МОТИВИ към
присъда № 260001/10.02.2021 г.
по НОХД № 283/2019 год. по описа на ТнРС
С Определение №
101/17.09.2019 г. по ч. н. дело № 810/2019 г., на основание чл. 43, т. 3 от НПК, ВКС изпраща прекратеното НОХД № 1062/2019 г. по описа на РС-Русе за
разглеждане от Районен съд гр. Тутракан като първа инстанция.
С обвинителен акт по прокурорска преписка № 3063/2018
год., по ДП Сл. д. № 825/2018 год. по описа на Районна прокуратура гр. Русе е
повдигнато обвинение срещу: А.Б.А.,***, български гражданин, роден на *** ***,
женен, с висше образование, неосъждан с постоянен адрес ***, ЕГН ********** за това, че в периода от 29.05.2018 г. до 13.10.2018 г.
в гр. Русе, при условието на продължавано престъпление, на два пъти, извършил
непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото, като деянието се отличавало с изключителна дързост
както следва:
- на 29.05.2018 г. в гр. Русе, на публично
място на ул. „Ниш“, пред № 8 паркирал микробус марка „Мерцедес“ с per. № **** на тротоара и започнал да вика като
ругаел, заплашвал, обиждал и нанесъл побой на Д.Д.Г., на Е.Д. Г.и на Д.М.Г., в
присъствието на малолетните деца на първите двама, като деянието се отличавало
с изключителна дързост;
- на 13.10.2018 г. в гр.
Русе, на стълбищната площадка на кооперацията, находяща се на ***, безпричинно
викал, като ругаел и заплашвал и нанесъл удар в областта на главата на Д. М.Г.от
гр. Русе - престъпление по 325,
ал. 2 във връзка с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК.
Подсъдимият, редовно уведомен по чл. 247б от НПК се
явява лично, и с адв. О.И.Б. ***, редовно упълномощен в ДП.
В разпоредителното заседание защитата на подсъдимия и подсъдимият
правят искане за разглеждане на делото по правилата на глава XXVII от НПК – чл.
371, т. 1 от НПК. Представителят на Районна прокуратура гр. Силистра ТО
Тутракан изразяват съгласие за разглеждане на делото по този ред. Съдът се
произнесе с определение наказателното производство по делото да продължи по
реда на чл. 371, т. 1 от НПК.
В хода на съдебното производство представителят на
обвинението поддържа повдигнатото обвинение на подсъдимия А.Б.А. за извършено престъпление
по 325, ал. 2 във връзка с ал. 1 и чл. 26, ал. 1 от НК като фактическа и правна
квалификация. Намира същото за доказано по несъмнен и категоричен начин.
Пледира за осъдителна присъда, като предлага предвиденото от закона наказание
да бъде определено за срок около една
година, изпълнението на което да бъде отложено с изпитателен срок от три години.
Подсъдимият заявява, че не се чувства виновен.
Защитникът на подсъдимия адв. Б. моли съда да признае
подсъдимия за невиновен, алтернативно, ако съдът прецени, че е налице извършено
престъпление да освободи подсъдимия от наказателна отговорност на основание
чл.78а от НК,като му наложи предвиденото в закона административно наказание
глоба .
Като анализира събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и обсъди становището на страните, съдът прие
за установено с обвинителния акт от фактическа страна следното:
Подс.
А.Б.А. е роден ***
***. Той е
български гражданин. Женен е. Завършил е висше образование. Не е осъждан. Живее
в гр. Русе.
Подсъдимия
А. и св.Д. М.Г.са съседи. Те и семействата им живеят в един и същи вход на
жилищна кооперация,находяща се в гр.Русе ***.Отношенията между подсъдимия и
свидетеля били обтегнати,като повод за това били различни междусъседски
неразбирателства.
Подсъдимия
А. работел в транспортна фирма.Често пъти той се прибирал в домът си с
микробус,който паркирал около жилищната кооперация,в това число и на тротоара
за пешеходци.Това е била една от причините за обтегнатите отношения между него
и св.Д. Г..
На
29.05.2018 г., около 19:30 - 20:00 часа, подс. А. се прибирал от работа към
дома си с микробус марка „Мерцедес“, бял на
цвят, с peг. № ****, с тъмносин надпис „WONDA“.Той предприел
съответните маневри и паркирал микробуса върху тротоара пред жилищната
кооперация, в която живеел.
По същото време св. Д.М.Г., заедно със сина си св. Е.Д.
Г.и снаха си св. Д.Д.Г. и двете малолетни деца на последните двама, се движели
по същия тротоар пред жилищната сграда.Обезпокоена от извършваното от
подсъдимия А. паркиране на микробуса върху тротоара, св.Г.а застигнала
движещите се пред тях деца и ги хванала за ръце. Заставайки до стената на
сградата,тя и децата изчакали подсъдимия да приключи с паркирането.Последния
отворил вратата на микробуса с което възпрепятствал придвижването по него на
свидетелите Д. Г.и Е.Г..Между подсъдимия от една страна и свидетелите Д. Г.а,Д.
