.03.2011г. констатирала, че
около ануса на детето има малки видими пъпчици, придружени със силни болки,
които лекар-дерматолог и венеролог
диагностицирал като заболяване „заразни молуски”. Уточнено било, че
същото е кожно - венерическо заболяване и се предава по полов път. Лечението
продължило около 10 месеца и било съпроводено с болезнени манипулации водещи до
болки на детето при вървене и сядане. Излага, че при новите посещения при
бащата детето били връщано със същите инфекции и възпаления по половите органи
и ануса, гъбични инфекции, както и други ангини и настинки. През лятото и
есента на 2011г. детето станало подтиснато, проявявало сексуализирано поведение
и интерес и споделяло за „мъжки тайни” с баща си, възстановило се нощното
напикаване, започнало да страда от безсъние и кошмари. Детето спонтанно
споделило за това, че бащата и неговата приятелка са го въвличали в игри,
включващи: „целувки по носа, устата, гърдичките, чурката, триехме си дупетата”.
Калоян бил принуждаван да участва в „записи”, в които говори против майка си, а
в случай на отказ – бил заплашван с „черепи”. Въз основа на пореден акт на
насилие на детето на 19 и 20.11.2011г. по ЗЗДН била издадена заповед за
незабавна защита, с която бил ограничен достъпа на бащата до детето, в
следствие на което спрели симптомите и на полово предаваното заболяване. С
решението по същество на спора молбата на ищцата по ЗЗДН била отхвърлена, а
заповедта отменена. През този период били преведени множество
психологично-психиатрични експертизи, установяващи, че детето е било жертва на
сексуално насилие от страна на бащата и приятелката му. Посочва, че по инициатива
на бащата през 2013г. е проведено социално проучване от ДСП, в което е
констатиран Синдром на родителско отчуждение и е предписано възобновяване на
срещите с бащата. През 2013г. и през 2014г. бащата е поискал спешно извеждане
на детето със съдействието на ДСП, като второто искане не е осъществено поради
това, че майката и детето са променили местоживеенето си. На 02.03.2013г. при
предаване на детето за среща с бащата, същото пред социалните работници
заявило, че не желае, защото „отново ще го карат да целува чурката на баща си и
на Тонката”, плакал много и получил главоболие довело до прием в болница. В
следствие на опитите детето да бъде предавано за изпълнение на режима на лични контакти с бащата, същото получило
невротични разстройства – „разстройство в адаптацията” и „посттравматично
стресово разстройство”. Установено било, че съпругата на К.П. – Антония Петкова
е лекувала венерически заболявания, от вида които е имало и детето „заразни
молуски”, поради което в дома на бащата, детето е било в среда на
заразоносител. ВЪз основа на горното твърди, че цялостното поведение на бащата
– насилствени блудствени действия, пълна безкритичност, както и активни
действия за отнемане на детето от майката, представлява опасност и застрашава
здравето и личността на детето, поради което моли да бъдат ограничени
родителските права на на ответника, чрез ограничаване правото му на лични
контакти с детето Калоян, като същите бъдат с честота по 1-2 часа два пъти
месечно и да се провеждат в контролирана среда – майката или детски психолог.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът К.П. е депозирал писмен отговор на исковата
молба, в която заявява становище за недопустимост на предявения иск, поради
това, че пред СГС е висящо производството по в.гр.д. № 17836/2014г. ,
образувано по жалба срещу решение на СРС по гр.д. № 7245/2013г., с което по
негов иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК е изменено решението по гр.д. №
5671/2009г. по описа на СРС, с което на К.П. е предоставено упражняването на родителските
права по отношение на детето Калоян и е определено местоживеенето при него и
е отхвърлен правеният насрещен иск на Д.Д. за изменение на постановения с
решение на СРС по гр.д. № 5671/2009г.
режим на лични контакти на бащата К.П. с детето Калоян, чрез неговото
ограничаване. В насрещния иск
ищцата Д.Д. е твърдяла, че първоначално определения с бракоразводното решение
режим на лични контакти на бащата с детето не му се е отразил добре – детето се
връщало няколко пъти с ангина и с кожно-венерическо заболяване. Спрямо детето
било извършвано насилие, във връзка с което от края на 2011г. детето отивало с
нежелание при баща си.
Производството по в.гр.д. № 17836/2014г. по описа на
СГС е все още висящо.
Едновременно с това ответникът К.П. е предявил и
насрещен иск с правно основание чл.131, ал.1 от СК за ограничаване на
родителските права на Д.Д., чрез промяна местожоживеенето на детето като се
определи местоживеенето в дома на бащата или алтернативно – в дома на неговите
родители- Калоян и Мария Панови. В насрещната искова молба се твърди, че с
поведението си – настройване на детето, излагане на твърдения за сексуални
посегателства от бащата и новата му съпруга спрямо детето майката е съдействала
за появата и задълбочаването на синдрома на родителското отчуждение между
бащата и детето. Горното се третира като опасност за личността и възпитанието
на детето и като основание за ограничаване на родителските права на майката.
В срока по
чл.131 от ГПК, ответницата по насрещния иск – Д.Д. е депозирала писмен отговор,
в който завява становище за липса на предпоставки за съвместно разглеждане на
двата иска, тъй като първоначално предявения иск /главният иск предявен от Д.Д./
е „за изменение на режима на виждане на детето с родителя, на когото не са
предоставени родителските права”. Оспорва предявения насрещен иск на К.П. и
твърди, че не са налице предпоставки за уважаването му, както и за извеждане на
детето от нейния дом. Доразвива твърденията си в исковата молба.
