№ 151
гр. В., 11.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – В. в публично заседание на единадесети септември
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Н.Д.Н.
при участието на секретаря И.С.К.
в присъствието на прокурора П. Б. Ч.
като разгледа докладваното от Н.Д.Н. Гражданско дело № 20241300100153 по
описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба от М. К. М. с ЕГН: ********** с
постоянен адрес гр.В., уул.Бдин №13, представлявана от процесуален
представител адв. Н. Б. от САК против П. на РБ., с която са предявени искове с
правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от ЗОДОВ за причинени
имуществени и неимуществени вреди.
Сочи се, че ищцата е обвинена от Окръжна прокуратура - В. за
извършено изключително тежко престъпление против личността -
причиняване на смърт по непредпазливост при извършване на
правнерегламентирана дейност. Обвинението е квалифицирано по чл.123 ал.1
от НК, във връзка с т.5.1.4 на Дял VI от Наредба №19/22.12.2014г. за
утвърждаване на медицински стандарт „Акушерство и гинекология”
/отм.14.03.2017г./ във връзка с чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето.
Делото в досъдебната фаза на наказателния процес е водено под
№7/2017г. по описа на ОСлО при ОП-В. и пр.пр.№781/2017г. по описа на ОП-
В..
Ищцата е привлечена като обвиняема на 22.11.2017г. от ОП- В. за
престъпление по чл.123 ал.1 от НК, за това че на 04.02.2017г. в родилното
отделение на МБАЛ „С.П." АД поради немарливо изпълнение на
1
правнорегламентирана дейност упражняване на медицинска професия, в
качеството си на лекар - „акушер-гинеколог" като допуснала бездействие,
довело до увреда здравето и живота на М.П.Ц., с което е нарушила чл.17 ал.2
т.4 от Наредба №16 от 21.08.1996г. за организацията на болничната
медицинска помощ в държавните болнични заведения, както и правилото на
чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето, с което, по непредпазливост е причинила
смъртта на горепосоченото лице. Със същото постановление спрямо М. е
взета мярка за неотклонение „подписка".
На 15.06.2018г. М. отново е призована в ОСлО-при ОП-В. и отново й е
повдигнато обвинение по чл.123 ал.1 от НК.
Прокурор от ОП-В. внесъл в ОС-В. обвинителен акт срещу М. на 26.07.2019г.
й я предал на съд. В първото открито съдебно заседание ОС-В. върнал делото
на ОП-С., поради допуснати съществени процесуални нарушения допуснати
на досъдебното производство.
На 19.12.2019г. М. отново е призована и е повдигнато ново обвинение по
чл.123 ал.1 от НК. Един месец по-късно -28.01.2020г отново била призована и
й е повдигнато обвинение по чл.123 ал.1 от НК.
По време на цялото досъдебно производство М. била ангажирала адв. С.И. от
В.ската адвокатска колегия, а впоследствие и адв. Н. Б. от Софийската
адвокатска колегия.
На 04.03.2020г. прокурор от ОП-В. за втори път внася делото в ОС-В. с
обвинителен акт срещу М. М., когато е образувано НОХД№49/2020г. Повече
от две години В.ската прокуратура не била в състояние да конкретизира
обвинението срещу М., а съгласно общата практика на съдилищата, това
време било извън разумния срок на разследване.
По образуваното дело срещу М. се конституират и три лица, в
качеството им на частни обвинители и граждански ищци. Приети за съвместно
разглеждане в наказателния процес са граждански искове срещу М. в общ
размер на 400 000лв.
НОХД№49/2020г. приключва с присъда от 27.01.2021г., с която В.ският
окръжен съд признава за невиновна М. по повдигнатото й от ОП-В. обвинение
и я оправдава изцяло. Предвид оправдателния диспозитив на присъдата е
отменена и мярката за неотклонение спрямо М. „подписка". По протест на
Зам.окръжния прокурор на ОП-В. от 29.01.2021г. е образувано въззивно
2
производство в Софийския апелативен съд с №473/2021г. На 31.01.2022г. САС
постановява Решение №17, с което потвърждава оправдателната присъда
спрямо М..По касационен протест на АП-С. срещу решението на САС е
образувано КНОХД№392/2022г. Върховния касационен съд, с решение №105
от 15.09.2022г. отменя решението на САС и връща делото за разглеждане от
друг въззивен състав.В САС е образувано ВНОХД№992/2022г., което
приключва с решение №129 от 07.04.2023г., с което потвърждава изцяло:
оправдателната присъда на В.ския окръжен съд. По повторен протест на
представител на АП-С. е образувано КНОХД№567/2023г. на 2-ро НО на ВКС.
С решение №375 от 23.10.2023г. въззивното решение е оставено в сила и М. е
окончателно оправдана по повдигнатото й обвинение.
Сочи се, че ищцата е била обвиняема, респективно подсъдима в
продължение на 5 години,11 месеца и 1 ден (считано от първото привличане
на М. като обвиняема - 22.11.2017г. до датата на влизането в сила на
решението на ВКС - 23.10.2023г.). През цялото това време процесуалното
поведение на М. М. е било безупречно и никога не е ставала причина за
отлагане на съдебните заседания.
