РЕШЕНИЕ
№ 17366
гр. София, 27.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 61 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:МАРИЯ Н. СТОЙКОВА
при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. РАДОВЕНСКА
като разгледа докладваното от МАРИЯ Н. СТОЙКОВА Гражданско дело №
20231110168778 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от „***“ ЕАД срещу И. Й. П., с която са
предявени положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във
вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумите, както следва: сумата от 243,17 лв. - главница,
представляваща стойност на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се
в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022
г., ведно със законната лихва от 21.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 35,50 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена
топлинна енергия за периода от 15.09.2020 г. до 31.01.2023 г., сумата от 5,31 лв. - главница,
представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от м. 01.2020 г. до м.
04.2022 г., ведно със законната лихва от 21.02.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от
0,89 лв., представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за
дялово разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 31.01.2023 г., за които суми на
28.02.2023 г. е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 8999/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
Ищецът твърди, че между него и ответника е възникнало договорно правоотношение
с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот:
апартамент № ***, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, ет. ***, като ответникът
има качеството на битов клиент на ТЕ въз основа на договор за продажба на топлинна
енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите,
без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е
доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, за имота е извършена услуга
дялово разпределение на топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена. Сочи, че поради неплащане на задълженията за топлинна енергия
на падежа съгласно приложимите към договора общи условия, ответникът е изпаднал в
забава, с оглед което и претендира обезщетение за периода на забавата в размер на законната
лихва. Счита, че съгласно ОУ е легитимиран да претендира стойността на услугата за дялово
1
разпределение на топлинната енергия през процесния период, както и лихва за забава върху
това вземане. Моли за уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е депозиран отговор на исковата молба от ответника И. Й.
П., чрез назначения особен представител адв. В..
В първото открито съдебно заседание, в което е даден ход на делото, проведено на
16.04.2024 г., ответникът не се явява, не изпраща процесуален представител, и не е
направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, като с разпореждането по чл.
131 ГПК за връчване на препис от исковата молба е бил предупреден за последиците по чл.
238 ГПК.
Ищецът е поискал от съда да постанови неприсъствено решение срещу ответника.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 238 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу него. Ответникът следва да е уведомен за последиците по чл.
238 ГПК, за да може да бъде постановено неприсъствено решение спрямо него. Наред с това,
с оглед посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства, следва да
може да се направи извод за вероятна основателност на исковата претенция.
В случая посочените по-горе предпоставки за постановяване на неприсъствено решение
са налице: ответникът не е депозирал отговор на исковата молба, уведомен е за последиците
по чл. 238 ГПК, не е изпратил процесуален представител в проведеното открито съдебно
заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. В същото
време ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено решение, а от
изложените в исковата молба обстоятелства и ангажираните доказателства може да се
направи извод за вероятна основателност на предявените искове - арг. чл. 239, ал. 1, т. 2 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 239, ал. 2 ГПК, неприсъственото решение не следва да се
мотивира по същество.
Предвид изложеното, съдът приема, че са налице предпоставките на закона и по делото
следва да бъде постановено неприсъствено решение по реда на чл. 239 ГПК, с което
предявените искове да бъдат уважени.
С оглед изхода на спора право на разноски има ищецът. Съобразно дадените в
Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, настоящият състав следва да се
произнесе и по разпределението на отговорността за разноските както в исковото
производство, така и в заповедното производство. В заповедното производство ищецът е
направил разноски в общ размер на 11,95 лв., от които 5,70 лв. – заплатена държавна такса и
6,25 лв. – юрисконсултско възнаграждение. За исковото производство са представени
доказателства за сторени разноски в общ размер на 144,30 лв., от които 44,30 лв. – заплатена
държавна такса, и 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение (определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 ГПК). Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът
2
„***“ ЕАД има право на разноски в размер на 11,95 лв. за заповедното производство и
144,30 лв. за исковото производство.
Така мотивиран, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК от
„***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ № ***, срещу
И. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че И. Й. П., дължи на
„***“ ЕАД, сумите, както следва: сумата от 243,17 лв. - главница, представляваща стойност
на доставена и незаплатена топлинна енергия за имот, находящ се в гр. ***, ж.к. „***“, бл.
***, вх. ***, ет. ***, ап. ***, за периода от м.05.2019 г. до м.04.2022 г., ведно със законната
лихва от 21.02.2023 г. до изплащане на вземането, сумата от 35,50 лв., представляваща лихва
за забава в размер на законната лихва върху главницата за незаплатена топлинна енергия за
периода от 15.09.2020 г. до 31.01.2023 г., сумата от 5,31 лв. - главница, представляваща цена
на услугата за дялово разпределение за периода от м. 01.2020 г. до м. 04.2022 г., ведно със
законната лихва от 21.02.2023 г. до изплащане на вземането, и сумата от 0,89 лв.,
представляваща лихва за забава в размер на законната лихва върху главницата за дялово
разпределение за периода от 05.03.2020 г. до 31.01.2023 г., за които суми на 28.02.2023 г. е
издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. №
8999/2023 г. по описа на СРС, 61 състав.
ОСЪЖДА И. Й. П., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ж.к. „***“, бл. ***, вх. ***, да
заплати на „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „***“ №
***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 11,95 лв., представляваща разноски в
производството по ч.гр.д. № 8999/2023 г. по описа на СРС, 61 състав, както и сумата от
144,30 лв., представляваща разноски в исковото производство.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на
ищеца – „***“ ЕООД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 239, ал. 4
ГПК.
Препис от решението да се връчи на страните за сведение.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3