Г.и Е.Г.възникнало словесно пререкание във връзка с извършеното от първия
паркиране и възпрепятстване на свободното преминаване по тротоара пред
кооперацията.След разменени гневни реплики на висок тон, подсъдимия нанесъл
удар с ръка на св.Г.а,който попаднал в лицето й.В резултат на удара тя загубила
равновесие и паднала върху тротоара.Нанасянето на удара е било видяно от
свидетелите Д. Г., Е.Г.,Т. С. и неустановени при разследването мъж и две жени.Децата
също видели случващото се и започнали да пищят. Св.Г.а, опасявайки се да не
излязат на платното за движение на автомобили,преодолявайки болките си,се
изправила и отвела децата във входа на жилищната кооперация.
Подсъдимия А.
се обърнал към св.Е.Г.,който казал по негов адрес „До там ли стигна,да биеш
жена“.В същото време св.Е.Г.бил блъснат от подсъдимия в рамото,след което
повода на воденото от него куче се оплело в краката му и свидетеля паднал на
тротоара,събаряйки велосипеда на св.Д. Г..Подсъдимия нанесъл няколко удара с
ръце и крака на свидетеля Е.Г., които попаднали в главата,ръката и левия крак
на свидетеля. След това той се обърнал към св.Д. Г.,който се приближил,отзовавайки
си на призивите на св.Е.Г.да спре действията му. Подсъдимия А. нанесъл три
удара с юмрук на св.Д. Г.. Последното е било видяно от свидетеля П. Б.,който
чувайки виковете,надникнал през терасата на жилището си.Той видял и изправящия
се св.Е.Г..Св.Б.,който бил служител на МВР,уведомил по телефона си оперативния
дежурен при ОД на МВР-Русе и веднага слязъл на местото,където се намирали
подсъдимия А. и свидетелите Е.Г.,Д. Г.и Валери Йорданов. От входа излязла и св.Д.
Г.а.Св.Б. видял, че лицето й,около лявото око е било зачервено. Малко след това, пристигнал полицейски екип -
св. К. П. К.и колегата му В. К.. На място пристигнал и екип на ЦСМП Русе. Св. К.
Х. М.прегледал св. Д. Г.а и подсъдимия.
В резултат на нанесените удари,св.Д. Г.а получила
сътресение на мозъка,без наличие на обективна неврологична
симптоматика,охлузвания и кръвонасядания по лицето и счупване на нокетната
плочка на трети пръст на дясната ръка,св.Д. Г.отток на лявата скула и св.Е.Г.охлузвания
на дясната ръка,на двата лакета и на дясна тазобедрена става.
На 13.10.2018 г., около 17:00 часа на междуетажна площадка във входа на
жилищната кооперация, подсъдимия. А. и св.Д. Г.се срещнали случайно.Първия се
прибирал в домът си,а вторият слизал към входа,където го очаквал свидетеля Е.Г..
След като се разминали,двамата си разменили на висок тон гневни реплики. Веднага
след това подсъдимия А. посегнал с едната си ръка да хване свидетеля за гърлото,а
с другата му нанесъл удар с юмрук,който попаднал в лявата част на челюстта.Свидетеля
залитнал,но се подпрял на стената и веднага след удара той хванал с ръцете
си,ръцете на подсъдимия в областта на китките.Привлечена от шума,на стълбището
излязла от апартамента си св.М. К..Тя видяла държащите се един за друг подсъдим
и свидетел Г.,както и кръв по лицето на последния.Свидетелят я помолил да
извика съпругата му,което св.К. сторила.Връщайки се към апартамента тя помолила
двамата мъже да не вдигат шум за да не стресират децата й.
Междувременно св.В.Й.излизал от апартамента си и чул разправията.Той
предположил,че подсъдимия А. и св.Г.отново се „разправят“.Излизайки от входа на
кооперацията,св.Й.видял св.Е.Г.и му казал за чутата от него разправия.
Последния се качил на междуетажната площадка,като междувременно получил и телефонно обаждане от уведомената
от св.К. съпруга на св.Д. Г..На площадката св.Е.Г.видял подсъдимия А. и баща си
да се държат за ръцете.По лицето на последния и пода имало кръв. Св.Е.Г.убедил
двамата да си пуснат ръцете,след което св.Д. Г.се прибрал в жилището си.По
искане на св.Е.Г.,подсъдимия му разказал за случилото се.Той обяснил,че
разминавайки се, подсъдимия видял,че свидетеля Д. Г.го гледа с поглед,който той
определил като недобронамерен.Във връзка с това подсъдимия попитал свидетеля
„Ти мене какво ме гледаш?“ Свидетеля
отговорил,че може да гледа където си иска.След думите му подсъдимия тръгнал към
свидетеля,който при приближаването му го ударил.Подсъдимия се ядосал и също
нанесъл удар на св.Г..
