Р Е Ш Е Н И Е
№ /
……………..2020 г., гр. В.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - В., ХХХIV състав, в публично заседание на двадесет
и първи септември две хиляди и двадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ЕЛЕНА ЯНАКИЕВА
при секретаря Галина Владимирова, като
разгледа докладваното от съдия Елена Янакиева адм. дело № 1548 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по чл. 186,
ал. 4 от Закона за данъка върху добавената стойност /ЗДДС/, във връзка с чл.
145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.
Образувано е по жалба на “Д.“ ДЗЗД ЕИК ххххххххх
чрез представляващ Г.С.Т. срещу Заповед за налагане на принудителна административна
мярка №162-ФК/06.07.2020г., издадена от началник отдел „ Оперативни дейности“ В. в
ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП, с която е наложена принудителна
административна мярка – запечатване на търговски обект – павилион плод-зеленчук
№3, находящ се в гр.В., пазар „Ч.“, стопанисван от “Д.“ ДЗЗД и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни, на осн.чл.186 ал.1 от ЗДДС.
Жалбоподателят твърди, че оспорената заповед е
незаконосъобразна, постановена в противоречие с материални разпоредби и
несъответствие с целта на закона. Оспорва фактите, мотивирали разпоредителната
част на заповедта, като твърди, че в хода на продажба на стоката, купувачът е
попитал продавачката защо не носи маска, очевидно не разпознал, че носи шлем.
Тя, в условията на стрес, тъй като помислила, че той е представител на РЗИ,
сложила прасковите в торбичка и ги подала през щанда, вдигнала шлема си и
понечила да сложи медицинска маска. Без да изчака нейния отговор, купувачът се
легитимирал като служител на НАП и заявил, че не е получил касов бон, поради
което следва санкция. Не оспорва, че за извършената продажба не е издаден касов
бон, но приема, че изложените в заповедта мотиви са бланкетни, необосновани и
неподкрепени с доказателства. Не били изложени аргументи за настъпили вреди за
бюджета и не е конкретизиран техния размер. Не се сочели данни за други
извършени нарушения от същото лице или за неплатени публични данни. Излага и
подробни съображения , че ПАМ следва да се преценява за всеки конкретен случай,
а в този тя е прекомерна, засягаща в неоправдано голяма степен правната сфера
на жалбоподателя спрямо преследваната цел. На изложените основания счита, че е
нарушен и чл.6 от АПК. Моли за отмяна на заповедта и присъждане на сторените
разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят редовно
уведомен , се представлява от адв.К.К., който поддържа жалбата и въведеното в
нея искане.
Ответната страна- началник отдел „
Оперативни дейности“ В. в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП оспорва жалбата,
като в депозирани чрез процесуален представител писмени бележки с.д. № 11118/14.09.2020г.
изразява становище за неоснователност на жалбата, отправя искане за оставяне в
сила на оспорената заповед за налагане на ПАМ и присъждане на юрисконсултско
възнаграждение в полза на НАП.
Съгласно разпоредбата на чл. 148 от АПК,
административният акт може да се оспори пред съда и без да е изчерпана
възможността за оспорването му по административен ред, освен ако в кодекса или
в специален закон е предвидено друго. В случая, в ЗДДС не е предвидено
задължително административно обжалване, поради което жалбата е предявена
пред родово и местно компетентен съд, от лице с констатиран правен интерес от
оспорване, в законоустановения срок, поради което е процесуално допустима и
следва да се разгледа по същество.
Съдът, след съвкупна
преценка на събраните по делото доказателства и доводите на страните, приема за
установено от фактическа страна следното:
Административното
производство по издаване на обжалвания акт е започнало по повод извършена на 06.07.2020
г. проверка от органи по приходите в
търговски обект – павилион плод-зеленчук №3, находящ се в гр.В., пазар „Ч.“,
стопанисван от “Д.“ ДЗЗД. Резултатите от
проверката са обективирани в нарочно съставен протокол № 0359112/06.07.2020г.
/л.7 от преписката/. Проверяващите установили, че в обекта е въведено в
експлоатация фискално устройство. На датата на проверката е извършена покупка
на два броя праскови на стойност 2.40лв., която е заплатена в брой. Плащането е
прието от М. Т.-продавач-консултант, именно която не е издала фискален касов
бон, нито касова бележка от кочан, за което е изведен и КЛЕН. Установена е
положителна разлика в размер от 93.15лв. между разчетената касова наличност от
ФУ в размер от 42.06лв. и фактическата наличност в размер от 135.21лв.
Срещу
констатациите в протокола не е постъпило възражение.
Възприемайки изцяло констатациите на длъжностните
лица, извършили проверката, приходният орган издал обжалваната Заповед за
налагане на принудителна административна мярка №162-ФК/06.07.2020г., с
която е наложена принудителна административна мярка – запечатване на търговски
обект – павилион плод-зеленчук №3, находящ се в гр.В., пазар „Ч.“, стопанисван
от “Д.“ ДЗЗД и забрана за достъп до него за срок от
14 дни, на осн.чл.186 ал.1 от ЗДДС.
