Решение по дело №30/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 211 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ във връзка с чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба вх. № 197/25.01.2024 г. от М. И. С. от [населено място], чрез адв. М. О. срещу Заповед № 345з-70/12.01.2024 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – [област]. С оспорената заповед на жалбоподателката е наложено дисциплинарно наказание „порицание” за срок от 6 месеца, на основание чл. 204, т. 3, чл. 197, ал. 1, т. 2, ал. 3, т. 1, чл. 199, ал. 1, т. 3 и чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, за нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 15, от ЗМВР. Наказанието е за това, че на 21.10.2023 г. в 21.55 ч., при извършена проверка на л.а.“О. И.“ с рег.№ [рег. номер], с водач Й. П. от [населено място], С. е съставила фиш GT № 2146760 за извършено нарушение по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП, като е приравнила липсата на валиден стикер за технически преглед върху наличния пожарогасител с липсата на съответно оборудване на автомобила с пожарогасител по смисъла на ЗДвП, след като е установено, че проверяваният автомобил е бил оборудван с пожарогасител, но е бил без валиден стикер за технически преглед.

Като второ нарушение се сочи, че при проверка на МПС на пътника С. М. Б. не е въвела данните и не е извършила справка за непълнолетно лице в РСОД, в нарушение на чл. 62, ал. 6 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение.

В жалбата се сочи, че оспорената заповед е издадена в противоречие с материалния закон - нарушение на чл. 210, ал. 1 от ЗМВР и чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, като сочи, че за да се наложи дисциплинарно наказание, нарушението следва да бъде извършено виновно, като оспорената заповед не съдържа констатация за виновно поведение и не са взети предвид настъпилите последици с оглед тежестта на извършеното нарушение. Оспорва изводите за извършено дисциплинарно нарушение, като твърди, че същите не кореспондират със събраните доказателства, не са обсъдени фактите и обстоятелствата от значение за случая.

Сочи се и че не е спазено изискването на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, като не се сочи, какво наказание се налага за всяко нарушение.

На следващо място, излага доводи и че наложеното наказание не съответствува с целта на закона по смисъла на чл. 146, т. 5 от АПК.

В съдебно заседание, жалбоподателката с процесуален представител, поддържа жалбата. Прилага писмена защита, в която излага допълнителни съображения.

Ответникът – ВПД Директор на ОД на МВР, [населено място], с процесуален представител оспорва жалбата. Сочи, че на мл. инспектор М. И. С. – Старши полицай в Група „Патрулно-постова дейност“, в Сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление – [област], правилно е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“. Счита, че дисциплинарно наказващият орган е разгледал направените възражения и подробно анализирал в издадената заповед. Моли да се отхвърли оспорването и да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Подробни съображения по направените оплаквания в жалбата, представя в писмени бележки.

Съдът, като обсъди становищата на страните, събраните по делото доказателства, направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на обжалвания административен акт, съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

С оспорената заповед, ВПД Директорът на ОД на МВР - [област] е наложил на мл. инспектор М. И. С. – Старши полицай в Група „Патрулно-постова дейност“, в Сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление – [област], дисциплинарно наказание "Порицание" за срок от 6 месеца на основание чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР - неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове, съставомерно по чл.200, ал.1 т.15 от ЗМВР, за неизпълнение на разпоредбите на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови актове. Заповедта е издадена и в установения в закона срок, предвид чл. 196, ал. 1 от ЗМВР, но при допуснати съществени процесуални нарушения и такива на материалния закон.

