№ 747
гр. Сливен, 14.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, X СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Нина М. Коритарова
при участието на секретаря Мариана В. Тодорова
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Гражданско дело №
20212230104294 по описа за 2021 година
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са предявени при
условията на обективно кумулативно съединяване положителни установителни искове с
правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземания на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК- „БАНКА ДСК” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска” № 19, против длъжника К. М. Б.,
ЕГН:**********, с адрес: гр. ****, на когото заповедта е била връчена по реда на чл. 47, ал.
5 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове
с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 415 ГПК, във вр. чл. 124 ГПК.
Ищецът твърди, че с договор за кредит за текущо потребление от 02.07.2016
г.банката- ищец била отпуснала на наследодателя на ответника Велка Лазарова Б.а кредит в
размер на 4000 лв., който следвало да се издължи на 50 месечни вноски с падеж седмо число
на месеца при променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора бил
9,7 % годишно или 0,03 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.594 %,
който при отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална
надбавка в размер на 9.106 % при изпълнение на условията по програмата „Промоционални
условия“ по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на пенсията.
Неразделна част от договора били Общите условия към него и Договора за залог върху
вземанията от 12.07.2016 г. Твърди, че на 29.07.2018 г. кредитополучателят и наследодател
на ответника Велка Лазарова Б.а била починала, като ответникът бил нейн наследник, което
1
се било установявало от удостоверението за наследници издадено на 30.10.2018 г. от
Кметството на гр. Шивачево. Посочва, че на 01.11.2018 г. ответникът бил подал заявление
до банката за поемане на задължението на своя наследодател по Договор за кредит за
текущо потребление № 23705053/02.07.2016 г. и като наследник бил приел наследството на
неговата майка. Въз основа на това заявление и на удостоверението за наследници страните
били сключили допълнително споразумение от 19.12.2018 г. с нов погасителен план по
отношение на остатъка от дълга в размер на 1870 лв. Срокът на издължаване бил 42 месеца
с падежна дата за издължаване на месечните вноски до 24-то число на месеца, като крайната
падежна дата била 19.06.2022 г. Кредитът се бил олихвявал с променлив лихвен процент,
който към датата на сключване на допълнителното споразумение бил 9.269 % годишно или
0.0257 % на ден, формиран от стойността на референтния лихвен процент. Максималният
размер, до който можел да достигне лихвения процент в резултат на неизпълнение на
условията бил стандартният променлив лихвен процент, приложим по стандартните
потребителски кредити, в размер на референтния лихвен процент към съответната дата и
фиксирана стандартна надбавка в размер на 13.230 %. Твърди, че съгласно чл. 18.2 от
Общите условия към Допълнителното споразумение от 19.12.2018 г. към Договор за кредит
от 02.07.2016 г. при допусната забава в плащането на главницата и/или лихвата над 90 дни
целият остатък от кредита бил ставал предсрочно изискуем и започвал да се олихвява с
договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10 процентни
пункта, а след тази дата и със законна лихва по чл. 86 ЗЗД.
Посочва, че поради липса на погасяване на задължението и при наличие на
предпоставките по т.18.2 от ОУ кредиторът бил обявил кредита за предсрочно изискуем,
като уведомлението за предсрочната изискуемост на кредита от 19.10.2020 г. било
изпратено на длъжника чрез обратна разписка по пощата и му било връчено лично на
29.10.2020 г. Банката била подала заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
по чл. 417 ГПК на 19.01.2021 г. и било образувано ч.гр.д. № 201/2021 г. на СлРС, като на
20.01.2021 г. била издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен
лист. Претендира да се признае за установено, че ответника им дължи сумите, за които има
издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, а именно сумата от
1428,42 лв., съставляваща незаплатена главница по договор за кредит за текущо потребление
от 02.07.2016 г. и сключеното към него Допълнително споразумение от 19.12.2018 г. ведно
със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението-19.01.2021 г. до
окончателното й плащане, сумата от 133,65 лв., съставляваща договорна лихва за периода от
24.10.2019 г. до 30.10.2020 г., сумата от 19,75 лв., съставляваща обезщетение за забава до
настъпване на изискуемостта на кредита за периода от 24.11.2019 г. до 30.10.2020 г., сумата
от 32,14 лв., съставляваща обезщетение за забава след датата на настъпване на
изискуемостта на кредита за периода от 30.10.2020 г. до 18.01.2021 г. и сумата от 120 лв.,
съставляваща заемни такси при изискуем кредит. Претендират се деловодни разноски
сторени в заповедното производство в размер на 184,68 лв. и в исковото производство .
В срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал отговор на исковата молба.
2
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие
следното:
С договор за кредит за текущо потребление от 02.07.2016 г.банката- ищец е
отпуснала на наследодателя на ответника Велка Лазарова Б.а кредит в размер на 4000 лв.,
който е следвало да се издължи на 50 месечни вноски с падеж седмо число на месеца при
променлив лихвен процент, който към датата на сключване на договора е 9,7 % годишно или
0,03 % на ден, формиран от стойността на 6-месечен SOFIBOR 0.594 %, който при
отрицателна стойност се приема със стойност нула и фиксирана преференциална надбавка в
размер на 9.106 % при изпълнение на условията по програмата „Промоционални условия“
по стандартен кредит за текущо потребление, обезпечен със залог на пенсията. Неразделна
част от договора са Общите условия към него и Договора за залог върху вземанията от
12.07.2016 г. На 29.07.2018 г. кредитополучателят и наследодател на ответника Велка
Лазарова Б.а е починала, като ответникът е нейн наследник, което се било установява от
удостоверението за наследници издадено на 30.10.2018 г. от Кметството на гр. Шивачево.
На 01.11.2018 г. ответникът е подал заявление до банката за поемане на задължението на
своя наследодател по Договор за кредит за текущо потребление № 23705053/02.07.2016 г. и
като наследник е приел наследството на неговата майка. Въз основа на това заявление и на
удостоверението за наследници страните са сключили допълнително споразумение от
19.12.2018 г. с нов погасителен план по отношение на остатъка от дълга в размер на 1870 лв.
Срокът на издължаване бил 42 месеца с падежна дата за издължаване на месечните вноски
до 24-то число на месеца, като крайната падежна дата е 19.06.2022 г. Кредитът се е
олихвявал с променлив лихвен процент, който към датата на сключване на допълнителното
споразумение е 9.269 % годишно или 0.0257 % на ден, формиран от стойността на
референтния лихвен процент. Максималният размер, до който може да достигне лихвения
процент в резултат на неизпълнение на условията е стандартният променлив лихвен
процент, приложим по стандартните потребителски кредити, в размер на референтния
лихвен процент към съответната дата и фиксирана стандартна надбавка в размер на 13.230
%. Съгласно чл. 18.2 от Общите условия към Допълнителното споразумение от 19.12.2018 г.
към Договор за кредит от 02.07.2016 г. при допусната забава в плащането на главницата
и/или лихвата над 90 дни целият остатък от кредита става предсрочно изискуем и започва
да се олихвява с договорения лихвен процент увеличен с надбавка за забава в размер на 10
процентни пункта, а след тази дата и със законна лихва по чл. 86 ЗЗД.
Поради липса на погасяване на задължението и при наличие на предпоставките по
т.18.2 от ОУ кредиторът е обявил кредита за предсрочно изискуем, като уведомлението за
предсрочната изискуемост на кредита от 19.10.2020 г. е изпратено на длъжника чрез обратна
разписка по пощата и му е връчено лично на 29.10.2020 г. Банката е подала заявление за
издаване на заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК на 19.01.2021 г. и е образувано
ч.гр.д. № 201/2021 г. на СлРС, като на 20.01.2021 г. била издадена заповед за незабавно
изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист.
Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза предоставеният
3
кредит по Договор за кредит за текущо потребление от 12.07.2016 г. в размер на 4000 лв. е
бил усвоен от наследодателя на ответника Вела Лазарова Б.а на 13.07.2016 г чрез превод по
нейната банкова сметка. По предоставеният кредит по Договор за кредит за текущо
потребление от 12.07.2016 г. и сключеното към него Допълнително споразумение от
19.12.2018 г. са били направени плащания в общ размер на 3704,17 лв. Плащането на сумите
е било преустановено на 24.11.2019 г., като с оглед на предпоставките по т. 18.2 от ОУ към
Допълнително споразумение от 19.12.2018 г. и към Договор за кредит за текущо
потребление от 12.07.2016 г. ищецът е бил изпратил уведомление до ответника с обратна
разписка на 19.10.2020 г., което е било получено от него на 29.10.2020 г.Към датата на
подаване на заявлението-19.01.2021 г. ответникът дължи главница в размер на 1428,42 лв.,
договорна лихва в размер на 133,65 лв. за периода от 24.10.2019 г. до 30.10.2020 г.,
обезщетение за забава до датата на настъпване на предсрочната изискуемост по кредита в
размер на 19,75 лв. за периода от 24.11.2019 г. до 30.10.2020 г. и обезщетение за забава след
датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита в размер на 32,14 лв. за
периода от 30.10.2020 г. до 18.01.2021 г. и сумата от 120 лв., съставляваща заемни такси при
изискуем кредит по Тарифа.
Въз основа установените факти и обстоятелства съдът приема следните правни
изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни иска –
главен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД
във вр. с чл. 79 ЗЗД и и акцесорни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415
ГПК във вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Същите се явяват допустими, тъй като са подадени от
заявител, в полза на който е издадена заповед за изпълнение на задължение по чл. 417 ГПК,
които са били връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и са предявени в рамките
на едномесечния срок и се отнасят за вземания включени в издадената заповед за
изпълнение. За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр.
с чл. 430 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ следва да са налице следните материалноправни
предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем с уговорка
за настъпване на предсрочна изискуемост при наличие на определени предпоставки; 2.
предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за вноските, при
неплащането на които е уговорено правото на банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем; 4. липса на плащане от страна на заемателя. 5. упражняване на правото на банката
да обяви кредита за предсрочно изискуем. 6.уведомяване на длъжника, че кредитът е
предсрочно изискуем по предвидения в договора начин.
Предвид ТР № 3/2017 г. на ВКС размера на вземането на кредитора при
предсрочната изискуемост на кредита следва да се определи единствено в размер на
непогасения остатък от предоставената по договора главница и законната лихва от датата на
настъпване на предсрочната изискуемост на кредита до датата на плащане, т.е. кредиторът
има право на вземане от просрочената и предсрочно изискуема главница, договорна и
санкционираща лихва начислени до датата на предсрочната изискуемост на кредита, като
4
след тази дата се начислява само законна лихва върху непогасената част от главницата.
В случая безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно
правоотношение между страните, по Допълнително споразумение от 19.12.2018 г. и към
Договор за кредит за текущо потребление от 12.07.2016 г и предаването на заетата сума,
която е била усвоена от ответника и от неговия наследодател в размер на 4000 лв.
Длъжникът е преустановил плащане и ищецът с оглед на предпоставките по т. 18.2 от ОУ
към Допълнително споразумение от 19.12.2018 г. и към Договор за кредит за текущо
потребление от 12.07.2016 г. е изпратил уведомление до ответника с обратна разписка на
19.10.2020 г., което е било получено от него на 29.10.2020 г.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от
общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на
настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен
юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по
т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора
при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ,
кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на
кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо
уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. В
този смисъл е разрешението на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г.
по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че е налице уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост на кредита, тъй като същият е получил лично уведомлението за обявяване на
предсрочната изискуемост на кредита на 29.10.2020 г. Несъмнено при това положение е, че
предсрочната изискуемост е настъпила на 29.10.2020 г, тъй като към този момент са се
осъществили всички предпоставки предвидени в чл. 60, ал. 2 ЗКИ- неплащането на
погасителна вноска за срок от съответната дата на дължимото плащане, упражняването на
едностранното право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и уведомяване на
длъжника.
Основателността на главния положителен установителен иск обуславя и основателността на
акцесорните претенции на ищеца за установяване на дължимостта на възнаградителната и и
мораторна лихва.
С оглед на изложеното следва да бъдат уважени установителните претенции в пълните им
предявени размери, като се съобрази ТР № 3/2017 г. на ВКС съгласно, което размера на
вземането на кредитора при предсрочната изискуемост на кредита следва да се определи
единствено в размер на непогасения остатък от предоставената по договора главница и
законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита до датата
на плащане, т.е. кредиторът има право на вземане от просрочената и предсрочно изискуема
главница, договорна и санкционираща лихва начислени до датата на предсрочната
изискуемост на кредита, като след тази дата се начислява само законна лихва върху
непогасената част от главницата. С оглед на тези съображения предявените искове следва да
5
бъдат уважени изцяло в предявените размери.
С оглед изхода на производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи
на ищеца сумата от 184,68 лв., съставляваща сторени по делото разноски в заповедното
производство/държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/ и сумата от 384,68
лв./държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение в размер на
150 лв. съгласно чл. 25 от Наредбата за правната помощ/, съставляваща сторени разноски в
исковото производство. По изложените мотиви съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че
ответникът К. М. Б., ЕГН:**********, с адрес: гр. ****, дължи на ищеца „БАНКА ДСК”
ЕАД, СОФИЯ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Оборище, ул. „Московска” № 19, сумата от сумата от 1428,42 лв., съставляваща незаплатена
главница по договор за кредит за текущо потребление от 02.07.2016 г. и сключеното към
него Допълнително споразумение от 19.12.2018 г. ведно със законната лихва, считано от
датата на подаване на заявлението-19.01.2021 г. до окончателното й плащане, сумата от
133,65 лв., съставляваща договорна лихва за периода от 24.10.2019 г. до 30.10.2020 г., сумата
от 19,75 лв., съставляваща обезщетение за забава до настъпване на изискуемостта на кредита
за периода от 24.11.2019 г. до 30.10.2020 г., сумата от 32,14 лв., съставляваща обезщетение
за забава след датата на настъпване на изискуемостта на кредита за периода от 30.10.2020 г.
до 18.01.2021 г. и сумата от 120 лв., съставляваща заемни такси при изискуем кредит, за
които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 417 ГПК № 260097 на 20.01.2021 г. по ч.гр.д. № 201/2021 по описа на РС – Сливен.
ОСЪЖДА К. М. Б., ЕГН:**********, с адрес: гр. ****, ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца „БАНКА
ДСК” ЕАД, СОФИЯ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район
Оборище, ул. „Московска” № 19, сумата от 184,68 лв., съставляваща сторени по делото
разноски в заповедното производство/държавна такса и юрисконсултско възнаграждение/ и
сумата от 384,68 лв./държавна такса, депозит за вещо лице и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 150 лв. съгласно чл. 25 от Наредбата за правната помощ/,
съставляваща сторени разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС - Сливен в двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
6