При фактите, констатирани от събраните по
делото доказателства, съдът формира следните правни изводи:
Заповедта
за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал.1 от АПК
и като такъв следва да отговаря на изискванията за форма, установени с АПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 59, ал.2, т.4 от АПК,
в акта следва да се съдържат фактическите и правните основания за издаване на
акта. Оспорената по съдебен ред заповед е издадена от компетентен орган –
началник отдел „Оперативни дейности“ В. в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на НАП,
оправомощен да налага принудителни административни мерки със Заповед №
ЗЦУ-ОПР-16/17.05.2018 г. от Изпълнителния директор на НАП /л. 1 от преписката/,
с която е определено именно началниците отдели „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ при ЦУ на НАП да издават заповеди за налагане на ПАМ
запечатване на обект по чл. 186 ЗДДС.
От събраните по делото доказателства се установи,
че с АУАН № F558477/10.07.2020г.
е констатирано извършено от “Д.“ ДЗЗД нарушение на чл.25, ал.1 т.1 от Наредба № Н -
18/13.12.2006г. на Министъра на финансите, а именно търговецът не е издал
фискална касова бележка от фискално устройство за извършена от него продажба,
за което в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС е предвидено налагане на наказание - глоба
или имуществена санкция.
Съгласно
разпоредбата на чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/2006г. всяко лице е длъжно да
регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги в/ или от
търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова
бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в
наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен
паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона
за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод,
извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични
преводи по смисъла на Закона за пощенските служби. Административно
наказателното производство е образувано за нарушение на ЗДДС свързано с
регистриране и отчитане на продажбите, а именно чл. 25, ал.1, т.1 от Наредба
Н-18/2006 г.
За да е
осъществен съставът на нарушението по чл.25, ал.1 от Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ следва в обекта да има въведено в експлоатация ФУ и от него
да не е издадена касова бележка за получено плащане в брой. В случая, е
установено, че при извършена продажба и плащане в брой не е издадена фискална
касова бележка от въведения в експлоатация и работещ ЕКАФП в обекта. Неиздаването на надлежен документ за получено
плащане при осъществена продажба е предпоставка за налагане на принудителната
административна мярка по чл. 186 от ЗДДС.
В заповедта като нарушена е
спомената и разпоредбата на чл. 118 ЗДДС, според която за този вид
нарушения разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС предвижда налагането на глоба или
имуществена санкция. Отделно, разпоредбата на чл. 186, ал. 1 от ЗДДС предвижда
и налагането на принудителна административна мярка – „запечатване на обект за
срок до 30 дни“. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, буква „а“ от ЗДДС принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази
реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по
установения ред за доставка/продажба.
Правнорелевантният момент на дължимото
поведение в тази хипотеза е издаването на фискален касов бон, съобр.чл.118 ал.1
от ЗДДС. Нормата на чл. 118, ал. 1 посочва, че всяко регистрирано и
нерегистрирано по този закон лице е длъжно да регистрира и отчита извършените
от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова
бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова
бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската
дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги
съхранява до напускането на обекта.
В конкретния случай жалбоподателят, не оспорва от
фактическа страна, че е осъществено нарушение. Не релевира отрицателен факт на
неизвършване на нарушение така, защото да е издал фискален бон при продажбата. Пояснява,
че продавач-консултанката имала намерение да издаде ФКБ, но поради преживения
стрес от проверката, която разтълкувала като проверка на здравните органи във
връзка с носенето на предпазни средства, не сторила своевременно това. Твърди
също така, че не предоставен препис от
протокола, съставен на място в хода на проверката.
И двете твърдения съдът възприема за недоказани.
Жалбоподателят не ангажира доказателства за това, че е издаден касов бон, а
намерението да бъде издаден такъв не може да се квалифицира като изпълнение на
изискването за издаването му, нито може да бъде обяснено със странични фактори,
като преживян стрес. Нарушението се обуславя от бездействие, което при
извършване на продажба се санкционира от закона. В приложения по преписката
Протокол за извършена проверка №0359112/06.02.2020г. изрично е вписано, че
същият е съставен в три еднообразни екземпляра, а на проверката е присъствала и
продавач-консултантът М. Т., която го е подписала без възражения. В същия
протокол е отбелязано задължението на представляващия дружеството да се яви на
10.07.2020г. в ТД на НАП В. за съставяне и връчване на АУАН, именно което е
сторено, видно от представения АУАН. На гореизложените основания съдът приема
за недоказано твърдението, че протоколът не е бил връчен на проверяваното лице.
Съгласно чл.186,
ал.1, т.1, б."а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на
обект за срок до един месец, независимо
от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не
спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, отпечатан
и издаден по установения ред за продажба. Следователно условието, което поставя
цитираната правна норма, послужила като основание за налагане на процесната
принудителна административна мярка, е търговеца да е допуснал нарушение на
установения законов ред или начин за документиране на извършена продажба,
свързано с не издаване на съответен документ за продажба – в случая фискален
касов бон или касова бележка от кочан, което представлява административно
нарушение на чл.
