Решение по дело №170/2022 на Административен съд - Видин

Номер на акта: 164
Дата: 19 септември 2022 г. (в сила от 19 септември 2022 г.)
Съдия: Николай Петров Витков
Дело: 20227070700170
Тип на делото: Касационно административно наказателно дело
Дата на образуване: 11 юли 2022 г.

Съдържание на акта

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ВИДИН

РЕШЕНИЕ № 164

Гр. Видин, 19.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административен съд – Видин,

II административнонаказателен състав

в публично заседание на

тринадесети септември

през две хиляди двадесет и втора година в състав:

Председател:

Антония Генадиева

Членове:

Николай Витков

Борис Борисов

при секретаря

Мария Иванова

и в присъствието

на прокурора

Кирил Кирилов

като разгледа докладваното

от съдия

Николай Витков

 

Касационно АНД №

170

по описа за

2022

година

и за да се произнесе, съобрази следното:

 

Делото е образувано по касационна жалба с правно основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, подадена от директор на РДГ-Берковица, против решение № 53/20.05.2022 г., постановено по АНД № 65/2022 г. по описа на Районен съд Белоградчик. С касираното решение е отменено наказателно постановление (НП) № 64/01.03.2022 г. на директор на РДГ-Берковица, с което на ответника по касация Т.С.Т. ***, е наложено административно наказание глоба в размер на 300.00 лева, на основание чл.257, ал.1, т.3 от ЗГ, за нарушение по същия текст.

В жалбата се развиват подробни съображения за това, че решението на Районен съд Белоградчик е незаконосъобразно. Иска се да бъде отменено оспореното решение, като бъде потвърдено НП.

Ответникът по касационната жалба, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. П.С. *** оспорва касационната жалба и моли да бъде потвърдено първоинстанционното решение.

Представителят на Окръжна прокуратура Видин дава становище, че жалбата е неоснователна.

Административен съд Видин, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените касационни основания в жалбата, прие за установена следната фактическа обстановка: при извършена проверка на място в землището на с. Гюргич, общ. Ружинци: отдел 374, подотдел „Л2”, в имот с идентификатор 18485.724.142, било установено, че ответникът по касация, в качеството си на лице, упражняващо частна лесовъдска практика, получил позволително за сеч № 0641095 от 31.12.2021 г., с очакван добив 384,0 плътни куб. м. дърва: лежаща маса от вид „черен бор”, като не упражнил контрол и допуснал да бъде извършена сеч на 30 броя дървета от дървесен вид „черен бор”, немаркирани с контролна горска марка в основата на пъна. Като дата на извършване и откриване на деянието е посочена 03.01.2022 г., а като място: територията на РДГ-Берковица, землището на с. Гюргич, общ. Ружинци: отдел 374, подотдел „Л2”, в имот с идентификатор 18485.724.142. Констатациите от проверката били отразени в съставения протокол № 152804/05.01.2022 г.

Въз основа на установените обстоятелства бил съставен АУАН № 64/05.01.2022 г., по който уличеният не направил възражения. Въз основа на който било издадено процесното пред БРС постановление.

За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приел, че въззивната жалба е основателна, тъй като в хода на административнонаказателното производство са допуснати редица съществени нарушения на материалния закони и на процесуалните правила, които обуславят незаконосъобразност на процесното НП. Приел, че относимите към спора факти и обстоятелства са надлежно установени и по тях няма спор между страните, но при издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на ЗАНН и ЗГ, които налагат отмяна на НП. Констатирал противоречия в описанието на нарушението по АУАН и НП, тъй като в акта като дата на издаване на позволителното за сеч е посочена 03.01.2022 г., а в НП – 31.12.2021 г. Приел и че неясно защо проверяващите, а впоследствие и наказващият орган приели като дата на осъществяване и откриване на деянието е посочена 03.01.2022 г., при положение, че проверката е извършена едва на 05.01.2022 г. Приел още, че неправилно е приложен относимия материален закон, тъй като т.нар. „допустителство” е предвидено в разпоредбите на чл.257, ал.1, т.6 и т.7 от ЗГ, които нямат отношение към настоящия казус, а относима към деянието „не упражнен контрол” е нормата на чл.257, ал.1, т.1 от ЗГ, а не т.3, която е посочена в АУАН и НП. Още повече, че цитираната разпоредба (т.3 на чл.257, ал.1 от ЗГ) е бланкетна по съществото си и изисква препращане към друга конкретна норма, която в случая според първоинстанционния съд е чл.180, ал.3, във връзка с ал.2 от ЗГ и чл.12б, ал.1 и ал.2 от Наредба № 1/2012 г. за контрола и опазване на горските територии, установяващи субекта и естеството на упражнявания контрол.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна: касационната жалба е подадена в установения в чл.211, ал.1 от АПК срок и от субект, който има интерес от обжалването, поради което е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Административен съд Видин намира, че всички събрани по делото доказателства са обсъдени подробно и задълбочено от първоинстанционния съд. Възприетата от съда фактическа обстановка се базира на събраните по делото доказателства и напълно се споделя от настоящата инстанция.

Правилно съставът на БРС е приел, че в хода на административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуални норми, като деянието не е описано достатъчно конкретно и ясно. Действително липсва описание на времето на осъществяване на нарушението, както и пълно и точно посочване на изпълнителното деяние, което обуславя отговорността на уличеното лице, като това е довело до накърняване правото на защита на нарушителя.

Неоснователни са възраженията на касатора, за това, че в АУАН се съдържа подробно, точно и конкретно описание на нарушението, както и посочване на времето и мястото на извършването на същото. Не само описанието на процесното деяние не е достатъчно конкретно, но и между акта и НП се установяват известни противоречия относно описанието на правно релевантните му белези, което правилно е констатирано от състава на БРС.

При постановяване на съдебния акт на БРС не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения. Административен съд Видин намира, че първоинстанционният съд е положил необходимите усилия да събере всички възможни доказателства, правилно ги е преценил и установената фактическа обстановка се базира на тях. Направените правни изводи са обосновани и почиват на задълбочен анализ на установените по делото факти. Постановеното съдебно решение е валидно, допустимо, обосновано и правилно, и следва да бъде потвърдено.

При този изход на производството по делото и предвид липсата на своевременно направено искане за разноски от ответника, такива не следва да бъдат присъждани.

Воден от горните мотиви и на основание чл.63в от ЗАНН, във връзка с чл.208 и следващите от АПК, Административен съд Видин

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 53/20.05.2022 г., постановено по АНД № 65/2022 г. по описа на Районен съд Белоградчик, с което е отменено наказателно постановление № 64/01.03.2022 г. на директор на РДГ-Берковица.

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

 

 

Председател:                                   Членове: 1.

 

 

                                                                                  2.