№ 48706
гр. София, 25.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 81 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА ХР. ПЕТКОВА Гражданско дело
№ 20251110152353 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* против Р. Й. Т., ЕГН:
********** за установяване дължимостта на вземания, за които е издадена
заповед по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 477 по описа на РС-Средец за 2025 г., VI
състав.
За преценка допустимостта на иска е изискано заповедното
производство.
След като разгледа материалите по него, съдът счита, че настоящият
процес е недопустим, тъй като предпоставките за предявяване на иска не са
налице. Исковият съд, който разглежда иска по чл. 422 ГПК, следи служебно
за допустимостта на производството, при което извършва самостоятелна
преценка дали заповедта е редовно връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК, респ.
- изпълнени ли са изискванията на чл. 47, ал. 1 ГПК, обуславящи залепване на
уведомление на известния адрес и спазване на процедурата по залепването,
доколкото тези обстоятелства са законова предпоставка за разглеждане на
специалния установителен иск.
Видно от документите по ч гр.д. № 477 по описа на РС-Средец за 2025 г.,
VI състав, съобщението до длъжника е връчено по реда на чл. 47 ГПК, чрез
залепване на уведомление на постоянния и настоящ адрес на длъжника към
момента на издаване на заповедта за изпълнение - гр. София, бул. „Христо и
Евлоги Георгиеви“ № 92, както и на адреса на топлоснабдения имот – гр.
София, жк. „Дианабад“, бл.43, вх.Ж, ет. 4, ап. 104. Преди залепване на
уведомлението са направени четири посещения на адреса от справката НБДН
– на 18.09.2025г., 03.10.025г. и 11.10.2025г., като е посочено, че лицето живее
на адреса, но не е открито.
Искът по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК се предявява само при наличието на три
кумулативни условия:
1
Връчването да е извършено при условията на чл. 47, ал.5 ГПК;
Длъжникът да не живее на адреса, на който е залепено уведомлението и
връчителят да е събрал данни за това по посочените начини - чрез справка от
управителя на етажната собственост, от кмета на населеното място или по
друг начин; Да е извършено удостоверяване, че длъжникът не живее на адреса
с посочване в съобщението на източника на тези данни. Ако заповедта е
връчена чрез залепване по чл. 47, ал.5 ГПК и не е установено надлежно, че
длъжникът не живее на адреса или не е направено надлежно удостоверяване
на това обстоятелство, заповедта влиза в сила.
Предвид изложеното, съдът счита, че не са били налице предпоставките
за даване на указания по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК (на каквито се е позовал
заповедният съд в Разпореждане № 505/10.11.2025 г.). Според тази норма се
дават указания за иск, когато заповедта за изпълнение е връчена на длъжника
при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и връчителят е събрал данни, че длъжникът
не живее на адреса, след справка от управителя на етажната собственост, от
кмета на съответното населено място или по друг начин и е удостоверил това с
посочване на източника на тези данни в съобщението.
В настоящия случай не само, че не е налице втората кумулативно
предвидена предпоставка (данни, че не живее на адреса), но са събрани данни,
че длъжникът живее на адреса от справката НБДН.
С оглед изложеното, по аргумент за противното от чл. 415, ал. 1, т. 2
ГПК предпоставки за даване на указания не са налице, а предявените
установителни искове се явяват недопустими.
В случая исковият съд не контролира законосъобразността на
постановени съдебни актове на друг, равен му по степен съд, а преценява
допустимостта на образуваното пред него производство, тъй като той не е
обвързан от изводите на заповедния съд относно необходимостта от
предявяване на иск за претендираното вземане ( в този смисъл- Определение
№ 1542 от 20.07.2018 г. на Окръжен съд - Пловдив по в. ч. гр. д. № 1652/2018
г.). Следва да се допълни, че в тази насока са и изричните разяснения, дадени в
т. 10а на ТР № 4/2013г. от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС, където е отразено,
че съдът, разглеждащ иска по чл. 422, във вр. с чл. 415 ГПК, извършва
самостоятелна преценка на тези специални процесуални предпоставки и не е
обвързан от констатациите по тях на съда в заповедното производство.
С оглед на гореизложеното исковата молба следва да бъде върната на
осн. чл. 130 ГПК, а производството по делото – прекратено.
Заповедта не подлежи на обезсилване в тази хипотеза, а след
стабилизиране на определението, частното производство следва да се върне на
състава на РС- Бургас, за преценка за издаване на изпълнителен лист.
Така мотивиран и на основание чл. 130 ГПК, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба вх. № 378589/19.11.2025г., подадена от
„Топлофикация София” ЕАД, ЕИК ********* против Р. Й. Т., ЕГН:
**********.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 52353/2025г. по описа на
СРС, 81 с- в.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в
едноседмичен срок, считано от връчването му на ищеца.
Препис от Определението да се връчи на ищеца.
След стабилизиране на определението, заверен препис от същото, да се
изпратят на РС-Средец за 2025 г., VI състав.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3