185, ал.1 ЗДДС във връзка с чл.
25, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ.
Анализът на установяванията в производството, сочи на
извода, че в случая се констатират всички предпоставки, визирани в нормата на чл.
186, ал.1, т.1, б."а" ЗДДС.
След като е осъществен фактическият състав на
административно нарушение по чл.
185, ал.1 ЗДДС, административният орган налага принудителната административна мярка по чл.
186 ЗДДС, като действа при условията на обвързана компетентност и е независим от
хода на административно наказателното производство. Принудителната
административна мярка в конкретния случай има на първо място превантивен
характер – да осуети възможността на дееца да извърши други противоправни
деяния, не съставлява административно наказание и няма санкционен характер.
Именно с оглед превенция или преустановяване в хода на извършено нарушение,
законодателят е предвидил както налагане на административно нарушение, така и
прилагане на ПАМ в режим на едновременност. За
нейното налагане е достатъчно извършването на една продажба без издаване на
фискален бон, каквато в случая е установена /не се оспорва и от самия
жалбоподател/. Превантивният характер на тази принудителна мярка, има действие
за напред и не предполага доказването на някакви фактически обстоятелства извън
установеното нарушение така, че още един да я мотивират.
Наложената ПАМ е с оглед целта на закона за предотвратяването и
преустановяването на административни нарушения, както и за предотвратяване на
вредните последици от тях по арг. от чл.22 ЗАНН. Срокът
на принудителната административна мярка се определя по целесъобразност от
органа, като в настоящия случай преценката по целесъобразност е упражнена в
рамките на закона- за четиринадесет дни- към минималния срок, като са взети
предвид местоположението на търговския обект, търговската площ, реализирания
оборот и обстоятелството, че с нарушението е засегнат утвърдения ред за данъчна
дисциплина, който трябва да осигурява пълна отчетност на извършваните от лицата
продажби, тяхната регистрация и последващата възможност за проследяване на
реализираните обороти, тъй като поведението на лицето е насочено срещу
установената фискална дисциплина, която цели да гарантира спазването на
установените законови норми и бюджетните приходи.
Срокът на наложената ПАМ е съобразен и със задълженията за спазване на
финансовата дисциплина. Съгласно чл.22 от ЗАНН,
принудителните административни мерки могат да притежават една или повече от
следните функции: превантивна, преустановителна и възстановителна.
Съдържанието
на конкретната ПАМ и предпоставките за налагането й я определят и като
преустановителна. Влияние върху продължителността на ПАМ в този случай оказва
целта по реализирането не само на превантивната, но и на преустановителната
функция. Упражняването на търговска дейност обосновава притежанието
на професионални познания по отношение на фискалното законодателство и
свързаната с него документация, и разколебава всяко предположение за случайния
характер на допуснатото нарушение, още повече като се има предвид установената
на място фактическа разлика между касовата и фактическа наличност в размер от
93.15лв. В тази връзка правилно и обосновано е определена продължителността на
определената ПАМ, с оглед реализиране превантивната и преустановителна функция
на ПАМ .
Предвид изложеното и в обобщение съдът намира, че наложената ПАМ е издадена от компетентен орган, при спазване на
установената форма и административнопроизводствените правила, постановена е в
съответствие с материалния закон и неговата цел. Не се констатира нарушение на
принципа на съразмерността, до колкото не бе установено в производството
ответникът да е засегнал права или законни интереси на търговеца в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът е издаден, нито да е
упражнил правомощията си неразумно, недобросъвестно или несправедливо. Не са
налице отменителни основания по смисъла на чл.146 от АПК, поради което жалбата
като неоснователна следва да се отхвърли.
При този изход на
спора, съдът намира за основателна претенцията на ответника за присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 143, ал.3 от АПК и чл. 78, ал.8 от ГПК,
вр. с чл. 144 АПК, вр. с чл. 37 от Закона за
правната помощ, вр. с чл. 24 от Наредбата
за заплащането на правната помощ, предвид невисоката
фактическа и правна сложност на спора, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.
172, ал.2 предл. последно АПК, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на “Д.“ ДЗЗД ЕИК ххххххххх чрез представляващ
Г.С.Т. срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка №162-ФК/06.07.2020г., издадена
от началник отдел „ Оперативни дейности“ В. в ГД „Фискален контрол“ при ЦУ на
НАП, с която е наложена принудителна административна мярка – запечатване на
търговски обект – павилион плод-зеленчук №3, находящ се в гр.В., пазар „Ч.“,
стопанисван от “Д.“ ДЗЗД и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, на
осн.чл.186 ал.1 от ЗДДС.
ОСЪЖДА “Д.“ ДЗЗД ЕИК ххххххххх чрез представляващ Г.С.Т. да заплати на ТД на НАП-В. сума в размер от 100 /сто/ лева, представляваща
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен
срок от съобщението до страните пред Върховен административен съд.
СЪДИЯ: