О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
260096
Пловдив, 18.02.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД,
наказателна колегия, на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа
година, в закрито съдебно заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАСИЛ АТОВ
ЧЛЕНОВЕ:
МИЛЕНА РАНГЕЛОВА
ДЕНИЦА СТЙНОВА
разгледа докладваното от съдията Васил Гатов вчнд №69/21г. по описа на съда, образувано по жалби на подсъдимите Х.И.К., К.А.П. и П.М.Т. против Определение от 01.02.2021г. по нохд № 2563/20г. на Окръжен съд *.
Производството е по реда на глава двадесет и втора НПК.
С обжалваното определение е оставено без уважение искането на защитата на
подсъдимите К., П. и Т. за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на Окръжна прокуратура *. Отделно от това съдът оставил без уважение
искането на подсъдимите да бъдат изменени мерките им за неотклонение от „
Задържане под стража“ в по-леки такива.
Недоволни от така постановеният съдебен акт останали тримата подсъдими и чрез защитниците си го обжалвали.
В жалбата си тримата подсъдими релевират съображения за неправилност на изводите на
съда, свързани с въпросите по чл.248 НПК и предлагат определението да бъде
отменено и делото върнато на прокуратурата за отстраняване на допуснатите
според защитата съществени процесуални нарушения. Иска се и изменение на
мярката за неотклонение на всеки един от тях в по-лека такава.
Апелативният съд, като съобрази възраженията в жалбите, провери изцяло
обосноваността и законосъобразността на обжалваното определение и за да се
произнесе взе предвид следното:
Жалбите са подадени в срок, от активнолегитимирани страни и са процесуално допустими.
Разгледана по същество жалбата на подсъдимия Х.К. срещу определението в частта, с която е
оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство и
връщане на делото на Окръжна прокуратура * е основателна.
В разпоредителното заседание, защитата на подсъдимия К. е изразила
претенции за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, попадащо
в обхвата на разпоредбата на чл.248, ал.1, т.3 НПК. Възраженията са били
насочени към незаконосъобразния отказ за допускане на майката на подсъдимия до
участие в процеса, в качеството й на защитник на основание чл.91, ал.2 НПК. Отделно
от това, според защитата в обвинителния акт не са посочени факти, относими към средствата
за извършване на престъплението, което не позволява на подсъдимия да разбере
начина на осъществяване на инкриминираното деяние и така е допуснато съществено
нарушение на процесуалните правила, довело до ограничаване на правото на защита
на подсъдимия и поискала прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на прокурора за отстраняване на нарушенията.
В същата насока са и възраженията на останалите двама подсъдими.
Съдът е оставил без
уважение така направеното искане, като е счел, че в обвинителния акт са посочени
фактите относно времето, мястото и начина на извършване на престъпленията, в
които са обвинени подсъдимите. Отделно от това е намерил, че правата на
подсъдимия К. не били нарушени чрез постановения отказ майка му да бъде
конституирана като защитник, доколкото преди направеното в тази насока искане
тя е придобила качеството на свидетел.
Изводите на съда не
намират опора в закона и в доказателствата по делото.
Установено по
делото е, а и не се спори от страните, че на 29.05.2020г. разследващият делото
полицай е призовал за разпит в качеството на свидетел майката на подсъдимия Х.К.
– С.П.К.. Преди да започне разпита й като свидетел, разследващият орган е
разяснил на К. правата й по чл.119 и чл.121 НПК и правото й, че може да откаже
да свидетелствува, като същата ясно и недвусмислено е заявила, че желае да се
ползва от това свое право и е отказала да дава показания като свидетел. Всичко
това е било удостоверено и закрепено писмено на бланка „Протокол за разпит на
свидетел“, подписан надлежно от разследващия полицай и майката на подсъдимия К..
На 02.06.2020г. на
разследващия полицай е било предоставено пълномощно / л.167, т.3 от ДП/, с
което подсъдимият К. на основание чл.91, ал.2 НПК е упълномощил майка си – С.К.
да го защитава наред с упълномощения от него адвокат в хода на досъдебното
производство.
С постановление от
12.06.2020г. разследващият делото полицай е отказал да конституира С.К. – майка
на Х.К. като негов защитник по досъдебното производство, позовавайки се на
разпоредбата на чл.94, ал.3, т.4 НПК, а именно, че същата е участвала в делото
в друго процесуално качество. Постановлението е било обжалвано пред
наблюдаващия делото прокурор, който със свое постановление от 23.07.2020г. е
оставил без уважение жалбата срещу отказа. Прокурорът е намерил, че на
29.05.2020г. С.К. е била разпитана в качеството си на свидетел по делото, като
надлежно са й били разяснени правата по чл.119 НПК и същата се е възползвала от
тях и е отказала да дава свидетелски показания. По този начин, според
прокурора, макар и формално, със съставянето на протокола за провеждането на
разпит в качеството на свидетел на К., същата е придобила това качество в
процеса, независимо, че същата на практика е отказала да дава показания и не е
свидетелствала за факти и обстоятелства, свързани с предмета на делото.
Прокурорът е намерил този отказ за ирелевантен, като е счел, че същият няма
връзка с възникването й на качеството на свидетел в процеса.
Настоящият състав
не споделя така изложените от прокурора съображения и намира сторения от него
извод за флагрантно незаконосъобразен.
Свидетелите
са такива участници - физически лица в наказателното производство, които са
привлечени в процеса, за да съдействат за разкриването на обективната истина
чрез възпроизвеждане на възприятията си относно факти и обстоятелства,
релевантни за предмета на доказване по конкретното дело. Това си качество обаче те
придобиват едва след като бъде спазен строг формален процедурен алгоритъм,
който изисква на първо място да бъдат разяснени правата им като свидетели, на
второ място те да заявят, че ще дават показания, на трето място да бъдат
предупредени за наказателната отговорност по чл.290 НК и на последно място да
обещаят да говорят истината. Едва след изчерпване на посочената процедура и
след даването на показания за факти и обстоятелства, свързани с предмета на
делото, отразяването им в протокол за разпит на свидетел и подписването му,
съответното лице придобива качеството на свидетел по делото.
При положение, че
лицето се е възползвало от правата си по чл.119 и/или чл.121 НПК и изрично е
заявило, че отказва да дава показания то не може да придобие качеството на
свидетел. Призоваването му в хода на досъдебното производство и отразяването на
заявлението му, че отказва да дава показания не му придава такова процесуално
качество, само защото разследващият орган е използвал бланка за разпит на
свидетел.
Точно такъв е
настоящият казус. С.К. е отказала да дава показания като свидетел, тъй като
синът й е бил обвиняем и на практика тя не е придобила качеството на свидетел,
каквото не притежава и към настоящия процесуален момент.
След като К. не е
обладавала каквото и да било процесуално качество, не е имало процесуална
пречка същата да бъде конституирана като защитник на сина й и като необосновано
и незаконосъобразно прокурорът е отказал да я допусне в това й процесуално
качество е нарушил драстично правото на защита на подсъдимия К..
Това е така, защото
съгласно стандартите, възприети от ЕКЗПЧОС всяко лице,
обвинено в престъпление има право да бъде защитаван от адвокат по негов избор, както и от съпруг, низходящ или
възходящ негов роднина. Това
право обаче търпи ограничения при определени предпоставки, изрично посочени в
националните законодателства. Тези предпоставки по вътрешното право са очертани
ясно в разпоредбата на чл.
91, ал.3 от НПК, в която изрично са изброени случаите кога едно лице не
може да бъде защитник. В случаите, когато защитникът не попада в нито една от тези хипотези и е
избран от обвинения в престъплението, то разследващите органи и съда са
задължени да осигурят участието му в процеса и то именно в това му качество,
като му предоставят всички процесуални средства да упражни правата си в пълна
степен. Всяко отклонение от този принцип води до нарушаване правото на защитата
на обвиненото лице и във всички случаи е съществено нарушение на процесуалните
правила.
Тук е местото да се отбележи, че лицето по чл.91,
ал.2 НПК разполага с всички права на защитник и няма пречка да замести
защитника-адвокат. Процесуалните права, които получава адвокатът-защитник, не
са за сметка на тези, с които разполага защитникът по чл. 91, ал. 2 от НПК. Основанието и
начинът, по който едно лице придобива качеството на страна в процеса, нямат
отношение към обема на процесуалните му права. Както упълномощения на основание
чл. 91, ал. 2 от НПК роднина, така и
упълномощения от обвиняемия адвокат са
защитници, и като такива разполагат с правата по чл.
99, ал. 1 от НПК. От друга страна, процесуалният кодекс не забранява и дори
предвижда в чл.
98, ал. 3 и чл.
271, ал. 3 възможността подсъдимото лице да има повече от един защитник. В
този случай, като самостоятелна страна в процеса всеки от тях би могъл да
осъществява в пълен обем процесуалните действия, свързани с функцията по
защита. Ограничаването на тази възможност, без това да е предвидено в закона е
недопустимо и нарушава правото на защита на подсъдимия.
Основателно е и другото възражение на
защитата, насочено към процесуалната издържаност на обвинителния акт.
В него прокурорът е посочил на л.4
/следвайки номерацията на обвинителния акт/, че К. извадил пистолет и го
насочил към М., като последният възприел тези действия като заплаха за живота
си ако не поеме имущественото задължение.
Тук обаче прокурорът не е съобразил,
че изготвянето на обвинителния акт е дейност, изискваща на първо място прецизно
и точно посочване на фактите обуславящи съставомерност на инкриминираното/ те/
деяние/я/. Само така правото на обвиняемите може бъде гарантирано в пълна
степен, с оглед възможността същите да разберат на основата на какви факти е
изградено обвинението им. Поради това средството за осъществяване на
инкриминираните деяния следва да бъде фактически очертано с посочване на всички
негови индивидуализиращи белези, които да го отграничат от другите подобни
средства иззети по делото като веществени доказателства. Само изписването, че К.
насочил към М. пистолет, при положение, че по делото са приложени няколко
пистолета като веществени доказателства е недостатъчно за да бъде
индивидуализирано средството като елемент от състава на престъплението, в което
е обвинен К.. Така той е бил лишен от възможността да разбере в пълна степен в
какво точно се обвинява, което във всички случай съставлява съществено
нарушение на процесуалните правила, защото рефлектира непосредствено и пряко
върху правото му на защита. В тази насока
е и практиката на ВКС, намерила израз в ТР 2/02г. на ОСНК на ВКС.
Тези нарушения са отстраними, но не в съдебната фаза на процеса и налага
връщането на делото на прокурора за отстраняването им, в каквато насока е
искането на жалбоподателите, което следва да бъде уважено. Така определението
на първата инстанция в тази част се явява незаконосъобразно и следва да бъде
отменено.
Останалите възражения на защитата, свързани с доказателствата и доказателствените източници следва да бъдат
обсъдени от прокурора след връщането на делото, с оглед делегираните му от
закона правомощия.
Жалбите на подсъдимите срещу
определението в частта, с която са оставени исканията им за изменение на
мерките им за неотклонение „Задържане под стража“ в по-леки такива са основателни.
Процесуалното развитие на делото, водещо до възстановяване на висящността
му във фазата на досъдебното производство налага преосмисляне на въпроса,
свързан със задържането на подсъдимите под стража.
Продължителният срок на задържането на подсъдимите, процесуалното им
поведение и обстоятелството, че в основната си част доказателствата по делото
са събрани и е преклудирана възможността за оказване на въздействие върху
свидетелите или манипулиране на доказателствени източници водят до извода, че
опасността да се укрият или извършат престъпление е отпаднала. Това води до
извода, че мярката за неотклонение „ Задържане под стража“ е изчерпала
процесуалната си роля и продължаването й би придобило вид на необоснована репресия,
което налага изменението й в по – лека.
Настоящият състав като прецени младата възраст на подсъдимите и семейната
среда, в която са израсли и продължават да живеят с родителите си, намира, че и
най – леката мярка за неотклонение „Подписка“ би постигнала целите, заложени в
разпоредбата на чл. 5 НПК.
Всичко посочено по-горе диктува изводът, че обжалваното определение в тази
част е необосновано и незаконосъобразно и следва да бъде отменено, като мерките
за неотклонение на тримата подсъдими следва да бъдат изменени от „Задържане под
стража“ в по – леки такива „Подписка“ за всеки един от тях.
На основание чл.68, ал.7 НПК
на подсъдимите Х.И.К., К.А.П. и П.М.Т. следва да бъде наложена забрана за напускане на
пределите на Република България.
С оглед гореизложеното Апелативният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ Определение от 01.02.2021г. по нохд№ 2563/20г. на Окръжен съд * в частта , с която е оставено без уважение искането на защитата на подсъдимите Х.К., К.П. и П.Т. за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Окръжна прокуратура * и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по нохд № 2563/20г. по описа на Окръжен съд * и ВРЪЩА делото на прокурора за отстраняване на процесуалните нарушения посочени в обстоятелствената част на настоящето определение.
ОТМЕНЯ Определение от 01.02.2021г. по нохд №2563/20г. на Окръжен съд * в частта в частта , с която е оставено без уважение искането на подсъдимите Х.К., К.П. и П.Т. за изменение на мерките им за неотклонение от „ Задържане под стража“ в по-леки такива и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ
мярката за неотклонение на подсъдимия Х.И.К. с ЕГН ********** от „Задържане под
стража“ в по – лека такава „ Подписка“.
ИЗМЕНЯ
мярката за неотклонение на подсъдимия К.А.П. с ЕГН ********** от „Задържане под
стража“ в по – лека такава „ Подписка“.
ИЗМЕНЯ
мярката за неотклонение на подсъдимия П.М.Т. с ЕГН ********** от „Задържане под
стража“ в по – лека такава „ Подписка“.
Подсъдимите следва да бъдат незабавно освободени, ако не се задържат на
друго основание.
На
основание чл.68, ал.7 НПК НАЛАГА на подсъдимия Х.И.К. *** с ЕГН **********, К.А.П. *** с ЕГН ********** и П.М.Т. *** с ЕГН
********** ЗАБРАНА за напускане на пределите на Република България.
Незабавно
следва да бъде уведомен Началника на сектор „Български документи за
самоличност“ при ОД на МВР * и Началника на ДНСП * за
уведомяване на граничните контролно-пропускателни пунктове на страната, във
връзка с наложената забрана за напускане на пределите на страната.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.