Ищцата М. М. е висшист, акушер-гинеколог с придобито образование в
Медицинска академия - ВМИ-С. през 1982г. и специализация през 1988г.
Излага се в исковата молба, че от 01.12.1982г. до пенсионирането си,
близо 40 години, М. работи в Отделението по акушерство и гинекология при
МБАЛ „С.П." гр.В., на което е и началник. Посветила е целия си живот на
грижата за жените и техните проблеми и в това число и родилките. Същата е с
безупречна репутация не само в гр.В. и в околността, но и в национален
мащаб. Пример за това били публикациите й в национални печатни издания,
свързани с тенденциите в акушеро-гинекологичните проблеми. След
повдигнатото несправедливо обвинение от страна на П., д-р М. изпада в много
тежко психическо и физическо състояние и преустановява публичните си
изяви. Здравословните й проблеми, свързани с хипертония, остри
неврологични заболявания, психическа отпадналост, я принуждават да
напусне работа и единствено да продължава лечението си.
Ищцата била принудена да преустанови лекарската си дейност, поради
тежкото й психическо и физическо състояние, което води и до други тежки
обществени последици - една година след напускането на д-р М., АГО към
3
МБАЛ „С.П." преустановява работата си.
Трудовата биография на ищцата разкривала изключително доброто име и
репутация, с която се ползва в лекарските среди и обществото. Същата е член
и регионален лидер на РК на Българския лекарски съюз в област В.. Цял
живот, с действията си ищцата е изграждала авторитета си на образован,
възпитан, коректен и всеотдаен лекар, живеещ и трудещ се достойно в
родината си. През своята практика като лекар - акушер-гинеколог д-р М. е
направила над 1300 израждания и е дарила живот.
Поддържа се, повдигането на обвинение срещу нея и предаването й на съд е
станало достояние на гражданите в цялата В.ска област. С
незаконосъобразното обвинение от страна на п. този образ е сринат.
В резултат на повдигнатото на ДП, и поддържаното по време на цялото
производство от различните представители на п. обвинение, ищцата понесла
значителни неимуществени вреди, представляващи увреждане на
физическото и психическо и здраве. Авторитетът и бил значително разклатен
и напълно сринат. Обвинението предизвикало емоционални и психически
терзания на ищцата. Същата започнала да се притеснява от негативни намеци
и изказвания на граждани, повлияни от публичното оповестяване от
предаването й на съд. Поради това била принудена да преустанови появата си
на публични места и започна да живее изключително затворено. Тежестта на
обвинението и възможността наред с налагане на наказание „лишаване от
свобода", кумулативно да бъде наложено и наказание „лишаване от право да
се упражнява определена професия или дейност" довели до изключително
негативни изживявания, изразяващи се в душевни страдания, неудобство,
безпокойство, срам от колеги и близки.
Допълнителна тежест на вредите ищцата обосновава с обстоятелството, че е
публична личност, не само поради ангажиментите си като началник на АГО
към МБАЛ „С.П." във В., но и като член на РК на Български лекарски съюз,
който защитава правата на лекуващите лекари и болничния персонал.
Внасянето на обвинителния акт в съда допълнително засилило изпитваните
притеснения, страха от бъдещия изход на делото, предвид тежкото обвинение
и предвижданото наказание , както и приетите за съвместно разглеждане в
хода на наказателното производство два граждански иска, общо за 400 000лв.
Въпреки дългогодишния си трудов стаж, д-р М. не разполагала с подобни
4
средства и страха от уважаване и на гражданските претенции по
наказателното дело, допълнително създали изживявания на ужас и
притеснения в ищцата.
В резултат на обвинението поведението на М. се променило в негативен
аспект - от бодра и витална, станала затворена, необщителна й вглъбена в себе
си жена, започнала да избягва публични изяви, отношението на колегите й и
част от познатите й към нея се променило, някои от тях започнали да я
избягват, други -да я гледат с недоверие, настъпи сериозно отчуждение и
голямо напрежение сред колегите й. М. нееднократно докато траел
наказателния процес споделяла пред близки, познати и колеги, че се чувства
омерзена, дискредитирана в очите на колеги и познати, и че не могла да
проумее защо държавното обвинение се отнесло така с нея, третирайки я като
изключителен престъпник.
Въпреки многократните молби на ръководството на В.ската болница, и на
нейни колеги да се върне на работа в болницата, д-р М. не го направила.
Причина за това е обстоятелството, че нейния физически и психически ресурс
бил изчерпан и състоянието, в което е изпаднала не й е позволило каквито и
да е лекарски задължения.
В резултат на гореописаните събития, се стигнало и до разстройство на
физическото и здраве - високо кръвно налягане придружено с непрекъснато
главоболие и замайване, продължително безсъние и изпадане във внезапни
депресивни състояния, които преди обвинението не са наблюдавани. За
здравословните си проблеми започнала да посещава специализирани
медицински заведения и да приема изписаните й лекарства и медикаменти.