Съдът като съобрази изложената в искова молба,
насрещната искова молба и отговорите твърдения и релевантните за допустимостта
на спора доказателства намира следното:
Предявеният главен иск от Д.Д. срещу К.П. по същество
е за ограничаване на определения с бракоразводното решение /по гр.д. №
5671/2009г. по описа на СРС/ разширен режим на лични контакти на бащата с
детето Калоян, така че същият да има възможност да го вижда в рамките на 1-2 часа
два пъти седмично като срещите се провеждат в контролирана среда – в
присъствието на майката и на детски психолог. В този смисъл са и твърденията на
ищцата в отговора на насрещната искова молба от 08.01.2016г. – „първоначално
предявеният иск е за изменение на режима на виждане на детето с родителя, на
когото не са предоставени родителските права”.
Независимо от посочването в исковата молба, че искът
е по чл.131, ал.1 от СК, правилната правната квалификация на иска, даването на
която е правомощие на съда, е чл.59, ал.9 от СК – за изменение на вече
определения режим на лични контакти на бащата с детето чрез неговото
ограничаване. Това е така и защото в исковата молба и петитума на предявения
иск не са наведени твърдения и искане за ограничаване на родителските права на
ответника чрез ограничаване или лишаване от някое от родителските му правомощия
– например правото на родителя детето да живее при него, правото да участва в
избора на форма на обучение и учебно заведение, правото да участва в
управляване имуществото на детето, в ползването на административни и социални
услуги, здравеопазване, организация на свободното време, организация на бита и
социалната среда и др. Нещо повече, ограничаването по смисъла на чл.131 от СК
на което и да било от тези родителски правомощия не засяга режима на лични
контакти на родителя с детето, наличието на какъвто е задължителен, не само при
ограничаването на правата по чл.131 от СК, но дори и при лишаването от
родителски права по чл.132 от СК по аргумент от чл.134 от СК.
В тази връзка, съдът намира, че настоящият главен иск
с правно основание чл.59, ал.9 от СК е недопустим поради факта, че такъв вече е
предявен под формата на насрещен иск от Д.Д. и производството по него е висящо
пред въззивната съдебна инстанция - СГС по в.гр.д. № 17836/2014г. И настоящият
главен иск и насрещния иск по предходно заведеното гр.д. № 7245/2013г. по описа
на СРС /в.гр.д. № 17836/2014г. по описа на СГС/ са основани на едни и същи
твърдения – промяна на обстоятелствата след първоначално определения режим
изразяващи се в безотговорно поведение на бащата водещи до заболявания на
детето вкл.венерически, осъществяване на насилие в това число и сексуално
такова, както и нежелание на детето да се вижда с баща си. Нещо повече, дори да
са налице настъпили нови обстоятелства след предявяване на насрещната искова
молба пред СРС, то същите не биха били основание за образуване на ново дело,
тъй като следва да бъдат заявени по висящото дело, за да бъдат съобразени от
съда. Не е налице преклузия за навеждането им по вече висящото дело пред
въззивна инстанция, която е длъжна по всяко време да следи за интересите на
детето /по аргумент от т.1 от ТР1/2013г. на ВКС/. При това положение съдът
намира, че на основание чл.126, ал.1 от ГПК, производството по предявеният от Д.Д.
против К.П. главен иск с правно основание чл.59, ал.9 от СК като второ заведено
следва да бъде служебно прекратено.
Аналогично по отношение на предявения от К.П. против Д.Д. насрещен иск с правно основание
чл.131, ал.1 от СК за ограничаване на родителските й права, съдът намира, че
предявяването му при наличие на данни за висящо производство по гр.д. №
7245/2013г. по описа на СРС и в.гр.д. №
17836/2014г. по описа на СГС, в което предмет на изследване ще бъдат
родителските качества на майката Д., отново се явява второ заведено и на това
основание процесуално недопустимо. Това е така, тъй като независимо от
квалификацията на двата иска /чл.59, ал.9 от СК и чл.131 от СК/, предмет на
изследване са родителския капацитет и качества на майката и техния обем и
доколко същите са променени след постановяване на бракоразводното решение и
обуславят ново произнасяне по въпроса за местоживеенето на детето. Т.е с
решението си по същество СГС ще се произнесе по фактите и правото, които са
предмет на изследване и по предявения в настоящото производство насрещен иск.
С оглед изложеното, съдът намира, че следва да бъде
прекратено производството и по двата предявени иска.
Предвид изложеното, съдът
О П Р Е Д Е
Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по предявения главен иск от Д.Д.Д., ЕГН ********** против
К.К.П., ЕГН ********** с правно
основание чл. 59, ал.9 от СК за промяна правото на лични контакти на ответника
с детето Калоян Красимиров П., роден на ***г., определени с решение по гр.д. №
5671/2009г. по описа на СРС, като същите бъдат ограничени от 1 до 2 часа, два
пъти месечно, както и да се провеждат в контролирана среда – в присъствие на
майката и на детски психолог, КАКТО И по
насрещния иск на К.К.П., ЕГН **********
против Д.Д.Д., ЕГН ********** с
правно основание чл.131, ал.1 от СК за ограничаване на родителските права на Д.Д.,
чрез промяна местожоживеенето на детето като се определи местоживеенето в дома
на бащата или алтернативно – в дома на неговите родители- Калоян и Мария
Панови, на основание чл.126, ал.2 от СК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
подлежи на обжалване с частна жалба
в едноседмичен срок от уведомяването на страните пред ВОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: