№ 714
гр. Плевен, 30.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети декември през две хиляди двадесет
и втора година в следния състав:
Председател:Чавдар Ив. Попов
при участието на секретаря Никол Н. Ненова
като разгледа докладваното от Чавдар Ив. Попов Административно
наказателно дело № 20224430202411 по описа за 2022 година
и за да се произнесе съобрази следното:
ПРОИЗВОДСТВО ПО РЕДА НА ЧЛ.59 И СЛ. от ЗАНН
С наказателно постановление № 669476-F676974 от 18.10.2022г. на ***
на офис / дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на НАП – Велико Търново
на „***“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Б. Б. М. с ЕГН ********** на
основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН, вр. чл. 261, ал.1 от ЗКПО е наложена
административна санкция ГЛОБА в размер на 500 /петстотин / лева, за
нарушение на чл. 92, ал.2 от ЗКПО.
Недоволен от издаденото наказателно постановление е останал
жалбоподателят, който го обжалва в срок и моли съда да го отмени, като
незаконосъобразно. В съдебно заседание жалбоподателят, който е редовно
призован, не се явява. Упълномощеният му защитник адв.Л. Ч., редовно
призован, не се явява.
Ответникът, редовно призован, се представлява от юрк.Ж., която моли
съда да остави жалбата без уважение и да потвърди наказателното
постановление, като правилно и законосъобразно.
Съобразявайки събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено следното:
1
С оглед датата на връчване на наказателното постановление на
жалбоподателя и датата на депозиране на жалбата и пред наказващия орган
съдът счита, че последната е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН,
поради което се явява допустима и следва да бъде разгледана. Същата е
неоснователна.
Съдът, като прецени събраните в хода на производството писмени и
гласни доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Наказателното постановление е издадено за това, че на 04.08.2022г.
след извършена проверка в информационната система на ТД на НАП Велико
Търново, офис Плевен е установено, че „***“ ЕООД с БУЛСТАТ: *** в
качеството си на ЮЛ подлежащо на облагане по реда на ЗКПО не е подал
годишна данъчна декларация по чл.92 от ЗКПО за период 2021г. в
установеният от закона срок до 30.06.2022г., като към датата на съставяне на
АУАН няма подадена ГДД по чл.92 от ЗКПО за 2021г. На лицето е изпратена
покана за съставяне на АУАН с изх.№3324-85/04.08.2022г. връчена с обратна
разписка на 15.08.2022г.В указания 7- дневен срок ЗЛ не се е явил за
съставяне на АУАН, като същия е съставен на основание чл.40, ал.2 от ЗАНН.
Установеното нарушение се потвърждава от приложените
доказателства: АУАН сер. AN № F676974/ 20.09.2022г., покана с изх. №3324-
85/04.08.2022г.
АУАН сер. AN № F676974/ 20.09.2022г. е редовно предявен и връчен на
Б. Б. М. с ЕГН: **********, в качеството й на управител/ пълномощник на
нарушителя на 05.10.2022г.
Срещу съставения АУАН е постъпило възражение с вх. №
18050/07.10.2022г., което е разгледано по реда на чл.52, ал.4 от ЗАНН и е
преценено за неоснователно. За да се определи административно наказание
са взети предвид тежестта на нарушението, всички смекчаващи и утежняващи
обстоятелства и се констатира, че не са налице предпоставките за прилагане
на чл.28 от ЗАНН.
Така изложените в акта фактически констатации се подкрепят изцяло от
събраните по делото доказателства. Съдът възприема и кредитира
показанията на разпитаните в съдебно заседание свидетели Б. Г. Т., Т. Б. Б.,
М. Е. Х., от които се установява, времето и мястото на извършеното и
2
личността на извършителя. Безспорно не бе установена различна фактическа
обстановка в хода на съдебното следствие от тази, описана в АУАН.
Фактическата обстановка не се оспорва и от страна на жалбоподателя.
Съгласно разпоредбата на чл.92 ал. 1 ЗКПО, данъчно задължените лица,
които се облагат е корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация
по образец за данъчния финансов резултат и дължимия годишен
корпоративен данък. В алинея 2 на чл. 92 от ЗКПО, законодателя единствено
е указал, че годишната данъчна декларация се подава в срок от 1 март до 30
юни на следващата година в териториалната дирекция на Националната
агенция за приходите по регистрация на данъчно задълженото лице. В случая
безспорно жалбоподателят не е осъществил състава на чл.92, ал.2 от ЗКПО,
тъй като задължението за подаване на декларация е нормативно определено в
ал. 1 на чл. 92 от ЗКПО. Именно това свое задължение не е изпълнил
жалбоподателят. Ал.2 на чл. 92 от ЗКПО указва само срока и мястото за
подаване на декларация, но задължението за подаване на декларация е
нормативно определено в ал. 1 на чл. 92 от ЗКПО!