В резултат на незаконно повдигнатото и обвинение , ищцата претърпяла
и имуществени вреди в размер 3500лв. , представляващи адвокатски разноски
за защита и процесуално представителство в наказателното производство.
Иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответната страна
да му заплати сумата от 80 000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, подробно описани в исковата молба, както
и сумата 3500.00 лева обезщетение за претърпените имуществени вреди,
ведно със законната лихва върху главниците, считано от влизане в сила на
оправдателната присъда до окончателното плащане .
Представителят на ответника П. на Р. Б. е оспорил предявените искове
5
като неоснователни и недоказани. Наведени са доводи, че не са налице
доказателства, които да установят действително претърпените вреди като
пряк и непосредствен резултат от обвинението. Недоказани са твърденията за
психически тормоз и получени здравословни проблеми, вследствие на
повдигнатото обвинение. Сочи още, че размерът на претенцията е силно
завишен. Разследването е водено и приключило в разумни граници, като му е
взета най-леката мярка за неотклонение. Сочи се, че не е установен
фактическия състав на чл.2,. ал.1,т.1 ЗОДОВ, като не са установени вреди,
причинната им връзка с обвинението и размера на вредите. Поддържа се, че
негативните преживявания на ищцата са следствие не само от незаконното
обвинение ,но и от настъпилата смърт на родилката , която била нейна
пациентка.
Поддържа се от ответника, че не са установени твърденията на ищцата за
накърняване на доброто име, които вреди не попадат в обема на обикновените
вреди, а подлежат на пълно и главно доказване.
Оспорват се твърденията, че ищцата е медийно ангажирана личност, че п. е
предоставяла публична информация за повдигнатото обвинение, че ищцата е
претърпяла неимуществени вреди извън обичайните, с оглед конкретните
обстоятелства. Сочи се, че след започване на съдебната фаза на
производството ответникът не следва да носи отговорност за
продължителността на производството, тъй като е само страна в същото.
Твърди се още, че ищцата е търпяла вреди и от действията на конституираните
в наказателното производство граждански ищци и частни обвинители.
Оспорва се и размера на претенциите като завишен. По отношение на
адвокатското възнаграждение се сочи, че е само уговорено ,но не и
платено.Оспорва се достоверността на датата и съдържанието на разписка от
15.06.2018г. за платени от ищцата и получени от адв.Б. 2000 лева
възнаграждение по ДП.
Иска се отхвърляне на исковите претенции.
По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Приложени са
ДП № сл.д №7 /2017г. по описа на ОСлО В., НОХД № 175/2019г. по описа на
ВОС, ЧНД №1322/19г по описа на САС, ВЧНД № 803/20г. по описа на САС,
НОХД № 49/20г. по описа на ВОС и ВНОХД №473/21г.по описа на САС,
КНД № 392/2022г.по описа на ВКС , ВНОХД № 992/2022г.по описа на САС,
6
КНД №567/23г. по описа на ВКС .
В.ският окръжен съд след като взе предвид изложеното от страните, и
събраните доказателства, анализирайки ги поотделно и в съвкупност, намира
следното от фактическа страна:
От посоченото и приложено към настоящото дело досъдебно
производство се установява, че с Постановление от 22.11.2017г. на следовател
при ОслО – В. ищцата е привлечена като обвиняема на за престъпление по
чл.123 ал.1 от НК, за това че на 04.02.2017г. в родилното отделение на МБАЛ
„С.П." АД поради немарливо изпълнение на правнорегламентирана дейност
упражняване на медицинска професия, в качеството си на лекар - „акушер-
гинеколог" като допуснала бездействие, довело до увреда здравето и живота
на М.П.Ц., с което е нарушила чл.17 ал.2 т.4 от Наредба №16 от 21.08.1996г. за
организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични
заведения, както и правилото на чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето, с което,
по непредпазливост е причинила смъртта на горепосоченото лице. Със
същото постановление е взета мярка за неотклонение „подписка".
Обвинителеният акт срещу М. е внесен за разглеждане от ВОС на 26.07.2019г .
В първото открито съдебно заседание ОС-В. е отказал да уважи искането за
допуснато съществено процесуално нарушение и производството да бъде
прекратено, като делото бъде върнато на ОП В.. Определението е отменено от
САС с такова от 19.11.2019г. и делото е върнато на ОП В. за отстраняване на
допуснати съществени процесуални нарушения .
На 04.03.2020г. прокурор от ОП-В. за втори път внася делото в ОС-В. с
обвинителен акт срещу М. М., по който е образувано НОХД№49/2020г.В
производството по делото в качеството на частни обвинители са
конституирани четири лица и в качеството на граждански ищци – две лица,
като са приети за съвместно разглеждане граждански искове с претенция за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в общ размер 200 000
лева.