Св.Е.Г.уведомил по телефона оперативния дежурен на МВР за случилото се.Малко след това, на място
пристигнали полицейските служители св. Т. Г. Т.и св. П. С. С..
В резултат на нанесения от
подсъдимия удар св. Д. Г.е получил на 13.10.2018 г.: кръвонасядане в областта
на лявата ушна мида; оток на лявата скула; повърхностно нараняване, оток и
кръвонасядане на полулигавицата и лигавицата на горна устна; кръвонасядане и
охлузване в дясна лопатъчна област, както и охлузване на лява китка.
Горната фактическа
обстановка, съдът извежда от събраните гласни доказателства-разпит на
посочените от обвинението свидетели и обясненията на подсъдимия и писмени
такива-медицински документи, справка за съдимост, декларация за семейно и
материално положение и автобиография на подсъдимия; заключения на СМЕ, протоколи за
доброволно предаване.
Съдът кредитира
изцяло показанията на всички разпитани свидетели,като
достоверни,последователни,непротиворечиви и взаимно допълващи се.Констатираните
от съда несъответствия в показанията на някои свидетели са незначителни и не са
причина за установяване на обективната истина.Съдът намира,че същите се дължат
на личностните качества на свидетелите,свързани с възприемането и
възпроизвеждането на случващото и на въздействието на самото деяние върху
техните възприятия.
Съдът не кредитира
обясненията на подсъдимия А. в частта, която възпроизвежда действията на
свидетелите Д. Г., Д. Г. и Е.Г. и приема същите като защитна теза, имаща за цел
да занижи обществената опасност на извършеното от него и/или да избегне
наказателна отговорност т.е. съдът ги приема като средство за защита.Липсват
каквито и да са други доказателства, подкрепящи обясненията на подсъдимия в
тази им част.
При така
установената и възприета фактическа обстановка съдът намира, че от обективна
страна, с деянието си на 29.05.2018г. подсъдимия А. е осъществил всички
елементи от фактическия състав чл. 325, ал. 1 от НК.Това той е сторил с редица
негови последователни действия,които в своята съвкупност налагат извода,че те
са непристойни,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото. Като елемент от такова последователно поведение,следва да се
определи паркирането на управлявания от него микробус,върху предназначения за
ползване от пешеходците,тротоар,възпрепятстващо ползването на последния по
предназначение,а именно безопасното предвижване на пешеходците по улицата.Това
действие грубо нарушава установените в обществото правила за разпределение на
уличната мрежа за движение, регламентирани най-вече в Закона за движение по
пътищата и изразява явно неуважение към онази част от обществото,която има
нужда да ползва тротоара.Обстоятелството,че това деяние е наказуемо най-вече,по
нормите на ЗДвП,не изключва и посоченото от съда.
И следващите
действия на подсъдимия следва да бъдат определени като непристойни,грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото.Именно това е демонстрирал
той,влизайки в пререкание на висок тон с направилите му забележка във връзка с
паркирането свидетели Д. Г.а и Д. Г..Най обществено неприемливото е,че
подсъдимия по време на пререканието е нанесъл последователни юмручни удари ,на
двамата свидетели,както и на свидетеля Е.Г.,отправил към подсъдимия укорни думи във връзка с нанесения от него
удар на съпругата му.Част от действията, в това число нанасянето на удара на
св.Г.а, са били извършени пред малолетните деца на свидетелите Д. и Е.Г.и.
Тези действия на
подсъдимия са хулигански тъй като са извършени на обществено място-улица в
гр.Русе и са свързани с посегателство над личността на тримата свидетели.Действията
му са станали достояние на редица други граждани още при самото им извършване.
Съдът намира,че
деянието не е било извършено от подсъдимия, с изключителна дързост,обусловила
ангажирането на неговата наказателна отговорност по квалифицирания състав на
престъплението хулиганство. Обвинението е приело,че е осъществен цитирания
състав,тъй като подсъдимия е извършил описаните непристойни действия,грубо
нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото, пред
малолетните деца на свидетелите Д. и Е.Г.и. Такава квалификация е налице,когато
в много груба и арогантна форма се засягат интересите на обществото или
личността и упорито не се прекратяват,изразявайки пренебрежително отношение към
обществения ред или към други обществени или лични интереси.В конкретния случай
наистина са налице хулигански действия,извършени от подсъдимия и те са такива
включително и за това,че са извършени пред непълнолетните деца на свидетелите,с
което се демонстрира от подсъдимия неуважение към обществото,но не и
изключителна дързост.
