РЕШЕНИЕ
№ 11900
гр. София, 28.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря НАДЕЖДА АЛ. И.ОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. И.ОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20211110152488 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба на „фирма“ ЕАД /понастоящем –
„фирма“ ЕАД/ срещу И. Г. В., с която е предявен по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т.
2 ГПК иск за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата от 6 896.47
лв. – главница по Рамков договор № ****/11.10.2018 г. за издаване и ползване на
безконтактна кредитна карта Visa Classic, ведно със законната лихва, считано от 07.12.2020
г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61488/2020 г. по описа на СРС, 85 състав.
Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение за исковото и заповедното
производство.
Ищецът твърди, че е сключил в качеството си на кредитор Рамков договор №
****/11.10.2018 г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Visa Classic с
ответника в качеството му на кредитополучател, като размерът на уговорения кредит
възлизал на 7 075 лв. и кредитният лимит бил напълно усвоен от кредитополучателя.
Излага, че съгласно чл. 33 от договора кредитополучателят заплаща на банката годишна
лихва в размер на 18.9 %, която се начислява върху ползваната част от лимита за периода на
ползването, в чл. 43 било договорено, че минималната погасителна вноска е в размер на 5 %
от усвоения кредитен лимит с добавени лихви, такси и комисионни плюс непогасени вноски
от предходен период плюс сумата на надвишението на кредитния лимит, но не по-малко от
10 лева, както и било уговорено, че при пълно или частично неплащане на минималната
погасителна вноска в посочения в договора срок банката начислява обезщетение за забава в
размер на 10 % на годишна база върху забавената сума. Сочи, че банката е изпълнила
1
всички свои задължения по договора, но ответникът е изпаднал в забава по отношение на
заплащането на погасителните вноски с падежни дати от 16.10.2019 г. до 16.11.2020 г.
Счита, че неплащането на вноските представлява неизпълнение и до адреса на ответника е
изпратено писмо за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита, което останало
непотърсено от длъжника, поради което съгласно клаузите на договора и константната
съдебна практика следва да се счита за надлежно получено от адресата, респ. направеното
волеизявление обвързва страните от 24.11.2020 г. Евентуално счита, че исковата молба има
характер на уведомление до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем,
което следва да бъде взето предвид от съда.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е подаден отговор на исковата молба от ответника И. Г.
В. /чрез особения представител адв. Г./, с който искът е оспорен като неоснователен.
Оспорва кредитният лимит от 7 075 лв. да е бил усвоен на 11.10.2018 г. Възразява, че не е
получил пластиката на кредитната карта и ПИН кода към нея и че картата не е била
активирана. Релевира възражение за нищожност на Рамковия договор поради липса на
съгласие, евентуално – поради противоречие със ЗПК и ЗЗП и поради накърняване на
добрите нрави. Счита, че липсва надлежно обявена предсрочна изискуемост на кредита
поради неуведомяване на ответника за предприетата от ищеца едностранна промяна, като
изтъква, че не е налице фингирано връчване, защото пратката е върната, тъй като не е била
потърсена в срок, но не е ясно кога и колко пъти е търсен адресатът, дали е било поставено
съобщение за наличие на пратка и имало ли е служебно известие да се яви в пощенската
служба, поради което не може да се приеме, че страната е променила адреса си и не е
съобщила за това на другата страна. Оспорва уведомяването за предсрочната изискуемост да
е извършено с връчване на препис от исковата молба, тъй като той е връчен на особения
представител, а не лично на ответника, а и връчването на особения представител е
извършено след изтичане на срока на договора. Моли за отхвърляне на иска.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира от фактическа страна следното:
Между страните е сключен Рамков договор № ****/11.10.2018 г.
Съгласно чл. 1 от договора банката издава основна безконтактна кредитна карта с чип
Raicard Fix, Visa Classic, Mastercard Gold или Billa Visa Classic на името на картодържателя с
персонален идентификационен номер, известен само на него, за използване на кредитен
лимит, одобрен съгласно вътрешните правила на банката на основание подписано Искане за
издаване на карта по сметка с IBAN ****. В случая е издадена кредитна карта Visa Classic,
което се установява от Искането за издаване на кредитна карта на л. 81. В чл. 31 от договора
е уговорено, че банката разрешава ползване на кредитен лимит по сметката, който двете
страни договарят да бъде в размер на 7 075 лв. Според чл. 2, ако кредитният лимит и
сметката са използвани на основание на предходен рамков договор, задълженията по
сметката /непогасената част от кредитния лимит/, ако има такива, остават дължими от
картодържателя, като отношенията по повод ползването на кредитния лимит и сметката,
както и погасяването на задълженията, се преуреждат от разпоредбите на настоящия
2
договор, а предходният рамков договор се прекратява, считано от датата на подписване на
настоящия.