С присъда от 27.01.2021г. по НОХД№49/2020г. В.ският окръжен съд
признава за невиновна ищцата по повдигнатото й от ОП-В. обвинение и я
оправдава изцяло. Отменена е и мярката за неотклонение „подписка". След
подаден протест от ОП-В. е образувано въззивно производство №473/2021г.
на САС, с решението по което въззивният съд потвърждава оправдателната
7
присъда спрямо М.. След протест на АП-С. срещу решението на САС е
образувано КНОХД№392/2022г., по което ВКС с решение №105 от
15.09.2022г. отменя решението на САС и връща делото за разглеждане от друг
въззивен състав. С решение №129 от 07.04.2023г по ВНОХД №992/2022г. по
описа на САС се потвърждава изцяло: оправдателната присъда на В.ския
окръжен съд. След повторен протест на АП-С. е образувано
КНОХД№567/2023г ВКС, по което с решение №375 от 23.10.2023г. въззивното
решение е оставено в сила и ищцата е окончателно оправдана по повдигнатото
й обвинение.
Разпитаната по делото свидетелка В.В.И. –колега на ищцата, излага, че
е работила с ищцата от декември 1985г до 2018г., когато последната се
пенсионирала в АГО В.. През времето докато работели заедно д-р К. била
един от най-добрите лекари, била шеф екип по времето, когато нямало
началник отделение. Отговаряла за всичко - за операции, за вземане на
решения, за транспорт на болни и винаги била на разположение. След това
била началник отделение, когато отпаднала длъжността „старши ординатор“.
Като лекар и завеждащ отделение си гледала работата докрай и винаги
откликвала. Когато не можело да намерят лекар на разположение, тя винаги
се отзовавала и взимала разположения. Била единствената жена лекар , която
винаги била на разположение. Работата й била тежка и отговорна. До 2000г
имало около 2000 раждания годишно, след това бройката паднала до около
800 . От 2018г. и след това -около 700 раждания е имало. До 2018г. ищцата не е
имала наказание, нито е имало подадени жалби срещу нея. Обвинението било
неочаквано, в конкретния случай - родилката била починала, и само това било
достатъчно, за да и е много тежко. Всеки такъв случай се понасял много
трудно. След обвинението тя започнала да отслабва, получила
миниероподобен синдром, който се изразява в губене на равновесие, усещане
за световъртеж. Лежала 5 дни в болницата. Впоследствие започнали
треперения и ищцата се притеснила да не е Паркинсон, лежала в болницата
„С.И.Р.“ в С.. Оказало се, че са проблеми на база психическа депресия. Пиела
лекарства за депресия и започнала да подготвя документи , за да напусне по-
рано работа. Всяко едно приближаване до болницата водело до тахикардия.
Притеснявала се за всичко - какво ще кажат хората, как ще я гледат, и затова
се пенсионирала по-рано и с по -ниска пенсия. През това време в отделението
станало плачевно състоянието,а малко след това го закрили. Нямало кой да
8
работи, молели ищцата да се върне, но отказала да се върне в болницата, не се
чувствала сигурна, имала чувството, че говорят зад гърба й едно и също. Д-р
К. била представител на отделението в лекарския съюз. Когато имало някакви
събития тя отговаряла за тях, организирала тържествата за Бабин ден, била
много активен човек. Цялата болница я познавала. Докато приключи
съдебния процес срещу нея, всяко едно ходене до С. било някакъв ужас, но от
няколко месеца вече излизала с колеги. Категорично не искала да се връща на
работа изобщо. Казвала, че самото приближаване до болницата й носи
сърцебиене и не иска да се приближава.
Преди ходели на танцов състав всеки петък, ищцата прекъснала и не идвала с
останалите. Ходели на почивки организирано 20-тина човека, тя спряла да
идва. Ограничила си контактите. Виждали са се когато са настоявали, и около
дома на ищцата. Свидетелката сочи, че е присъствала на разговори между
служители в болницата на тема какво се е случило, защо така е направила.
Разговора свидетелката чула от сестрите в детско отделение. Не е споделяла на
ищцата, за да не я притеснява.
Свидетелката Ю.А.Н. -колега на ищцата, сочи, че се запознали, когато
започнала работа през 1986г в АГО В.. Ищцата била там и над 30 години са
работили заедно в АГО, докато се пенсионирала. Излага, че ищцата я приела
много радушно , започнала да я обучава от позицията на по-старши лекар.
След това ищцата била дълги години единствения лекар акушер-гинеколог
жена, която давала разположение винаги и никога не е отказвала. Практиката
била дежурния лекар да извика за консултация лекар, който е на
разположение, като лекарите давали разположение по една седмица и много
пъти се е налагало да вика ищцата. Тя абсолютно винаги се отзовавала
незабавно, не е имало случай да не си вдига телефона като някои други,
идвала е, вършили работа, след това не е бързала да си тръгва, била отзивчива
и гледала да помогне. Никога не е опитвала да се „спаси“ от даден случай.
Хвърляла се и работела. Като лекар не е имала никакви грешки, нямала
забележки - нито от страна на ръководството, нито от пациенти абсурд.