Безспорно от изложеното в описателната част на АУАН и НП е, че
според наказващият орган е налице извършено нарушение от страна на
дружеството по смисъла на чл.92 ал.2 ЗКПО, за което е ангажирана неговата
отговорност. Тази преценка е незаконосъобразна. Тя идва от неразбирането на
наказващият орган за формирането и изпълнението на законотворческата
воля, и в частност, кои са всъщност законовите разпоредби, които създават
задължение за определено поведение у адресатите на нормативните текстове.
Това нарушение е достатъчно като самостоятелно основание за отмяна на НП
като незаконосъобразно.
Според съда административнонаказващият орган неправилно е наложил
имуществена санкция на дружеството жалбоподател, на основание чл.261 ал.1
от ЗКПО, без да посочи коя точно от всичките хипотези в текста има предвид!
От съдържанието на текста е видно, че същият съдържа няколко различни
хипотези, всяка от които е самостоятелно основание за налагане на наказание.
Като не е посочено за коя от изброените в законовия текст хипотези е
наложена съответната санкция, безспорно се създава неяснота по отношение
на твърдяното деяние и вмененото нарушение, тъй като при тези факти и
квалификация, не става ясно за какво е ангажирана отговорността на
3
жалбоподателя. Това нарушение също е достатъчно като самостоятелно
основание за отмяна на НП като незаконосъобразно.
На трето място – посочването на санкционната норма /чл.261 ал.1 от
ЗКПО/, във връзка с чл. 92 ал.2 от ЗКПО в обстоятелствената част на НП като
нарушена норма, показва пълното неразбиране на наказващият орган кои
норми какви са, какво е тяхното предназначение и правен смисъл! Всички
тези посочени нарушения имат за безспорна последица пълна неяснота на
вмененото нарушение и нарушаване правото на защита на жалбоподателя, а
оттам и задължителната отмяна на НП.
Следва да се посочи и факта,че, въпреки дадената възможност на
наказващият орган, той така и не представи доказателства за това да е налице
получено по надлежния ред уведомяване на нарушителя за изготвената до
него покана, което е абсолютно условие за стартиране на процедурата за
наказване на нарушителя в негово отсъствие! Разпитаните в съдебно
заседание двама свидетели по съставяне на АУАН също потвърдиха, че не са
виждали процесната покана до нарушителя…. Което е още една порочна
практика в действията на служителите на НАП при търсене на отговорност на
нарушител в негово отсъствие и самостоятелно основание за отмяна на НП!
В този смисъл е и константната практика на РАС-Плевен по този род
дела.
Според съда е неоснователно становището на управителя на
дружеството жалбоподател Б. Б. М., че когато е трябвало да подаде годишна
данъчна декларация е живеела в Германия и се е опитала да подаде тази ГДД
от там, онлайн, но не е успяла. Това твърдение на същата, според съда
представляват една нейна защитна теза, която не се подкрепя от нито едно от
събраните по делото доказателства.
Неоснователно е й становището на управителя на дружеството
жалбоподател Б. М., че с издаденото НП е нарушен основополагащ принцип в
наказателното право, а именно „не два пъти наказание за едно нарушение“,
законът дава възможност АУАН да се състави и на ЮЛ и на
представляващият дружеството.
Затова съдът приема, че управителят на дружеството – жалбоподател Б.
Б. М. безспорно не е осъществил с деянието си признаците на състава на
административно нарушение по смисъла на чл.92, ал.2, вр. чл.261, ал.1 от
4
ЗКПО, поради което незаконосъобразно наказващият орган е приел за
извършено това нарушение и е наложил наказание за него. НП следва да се
отмени изцяло.
Воден от горното и на основание чл. 63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 669476-F676974 от 18.10.2022г.
на *** на офис / дирекция/ за обслужване – Плевен в ТД на НАП – Велико
Търново, с което на „***“ ЕООД с ЕИК ***, представлявано от Б. Б. М. с ЕГН
********** на основание чл. 40, ал.2 от ЗАНН, вр. чл. 261, ал.1 от ЗКПО е
наложена административна санкция ГЛОБА в размер на 500 /петстотин / лева,
за нарушение на чл. 92, ал.2 от ЗКПО.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд-Плевен в
14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
5