В мотивите на заповедта се сочи, че при извършената проверка на л.а. “О. И.“ с рег.№ [рег. номер], с водач Й. П. от [населено място], наличния пожарогасителят на проверявания автомобил е с изтекъл технически преглед, видно от поставения на него стикер. За извършеното нарушение С. е съставила фиш по чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП, в който водачът не е направил възражения. Освен това е установено, че при извършената проверка не се сочели данни на намиращото се на задната седалка непълнолетно лице. Констатирано е, че няколко дни по-късно, с оглед установената явна незаконосъобразност на съставения фиш, същия е анулиран. В същата се сочи и че съгласно длъжностната характеристика в т. 12 и т. 4 служителят следва да познава и спазва нормативните актове и носи дисциплинарна отговорност при неизпълнение или нарушение на съответните нормативни и вътрешноведмоствени актове, като с длъжностната характеристика, С. е запозната на 25.09.2023 г. Установено е, че с поведението си служителката е извършила нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 2 от ЗМВР, като по смисъла на чл. 199, ал. 1, т. 3 от ЗМВР е посочена небрежност в служебната дейност.

От фактическа страна е установено, че на 21.10.2023 г. в 21.55 ч., при извършена проверка на л.а.“О. И.“ с рег.№ [рег. номер], с водач Й. П. от [населено място], С. е съставила фиш GT № 2146760 за извършено нарушение по чл.139, ал.2, т.3 от ЗДвП, като е приравнила липсата на валиден стикер за технически преглед с липсата на съответно оборудване по смисъла на ЗДвП, след като е установено, че проверяваният автомобил е бил оборудван с пожарогасител, но е бил без валиден стикер за технически преглед. Като второ нарушение се сочи, че при проверка на МПС на пътника С. М. Б. не е въвела данните и не е извършила справка за непълнолетно лице в РСОД в нарушение на чл. 62, ал. 6 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение.

От приложените докладни записки се установява горната фактическа обстановка, като в дадените си обяснения С. сочи, че липсата на технически преглед на пожарогасителя го прави негоден за употреба и в т.см. е посочила, че съставения фиш е законосъобразен, като е посочила в този смисъл съдебна практика, при което записала, че автомобила няма такъв.

Проверката е възложена със Заповед № 345з-1682/04.12.2023 г. на ВПД Директор на ОД на МВР -[област] по чл. 205, ал. 2 от ЗМВР. За извършената проверка е изготвена справка № 4074р-18136/21.12.2023 г. на Комисията.

Справката е сведена до знанието на ВПД Директор на ОД на МВР -[област], който се е запознал със същата на 2.01.2024 г. и приел, че с действията си инспектор С. е извършила дисциплинарно нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, при което с оспорената заповед от 12.01.2024 г. е наложено дисциплинарно наказание на основание чл. 197, ал. 3, т. 1 от ЗМВР.

По делото не е спорно, че М. И. С. е Старши полицай в Група „Патрулно-постова дейност“, в Сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление - [област] и че при извършената проверка на л.а. е изготвила фиш за водача, в който е описала допуснато нарушение на чл. 139 , ал.2, т.3 от ЗДвП, независимо, че автомобила е бил с пожарогасител, но същия е с изтекъл срок на стикера за технически преглед. Не се спори и че същата, като старши полицай не е записала данните на непълнолетния пътник в автомобила.

Безспорно установено е и доказано, че проверявания автомобил е оборудван с пожарогасител, но на залепения на същия стикер, не е отразено да е технически изправен, тъй като не е минал необходимата проверка, при което жалбоподателката е приравнила това обстоятелство на липса на пожарогасител.

Не е спорно и че този фиш е анулиран.

При така установеното, съдът направи следните изводи: Жалбата е процесуално допустима, като подадена от активно легитимирано лице, с установен правен интерес от оспорването, при спазване на срока от чл. 149, ал. 1 АПК, приложим от препращането на чл. 211 ЗМВР и е насочена срещу подлежащ на съдебен контрол акт.

Разгледана по същество е основателна.

Оспорваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание на жалбоподателя е издадена от компетентен орган, съобразно правомощията по чл. 204, т. 4 от ЗМВР. Заповедта е издадена и в установения от закона срок.