Колегите се отнасяли с уважение към нея, защото била един от стълбовете,
опора, нямало много хора, на които да разчитат. Имала през цялото време
участие в Лекарския съюз, тогава имало събирания на лекари, тя била
представител докрая, това било израз на доверие към нея, колегите и
разчитали на нея. Всички се отнасяли добре към нея. Не е имало оплакване от
9
пациенти, даже много пъти са я търсили, и е имала уважението им .
Ръководството на болницата също разчитало на нея. Освен това дело други
дела срещу нея не е имало. Не й се отразил никак добре този процес. Тогава
се разболяла, не можела да пази равновесие, постъпила в болница в
отделението УНГ, след това започнали съмнения за болест на Паркинсон,
отишла в С., направили всички изследвания и не се доказал , но симптомите
не отзвучали. Постоянно й било лошо, с равновесието не била добре. Отстрани
не изглеждала изобщо добре. Психически се сринала. Идвала, когато я викали,
винаги била на разположение, винаги си изпълнявала задачите, но треперела,
видимо била притеснена, не била в състояние да работи в този период.
Пенсионирала се една година по-рано, не могла да издържи на
напрежението. Напуснала болницата една година предварително и след това в
разговори казвала, че вече не иска да стъпи там.
Търсена е от болницата, защото в един период имало кадри -лекари
гинеколози, но настъпило голямо оголване откъм лекари. Тя казала, че не
може да се върне на работа. Търсена била и от ръководството. Лекарства
приемала много. При толкова дежурства, при поемане и напускане на смените
се вижда как ищцата гълта лекарства. Не се възстановила след като две-три
години след това казала, че не може да се върне на работа. Психологически,
поведението и е неузнаваемо. Познават се отдавна , тя въобще не била същия
човек. Отначало не идвала на събирания на отделението, в компании
отказвала да излиза, нямала настроение. Преди била много весел човек,
душата на компанията, и изведнъж се променила. Състоянието й го променило
повдигането на обвинение. Ако не било това дело нямало да има такава
промяна в нея.
От представено нуклеарномедицинско и компютърнотомографско
изследване от 25.01.2018г. се установява, че липсват данни за клинично
значима допаминергична дегенерация в стриатумите, свързано с болест на
Паркинсон. От епикриза н УМБАЛ „С.И.Р.“ Клиника по нервни болести гр.С.
се установява, че ищцата е провела болнично лечение за период 18.01.2018-
23.01.2018г. ,с диагноза Цервикобрахиална радикулопатия при дегееративни
промени в шийния отдел на гръбначния стълб.Синдром на карпалния канал
вдясно.Хронична недостатъчност на мозъчното кръвообръщение в басейна на
вертебро-базиларната система. Десностанен скапулохумерален периартрит.
Придружаващо заболяване артериална хипертония. От амбулаторни листове
10
№ 80018/03.08.2020г.,4781 и 4782/06.08.2020г., 60076/04.06.2021г.,
500393/30.05.2022г за извършени прегледи се установява, че ищцата страда
от хипертонично сърце без застойна недостатъчност, нетоксична полинодозна
гуша.
Ищцата е вписана в регистъра на БЛС в РК на БЛС В. с рег.№ 247/26.01.1999г.,
видно от Удостоверение №*********/14.01.2021г.
От справка на РК на БЛС В. е видно, че същата е била редовен и активен
член на колегията до 2022г., като многократно е била избирана за делегат на
Общи събрания. Била е член на Етична комисия.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
Предявени са искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1 от
ЗОДОВ за сумата от 80 000.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от незаконно привличане като обвиняема
за извършено престъпление по чл.123 ал.1 от НК, във връзка с т.5.1.4 на Дял
VI от Наредба №19/22.12.2014г. за утвърждаване на медицински стандарт
„Акушерство и гинекология” /отм.14.03.2017г./ във връзка с чл.81 ал.2 т.1 от
Закона за здравето, по което е оправдана с влязла в сила присъда по
НОХД№49/2020г., потвърдена с решение №129 от 07.04.2023г по ВНОХД
№992/2022г. по описа на САС, което решение е оставено в сила от ВКС с
решение №375 от 23.10.2023г. по КНОХД№567/2023г.
Съгласно чл. 2, т. 3 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени
на граждани от разследващите органи, п. или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако
образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е
престъпление, или поради това, че наказателното производство е образувано,
след като наказателното преследване е погасено по давност или деянието е
амнистирано. Всички тези хипотези представляват самостоятелни основания,
въз основа на които може да се претендира обезщетение по ЗОДОВ. От друга
страна, това са и изрично визирани хипотези, които не могат да се тълкуват
разширително или да се претендира обезщетение за вреди причинени от
действия на посочените органи извън изрично изброените. Следователно
отговорността на държавата е фиксирана при строго определени случаи.
11
От доказателствата по делото е установено, че ищцата е оправдана по
повдигнатото обвинение с влязъл в сила съдебен акт.
Производството в досъдебната и съдебна фаза е продължило около шест
години. На ищцата е била взета мярка за неотклонение „подписка”, която е
отменена с влизане в сила на оправдателната присъда. Следователно в
процесния случай безспорно е налице хипотезата на чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. 1
от ЗОДОВ, като материално-правно основание за обезвреда е оправдаването
на подсъдимата, което е основание за търсене на обезщетение за вреди.
Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение за вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността на
държавата, за действията на правозащитните органи е обективна, безвиновна,
т.е. тя отговаря независимо дали органите, чиито незаконни актове, действия
или бездействия са причинили вреди. В конкретния случай вредите са
причинени от незаконните действия и актове на П., тъй като е било
образувано досъдебно производство и ищцата е била привлечена като
обвиняема за извършено престъпление.
Нормата на чл. 2 от ЗОДОВ има за обект на защита честта,
достойнството и доброто име на гражданите. Държавата може да накърни
законно това право единствено когато чрез своите органи упражнява свое
материално право по предвидения за това ред. В наказателния процес това е
правото на държавата да счете някого за престъпник и да му наложи наказание
за извършено престъпление по реда предвиден в НПК. Обвинението е
незаконно, когато неговата основателност не е доказана по предвидения в
закона ред, както е в процесния случай.
При определяне размера на обезщетението съдът следва съобрази
критерия за справедливост съгласно разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД.
Обезщетението за претърпени неимуществени вреди следва да бъде
определено с оглед на всички установени по делото факти и обстоятелства,
както и наличието на причинна връзка между незаконно обвинение и
претърпените вреди. Размерът на обезщетението за неимуществени вреди е
индивидуален и се свързан с конкретния случай. Съгласно т. II от ППВС № 4
от 23.12.1968 г. понятието "справедливост" не е абстрактно понятие, а е
свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи
обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне
12
размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този
размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат
отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди.. Такива
обстоятелства са продължителността на наказателното производство, тежестта
на престъплението, за което е обвинението, ограничаването на гражданските
права, вида на мярката за неотклонение и нейния срок, личностните качества
на ищеца, общественото му положение и начина, по който се е отразило
обвинението на ищеца-върху личния, професионалния, обществения му
живот, чувствата, честта и достойнството му, продължителност и интензитет
на терзанията. Когато обвинението е за умишлено престъпление в област,
която е професионалната реализация на ищеца, то следва да се прецени и как
обвинението се е отразило на възможностите му за професионална
реализация, изяви и развитие, авторитета му на професионалист. При някои
професии, за които очакванията на обществото за почтеност и спазването на
закона са завишени, незаконното обвинение за извършване на престъпление
по общо правило има по-голямо негативно отражение, като това важи в още
по-голяма степен в случаи, в които обвинението е за престъпление, извършено
в сферата на тази професионална дейност. От правно значение са само
действително търпените неудобства в резултат на обвинението. При
определяне на размера на обезщетение следва да се вземат предвид и
социално-икономическите условия към съответния период. Определянето на
обезщетение по справедливост предпоставя съобразяване на конкретни
условия - място и време на възникване на увреждането, етап на обществено-
икономическо развитие, стандарт на живот, средно-статистически размер на
доходите. Това е така, защото критерия на справедливостта не може да бъде
изолиран от тези условия. (В този смисъл Постановления № 4/1964 и №
181968 на Пленума ВС; Решение № 344/24.11.2014г. по гр.д№ 2378/2014г. на
ВКС, ІV-то Г.О.; Решение № 18/20.02.2014г. по гр.д.№ 2721/2013г. на ВКС, ІV-
то Г.О.; Решение № 267/26.06.2014г. по гр.д.№ 820/2012г. на ВКС, ІV-то Г.О.;
Решение № 55/11.03.2013г. по дело № 11.03.2013г. на ВКС, ІV-то Г.О. ;
Решение № 401/21.10.2011г. по гр.д.№ 483/2011г. на ВКС.
В настоящия случай, от ангажираните от ищеца доказателства –свидетелските
показания на свидетелите И. и Н. се установява, че ищцата е преживяла много
тежко обвинението в извършване на престъпление, била е притеснена, както
от обвинението и от предвиденото наказание. Затворила се в себе си, не е
13
общувала дори с приятелите си, чувствала е като позор обвинението,
безупречната и репутация била напълно срината. Преживявала е като
унижение и падение повдигнатото обвинение, тъй като до този момент името
и е било неопетнено, имала е авторитет като професионалист повече от 30
години, била е началник на акушеро-гинекологичното отделение и един от
най-добрите лекари, от който са се учили колегите и. Имала е медийни изяви,
видно от публикация в електронна медия от 20.09.2016г. Била е редовен и
активен член на БЛС и е представлявала регионалната структура като делегат
на събранията на съюза.
След повдигането на обвинението ищцата престанала да практикува
хобитата си, както и да ходи на почивки с приятели, и се срещала с близки
само в дома си. До този момент срещу ищцата не е имало обвинения,
оплаквания, дисциплинарни наказания.Същата е с чисто съдебно минало.
