Р Е Ш
Е Н И Е
№ 1127
гр.Русе,
11.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Русенски районен съд IV граждански
състав
в проведеното публично
заседание на десети август през две хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Виржиния Караджова
при секретаря Василена Жекова
в присъствието на прокурора
............………......................
като разгледа докладваното от
съдията гражданско дело
№ 1746 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе , съобрази следното :
Предявен e иск с правно основание чл.222 ал.3 от КТ и чл.86
от ЗЗД.
Ищцата Д.И.Р. твърди, че била в
трудово правоотношение с насрещната страна, прекратено по взаимно съгласие на
25.09.2019 г., във връзка с което била издадена Заповед № 14/25.09.2019 г.Сочи,
че през м.септември 2018 г. е придобила право на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.Независимо, че бил в известно за това обстоятелство, включително е
посочил в заповедта, че й се дължи обезщетение по чл.222 ал.3 от КТ в размер на
две брутни работни заплати, до този момент работодателят не й заплатил
следващата се сума.
Съгласно чл.228 от КТ, брутното
трудово възнаграждение за определяне размера на дължимото обезщетение по чл.222
ал.3 от КТ е това, полученото от работника за месеца, предхождащ месеца, в
който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното
получено от него месечно брутно трудово възнаграждение.Ищцата сочи, че през
м.август м.г., предшестващ месеца на прекратяване на трудовия договор, тя била
в отпуск по болест.В този смисъл счита, че като база за определяне размера на
обезщетението по чл.222 ал.3 от КТ, трябва да се съобрази получената работна
заплата през м.юли 2019 г.Многократно отправяла молби до насрещната страна за
изплащане на съответната сума.Доколкото обезщетението по чл. 222 ал.3 от КТ е
дължимо при прекратяване на трудовото правоотношение, намира, че то следва да
се изплати не по-късно от последния ден на месеца, следващ този, през който
трудовият договор е преустановил действието си.След изтичане на този срок
работодателят дължи и обезщетение за забава.Претендира ответникът да бъде
осъден да й заплати сумата от 777,36 лв., представляваща обезщетение по чл.222
ал.3 от КТ, със законната лихва от подаване на исковата молба, лихва за забава
за периода 01.11.2019 г.-13.05.2020 г. от 42,33 лв., както и разноски по
делото.
Ответната страна ТПК ”СЪГЛАСИЕ-РУСЕ” признават,
че ищцата отговаря на условията на чл.222 ал.3 от КТ да й бъде заплатена сумата
от 777,36 лв., както и лихва за допуснатата от тях забава.Считат, че не са
станали повод за завеждане на делото.Твърдят, че следващата се на работничката
сума е посочена в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.
След
преценка на събраните по делото доказателства , съдът приема за установено
следното :
По делото не се спори, че
страните са били в трудово правоотношение по
Трудов договор № 4/21.03.2011 г., при последно уговорена за ищцата основна работно
заплата от 560 лева /л.42/., с допълнително възнаграждение за придобит трудов
стаж и професионален опит от 0,6% , като в т.11 е казано, че плащането се
извършва според изработеното съгласно чл.247 от КТ до 23-то число на следващия
месец-т.5.Със Заповед № 14/25.09.2019 г. контрактът бил прекратен по взаимно
съгласие.Между страните няма спор, че към него момент работничката е имала
придобито право на пенсия за осигурителен стаж и възраст /л.8-л.12/.В
заповедта работодателят е посочил, че на лицето се следва обезщетение по чл.222
ал.3 от КТ в размер на две брутни заплати.Страните нямат разногласие по
въпроса, че ищцата трябва да получи от кооперацията сумата от 777,36 лв.В хода
на това производство става ясно, че обезщетението не е изплатено до датата на
последното заседание.
При
тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
По делото безспорно се
установява, че страните са били в трудово правоотношение, прекратено по взаимно
съгласие на 25.09.2019 г., към който момент работничката е имала придобито
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.При това положение, съгласно
чл.222 ал.3 от КТ, на лицето се следва обезщетение от работодателя в размер на
брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца.Страните нямат спор
относно размера на вземането-777,36 лв., както и че същото не е престирано от
работодателя.Искът трябва да се уважи, като сумата се дължи със законната лихва
от завеждане на делото.
Задължението по чл.222 ал.3 от КТ
е парично и при забавеното му изпълнение работодателят дължи на работника лихва.В
чл.228 ал.3 от КТ е казано, че обезщетенията, дължими при прекратяване на
трудовото правоотношение, се изплащат не по-късно от последния ден на месеца,
следващ този, през който правоотношението е прекратено.След като до 31.10.2019
г. ответникът не е предприел плащане на сумата по чл.222 ал.3 от КТ, то след
тази дата той е изпаднал в забава.Размерът на претендираната от ищцата стойност
от 42,33 лв., за която е представена справка при използван програмен продукт, не
се оспорва от кооперацията.Искът следва да се уважи така, както е
предявен.
Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК в
тежест на ответника е държавната такса и разноските за производството, при
съобразяване частта от исковете, по отношение на които има отказ от ищцата.Липсва
основание обаче да бъде намалено възнаграждението на пълномощника на лицето под
минимума по Наредба №1/2004 г. на ВАС, по съображение, че спорът не се отличава
с правна сложност и че кооперацията не станала причина за завеждане на
делото.Ответникът е дал повод за сезиране на съда, след като не е изплатил на
работничката полагащата й се сума по КТ.Няма предвидено в закона основание за
намаляване на адвокатско възнаграждение под установения минимум по закон, по
съображение, че спорът не се отличава с фактическа и правна сложност.
По
изложените съображения, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА ТПК ”СЪГЛАСИЕ-РУСЕ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, бул.”Липник” №
64, представлявана от председателя Д.Ц. С.,
да заплатят на Д.И.Р., ЕГН **********,***,
със съдебен адрес:***, чрез адв. Н.П.Р. ***, по банкова сметка ***, BIC:
***, на основание
чл.222 ал.3 от КТ сумата от 777,36 лв.,
представляваща обезщетение при прекратено трудово при придобито от работничката
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, с обезщетение за забава за
времето 01.11.2019 г.-13.05.2020 г. от 42,33 лв., със законната лихва върху
главницата от 20.05.2020 г. до
окончателното изплащане, както и 242,93 лв.-разноски по делото.
ОСЪЖДА ТПК ”СЪГЛАСИЕ-РУСЕ”, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.Русе, бул.”Липник” №
64, представлявана от председателя Д.Ц. С., да заплати по с/ка на РРС сумата от 100 лв.–държавна такса
за производството.
Решението може да се обжалва пред
Русенски окръжен съд в 2-седмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ : /п/