От събраните доказателства, безспорно установено е, че мл. инспектор М. И. С. – Старши полицай в Група „Патрулно-постова дейност“, в Сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление – [област] е извършила проверка на 21.10.2023 г. в 21.55 ч. л.а. “О. И.“ с рег.№ [рег. номер] с водач Й. П. от [населено място], заедно с мл.инсп. В. Б. и е съставила фиш GT № 2146760 за извършено нарушение по чл. 139, ал. 2, т. 3 от ЗДвП.

Не е спорно и че съгласно цитираната от С., съдебна практика на Русенки районен съд, липсата на валиден стикер за технически преглед на пожарогасителя го прави невалиден за употреба и това обстоятелство сочи на липса на такъв, при което не може да бъде споделено твърдението на наказващия орган, че същата не познава разпоредбите на ЗМВР, ЗДвП и подзаконовите нормативните актове по прилагане на ЗДвП. Видно от дадените обяснения на С., извършените действия по съставяне на анулирания впоследствие фиш не са от незнание на сочените разпоредби, а от тълкуването по прилагането на ЗДвП, при което неправилен извода за допуснато дисциплинарно нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР.

Освен това, като основание за налагане на дисциплинарно наказание се сочи допуснато нарушение на чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, която разпоредба няма самостоятелно прилагане и дисциплинарно наказващия орган ДНО е задължен да посочи неизпълнение на кои разпоредби на този закон и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове е констатирано, за се индивидуализира нарушението.

Тук е мястото и да се отбележи, че в рамките на съдебната проверка по чл. 168 от АПК в компетентността на съда е само да провери законосъобразността на акта по посочените в него фактически и правни основания за издаването му, но не и да допълва, а още повече да създава мотиви, съответно да извежда, поправя или замества мотивите на административния орган в постановения административен акт. Следователно в конкретния случай правната квалификация на деянието е непълна и неточна. Бланкетното преписване на разпоредбите на закона за МВР не е достатъчно за да мотивира акта и обоснове предприетите действия по налагане на дисциплинарно наказание, във връзка с установените фактически действия на служителя, сочещо на неспазване на ЗДвП ,а не ЗМВР.

На следващо място, предвид установеното по делото, че жалбоподателката е наясно с целта на проверката и съответно със задължението на водача да оборудва автомобила си с пожарогасител, който да е готов за употреба и при липсата на такава готовност е съставила фиш, не може да бъде споделено твърдението на наказващия орган за неизпълнено задължение по спазване на нормативните актове, без да се сочи, конкретно какво точно задължение по кой нормативен акт е неизпълнено.

При така установените обстоятелства от ДНО, не може да бъде споделен извода за неизпълнение на разпоредбите на закона и издадените въз основа на него подзаконови актове, като в случая не може да се приеме, че със съставянето на фиш, който е анулиран от ДНО, без да е извършена проверка по законосъобразността му е допуснато неизпълнение на нормата на чл. 194, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, която се покрива по съдържание с тази на чл. 200, ал. 1, т. 15 от с.з., без да е установено от наказващия орган, каква точно разпоредба е нарушена, нито къде е въведена отговорност на служителя, при издаване на акт, който незнайно по какви причини е анулиран, тъй като проверката по законосъобразността на същия е на съда. С. ДНО, не е бил наясно, след като не е уточнено от кой нормативен акт, произтича задължението на проверяващите да издават само „законосъобразни, според ДНО фишове“. Не е изяснено от проверяващия орган, какво точно неизпълнение на предвидените в чл. 200, ал. 1, т. 15 от ЗМВР, разпоредби от кой нормативен акт С. не е изпълнила, след като същата за установеното нарушение е съставила фиш. Освен тава при изпълнение на задълженията си служителите констатират нарушения, съобразно установените според същите, съставомерни деяния и в случай на допуснати процесуални нарушения, съдът решава тяхната отмяна, като не е вменена отговорност за това на съставителя на акта. По този повод, служителят разполага със своя преценка, която може да подлежи на административен и съдебен контрол, но няма посочен текст от закона /ЗМВР/ или друг акт, в който да се съдържа дисциплинарна отговорност за неточно описание на нарушението и съответно квалифицирането му като такова. По този повод, преценката може да бъде извършена въз основа на предвидения съдебен контрол, но извода за незаконосъобразност на определен акт не може да послужи, като основание за налагане на дисциплинарно наказание на служителя. В случай че са налице пропуски по прилагане на материалния или процесуалните закони или противоречива практика, органът е този който осъществява конкретни обучения в тази насока. Следователно, оспорената заповед е издадена при допуснато допуснато нарушение на материалния закон, тъй не са налице материалноправните предпоставки за налагане на дисциплинарното наказание.