Служители в болничното заведение, в което работи обсъждали
повдигането на обвинение и се питали защо така е направила, поради което
съдът приема, че са допускали извършването на престъпление.
Влошило се здравето на ищцата, имала отпадналост, главоболие, учестено
сърцебиене, замаяност. Свидетелите установяват, че я познавали като
активна, забавна , „душата на компанията“ , след това същата се променила
драстично и не била същия човек, отказвала срещи и контакти, била
несигурна в работата си, приемала медикаменти. Продължила да упражнява
професията си , но вече без същото желание, изпълнявала задачите си, но под
напрежение и със страх.
След повдигане на обвинението ищцата се притеснявала от хората, как я
гледат и говорят, станала несигурна, напуснала работа и не искала да стъпи
там, при доближаване на сградата на болничното заведение получавала
сърцебиене.
Установява се от представените писмени доказателства, че макар на ищцата да
е била взета най-леката мярка за неотклонение „подписка”, това е ограничило
правото и на свободно придвижване и напускане на страната за един
продължителен период от време, с оглед разпоредбата на чл.60 НПК,
установяваща поемане на задължение от обвиняемия, че няма да напуска
местоживеенето си без разрешение на съответния орган.
Съдът взе предвид и факта, че обвинението, повдигнато на ищцата е за
14
тежко престъпление по смисъла на НК, за което се придвижда наказание
„лишаване от свобода“ от една до шест години, както и че е свързано с
упражняваната като професия дейност. Съдът приема в настоящия случай, че
лекарската професия е именно такава, за която очакванията на обществото са
завишени, и незаконното обвинение за извършване на престъпление по общо
правило има по-голямо негативно отражение.
Следва да се отбележи, и че воденото наказателно производство е
протекло продължителен период от време – от 22.11.2017г. - датата на
привличането на ищцата като обвиняема по ДП до 23.10.2023г. – датата на
постановяване за втори път на решение от касационната инстанция, като е
извършен голям обем от процесуално следствени действия с участие на
ищцата. Досъдебното производство е връщано на ОП В. за отстраняване на
допуснати процесуални нарушения, протестирано е и обжалвано от частните
обвинители и граждански ищци пред въззивна и касационна инстанции,
делото е връщано на въззивната инстанция и отново е протестирано пред
касационния съд. Продължителността на производството е обосновало
ангажиране на свободното време на ищцата за явяване пред съответния орган
на досъдебното и съдебното производство, включително и извън
местоживеенето на ищцата за явяването и в съдебни заседания пред АС С. и
Върховен касационен съд.
Установи се от свидетелските показания, че обвинението е повлияло на
оценката на съгражданите и колегите на ищцата, като същите са обсъждали
възможността деянието да е извършено от нея. Същата е прекъснала
трудовата си кариера, като не е успяла да придобие право на пенсия по
регламентирания ред в установените срокове, тъй като не е успяла да се
справи с негативните преживявания, следствие от повдигнатото обвинение.
Обвинението безспорно е повлияло на професионалния и авторитет, освен на
обществения и личния и живот , психическо и емоционално здраве.
От друга страна съдът взе предвид и факта, че в наказателното
производство са конституирани и граждански ищци и частни обвинители,
които също са поддържали висящността на наказателното производство наред
с ответника.
Съдът отчете и факта, че ищцата е имала негативни преживявания и
емоции и от настъпилата смърт на родилката, които също са допринесли за
15
настъпилите неимуществени вреди, видно от свидетелските показания.
Твърденията за предизвикани в резултат на обвинението остри
неврологични заболявания и хипертония съдът намира за неоснователни, тъй
като от представените медицински документи не може да се направи извод за
наличие на конкретно заболяване, наличието на което да е в пряка причинна
връзка с повдигнатото обвинение.
При тези обстоятелства, следва да се приеме, че доказаните по делото
болки и страдания са извън обичайните негативни чувства и изживявания в
такива случаи , поради което настоящият съдебен състав приема, че на ищеца
следва да бъде присъдено обезщетение в размер на 60 000.00 лева. Този
размер е съобразен със събраните по делото доказателства, с принципа на
справедливост по чл. 52 от ЗЗД и репарира адекватно претърпените от ищцата
неимуществени вреди за посочения период. Безспорно е, че същата е
преживявала дълго силни отрицателни чувства и емоции в резултат на това, че
е привлечена като обвиняема и обвинението е поддържано от ответника пред
всички съдебни инстанции.
Искът за разликата над тази сума е неоснователен и следва да се отхвърли.
Правото на обезщетение по ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на
оправдателната присъда, респ. на акта, с който се прекратява наказателното
производство, от който момент същото става изискуемо. В случая, законната
лихва следва да се присъди така, както е поискано в исковата молба –
19.02.2024г.
По отношение на иска за присъждане на обезщетение за имуществени
вреди, съдът намира същия за частично основателен. С решение по гр. д. №
55/2009 г., решение по гр. д. № 563/2009 г., двете на IV г. о. , решение по гр. д.