Съгласно чл. 32 кредитният лимит се предоставя от банката и може да бъде използван
от картодържателя само посредством картата /в рамките на валидността на картата и ако
ползването й не е ограничено на някое от основанията, предвидени в договора/, в който
смисъл е и чл. 16, гласящ, че наличността по сметката може да се ползва от картодържателя
само чрез извършване на операции с картата.
Съгласно чл. 168 договорът влиза в сила от датата на подписването му от двете
страни и предаването на картата от банката на картодържателя, а според чл. 50 срокът за
ползване на кредитния лимит съвпада със срока на действие на договора, но не по-късно от
срока на валидност на картата. Чл. 14 предвижда, че банката издава картата със срок на
валидност 3 години, който изтича в последния ден на месеца/годината, посочени върху
лицевата й страна /валидност на картата/.
Съгласно чл. 33 за ползваната част от кредитния лимит /включително за непогасената
част от кредитния лимит по чл. 2, ако има такава/ картодържателят заплаща на банката
годишна лихва в размер на 18.9 % за Visa Classic, която според чл. 34 се начислява върху
усвоената част от кредитния лимит за периода от датата на обработка на съответната
операция до пълното погашение и се събира служебно от банката от кредитния лимит или за
сметка на неговото надвишение, като картодържателят не дължи лихва върху сумата от
покупки/плащания на стоки и услуги, ако погаси цялата дължима сума, посочена в
извлечението, до съответния срок по чл. 44/чл. 45. В чл. 35 е посочен годишният процент на
разходите, който при покупка на стоки и услуги на стойност 3 000 лв. със средства от
кредитния лимит, изплатени на 12 равни месечни вноски, за Visa Classic възлиза на 20.63 %.
Съгласно чл. 36 всички дължими лихви, такси и комисионни във връзка с ползването на
кредитния лимит се събират служебно от банката от кредитния лимит или за сметка на
неговото надвишение, за което картодържателят дава своето безусловно и неотменимо
съгласие.
В чл. 40 е предвидено, че клиентът може да избира между два отчетни периода за
ползване на картата: от 16-то число на месеца до 15-то число на следващия месец; от 2-ро
число на месеца до 1-во число на следващия месец.
Съгласно чл. 41 картодържателят дължи месечна погасителна вноска, която е в
размер, не по-малък от минималната погасителна вноска, и следва да се внесе/преведе от
картодържателя или трето лице по сметката, като размерът на минималната погасителна
вноска за Visa Classic съгласно чл. 43 възлиза на 5 % от общата дължима сума /усвоен
кредитен лимит с добавени лихви, такси и комисионни/ плюс непогасени минимални
погасителни вноски от предходен период плюс сумата на надвишението на кредитния лимит
плюс вноски за разсрочени операции, ако има такива, но не по-малко от 10 лв./5 евро и не
повече от общо дължимата сума по кредитния лимит. Съгласно чл. 45 срокът за плащане на
минималната погасителна вноска за Visa Classic е 17 дни след края на отчетния период.
Чл. 47 предвижда, че при изцяло или частично неплащане на минималната
3
погасителна вноска в посочения срок банката начислява обезщетение за забава в размер на
10 % на годишна база върху забавената дължима от картодържателя сума, а съгласно чл. 49
при изцяло или частично неплащане на минималната погасителна вноска на 7-ми и 38-ми
ден след срока за плащане банката извършва преразглеждане на кредитоспособността на
картодържателя, за което събира такса в размер на 10 лв./5 евро.
В чл. 59 са посочени случаите, в които банката има право да обяви усвоената и
непогасена част от кредитния лимит, непадежиралите вноски по операции, разсрочени на
равни месечни вноски съгласно Раздел VІІ, ведно с дължимите такси, лихви и комисионни,
за изцяло и предсрочно изискуеми след писмено предизвестие до картодържателя, като сред
тях е и случаят, когато картодържателят не е спазил което и да е условие от договора, а
съгласно чл. 60 цялата усвоена и непогасена част от кредитния лимит, непадежиралите
вноски по операции, разсрочени на равни месечни вноски съгласно Раздел VІІ, ведно с
дължимите такси и лихви стават автоматично и незабавно изискуеми и платими без банката
да уведомява за това картодържателя, в случай че той не плати четири поредни минимални
погасителни вноски в пълен размер и в дължимия срок.
Към исковата молба е приложено писмо с изх. № ИЗХ-001-59243, адресирано до
ответника, съдържащо изявление за обявяване задълженията по договора за предсрочно
изискуеми.
От представените платежни нареждания е видно, че по банковата сметка,
обслужваща кредитната карта, ответникът е платил сума в общ размер на 11 205 лв., като
плащанията са извършени в периода от 11.10.2018 г. до 07.11.2019 г. по банков път чрез
кредитен превод от други негови банкови сметки.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза, което съдът кредитира като
обективно и компетентно изготвено, се изяснява, че при подписването на процесния договор
кредитополучателят е имал натрупани задължения за периода до 10.10.2018 г. в общ размер
на 6 924.20 лв., от които: 6 716.10 лв. – главница; 183.66 лв. – редовна лихва; 4.44 лв. –
обезщетение за забава по минималните погасителни вноски; 20 лв. – такси, които се явяват
начално салдо по договора от 11.10.2018 г., а след това картодържателят е усвоил още общо
11 177.27 лв., като последната ползвана сума по картата е от 25.07.2019 г., след която дата са
начислявани само лихви, обезщетения за забава и такси за преразглеждане на
кредитоспособността на длъжника. Извършвани са вноски по кредитната карта, с които са
погасени следните задължения: 9 583.92 лв. – главница; 1 368.87 лв. – редовна лихва; 23.21
лв. – обезщетение за забава; 229 лв. – такси, като последната вноска е от 07.11.2019 г.
Неплатената главница възлиза на сумата от 6 896.47 лв.
От заключението на допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, което съдът
кредитира изцяло, се установява, че в периода от 11.10.2018 г. до 07.11.2019 г. ответникът е
извършил общо 13 плащания по договора по банков път в общ размер на 11 205 лв. С
постъпилите плащания банката е погасила задълженията по кредитния лимит по сметка с
IBAN ****, включително и началните салда към 11.10.2018 г. В откритото заседание вещото
лице разяснява, че картата е различна, но сметката, по която се отпуска кредитен лимит, е
4
една и съща, а начално салдо към 11.10.2018 г. означава, че по този IBAN е имало ползвани
суми, които се явяват начално салдо при подписването на рамковия договор за издаването на
новата кредитна карта, защото в самия договор е посочено, че ако по същия IBAN и по
същия лимит има ползвани суми преди подписването на този рамков договор, те остават
като задължения по новия.
При така установената фактическа обстановка и като съобрази доводите на
страните, съдът формира следните правни изводи:
Предявен е по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 установителен иск с правно
основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК за установяване дължимост на
сума, за която е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч. гр. д. № 61488/2020 г. по описа на СРС, 85 състав.
Искът е допустим като предявен в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК, при наличие на
предпоставката по чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК и в предметните и субективни предели на
заявлението и издадената Заповед по чл. 410 ГПК.
Основателността на исковата претенция се обуславя от доказването от ищеца на
следните предпоставки: валидно възникнало облигационно отношение с ответника по
договор за банков кредит чрез издаване и използване на кредитна карта и неговото
съдържание; усвояване на кредита от ответника в твърдения от ищеца размер; изискуемост
на вземането.
Предвид неподдържането от ответника на възражението, направено с отговора на
исковата молба, че представеният по делото договор не е подписан от него, то от писменото
доказателство на л. 12-20 се изяснява, че между страните е сключен Рамков договор №
****/11.10.2018 г., по силата на който банката е предоставила на ответника кредитен лимит
в размер на 7 075 лв., подлежащ на ползване посредством кредитна карта. Срокът на
договора е обвързан със срока на валидност на картата, който е 3-годишен.
С оглед оттеглянето от ответната страна на възражението, че договорът не е
подписан от ответника, то възражението за нищожност на договора поради липса на
съгласие е очевидно неоснователно.
Възражението в отговора за нищожност на договора поради противоречие с кнкретни
разпоредби от ЗПК съдът намира за неоснователно, тъй като то е бланкетно заявено и
очевидно не държи сметка нито за конкретния вид на кредита, при който някои от
посочените като нарушени изисквания са неприложими /например изискването за
погасителен план/, нито за конкретното съдържание на договора, отговарящо на
поставените от законодателя изисквания.
Възражението на ответника за нищожност на договора поради накърняване на
добрите нрави съдът счита за неоснователно – същото е бланкетно, без да се сочи никаква
конкретика в какво точно според него се изразява това накърняване, като такова
накърняване не бе констатирано от съда.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се изяснява, че сумата по
5
кредита е била предоставена на ответника от банката – от една страна, още към датата на
сключване на процесния договор по него е начислено начално салдо, представляващо
задълженията му по предходен договор, което е в съответствие с уговорката между
страните, постигната в чл. 2 от договора, а от друга страна, кредитополучателят е ползвал
суми от разрешения кредитен лимит в общ размер на 9 657.45 лв.
Неоснователно е и възражението за липса на доказателства за предаване на картата
заедно с ПИН на ответника и за активиране на картата. Очевидно те са били предадени на
картодържателя и картата е била активирана, щом той е ползвал многократно суми от
кредитния лимит чрез картата и е връщал суми на банката, които обстоятелства се
установяват от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, а последното – и от
представените от ищеца платежни документи, от които е видно, че сумите са връщани
именно от ответника.
По делото е установено, че между страните е уговорен срок на договора, обвързан със
срока на валидност на кредитната карта. Срокът на валидност на картата е 3 години и изтича
в последния ден на месеца/годината, посочени върху лицевата й страна. По делото не са
ангажирани доказателства за конкретния срок на валидност на картата, но от представените
от ищеца платежни нареждания за погасяване на суми от ответника по процесния договор е
видно, че първото плащане по него е от 11.10.2018 г., т.е. в деня на сключването му, от което
следва, че към тази дата кредитната карта вече е била активирана, респ. срокът й на
валидност е изтекъл най-късно на 31.10.2021 г., т.е. на 31.10.2021 г. е изтекъл и срокът на
договора. Следователно изискуемостта на задължението за връщане на усвоения кредитен
лимит е настъпила в хода на исковото производство поради изтичане на срока на договора,
което прави безпредметно обсъждането на въпроса дали задължението е било надлежно
обявено от ищеца за предсрочно изискуемо.
От заключението на съдебно-счетоводната експертиза се изяснява, че усвоеният и
неплатен от ответника кредитен лимит по договора възлиза на сумата от 6 896.47 лв. Този
извод не се променя от обстоятелството, че при сключването на процесния договор банката
е осчетоводила като начално салдо дължимата сума по предходно издадена кредитна карта,
защото това е в пълно съответствие с уговорката на чл. 2 от договора, поради което общо
усвоената от картодържателя сума по договора включва и началното салдо в размер на
6 924.20 лв. Въпреки извършените плащания по процесния договор, с които са погасени
началното салдо и част от усвоения впоследствие кредитен лимит, претендираната от ищеца
сума е останала неплатена.
По изложените съображения предявеният иск е изцяло основателен, като върху
главницата ответникът дължи и законната лихва, считано от 07.12.2020 г. до окончателното
плащане.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски за заповедното и за исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК възниква за ищеца, на когото се дължат
следните разноски: за заповедното производство – в общ размер на 187.93 лв. /137.93 лв. –
6
държавна такса; 50 лв. – юрисконсултско възнаграждение/, а за исковото производство – в
общ размер на 1 212.75 лв. /137.93 лв. – държавна такса, 674.82 лв. – депозит за особен
представител, 300 лв. – депозит за вещо лице, 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение/.
На основание чл. 77 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на СРС сумата
от 200 лв. – възнаграждение за допълнителната съдебно-счетоводна експертиза, платено от
бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК
и на основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430, ал. 1 ТЗ вр. чл. 9 ЗПК, че И. Г. В., ЕГН
**********, с адрес: адрес, дължи на „фирма“ ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление: адрес, сумата от 6 896.47 лв. – главница по Рамков договор № ****/11.10.2018
г. за издаване и ползване на безконтактна кредитна карта Visa Classic, ведно със законната
лихва, считано от 07.12.2020 г. до окончателното плащане, за която сума е издадена Заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 61488/2020 г. по описа
на СРС, 85 състав.
ОСЪЖДА И. Г. В., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на „фирма“ ЕАД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: адрес, на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
сумата от 187.93 лв. – разноски за заповедното производство, и сумата от 1 212.75 лв. –
разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА И. Г. В., ЕГН **********, с адрес: адрес, да заплати на Софийски районен
съд сумата от 200 лв. – възнаграждение за допълнителна съдебно-счетоводна експертиза.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7