Основателни са и доводите, че в случая не е налице виновно поведение на служителя на МВР, както и допуснато дисциплинарно нарушение, поради небрежност, което да е повод за налагане на дисциплинарно наказание.

По отношение на констатираното, като второ нарушение, дисциплинарно наказващия орган /ДНО/не е установил, коя от хипотезите на чл.62, ал.6 от Инструкция № 8121з-749 от 20.10.2014 г. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контрол на пътното движение е била налице за да се вмени отговорност на С., за неизпълнение на задължението да посочи данните на непълнолетното лице, както и не е установил при извършената проверка от двамата служители, кой е следвало да посочи същите. Освен това, в случая допуснатото нарушение не е обсъдено заедно с останалите обстоятелства при извършената проверка, като степен на значимост да обоснове дисциплинарна отговорност, като се има предвид цялостното поведение на С.. След анализ и оценка на всички съотносими материали от извършената проверка, в изпълнение на изискването по чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, неправилно е прието, че не може да се приложи чл. 198, ал. 2 от ЗМВР, като при определяне вида и размера на наказанието не са взети предвид тежестта на нарушението, настъпили вредни последици - обстоятелствата, при които е извършено деянието - по време на проверка; формата на вината. Не е взето предвид цялостното поведение на мл.инспектор С. през време на службата, а именно, че до момента на издаване на настоящата заповед няма дисциплинарни наказания, които да не са заличени по чл. 213, ал. 1 от ЗМВР. Служителят е награждаван с „Писмена похвала“ през 2018 г. и „Писмена похвала“ през 2023 г.

Основателни са и доводите, че по силата на чл. 197, ал. 3 от ЗМВР, при констатирани две или повече нарушения на нарушителя се налага наказание за по тежкото от тях, като в случая не е установено за всяко едно от установените нарушения, какво по вид и размер наказание следва да се наложи за да се обоснове наложеното дисциплинарно наказание с оспорената заповед. Съгласно чл.197, ал.3 ЗМВР ) (Нова – ДВ, бр. 81 от 2016 г., в сила от 14.10.2016 г.) На държавен служител, който е извършил две едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващият орган, след като определи наказание за всяко, може да наложи: 1. по-тежкото от определените наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания; 2. едно общо наказание за максимално предвидения от закона срок, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени еднакви по вид наказания.

Предвид изложеното, настоящият състав приема, че обжалваният акт е незаконосъобразен и като такъв следва да бъде отменен с последиците от това, а именно да се осъди ответникът да заплати на жалбоподателката направените разноски за адвокатско възнаграждение и ДТ, поради което и на основание чл. 143, ал. 1 АПК и чл. 172, ал. 2 от АПК, Административният съд – [област],

 

РЕШИ:

 

Отменя Заповед № 345з-70/12.01.2024 г. на ВПД Директор на ОД на МВР – [област] с която на мл. инспектор М. И. С. – Старши полицай в Група „Патрулно-постова дейност“, в Сектор „Охранителна полиция“ в Районно управление - [област] е наложено дисциплинарно наказание „Порицание“ за срок от 6 месеца.

Осъжда ОД на МВР – [област] да заплати на М. И. С., разноски в размер на 760 лева.

Решението е окончателно.