№ 1651/2009 г., III г. о. , решение № 781 от 30.11.2010 г. на ВКС по гр. д. №
511/2010 г., IV г. о., ГК на ВКС е прието, че направените от ищеца разходи в
хода на наказателното преследване, приключило с оправдателна присъда,
представляват имуществена вреда, за която държавата дължи обезщетение по
чл. 4 ЗОДОВ. Видно от Договор за правна защита и съдействие №******
/26.01.2018г. по ДП №7/2017г на ОСлС В. е уговореното възнаграждение в
размер 3000 лева и е отразено плащане в брой на 1000.00 лева. По отношение
на плащането на остатъка от 2000 лева ,по делото е представен препис от
разписка от адв.пълномощника на ищцата Н. Б., от 15.06.2018г., в която е
16
отразено плащането в брой на сумата от ищцата, по ДПЗС №******. С ДПЗС
№*******/11.2017г. е договорено възнаграждение в размер 500 лева, като не е
отбелязано плащането му в договора.В ТР №6/06.11.2013г. по тд 6/2012г.на
ОСГТК на ВКС е прието, че в договора за правна помощ следва да бъде
указан вида на плащане, освен когато по силата на нормативен акт е
задължително заплащането да се осъществи по определен начин – например
по банков път. Тогава, както и в случаите, при които е договорено такова
заплащане, то следва да бъде документално установено със съответните
банкови документи, удостоверяващи плащането. Когато възнаграждението е
заплатено в брой, този факт следва да бъде отразен в договора за правна
помощ, а самият договор да е приложен по делото. В този случай той има
характер на разписка, с която се удостоверява, че страната не само е
договорила, но и заплатила адвокатското възнаграждение. В случая
документът е нарочна разписка, и доколкото същият не е оспорен като
неистински от ответника, съдът следва да приеме, че удостоверява
извършеното плащане. Неотносими са доводите на ответника, че разписката е
с недостоверна дата, тъй като няма правно значение кога е платено
възнаграждението.
При така установеното съдът приема, че по наказателното производство
ищцата е установила заплатено адвокатско възнаграждение в размер 3000
лева, в който размер следва да се уважи иска , ведно със законната лихва, от
момента, посочен в исковата молба. Не се събраха доказателства за плащане
на 500 лева, уговорени между ищцата и адв. С.И..
С оглед изхода на делото, ответната страна следва да заплати на ищцата
разноски съобразно уважената част от иска в размер на 7.60 лева за платена
държавна такса и в размер на 6384.00 лева адвокатско възнаграждение.
Възражението за прекомерност на уговореното адвокатско
възнаграждение е неоснователно , с оглед интереса, предмет на делото,
респективно отговорността на пълномощника на страната да защити този
интерес, както и разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/09.07.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно която
размерът на минималното такова в конкретния случай е 7 330 лева, а
уговореното не превишава значително минималния размер.
Воден от горното , Съдът
17
РЕШИ:
ОСЪЖДА П. на Р. Б. с адрес гр. С., бул.Витоша №2 да заплати на М.
К. М. с ЕГН ********** с адрес: гр.В., ул. Бдин 13 сумата от 60 000.00
/шестдесет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените
неимуществени вреди от незаконно привличане като обвиняема за извършване
на престъпление по чл. чл.123 ал.1 от НК, във вр.с чл.17 ал.2 т.4 от Наредба
№16 от 21.08.1996г. за организацията на болничната медицинска помощ в
държавните болнични заведения и чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето, по
което обвинение е призната за невиновна с влязла в сила на 23.10.2023г.
присъда по НОХД №49/2020г. на ВОС, ведно със законната лихва, считано от
19.02.2024г. до окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния
претендиран размер от 80 000.00 /осемдесет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. с адрес гр. С., бул.Витоша №2 да заплати на М.
К. М. с ЕГН ********** с адрес: гр.В., ул. Бдин 13 сумата от 3000.00 /три
хиляди/ лева, представляваща обезщетение за претърпените имуществени
вреди от незаконно привличане като обвиняем за извършване на престъпление
по чл.123 ал.1 от НК, във вр.с чл.17 ал.2 т.4 от Наредба №16 от 21.08.1996г. за
организацията на болничната медицинска помощ в държавните болнични
заведения и чл.81 ал.2 т.1 от Закона за здравето, по което обвинение е
призната за невиновна с влязла в сила на 23.10.2023г. присъда по НОХД
№49/2020г.на ВОС, ведно със законната лихва, считано от 19.02.2024г. до
окончателното издължаване, като ОТХВЪРЛЯ иска до пълния претендиран
размер от 3500.00/три хиляди и петстотин/ лева.
ОСЪЖДА П. на Р. Б. с адрес гр. С., бул.Витоша №2 да заплати на М.
К. М. с ЕГН ********** с адрес: гр.В., ул. Бдин 13 разноски по делото в общ
размер от 6391.60 лева.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд С. в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – В.: _______________________
18