Съдът намира,че с
деянието си на 13.10.2018г. подсъдимия А. е осъществил административно
нарушение по смисъла на чл.1 от Указа за борба с дребното хулиганство,но не и
престъпление по смисъла на чл.325 ал. 1 от НК.Съгласно разпоредбата на чл.1 ал.
2 от УБДХ,дребно хулиганство по смисъла на указа е непристойна проява,изразена
в употреба на ругатни,псувни или други неприлични изрази на публично място пред
повече хора,в оскърбително отношение и държане към гражданите,към органите на
властта или на обществеността или в скарване,сбиване или други подобни
действия,с които се нарушава обществения ред и спокойствие,но поради своята
ниска степен на обществена опасност не представлява престъпление по чл.325 от НК. В конкретния случай е налице скарване и сбиване между две лица на
междуетажна стълбищна площадка във вход на жилищна кооперация. Последното е
станало достояние на ограничен кръг от хора-св.К., св.Е.Г.и съпругата на св.Д. Г.,като
никой от тях не е възприел лично действията на подсъдимия и свидетеля Г.. Не са
налице непристойни действия,грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно
неуважение към обществото.
От субективна
страна подсъдимия А. е извършил деянието на 29.05.2018г. с евентуален умисъл.Неговите
действия са били насочени преди всичко към уреждане на междуличностните
отношения с тримата свидетели,но той е съзнавал,че извършва тези действия на
обществено место и че те стават достояние на широк кръг от хора и независимо от
това е продължил извършването им.Подсъдимия е допускал,че неговите действия,макар
и да целят постигане на други последици, са непристойни,грубо нарушаващи
обществения ред и изразяващи явно неуважение
към обществото.
Воден от горното
съдът призна за виновен подсъдимия А.Б.А. , че от обективна и субективна
страна, с деянието си, на 29.05.2018 г. в гр. Русе, е извършил непристойни
действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към
обществото като на публично място по ул. „Ниш“, пред дом № 8, паркирал микробус
марка ,,Мерцедес“ с peг. № ****, ругал, заплашвал, обиждал и нанесъл побой на Д.Д.Г., Е.Д. Г.и Д.
М.Г.с което е осъществил престъпление по смисъла на чл.325 ал. 1 от НК.
Съдът счита, че деянието не е извършено с изключителна
дързост и в условията на чл.26 от НК,като призна подсъдимия за невиновен и го
оправда по повдигнатото му обвинение.
Престъплението е
довършено и е доказано по несъмнен и категоричен начин. То е осъществено от
подсъдимия както от обективна, така и от субективна страна.
Съдът след като взе
предвид,че за извършеното от подсъдимия А. престъпление,са налице всички
кумулативно изискуеми от закона предпоставки да бъде освободен от наказателна
отговорност и да му бъде наложено административно наказание „глоба“, а именно не
е осъждан за престъпление от общ характер, не е освобождаван до сега от
наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК, за извършеното от подсъдимия
престъпление по чл. 325, ал. 1 от НК законът предвижда наказание „лишаване от
свобода до две години или „пробация“, както и обществено порицание, по делото
няма нанесени щети и не са налице отрицателните предпоставки на чл.78 ал. 7 от НК,на основание чл. 78а, го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно
наказание „глоба“.
Определяйки размера
на наказанието, като смекчаващи вината обстоятелства съдът взе предвид чистото му
съдебно минало на подсъдимия и добрите характеристични данни,събрани в
съдебната фаза на наказателното производство.Съдът не констатира отегчаващи
вината обстоятелства.
Воден от горното,
съдът наложи на подсъдимия А.А. административно наказание „глоба” в размер на 1000.00
лв.
Съдът намира, че
така наложеното по вид и размер наказание съответства на обществената опасност
на деянието и на дееца и с изтърпяването му ще бъдат постигнати целите на
генералната и индивидуална превенция.
Съдът осъди подсъдимия А. да заплати по сметка на Окръжен
следствен отдел към Окръжна прокуратура гр. Русе, направените в ДП разноски в
размер на 615.00 (шестстотин и
петнадесет лв.), както и сумата от 5.00 (пет) лв. в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Районен съд - гр. Тутракан, в случай на служебно
издаване на изпълнителен лист.
Съдът осъди подсъдимия А. да заплати по сметка на
Районен съд гр. Тутракан за направени разноски в съдебната фаза в размер на 170
лв. (сто и седемдесет лв.), както и сумата от 5.00 (пет) лв. в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд - гр. Тутракан, в случай на
служебно издаване на изпълнителен лист
Водим от горното, съдът произнесе
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
(Спас Стефанов)